Михай Исак: Каквото и да прави Ердоган, то има силно въздействие върху балканския регион

Интервю с румънски журналист за възхода на Турция в Югоизточна Европа и какво може да означава той за България и Румъния

Владимир Митев

Редакторът на румънския уебсайт Politicaexterna.ro разговаря с “Трансгранични разговори” за ролята на Турция като посредник между Запада и Русия, както и за ролята на Турция за България, Румъния и Балканите. Исак отбеляза, че България и Турция имат някои противоречия по отношение на турското малцинство в България. Владимир коментира, че българо-турските отношения са по-двусмислени, отколкото изглеждат на външните наблюдатели – в тях има и сътрудничество, и взаимно допълване. Запитан дали България и Румъния могат да се вдъхновят от Турция за по-голяма “стратегическа двусмисленост”, Исак заяви, че според него дори да подпишат споразумение за газ с Турция, това няма да доведе до голямо геополитическо пренареждане. Той също така смята, че българите имат опит с протестите, така че ако някой се опита да превърне България във втора Унгария, протестите ще ограничат това.

Друга чудесна дискусия на “Трансгранични разговори” ще проведем с Михай Исак, журналист от две румънски медии, които отразяват това източно пространство и Черноморския регион. Той е учил в един от най-престижните румънски университети – SNSPA (Национално училище за политически и административни науки). Запознат е със събитията в Бесарабия, региона на изток от Румъния, както и с международните отношения.

Ще имаме няколко теми. Една от тях ще бъде възходът на Турция в региона след превръщането й в посредник между Запада и т.нар. Изток в конфликта в Украйна. Ще се занимаем и с румънско-българските отношения и евентуално, ако има време, ще се занимаем и с промените в системата на международните отношения с възхода на Китай и т.н. Така че, Михай, добре дошъл. И на първо място, забелязах, че преди няколко дни турският президент Реджеп Ердоган беше в Сочи, където се срещна с руския президент Владимир Путин. Бяха обсъдени много въпроси на сътрудничеството и беше обявено, че Турция ще плаща за руския газ в рубли, което иначе е забранено, защото не се практикува от нито един член на Западния блок. Така че Турция играе много интересна роля в момента, особено след като уреди сделката за зърното между Украйна, ООН и Русия. Как възприемате това издигане на Турция като посредник между Запада и така наречения Изток? Какво означава възходът на Турция за нашите страни в региона, като Румъния и България?

Първо, много ви благодаря за поканата. Много добър въпрос. Виждаме, че г-н Ердоган се опитва да превърне ролята на Турция от регионален играч в по-важна, в един вид общоевропейски и азиатски геополитически играч. Трябва да сме наясно, че г-н Ердоган не е обсъждал с г-н Путин само въпроса за зърното или въпроса за газа. Г-н Ердоган говори и за Сирия и политическите интереси на Турция в Сирия. От това, което чух, г-н Путин е одобрил малка турска намеса в Сирия, която ще помогне на Турция да си осигури повече земя на юг от границата, за да спре използването ѝ от кюрдски или други антитурски сили в региона.

Трябва също така да сме наясно, че г-н Ердоган играе дългосрочна игра в нашия регион. Той е един от най-успешните геополитически играчи в най-новата история на нашия регион. Разбира се, не можем да отречем, че всичко, което прави г-н Ердоган, има силно въздействие върху балканския регион. И ще видим подобно развитие, включително и по време на изборите в Турция през следващата година.

Както знам, България винаги е имала странни отношения с Турция по отношение на правата на турските граждани в България и на българските граждани от турски произход. И г-н Ердоган има възможност да използва тази геополитическа карта в разговорите си с бъдещото правителство в София. Отношенията между г-н Ердоган и България са по-сложни от тези между г-н Ердоган и Румъния. България има повече отворени въпроси за обсъждане с Турция, отколкото Румъния. Разбира се, можем да говорим и за малкия спор между Анкара и София относно Република Северна Македония. Също така трябва да сме наясно с факта, че по принцип етническата турска партия в България е своеобразен придатък на Партията на справедливостта и развитието в Турция. Знам, че г-н Ердоган изпитва голяма любов, да кажем, към турските общности на Балканите, и не само към турските, но и към всички мюсюлмански общности на Балканите. Виждаме такива стратегически операции, при които мюсюлманската религия се използва в полза на партията на г-н Ердоган. Видяхме това в Косово. Видяхме това в Нови Пазар, в Южна Сърбия и Черна гора. Видяхме го отново в Албания. И, разбира се, не можем да отречем използването му. Това трябва да накара политиците в различни балкански столици, между Румъния и Турция, да настръхнат.

