Владимир Митев: Раните на българския преход трябва да бъдат излекувани

Румънски студент интервюира редактора на блога „Мостът на приятелството“ за своята бакалавърска дипломна работа с желание да научи повече за българския преход

Девид-Раул Чобану

Владимир Митев (р. 1983 г.) е български журналисти и румъноговорящ. Роден е в град Русе. Завършил е Иранистика и Международни отношения в Софийския университет. Работил е като журналист-международник в седмичното списание „Тема“. През септември 2015 г. създава блога „Мостът на приятелството“, който поддържа на румънски език, на български език и на други езици със статии за политика, икономика, култура и други аспекти на живота в България, Румъния и света. От 2017 г. насам Владимир е главен редактор на румънската секция на сайта „Барикада“ – международна прогресивна платформа, която събира гласове от Централна, Югоизточна и Източна Европа. В момента той прави докторантура по персийска литература в Софийския университет.

Това интервю е част от бакалавърската дипломна работа „Преход от комунизъм към демокрация в Румъния и в България. Успехи, провали, очаквания“, която бе защитена през юли 2020 г. в Западния университет в Румъния от Девид-Раул Чобану.

Кои са факторите повлияли на промените на режима през 1989 г. в България?

Мисля, че факторите са най-вече външни. Икономиките на социалистическите държави, сред които и българската, а също така и икономиките на западните държави са имали проблеми със задлъжнялостта. Но вятърът на промените дойде отвън, от Съветския съюз и от Горбачов. Тодор Живков е имал неразбирателства с Горбачов по различни въпроси – например относно необходимите икономически реформи. Желанието на Горбачов да освободи СССР от тежестта на неизгодната търговия с Източния блок довежда до български опит за преориентиране на икономиката към Германия и Япония. Дошлите на власт след дворцовия преврат са ориентирани към Москва и Горбачов.

Защо преходът и промените в България успяха да бъдат мирни, за разлика от Румъния, където имаше кървава революция?

В България също като във всички страни от Централна и Югоизточна Европа (без Румъния) преходът бе договорен между елитите. Те не са чувствали недостиг на власт в нито един момент в началото й. Съответно голяма част от елитите не са били принудени да прибегнат до насилие заради недостига си на власт. Все пак трябва да се отбележи, че по-късно бе упражнено насилие над народа чрез т.нар. „мутри“ (рекетьори). То се обяснява с факта, че части от старите служби бяха разпуснати и тези силовици, оставени вън от държавата, използваха мрежите си от зависими спортисти и престъпници, за да трансформират силата на връзките си в икономическа власт.

Как се отнасяте към твърдението: „Град Русе и тамошните протести за околната среда“ повлияха на смяната на режима в България“?

Протестите за околната среда от 80-те години срещу замърсяването на въздуха, идващо от Гюргево, доведоха до създаването на първите дисидентски организации в социалистическа България – „Екогласност“ (която е с екологична насоченост) и „Комитетът за гласност и преусторйство“. Те са знак, че в редиците на българските политически елити се появява разделение. Но промяната на режима бе нещо вътрешно в българските елити (като отговор на промените в света), вътрешен преврат, а ролята на тези организации не трябва да бъде преувеличавана.

До каква степен актьори като политическите елити или гражданското общество допринасят за падането на социализма в България?

Вече отговорих на този въпрос.

Как са се усетили политиките на Живков на на национално ниво от периода 1985-1989 г.?

Тези политики са свързани със засилване на национализма (което се вижда в кампанията за смяна на имената на етническите турци и в това, което се нарича „Голямата екскурзия“ (изгонването на около 300 000 етнически турци от България в Турция през 1989 г.)), в усилия за икономическа реформа, насочена към индивидуалната предприемаческа инициатива и дори в „демократизиране“ в смисъла на предоставяне на глас на младото поколение чрез Комсомола (младежката организация на българската комунистическа партия).

Как изглежда посткомунистическата българска икономика? Какви процеси протичат в нея?

В началото българите са имали пари и са се появили много дребни бизнеси. Извършва се либерализация в много икономически и социални области. С времето негативните тенденции се засилват. Корупцията, деиндустриализацията, високата безработица и инфлацията се увеличават през втората половина на 90-те години. С финансовата криза от 1996-1997 г. България се отваря за международния капитал. Приватизацията от 90-те години и от началото на 21-ви век унищожава голяма част от индустриалното наследство на социализма. Но в същото време се развива процес на реиндустриализация чрез развитието на експортно ориентирана част от икономиката. Тази част се засилва с чуждестранните инвестиции, дошли след присъединяването на България към ЕС. Друг важен процес е нарастването на важността на еврото в българската икономика. То следва въвеждането на валутен борд през 1997 г., фиксирал българския лев за еврото.

Кои са основните области, в които се разгръща прехода веднага след падането на социалистическия режим в България?

България побърза да промени своята конституция. Беше елиминиран монопола на Българската комунистическа партия върху политиката. Бяха възстановени базовите граждански права – правото на свободно движение, на сдружение и т.н. По-трудно се развива прехода в икономиката. Той настъпва чрез различни шокове за населението.

Как хората реагират на новите предизвикателства на демокрацията? Как се променя начинът на живот на българите?

В началото на 90-те години протича либерализация на живота. Усеща се жизненост сред гражданите. От друга страна, обществото навлиза в политическо разделение между два типа стари комунисти – онези, които си слагат етикета социалисти и онези, които се ребрандират като антикомунисти. Тези разделителни линии разрушават много семейства. В същото време новите условия позволяват на инициативните млади хора да учат на Запад, да създадат контакт с външния свят. Започна конкуренция на много нива. Много хора, които са били интегрирани в старата икономика, не успяват да се приспособят към новия живот. Нараства употребата на наркотици. Повече хора се самоубиват. Необходимите умения в социалистическото общество се оказват непотребни в новия строй. Така че времената на преход са преди всичко времена на изпитание за българите.

