Йон Ликсандру: Дошло е времето за мащабно българо-румънско сътрудничество в инфраструктурата

Координаторът за инфраструктура и транспорт в рамките на работодателската организация „Коалиция за развитието на Румъния” излезе публично с предложения за общи действия между Румъния и България в областта на инфраструктурното развитие

Владимир Митев

Йон Ликсандру е роден в Букурещ преди 61 години. Завършил е гимназията по транспорт в румънската столица. Като ученик в продължение на три месеца е бригадир при строителството на канала „Дунав – Черно море“. Израснал е в семейство на шофьори на тежкотоварни камиони за транспорт в Румъния и извън границите й.

През 1990 г. създава фирма с дейност в областта на международния товарен транспорт. Поддържа платформи за поправка на тежки моторни превозни средства (в Букурещ, Сибиу и Орадя) и развива дейности по складиране в Букурещ.

От 1994 г. насам Ликсандру става част от Националния съюз на транспортните превозвачи в Румъния, чийто вицепрезидент е до 2012 г. В рамките на тази организация той приготвя и реализира няколко законодателни предложения в областта на транспорта, които продължават да са в сила и днес. Такива са електронното разпределяне на разрешенията за товарен транспорт в международен план чрез специално създадена електронна система, трасетата за достъп в Румъния на тежкотоварните камиони, изграждането с приоритет на магистралата в долината на река Олт в ущърб на магистралата в долината Прахова. Той написва техническата, икономическата и финансовата аргументация на тези свои инициативи.

От 2015 г. насам Ликсандру става част от „Румънските бизнес лидери“ – най-силната асоциация на румънските предприемачи, която е и член на „Коалицията за развитието на Румъния“. Последната на свой ред е може би най-важната организация на бизнес средата в Румъния. Тя разполага с координатори по области като данъчна политика, образование, здравеопазване, транспорт/инфраструктура, трудова дейност и т.н. В рамките на тази организация Ликсандру координира областта за транспорт и инфраструктура от 2016 г. насам. Предложен е за тази позиция от „Румънските бизнес лидери“ и от Румъно-германската търговска камара.

На 29 юни 2020 г. румънската национална агенция „Аджерпрес“ съобщи за изказване на Ликсандру на среща на работодателски организации с премиера Лудовик Орбан. Той заявява на тази среща:

„От известно време вече не се срещаме с нашите съседи (българите – бел.ред.). Според мене ново отваряне на отношенията с България би било плюс за нас по отношение на Вишеградската група. Имаме Дунава. Ние искаме да го драгираме. Българите не искат. Разполагаме с възможността да отидем към Азия и да доведем Азия тук през Румъния. В момента голяма част от транспорта между Азия и Европа се прави през Сърбия. Турците, китайците инвестират в инфраструктурата на Сърбия, за да заобиколят Румъния, което не е приемливо. Мисля, че Молдова ще влезе също в ЕС. Така както българите имат нужда от Западните Балкани, ние имаме нужда от Молдова. Но само заедно българите можем да влезем в Шенген. Шенген ни носи повече предимства от всичките магистрали, скоростни влакове и авиолинии, защото все още на границата и се блокира стока и пътници по южните граници с България и западните с Унгария – между 6 и 24 часа. Да не казвам какво означава това нещо за туризма и за цялото сътрудничество, което може да се развие между Румъния и България в областта на хранително-вкусовата промишленост. Те са добри в отглеждането, а ние имаме преработващи мощности.

