Владимир Митев
Лора Ненковска е преподавател по румънски език и литература в СУ “Климент Охридски”. На български език е превела автори като Матей Вишниек, Петру Чимпоешу, Мирча Елиаде, Дан Лунгу, Клаудиу Комартин, Елена Владаряну, Симона Попеску, Йоан Ес. Поп, Макс Блехер и други.
Госпожо Ненковска, Вие сте голям почитател на румънската култура и на румънската литература. Какво откривате в тях? До каква степен Румъния е периферна страна на европейската културна карта и до каква културата й е централна за региона и за Европа?
Да, имам щастието румънската литература и култура да са неотменна и съществена част от ежедневието ми. В румънското изкуство и литература откривам всичко, което човек търси в досега си с културата и нейните проявления – смисъл, мъдрост, нови посоки, познание, среща с различни светове. Мога да продължа да изреждам дълго, защото румънската литература е изключително богата. Ще цитирам един от любимите си автори, Матей Вишниек, който казва, че: на румънски е писано много и то изключително качествена литература.
Не мога да възприема Румъния като периферна страна на картата на европейската култура. За мен културата в Румъния е жива и пулсираща, и е неизменна част, както от творческата карта на Балканите, така и от европейските културни процеси.
Достатъчно е да спомена чудесната съвременна драматургия (Джанина Карбунариу, Елизе Вилк, Матей Вишниек, Пека Щефан, Михаела Михайлов и т.н.), която имат северните ни съседи, художници като Дан и Лиа Пержовски, живата поетична сцена, множеството международни литературни фестивали, богатия музикален живот. Много ми се иска и тук да се пишат и поставят на сцена толкова въздействащи социално ангажирани текстове, каквито се създават в съвременния румънски театър и да имаме такива фестивали какъвто е Фестивалът за литература и превод в Яш.
Вие сте превела на български език румънския писател Макс Блехер, своеобразен румънски Кафка. Защо този писател играе голяма роля за развитието на румънския постмодернизъм?
Макс Блехер (1909-1938) е от онези писатели, които оставят дълбоки следи в литературната памет със своята самобитност, оригиналност и специфична естетика. За краткия си житейски път той създава значимо по съдържание наследство в различни жанрови форми – кратки разкази, афоризми, поезия и белетристика. Трите му романа – Случки в близката нереалност, Белязани сърца и Осветената бърлога, го превръщат в един от най-важните румънски писатели. Романите му въвеждат читателя в дебрите на човешкото съзнание. И може би именно заради тази негова специфика е сравняван с Кафка. Аз лично не намирам оправдание за подобно сравнение. За мен Макс Блехер е Макс Блехер. Силно повлиян от сюрреализма, от книгите на Киркегор, с които не се разделя и от болестта, която го принуждава да живее прикован на легло до ранната му кончина, на едва 29-годишна възраст.
Мирча Картареску, който го сравнява с Кафка и Бруно Шулц, казва, че в Случки в близката нереалност Блехер довежда романовия наратив, в периода между двете световни войни, до нещо, което може да бъде наречено постмодернизъм, заради силното присъствие на кича, имитацията, симулакрумите именно в този негов роман.
Интересът към Макс Блехер се възражда при поетите от поколението на 2000-та година.
Неотдавна в „Литературен вестник“ излезе откъс от Ваш превод на произведение на Симона Попеску – водещ румънски постмодерен писател от 90-те години. Какво би могло да привлече вниманието на българския читател към душевните лабиринти и терзания на главния герой от нейната книга? Не сме ли днес като народ прекалено материални, битово мислещи, неспособни и незаинтересовани от подобни душевни напрежения и търсения?
