България и Румъния трябва да работят заедно в подкрепа на малцинствата в Молдова

Румънска гледна точка за предизвикателствата пред българите и гагаузите в Бесарабия

Владимир Митев

Втората част на интервюто с Михай Исак за сайта „Трансгранични разговори“ е посветена на румънската гледна точка за отношенията между румънците и българите в Бесарабия и особено в Република Молдова. Той припомня историята на българските и гагаузките общности в Бесарабия и че отношенията между тях и румъноговорящите са имали и добри, и лоши моменти. Според Исак основният проблем за българите в Молдова не е толкова въпросът за правата, колкото фактът, че населените места с българи се обезлюдяват, така че след няколко десетилетия могат да изчезнат. Михай Исак припомня специфичната историческа връзка на българите в Бесарабия с Русия и признава, че е трудно тя да еволюира по различни причини. Също така, според него, молдовските политически партии не са предложили алтернативи на българите и гагаузката общност.

Що се отнася до българите и тяхното отношение към румънския юнионизъм, Исак припомня, че руски ориентираните партии им предлагат напразни обещания за автономия. „Мисля, че в бъдеще България и Румъния трябва да започнат да работят в помощ на българската общност в Молдова“, независимо дали ще има румънско-молдовско обединение или не. Исак също така спомена, че българският университет в Тараклия е можел да се слее с български университет или да стане филиал, както се е случило с някои румънски университети и подобни институции в Молдова.

Господин Исак, Вашите уебсайтове Politicaexterna.ro и http://www.karadeniz-press.ro се занимават подробно с региона на Бесарабия. И там видях доста новини не само за румънците в Бесарабия, но и за други общности, например за региона на Гагаузия. И тук може би ще имам някои въпроси, защото в България сме свикнали да познаваме Република Молдова, например, чрез българската общност. Разбира се, Румъния познава много добре Република Молдова, но не съм сигурен, че румънците познават толкова добре българската общност в Република Молдова, просто защото това е общност, която обикновено се присъединява към рускоезичната тенденция в Република Молдова. И тук ми е интересно дали сте забелязали нещо, което може би е по-малко популяризирано в медиите? Освен че има противоречия между румънско- и рускоговорящите в Молдова, очевидно има и сътрудничество, доколкото те са част от една и съща държава. И така, интересно ми е каква е Вашата гледна точка за отношенията между румънската и българската общност в Република Молдова и какви са перспективите пред тези отношения?

Благодарим ви за въпроса. На първо място, българската общност в Молдова е доста малка. Мисля, че става дума за около 80 000 или 100 000 души, които произхождат от изцяло български семейства или от етнически смесени семейства в цяла Молдова. Както знаете, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., границата между Република Молдова и Република Украйна минаваше точно през центъра на българската общност в Бесарабия. А много силният български център в Болград остава в Украйна.

В Молдова българското малцинство има доста права. Те имат право да използват собствения си език в администрацията. Те имат малък университет в град Тараклия, който е столица на района Тараклия, в която живеят, мисля, 60 000 души. Той е един от най-малките административни райони в Република Молдова. Той обаче не е премахнат или обединен с други региони. Така че той остава силен български център.

За съжаление, както казахте, българите в Молдова не са много известни в Букурещ. В нашата история сме имали много добри отношения между българската общност в Бесарабия и румънската общност в Бесарабия. Не бива да забравяме, че българите идват в Бесарабия в началото на XIX в. заедно с гагаузите. И поради помощта, която Руската империя, Царска Русия, е оказвала на тези общности, които са били бежанци от Османската империя, естествено животът и политическата култура на българската общност в Молдова са развили по-изявен проруски характер.

Нека не забравяме, че по време на съветския период регионалният български елит в Молдова е получил образование в Москва, както и в други страни. Руският език се е смятал за език на висшата класа. Ако искаш да станеш нещо важно, трябва да говориш руски. Българският език в Република Молдова, румънският език или така нареченият молдовски език започнаха да се превръщат по-скоро в кухненски език, на който се говори у дома, в къщи, когато излизате или когато посещавате баба си и дядо си.