Може да се работи трансгранично. Могат да се направя инвестиции в Дунава. Предлагам Ви като проект възобновяването на разговорите за водноелектрическа централа на Дунава, която да има съпътстваща шосейна и железопътна инфраструктура, която да свърже по-добре София с Букурещ. Не само да свърже Букурещ със София, но и със Солун и с Атина и с цялата южна зона. Да не забравяме, че Балканите са донякъде изолирани от гледна точка на сигурност от Дунава и от Черно море. Има много неща, които могат да станат по-атрактивни, ако заедно с българите станем контрапункт на страните от Вишеградската четворка. Те успяват да си защитят интереса доста добре.“

По повод на това изказване блогът „Мостът на приятелството“ се свърза с Ликсандру и го интервюира на 5 юли 2020 г. преди началото на протестите в България:

Господин Ликсандру, направихте интересно изказване за румънци и за българи тази седмица, което бе предадено от „Аджерпрес“. Но преди да говорим за Вашите тези, бих искал да поставим нещата в контекст. Програмата за икономическо възстановяване на румънското правителство бе обявена в началото на юли. Тази програма има смели амбиции за развитието на инфраструктурата вътре в Румъния – например за свързването на историческите провинции или за развитието на железопътните линии. Как гледате на тази програма? До каква степен балканските страни и България могат да спечелят от нея?

Познавам премиера Лудовик Орбан от 2003 г. Общувах с него и когато бе министър на транспорта през 2007-2008 г. Откакто избухна епидемията от корона вируса сътруднича с него за управлението на транспортните коридори за транзитно преминаване на Румъния, които разделиха товарния транспорт от пътническия. Румъния имаше специална митница за товарните камиони на границата с Унгария и друга митница за останалите превозни средства. Участвал съм на много конгреси на Националнолибералната партия и на Социалдемократическата партия като експерт по инфраструктурата, като представях визията за развитие и инвестиции в инфраструктурата на частния сектор.

Ако Румъния беше изградила вече околовръстното шосе на Букурещ, както София си е изградила до голяма степен пръстена, зоната на метрополията около румънската столица щеше да се е развила много по-добре и щеше да е привлякла повече инвеститори. Това се случва сега със София, която има околовръстно шосе на западно ниво. Първите неща, за които винаги съм настоявал, е да завършим магистралите Надлак-Сибиу-Питещ; от Орадя до Търгу Муреш, връзката между Турда и Себеш и да започнем да се свързваме със съседите чрез скоростни шосета.

Картата на Европа с европейските транспортни коридори е на ново ниво. Икономическите връзки със Солун и с Истанбул трябва да се възобновят и вкарат в тези европейски коридори. Румъния не може да се развива сама без съседи. Унгария има развита инфраструктура още от времената на Австро-Унгария. Същото важи за Чехия и Словакия. Балканска Румъния (провинциите на юг от Карпатите), България, Македония, Северна Гърция и Албания са зони с друго ниво на развитие, други обичаи, друга история и друга култура. България и Румъния имат предимството да са дунавски и черноморски страни.

След 2015 г. мислейки за тези неща винаги се питах защо румънците и българите не могат да се развиват заедно. Сърбия бе икономически и военен съюзник на Румъния срещу Съветския съюз по време на Студената война. Днес ситуацията е различина. Трябва да се развиваме заедно. Да работим трансгранично. Това се случва във всички страни от ЕС.

Съседите на Швейцария – италианците, французите, немците, работят в Швейцария. Унгарците работят в Австрия, в Чехия, в Словакия. Румънците от западната част на страната работят в Унгария. Хората пътуват до работа в трансграничните зони.

Трябва да направим пътища, железопътни лини, и т.н. за да се развият икономически центрове. Тогава няма да има повече значение кой е румънец и кой е българин.

Какви конкретни измерения може да има българо-румънското сътрудничество в инфраструктурата?

За да разберем това, трябва да знаем защо го правим. Ако само Румъния инвестира във връзки, няма да има напредък. Важно е изградените връзки да продължават оттатък границата. Трябва да инвестираме заедно с проекти с европейско финансиране, особено за развитието на инфраструктурата на бъдещето – жп линиите и водните пътища.

От две-три години железницата си завръща влиянието в Европа в ущърб на пътния транспорт. Тя е по-сигурна, по-екологична, по-печеливша. Камионите не могат да вървят седем дни от седмицата и 24 часа в денонощието, както правят влаковете. Влак може да транспротира 160 камиона с двама механици на локомотив.