Да, през март Литературен вестник публикува откъс от романа Обвивки живот, който наскоро излезе в издателство Гутенберг и може да бъде прочетен на български език. Това е много важен роман за румънската литература. Излиза през 1997 година, оттогава е преиздаван единадесет пъти, влязъл е в учебниците по литература и е съпътствал формирането на поколения читатели вече повече от две десетилетия. Обвивки живот наистина е представителен за постмодерната литература роман, в който няма действие, но въпреки това непрекъснато нещо се случва на мисловно ниво. Може да се открие и влиянието на Блехер. Симона Попеску е изключително талантлива поетеса. Тя е преподавател по съвременна румънска литература в Букурещкия университет и е задълбочен изследовател на румънските сюрреалисти.
Обвивки живот е книга експеримент. Той не е наратив, който ни превежда от точка А, за да достигне и завърши логично в точка Б. Пригответе се за изкачване и спускане по спирала и за нагазване в дълбоките води на интелигентната проза-лабиринт, в която няма действие, но непрекъснато нещо се случва. На пръв поглед може да ви се стори, че това е разказ за детството, юношеството или търсенето на себе си, но това съвсем не е дневник, не е и повествование, което да цели да съгради образа на порастващия и съзряващ човек. Тук по-скоро ни е предложен наратив за всички онези наши лица-същества-същности, от които сме съградени, подобно на дървената руска кукла матрьошка, която крие във вътрешността си безброй идентични по-малки свои посестрими, едно цяло „женско общество“, по думите на Симона Попеску.
В българските медии и общество има интерес към румънската култура и литература. Говори се за цяла преводаческа „школа“ на румънска литература, подкрепяна от програмата за превод на Румънския културен институт. В същото време в Румъния продължава да съществува мнението, че в България сме силни в производството на зеленчуци, а не на идеи. Защо българската култура и интелектуалци не са популярни в Румъния и не пленяват въображението на румънците, както Вие сте била покорпокорена от румънската креативност? Кой няма въображение в българо-румънските отношения?
Да, съгласна съм, че през последните години можем да говорим за съществуването на преводаческа школа и на силна рецепция на съвременната румънска литература на български език и това се дължи на далновидната политика на Румънския културен институт, който под ръководството на Хория-Роман Патапиевич постави основите на много плодотворни програми за създаване на поколения на литературни преводачи и на съществуващата и днес програма за подпомагане на издаването на преводи на румънска литература в цял свят.
Според мен на България ѝ липсват именно такива цялостни и добре финансирани програми за последователно подпомагане и финансиране на преводи на български автори на чужди езици. Ние също имаме прекрасна съвременна литература и съм сигурна, че тя ще намери своите читатели в Румъния.
През есента на 2020 г. преведохте стихотворения и откъси от романи на румънски писателки, номинирани за наградите за женска литература “София Надежде”. Как оценявате тази инициатива? И в какво се изразява сътрудничеството ви с нея?
Много харесвам тази инициатива, която създаде барометър за проследяването на женското писане в Румъния и я от самото ѝ зараждане. Тази година ме поканиха да преведа номинираните текстове на български език и да ги направя достъпни за българските читатели.
Мисля, че подобни инициативи са много необходими, понеже женското писане продължава да бъде пренебрегвано, незабелязвано, а следователно и несъществуващо в света на литературните награди.
Целта на наградата София Надежде е да направи видими жените писателки в различните им търсения и литературни форми. Много ми е любопитно как тази инициатива ще промени възприятието на читателите и литературния живот в Румъния след няколко години.
Какво липсва на българите и румънците да имат сътрудничество и доверие, каквито са имали през Средновековието (когато заедно са воювали срещу византийци и латинци) или през периода до Освобождението, когато в Румъния живеят маси български емигранти? Елитите или народите имат по-голям потенциал да развият българо-румънските отношения днес?
Мисля, че ни липсва повече познание един за друг като народи, повече възможности да се срещаме в културни инициативи, които помагат за изграждане на това познание и на емпатията, усещането за другия. Културата, изкуството и литературата за мен са пътищата, по които най-лесно можем да се срещнем и общуваме.
Снимка: Лора Ненковска (източник: Лора Ненковска)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About the Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