Както лично знаете, българите в Република Молдова са предимно селско население. Има много красиви села с много българско население. Историческият дисбаланс между руския и другите езици е засегнал и българската общност. Разбира се, след 1991 г., с помощта на различните правителства в София, много млади българи от Република Молдова започнаха да учат в българските университети. Доколкото ми е известно, всяка година в България учат няколкостотин студенти от български произход от Република Молдова. Мисля, че те често учат в Русенския университет „Ангел Кънчев“, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ или в София, в различни университети. И, разбира се, този вид културен мост между българите в Молдова и българите в България е помогнал на много българи в икономическо отношение, защото младите хора в повечето случаи не се връщат у дома, а си намират работа в България или заминават за Западна Европа и изпращат пари обратно. Разбира се, съществува и много интересен феномен на българското гражданство в Република Молдова. В Република Молдова има много български граждани. Някои твърдят, че в Република Молдова има повече български граждани, отколкото българи.

Много важна българска общност има и в Приднестровието, в село Паркани, което се намира между градовете Тираспол и Бендер. Това е най-важният транспортен маршрут в Приднестровието. А аз лично познавам хора от български произход, които са учили в България. Така че това за България подкрепата на тези хора е важен инструмент. Както знаете, през последните няколко седмици молдовското правителство започна да прави някои промени в университетския сектор в Молдова. Опитват се да обединят няколко университета. В началото в списъка беше и българският университет в Тараклия. Но след намесата на българското правителство и на българската общност в Република Молдова правителството в Кишинев се отказва от тази идея и университетът продължава да функционира както досега.

Мисля, че много политически партии в Република Молдова не проявяват истински интерес към българския електорат, защото много от българите са проруски настроени по дефиниция, възрастни са или са свързани с руските бизнес интереси в Република Молдова. Единствената партия, освен Социалистическата партия, която се е насочила много внимателно към българската общност и е започнала да работи в нея, е партията на Илан Шор. Както знаете, Илан Шор е обвинен, че е един от организаторите на кражбата на 1 милиард долара от молдовската банкова система преди няколко години. И кметът на Тараклия е от тази партия, разбира се.

Тази партия също е доста проруска, ако се има предвид политическата история на Молдова. Затова не трябва да забравяме, и съжалявам, че не го казах първия път, не трябва да забравяме, че българското малцинство в Молдова има много тесни връзки с Русия. През 90-те години, през 2000-те години и дори допреди няколко години, до 2014 г., много българи от Молдова работеха в Русия, работеха в строителството, работеха в различни области. Много българи от Тараклийския район живеят в Русия. Те работят в различни области, също така са лекари и имат различни професии, което им позволява да помагат на семействата си в региона. Така че не е лесно за българите да променят светогледа си, защото при наличието на толкова добри отношения с Русия, при историческата обвързаност с руските интереси в този регион, е трудно да се иска промяна за много кратко време, за много кратък период.

И също така, като последна мисъл по тази тема, може би не бива да забравяме, че политическите партии в Молдова сами са си виновни, защото не предложиха никаква политическа промяна на българската или гагаузката общност в Молдова. Ако говорим за гагаузката общност, тя е много тясно свързана с българите. Бедността през 90-те и 2000-те години в Молдова засегна както българската общност, така и румънската общност в цяла Молдова и гагаузката общност. Европа е пълна с хора от Република Молдова, от регионите на Република Молдова. Ние сме жертва на същата икономическа катастрофа, която се усети след падането на комунизма. И не бива да казваме, че за това са виновни хората. Мисля, че вината за това е на политическия елит, който не предлага ясен начин за укрепване на икономиката и социалния живот в региона. А за този регион, когато сред населението настъпва разпад, е естествено екстремистките възгледи да играят по-важна роля, отколкото в нормални времена. Не знам дали отговорих добре на въпроса ви.

Да, харесва ми подробният ви отговор и имам още един въпрос по тази тема, защото знам, че българите в Бесарабия или в Република Молдова са обезпокоени от така наречения румънски юнионизъм, от тенденцията за обединяване на двете държави – Румъния и Република Молдова. И също така съм наясно, че може би някои хора в София, сред политическия елит, по някакъв начин смятат, че може да възникне разминаване в българо-румънските отношения, ако юнионистката тенденция се развие, защото очевидно българите в Република Молдова, които не вярват на юнионизма, биха могли да потърсят някаква подкрепа, както казахте, в България или може би в Русия. Но България е страната в ЕС, на която те вероятно биха разчитали. Затова имам предизвикателство към вас. Може ли да има обща българска-румънска перспектива или сътрудничество в Република Молдова, като се има предвид, че между румънско- и българоезичните общности е имало някои различия и може би известна несигурност да се правят неща заедно.

Много добър въпрос. Много ви благодаря за него.