Като пример за сътрудничество и упоритост винаги давам железопътната линия между Азия и Европа, започваща в Пекин и продължаваща през Москва, Санкт Петербург и Варшава до Брюксел. Работата по нея започна през 2006 г. От близо 2 години функционира. Отвориха се терминали в Будапеща и се подготвя терминал в Братислава. Два континента се обединиха чрез хиляди километри път. А ние не можем ли да направим същото нещо над Дунава? Друг пример в региона – в Сърбия китацйите и турците инвестират, за да стигне стоката от Азия до Европа през Сърбия – страна извън ЕС…

Ако погледнем българо-румънските отношения в инфраструктурната област, от много години стои въпросът за мостовете над Дунава. През 2019 г. се стигна до разбирателство между правителството Дънчила и правителството Борисов. Какво се случва в този момент в рамките на тези дискусии? Добре е да сътрудничим и да се отваряме едни към други, но какво пречи на този проект за трети мост?

В Румъния не сме имали правителство с четиригодишен мандат от 2011 г. Оттогава до днес са се сменили 20 министри на транспорта. През последните четири години се смениха четирима премиери. Една-единствена партия – Социалдемократическата партия – смени своето правителство в периода 2016-2019 г. три пъти! Тя нямаше истински план за развитието на инфраструктурата. Само искаха да осигурят облаги за служителите в държавния сектор, които служат най-добре на управляващите партии.

В Румъния имаме 5 500 000 служители, от които 1 700 000 са в държавния сектор, а около 400 000 са част от системата на отбраната и други институции за обществен ред. Бе създаден конфликт между служителите в бюджетната сфера и частния сектор, който поддържа държавния бюджет, заедно с населението, плащащо данъци. Хората в администрацията потребяват непропорционално големи бюджетни ресурси спрямо приноса им за икономическото, образователното и здравното развитие на страната. Никой не мисли да прави инвестиции, понеже не остават ресурси за такива. Бившият министър на транспорта от правителството Дънчила – Ръзван Кук, не е имал мандат да се съгласи на изграждането на нов мост над Дунава, защото не е имал бюджетни средства!!!

Да разбирам ли тогава, че решение или разбирателство относно нов мост при Свищов-Зимнич не съществува?

Да, не съществува. Това бе дипломатическа среща. За да се договори подобно нещо, трябва да има планове за съпътстващата инфраструктура – жп линии, шосета, анализи за икономическо, социално, военно въздействие. Без тези експертни анализи и без финансови ресурси от многогодишните бюджети не могат да се правят големи инвестиции! За пред света можем да правим схеми на хартия. Ако играем, можем да построим каквото си искаме – само на хартия!!!

Добре, но какво следва в това отношение? Как ще бъдат определени местата на мостовете, инвестиците, и т.н.?

Това не може да се направи освен в рамките на тристранен диалог между България, Румъния и ЕС. Цитатите от „Аджерпрес“ – моето изявление от пленарното заседание на „Коалицията за развитие на Румъния“ бяха произнесени в присъствието на премиера Лудовик Орбан и на всички експерти по сектори от „Коалицията за развитие на Румъния“. Моите думи бяха свързани и с изграждането на българо-румънска водноелектрическа централа заедно с шосеен мост и железопътен мост. По тази тема обсъждах отделно с премиера Орбан и с лидера на нашата организация Драгош Петреску развитие на отношенията с българската страна и на отношенията с Балканите.

Имаме нужда да свържем заедно с България Балканите. Да можем да стигнем до Солун и Истанбул. Българите имат нужда да стигнат до Полша, Украйна. Търговския стокообмен между Балканите и северните страни – Полша и балтийските страни, имат нужда от българо-румънската инфраструктура. В Истанбул бе изградена огромна икономическа зона. Страните от нашата зона – членките на ЕС, са горе-долу на едно и също ниво на икономическо и социално развитие – Гърция, България, Румъния, Полша, балтийските страни, Унгария, Чехия, Словакия. Заедно имаме население 100 млн. души. Това е голям пазар.