Ние нямаме проблеми с малцинствата. Малцинствата, турското и татарското мюсюлманско малцинство в Румъния, са доста малки. В отношенията ни има проблем, защото Турция не взема предвид геополитическите интереси на Румъния и България, когато работи с Русия. Това е така, защото Турция се смята за по-силна страна от своите естествени партньори – Румъния и България. И можем да очакваме г-н Ердоган да предприеме някои внезапни геополитически ходове преди края на годината. Личното участие на г-н Ердоган в договора за зърното, както правилно казахте, е друг фактор, който трябва да тревожи международната общност и особено балканските страни, защото г-н Ердоган има един-единствен интерес – интересите на Турция. А когато интересите на Турция, България и Румъния не съвпадат, тогава трябва да очакваме да имаме проблеми. Но в дългосрочен план смятам, че г-н Ердоган се движи в много мътни води и ще бъде много интересно да видим реакциите на руските му партньори, на иранските му партньори на тази геополитическа шахматна игра.

Споменахте някои възможни спорни точки между България и Турция, но не са ли българо-турските отношения много по-двусмислени, отколкото се предполага понякога? Например, току-що си спомних, че преди няколко години имаше случай, в който лидер на турската малцинствена партия беше свалено от власт заради предполагаеми близки отношения с Ердоган. Намеква се също, че турската партия в България също е интегрирана по някакъв начин в европейския политически елит.

И така, по този повод, позволете ми да ви попитам за това: смятате ли, че определена стратегическа двусмисленост, която наблюдаваме в Турция, може да се разпространи и по-нататък, например в България или Румъния? Мога да дам няколко примера от последните няколко дни (интервюто е взето в началото на август 2022 г. – бел.ред.). Лидерът на партията на турското малцинство в България наскоро се срещна с Ердоган и заяви, че Турция може да помогне на България в тежка зима. Очевидно се предполага, че зимата ще бъде тежка заради някои енергийни проблеми, вероятно причинени от войната в Украйна. Българското правителство също показа някои признаци, че може да се стреми да навакса с доставките на руски газ, които влизат в България през Турция. Смятате ли, че подобна стратегическа двусмисленост е възможна при други държави в региона, освен Турция?

Много добри въпроси. Разбира се, правителството в София има дълг към собствения си народ и е естествено да разговаря с Турция, защото, както знаете, Турция има много добри работни отношения с Азербайджан и откри нов газопровод към Европа. И, разбира се, не можем да забравим ролята, която Турция изигра в неотдавнашната война в Нагорни Карабах през 2020 г. и, разбира се, в последните военни сблъсъци в този регион. Турция е ключът към енергийните източници на Централна Азия и Каспийско море. Така че този вид неяснота, за която говорите, е много вероятно да се разшири. На този етап не виждам как може да се включат повече държави от Турция. Но зимата идва, както се казва в “Игра на тронове”. И никой не може да каже какво ще се случи след няколко месеца. Зависи от това какво правителство ще има в София, защото много скоро ще има избори. И е много важно да се разбере, че в случай, че София сключи, да речем, енергийно споразумение с Турция или Румъния сключи енергийно споразумение с Турция, това не означава, че Румъния или България ще направят някакви внезапни геополитически стъпки, като например отказ от членство в НАТО или ЕС.

В нашия балкански регион е нормално да се справяме с проблема, когато той възникне. И този енергиен проблем…именно той се влоши от настоящата война в Украйна. Мисля, че България ще има шанс да постигне такова споразумение с Турция. Но това няма да означава, че България ще се откаже от европейските си ценности или от членството си в НАТО. Като доказателство за това България и Румъния ще приемат повече войски на НАТО и ще разполагат с повече натовско въоръжение. Затова смятам, че това енергийно досие ще бъде разгледано отделно от други въпроси. Не мисля, че Турция ще принуди България да направи нещо, което ще застраши отношенията й с държавите от ЕС. България е много заинтересована от осигуряването на този вид енергийни доставки и от ролята си в системата за пренос на енергия в региона, тъй като България е благословена с много важно географско положение в сърцето на Балканите.

Така че, ако искате да имате ефективна система за пренос на енергия, трябва да вземете предвид позицията и ролята на България. Но мисля, че всичко зависи от следващото правителство на България. Както знаете, в различни столици има голяма загриженост, че България може да заприлича на Унгария в нашия регион по отношение на отношенията си с Русия. Вярвам обаче, че българският политически елит ще разбере, че е невъзможно да се направи твърде голяма крачка назад в отношенията с Европейския съюз, защото нека не забравяме, че българското население и преди е излизало на протести. Така че всяко отклонение от европейската интеграция или членството в НАТО ще бъде наказано с бюлетини и по улиците на София и други красиви градове в България.

Не бива да забравяме, че България има много бурна политическа история и когато хората искат промяна, те я получават по един или друг начин. Но ролята на Турция е много важна. Както казахте във въпроса си, защото Турция притежава ключа към тази енергия – Ел Дорадо, който се намира в Каспийския регион. Да не забравяме, че освен Азербайджан, Туркменистан разполага с големи запаси от газ. Нека не забравяме, че ако ядреното споразумение с Иран бъде подписано, в бъдеще европейските държави може да сключат нови газови сделки с Иран. И този газ трябва да идва през Турция и България. И като се имат предвид неотдавнашните отношения между Турция и Гърция, мисля, че България е естествен избор за Ердоган да си намери енергиен партньор на Балканите.

Снимка: Турският президент Реджеп Ердоган (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.