Да не забравяме, че през последните години, включително по време на режима на Воронин, от 2001 до 2009 г., и след Воронин, много проруски политически партии се опитваха да получат подкрепа от Тараклия, като казваха на хората там, че Тараклия може да стане автономен регион като Гагаузия. Но те не са направили нищо по въпроса. Това бяха само празни обещания за българите.

Не знам дали Румъния или Молдова ще изберат в бъдеще да станат една държава. Това зависи от броя на населението на двата щата. Това не е нещо, което ще се случи утре. Но мисля, че в бъдеще България и Румъния трябва да започнат да работят в помощ на българската общност в Република Молдова. Преди да се случи какъвто и да е съюз между Румъния и Република Молдова, може би ще има, може би няма да има – не зависи от хората да решават, тази българска общност, наред с другите, има по-голям проблем. Той е свързан с нейното бавно изчезване. Населението на българския регион в Република Молдова и не само на Тараклийския район, но и на българските села в района на Чимишлия или на различни български села, които не са пряко свързани с българското ядро в Република Молдова, преминава през процес на обезлюдяване.
Това е процес, който засяга и българските общности в Украйна.

За последен път бях в Болград преди войната, през февруари тази година. И по улиците се виждаше, че вече няма млади хора от български или друг произход. Ако отидете в селата, може би има някои млади хора, но повечето са майки с деца. А бащите са заминали да работят в чужбина, в Западна Европа, в България или другаде. Мисля, че след 20 години най-големият въпрос ще бъде дали след 50 години в Молдова все още ще има българска общност? Защото този бавен процес на деградация засяга и други малки общности по света. Това не е уникално явление за българите, но поради желанието на българското правителство или на други правителства да помогнат на българите в Молдова, те забравиха да инвестират директно в Тараклия. В региона няма работни места, които да са толкова добри, колкото тези в България. Защото, ако българите от Бесарабия работят, да речем, във Варна, Стара Загора, Хасково или Враца – място, което се смята за бедно в България, те ще печелят повече пари.

За съжаление, политическата система в Молдова е доста стара и този пласт от държавни служители източва много от ресурсите на държавата. И това кара много хора, млади хора, да нямат мотивация да останат. Те отиват в чужбина. Лично познавам хора, които са започнали бизнес в региона и след това са заминали за чужбина. Например, познавам такива хора в района на Тараклия и град Твърдица. Това е много красив град, в който живеят, струва ми се, около 10 000 души. Но половината от тях работят в чужбина. И това е нормално. Защо да останете в Молдова и да печелите 300 евро на месец, да речем, или 400 евро, ако можете да отидете в България и да печелите може би два пъти повече или да отидете в Италия или другаде.

Това е голям проблем не само за района на Тараклия, но и за цяла Молдова. Младите хора, след като завършат образованието си, напускат или отиват да учат в чужбина, тъй като академичната система в Молдова, както и тази в Румъния и България, вече не отговаря на нуждите на пазара на труда. В това отношение тя има много проблеми. Преди 10-12 години в Република Молдова имаше голяма надежда, че след падането на режима на Воронин след революцията в Twitter от 7 април 2009 г. ще настъпи европейска промяна. Имаше голяма надежда, че ще настъпи промяна. Че ще е по-добре. Днес това отчаяние се наблюдава сред почти цялото население. Възрастните хора плачат за по-ниски пенсии. Младите хора се оплакват от ниските заплати и липсата на перспективи за развитие. Ако не сте свързани с различните политически актьори, това е доста голям проблем.

Ако питате мен, това е доста голям проблем пред желанието на района Тараклия да запази жизнеспособността си като административна единица. Не знам какви са резултатите от последното преброяване на населението в Молдова. Не вярвам на начина, по който молдовските власти проведоха това преброяване. Местните власти имат интерес да покажат, че имат повече хора, отколкото са, за да получат повече пари. Това е проблем. В Румъния също имаше преброяване, мисля, че преди месец. И в икономически план регионът Тараклия не се справя много добре. Този вид икономическо отчаяние, този вид икономическа поквара се използва от политически партии, като например политическата партия „Илан Шор“, която контролира кметството в Тараклия, най-важния град, в който живеят българи в Република Молдова. Не бива да забравяме, че през следващата година в Молдова ще се проведат нови местни избори. И ще бъде много интересно да се види как българските избиратели в Молдова ще изберат своите местни лидери.