Трябва да свържем този пазар, защото на социално-икономическо ниво не сме на нивото на държавите от Запада – Австрия, Германия, Франция. Имаме нужда да си сътрудничим, да се развиваме заедно, за да се доближим до нивото на западните държави, за да спрем изтичането на млади хора към развитите държави. Трябва да инвестираме и да развиваме местна продукция, за да не бъдем само пазар за разрастване на развитите икономики.

Социално-икономическата ситуация, конкуренцията от Запад и натиска от Изток ни задължават да се развиваме заедно, така както се случва на военно ниво на югоизточния фланг на НАТО. А за да постигнем тези неща, имаме нужда заедно от инфраструктура.

Предполагам, че на ниво на държава и експерти са се провеждали срещи между Румъния и България. От друга страна, няма много резултати. Какви отговори сте получили на Вашето изказване от края на юни?

Премиерът Орбан отговори там на моя въпрос, че е имал видео разговор с българския премиер Бойко Борисов. Според мене премиерът Борисов, както и премиерът Орбан, не искат да се срещат за общи инфраструктурни проекти, докато в Букурещ не се появи стабилно правителство с ясно мнозинство в парламента. Напразно се срещаме, ако в Букурещ наесен (когато има избори) се смени правителството. Човекът, който може да ръководи по-добри отношения в момента е само румънският президент, който има мандат от 5 години. Но той не може да се договори за инвестиции. Те са територия на правителството. Само че то още не е стабилно.

Можем да спечелим заедно с България повече, отколкото други страни, защото имаме Дунава, имаме Черно море и инфраструктурата може да поеме много европейски фондове. Има много паневропейски коридори, които преминават през Румъния и България. Ако не развиваме инфраструктурата, ще пострадат много петте големи европейски инфраструктурни проекти, преминаващи през Румъния и България. Това се казва в неотдавнашен анализ на Сметната палата на ЕС. Става въпрос за пътищата до Солун (Гърция) и Истанбул/Азия.

Казвате още, че Шенген е колективен проблем, защото имаме много забавяния и опашки по границите. Как може да се реши този проблем?

Питам се това от 2014 г. насам. В Румъния не липсата на инфраструктура пречи на отношенията с партньорите от Запад и Юг, а Шенгена. Винаги има опашки на границата, защото се прави митнически контрол. Този контрол води до забавяне от до 24 часа. Колкото и добра да е инфраструктурата, ще имаме тези опашки, докато стоим вън от Шенген. Ако камионите/влаковете чакат толкова много на ганицата, значи дадена компания за внос-износ от Румъния или България се охарчва със стоките на границата. Нейните камиони или влакове с товари ще харчат 30-40% повече, отколкото германските, италианските, френските компании. Германецът има нужда от 10 камиона, за да си достави стоката, а българинът ще има нужда от 15 камиона, защото 5 ще са блокирани на границата.

Как може да се реши този проблем, докато няма политическа воля в Западна Европа да бъдем приети в Шенген?

Поставих този въпрос на бившия премиер Чолош (2015-2017 г.), който е сега в Европейския парламент лидер на групата на либералите. Той каза, че България се е заела със Западните Балкани, а Румъния – с Република Молдова. В друга неотдавнашна видеоконференция бившият президент Траян Бъсеску твърди, че сега е моментът да влезем в Шенген. Според него заедно с България шансовете ще са по-високи.

Тоест, нужни са съвместни усилия, за да влезем заедно, така както стана през 2007 г., когато влязохме в ЕС .

Инфраструктурата между България и Сърбия е по-добра, отколкото тази между България и Румъния. Интересува ме трафикът от Азия да минава през България и Румъния. Ако правителството на Националнолибералната партия спечели изборите наесен, дипломатическите канали и инвестиционните проекти в областта на инфраструктурата ще се отворят. Тук са свързани и бизнесмени. Ние трябва да предложим, да поискаме, да аргументираме, да направим лоби, така че нещата да се случат. А правителството трябва да приложи.