Основните политически лидери и партии на българския посткомунизъм (1990-2000 г.) до каква степен отчитат и се съобрязавт с истинските проблеми на българското общество и нуждите на хората на базата на прилаганите политики?

Мисля, че политическите лидери от този период са били заети с трансформирането на своята политическа власт в икономическа. Не са знаели как да са визионери. Наблягали са на обещанията, но реформите от онзи период са били до голяма степен неуспешни.

След падането на комунизма социалната цена, платена за прехода бе висока, а през 1997 г. настъпи остра икономическа криза в България. Как тази криза бе усетена сред гражданите, как тя повлия на обществото?

Обществото бе ударено тежко от хиперинфлация. Спомням си, че тогава бях ученик. Тогава ядях само хляб и маргарин. Заплатите на много хора имаха стойност от само няколко долара. Тази криза означаваше отваряне на България за неолиберализма и край на местните, автохтонни решения. София вече бе подала молба за членство в ЕС през 1995 г. След тази криза се очерта неолибералният консенсус на прехода около валутния борд.

Колко ефективните са промените в икономически, социален и политически план?

До голяма степен вече отговори какви промени са настъпили в тези области. Мисля, че през 90-те години правителствата са били много неефективни – в смисъл, че не са постигали прогрес, а разрушение чрез въведените мерки. От друга страна, днес България е силно капиталистическа и неолиберална страна. Така че в това отношение има постигната ефективност и капиталът се е утвърдил. Има нужда от друг вид ефективност, която да балансира труда с капитала.

Как и по какъв начин усетихте отварянето на България към ЕС?

Аз съм роден в град Русе и винаги съм искал да пътувам в Румъния. Преди да вляза в ЕС през 2007 г. трябваше да нося със себе си голяма сума пари, за да ми бъде позволено да отида дори само за един ден до Букурещ. След присъединяването можех да пътувам без бариери.

Отварянето на България към ЕС се усети преди всичко икономически чрез присъствието на европейските мултинационални компании и чрез нарасналите възможности за обучение и професионално развитие.

Социалната мобилност би могла да е начин да се усети отварянето към ЕС. Но тя е достъпна най-вече за младите и по-добре образованите.

Кои са основните политики, водени от България в периода преди присъединяването към ЕС. По-точна какви са силните страни, с които България допринася към ЕС, но и слабите страни, които са забавили процеса на присъединяване?

България има стратегическа географска позиция и добавена стойност в Западните Балкани и в черноморския регион. България не се чувства подкрепена от Запада, така както у нас се смята, че Франция например поддържа Румъния. Разбира се, България е страна, която по различни мотиви е свързана с Германия. Мисля обаче, че по-малко атрактивният имидж на моята страна е проблем.

До каква степен се е усещал резултатът от политическата и административна корупция в периода преди присъединяването към ЕС?

България не е имала антикорупция във вида, в който Румъния я е имала до 2018 г. Мисля, че едно обяснение за това е слабостта на държавата, а друго са геополитическите императиви, които поставят чадър на множество политически фактори. В периода преди присъединяването и след него се говореше много за корупционни приватизационни сделки, за лобистки законодателни промени. Във всеки случай, съпротивата срещу тях никога не е била достатъчно силна, за да ги спре.

Като имате предвид отговорите на въпросите по-горе, защо процесът на прехода от комунизъм към демокрация е протекъл бавно, а краят му е дошъл едва през 2007 г. заедно с присъединяването към ЕС? Каква е Вашата позиция относно прехода от комунизъм към демокрация в България?

Нещата се случваха бавно, защото България е периферия на ЕС. Също така, българските елити не знаеха в началото какво означава пазарна икономика. Приспособявахме се сами и често хаотично към стандартите на модерността. Аз съм може би печеливш от прехода – защото говоря на различно ниво 4-5 чужди езика, завършил съм най-добрият университет в страната – Софийския. Но от друга страна съм активен в областта на журналистиката, която е много несигурна професия. През последните 5 години реализирам неща кот българо-румънски журналист, които не биха били възможни без демократизирането и европеизацията на нашите страни. Мисля, че преходът е взел много жертви. Платена е огромна цена. Нараснало е чувството за несправедливост в обществото. Преходът имаше и своите успехи. Но раните му трябва да бъдат излекувани.

Какво Ви беляза по време на процеса на преход от комунизъм към демокрация, като имате предвид падането на комунизма, целият процес на прехода и присъединяването към НАТО и към ЕС?

Мисля, че преходът е значел серия от травми за онези, които не са имали ясна идея накъде се насочват. Това, което ме е белязала не са задължително големите истории. Моите родители ми осигуриха определена финансова стабилност, за да мога да завърша университет. Нещо, което ме беляза в ранните ми години бе начинът, по който неравенството и съпровождащата го агресия между хората от едно и също поколение, които имат различни възможности. България бе егалитарно общество до 1989 г. Новият социален статус на новите богаташи е трябвало да бъде наложен чрез определено ниво на насилие, което дехуманизира както успелите, така и жертвите. Обезчовечаването на прехода е нещо, което трябва да бъде коригирано. Тук виждам ролята на прогресивните социални движения.

Снимка: София концентрира богатство и бедност (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на румънски език!

About Author