Що се отнася до въпроса ви, не виждам начин. Не виждам политическа воля в София или Букурещ да се работи за постигането на обща цел в Молдова. Защото в София, според мен, използват този вид националистическа реторика по отношение на българската общност в Република Молдова, когато им е удобно, когато възникне политическа необходимост…

България, да речем, би могла да помогне на българския университет в Тараклия. Той би могъл да бъде организиран като филиал на друг български университет. В България има страхотни университети. „Климент Охридски“ в София, „Ангел Кънчев“ в Русе, може би и други университети. А това би било по-добре за етническите българи, които биха искали да учат тук. Те имат румънски пример за това. Университетът в Галац има филиал в Кахул. Университетът в Яш има филиал в северния град Белци. В тези филиали на румънските университети учат хора, етнически румънци, а дори и етнически българи. Те получават стипендии от румънската държава, но живеят вкъщи и им е много по-евтино. Техните дипломи се признават за европейски дипломи.

Мисля, че това може да бъде добър пример за България, но, разбира се, това зависи от икономическите резултати и правните въпроси, които не са ми известни. Но в момента в Румъния и България няма политическа воля за съвместна работа за постигане на тази обща цел – да се помогне на Молдова. И мисля, че говорите за юнионизма като за нещо, което ще се отрази негативно на българската общност.

На първо място, мисля, че Румъния има много добри практики в последно време по отношение на малцинствата. Надявам се, че сте съгласни. В румънския парламент има много малцинства. Малцинствата са свободни да използват своя език. Имате унгарски пример в Трансилвания, български пример в Банат и други примери, включително примери на руското малцинство в различни региони на Румъния, като делтата на Дунав. Те използват свой собствен език в администрацията. Не съществува метод на насилствена румънизация, какъвто може би е имало по време на комунистическия период.

Но смятам, че в днешния свят да се говори за юнионизъм със страх, че Хитлер идва, е много погрешно. Идеята за „Велика Румъния“ ще се разгърне едва след като хората в двете страни гласуват. Република Молдова има много проблеми – проблемът с Приднестровието, проблемът с гагаузите, тя има много проблеми, преди да й бъде даден шанс да се обедини с Румъния или да стане член на Европейския съюз.

И ако искате, можете да видите пример в огледалото. Отношенията между София и Скопие, от една страна, и отношенията между Букурещ и Кишинев, от друга. Мисля, че в съзнанието на повечето българи Македония е българска на всяка цена. Освен това в съзнанието на много румънци Бесарабия е румънска. Защото това е начинът, по който се преподава нашата история. Така се изгражда нашата култура. И, разбира се, ако отида в някое село в Молдова и заговоря на румънски от Букурещ, хората ще ме разберат.

Така че е доста трудно да се каже какво ще донесе бъдещето. Този вид дискусии за това колко лош е юнионизмът, трябва да се водят, няма проблем, но нека имаме предвид, че никаква промяна в границите на Румъния няма да бъде направена без съгласието на държавите от НАТО или ЕС. Румъния няма да започне от собственото си желание да променя границите на Източна Европа. Нека бъдем сериозни. Правителството с министър-председател Чука е едно от най-проевропейските и пронатовски настроени правителства след революцията. Така че не виждам г-н Чука да заповядва на армията ни да премине Прут без съгласието на нашите съюзници, включително и на България.

Като се имат предвид отношенията ни с България през цялата ни история, смятам, че имаме обща основа, върху която можем да градим. Нека не забравяме, че първата българска гимназия в света е била в Болград, когато Болград е бил под румънска, не руска, а румънска администрация. И нека не забравяме, че градовете Крайова, Гюргево, Браила и Букурещ са били огнища на българска активност за постигане на българската независимост. Не се опитвам да съживявам историята. Просто казвам, че ако искаме, можем да направим нещо добро заедно.

Добре. Благодаря Ви за няколкото неща, които споменахте. Нека само да кажа, че, доколкото знам, има интерес от страна на Русенския университет да пробщи Тараклийския университет като свой филиал. Но изглежда, че в Република Молдова трябва да се вземе и административен въпрос или друго решение. Това е гледната точка, която получих, поне от разговорите с българите. Разбира се, това може да не е най-точната гледна точка.

Много точна гледна точка е. Нужна е политическа воля, а ако нямате такава, нищо не се получава. Ако имате политическа воля, можете да изградите мостове.

Снимка: Районът Тараклия и Гагаузката автономна област с център Комрат има традиционна близост от момента, в който българите и гагаузите се заселват в Бесарабия (източник: Wikipedia Commons)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author