Днес в Румъния има два големи конгломерата в автомобилостроенето – „Дачия“ и „Форд“. И двата имат нужда да транспортират готови возила не само на Запад, но и на Юг, както и по Дунава. В автомобилното производство нещата са много стриктни. Няма складиране на автомобили в двора на производителите както е било някога. Произведеното трябва незабавно да замине. А нещата ще се задвижат, ако отворим пътищата за комуникация.

Мостът на Калафат бе построен на 90% от българската страна и само 10% от румънската страна, защото Румъния нямаше интерес там да има мост. Направи се мост за 226 млн. евро, който не носи предимства нито на българската страна, нито на румънската страна.

Двете страни трябва да се решат на разговори и да се разберат за общия интерес. Трябва да отворим съзнанието на хората, които управляват, за мисълта, че имаме нужда едни от други.

Има една специфична тема, която бе подета от блога „Мостът на приятелството“. Става въпрос за създаването на българо-румънско мини-шенгенско пространство…

Такова нещо са имали унгарците и австрийците. В периода, в който Унгария още не е била член на Шенген, унгарците са можели да влязат в Австрия без проблем. Проектът, за който говорите не е утопичен. Той е възможна стъпка преди да се направи стъпката с Шенгена, която е голяма крачка. Всичко е свързано с политическо решение. Ако двете правителства се разберат, може да са направи първата крачка.

Много регионални и трансгранични проекти са възможни на Балканите. Ще предложа и аз подобно отваряне. Защо да не стиснем ръцете си? Румъния има население от 20 милиона души. България има 7 милиона души. Ситуацията ни помага да бъдем заедно и да отворим границата между нас, за да премахнем граничния контрол.

Това, което не ми е известно, са мерките за сигурност в Югоизточна Европа. Ако има ситуации, когато контролът е отворен, трафикът на жива плът, на дрога може да нарасне застрашително. Естествено ЕС може да вземе мерки и да запази граничния контрол.

Има още един аспект на Вашето публично изказване. Заявихте, че Румъния и България наред с други страни биха могли да са контратежест на Вишеградската четворка…

Да, става въпрос за културната общност на Балканите. Цялата тази зона, включително Северна Гърция е част от балканското пространство.

Не са ли много думите и прекалено малко делата, свързани със сътрудничество в региона?

Нашите политици мислят повече за своя джоб и как да получат гласове. Малко са професионалистите. Имаме нужда от дългосрочни проекти. Румъния е имала фамилии на политици, които са развили страната, например семейство Братиану. Не познавам историята на България. Нямаме политици с визия. Ако не се прави политика с планове за развитие от 50 години напред, не се прави нищо. Мостът на дружбата бе съветски проект, а не наш българо-румънски.

Накрая какво следва, след като направихте своето изказване? С кого ще разговаряте, за да го приведете в действие? Какви нови стъпки ще предприемете?

Заедно с Дору Драгомир – президентът на Румъно-българската двустранна търговска камара се надяваме през есента да организиираме среща в румънското посолство в София.

Трябва да разберем, че не само западните брандове са от значение в нашия свят. От значение са и брандовете от България и Румъния. Нека да купуваме едни от дрруги.

Северната част на България е изостанала. Южната част на Румъния също е слаборазвита. Трябва да се реализира сътрудничество с българската страна. Има много земеделие в северната част на България. България има прекрасни туристически зони.

Ако изляза от Букурещ към Брашов – имам 165 км, които изминавам за 5 часа. Ако тръгна към Велико Търново, за 3 часа ще измина 190 км.

Имаме нужда от сътрудничество. Българският туризъм от началото на 21-ви век привлича много румънски туристи. Бяха предложени много добри цени. Сега България е най-добрата дестинация за румънци. В България има хора, говорещи румънски език. Няма значение в каква валута се плаща.

Прочети на румънски език!

About Author