Малгожата Кулбачевска-Фигат, Владимир Митев, Mediapool, 21 април 2025 г.
Пътуването от Букурещ до долината на река Жиу отнема поне седем часа. В последния участък преди гара Петрошани влакът мъчително си проправя път през Карпатите. Пасажерите през деня могат да се любуват на речни ждрела, планини и долини. Но тръгващите от румънската столица в зимния следобед преминават през пълен мрак, преди да се появи градът. Точно преди него е мината Ливезени, една от последните четири все още действащи в региона.
Добивът на полезни изкопаеми тук започва през втората половина на XIX век. В социалистическа Румъния целият живот на региона е подчинен на производството на въглища и енергия. Десетки хиляди от други региони на Румъния идват, за да си намерят работа в мината – опасна, но по-доходоносна от повечето други професии на работническата класа.
Добивът на въглища е бил от съществено значение за производството на енергия в тогавашна Румъния, така че миньорите са имали усещане, че са от голямо значение. През 1977 г., уверени в силата си, те започват стачка срещу удължаването на работния ден, забавянето на заплатите и увеличаването на пенсионната възраст. Това дотолкова разтревожило властите, че Николае Чаушеску посетил долината на река Жиу, прекъсвайки летния си престой на брега на Черно море. Някои от исканията на миньорите са изпълнени, но долината е превърната в затворена зона, наблюдавана от Секуритате.
Наистина ли „никой няма да бъде изоставен“
След падането на Чаушеску миньори от долината идват в Букурещ, за да разпръснат насилствено антикомунистическите протести на либералните студенти. Това им създава негативен образ в постсоциалистическа Румъния, особено сред градските елити. И до днес на няколко метра от седалището на правителството на Площада „Виктория“ се издига паметник на жертвите на Минериадата.
В същото време специалният статут на миньорите изчезва. През 90-те години на ХХ век вместо думи за тяхната незаменимост, те слушат фрази като „преструктуриране“ и „необходими съкращения“. През 1997 г. Международният валутен фонд обявява, че няма да отпусне нови заеми на Румъния, ако няма редица реформи, включително ликвидиране на нерентабилните държавни предприятия. Между 1997 г. и 1999 г. повече от 20 000 миньори са съкратени. При напускане те получават обезщетения на стойност от 15 до 20 месечни заплати. Но след като изхарчат тези пари, те трябва да се справят сами на свободния пазар.
През 2023 г. в долината на река Жиу все още работят четири мини и 2000 души.
Девизът на Механизма за справедлив преход е: „Никой да не бъде изоставен“. Стартирал през 2021 г. като част от Европейската зелена сделка, той има за цел да смекчи икономическите и социалните последици от изоставянето на въглеродно интензивните индустрии в регионите, които зависят от тях. През 2022 г. Европейската комисия отпусна 2.14 млрд. евро от Фонда за справедлив преход на шест региона в Румъния, включително Хунедоара, където е долината на река Жиу. Но основният проблем е, че мерките, предназначени да предотвратят масовата безработица и нарастването на бедността, идват години след като всичко това вече се е случило.
Липсва визия за прехода
„Справедлив преход в Румъния? Досега е пропусната възможност“, казва Корина Мурафа, водещ експерт по декарбонизация и структурни промени. „Липсва ни споделена и последователна визия за прехода. Въпреки съществуването на фондовете, има опити за отлагане на процеса на преход и изявления, че е твърде рано за постепенното премахване на въглищата“, посочва тя.
Мурафа смята, че индустриалните региони като долината на река Жиу, дълбоко засегнати от прехода от планова към пазарна икономика, се нуждаят от подкрепата на правителството за създаване на стратегически пътни карти за нов преход и за привличане на нови инвеститори. Но нищо от това не е било предложено.
„През последната година не се е случило много“, коментират Алин Танасе и Андрей Кръчун от „Грийнпийс Румъния“. Обясняват, че още през 2023 г. са обсъждани възможностите, които ще донесе децентрализацията на производството на енергия за създаването на енергийни общности между гражданите. Все още обаче не е обявена покана за представяне на предложения за финансиране на такива проекти.
Двамата са убедени, че бюрократичният фактор спъва прехода. Макар че парите трябваше да се изразходват в регионите, управляващият орган на справедливия преход действа в рамките на Министерството на европейските фондове.
„Всяка политическа промяна оказва пряко влияние върху програмата. Хората идват и си отиват, а нещата зациклят“, обобщават те.
Обменни бюра, пунктове за хазарт и магазини „втора употреба“
Александру Келемен наблюдава със собствените си очи последиците от упадъка на въгледобивната промишленост. Като социален работник той е видял как безработицата, разочарованието, домашното насилие и алкохолизмът вземат своето. И до днес той вижда как хората напускат долината с надеждата за по-добър живот в Тимишоара, Клуж или в чужбина. Но още не е загубил надежда.
Келемен е председател на Асоциацията за интегрирано териториално развитие (ADTI), коалиция от неправителствени организации, базирана в долината на река Жиу. Искрено вярва във философията на ЕС за децентрализация и промяна, ръководена от гражданите. Досега около 20 проекта на малки и средни предприятия са избрани да получат около 30-35 млн. евро, за да увеличат мащаба си.
Когато се обсъжда поствъглищния живот в долината на река Жиу, на първо място се споменава туризмът. Около 1/3 от подкрепените бизнес проекти са свързани с изграждането на туристически обекти. ADTI обаче държи на разнообразието и финансирането ще достигне и до производствения сектор. През март 2025 г. Monsson, основен играч в производството и монтажа на компоненти за пазара на инсталации за възобновяема енергия, обяви, че новата му фабрика ще бъде разположена в съседство с бившата мина „Петрила“.
Келемен смята, че и в други бивши минни райони могат да се настанят нови предприятия. Въпреки че въпросите, свързани със собствеността на земята, все още не са решени, ADTI започна да изготвя планове за мините „Лупени“ и „Лоня“ (които все още работят през 2025 г.) – някои сгради да бъдат запазени като минни паметници, а други адаптирани. Това не е утопия, а стратегия, която е проработила в редица европейски държави.
И все пак понякога е трудно да се чака. Човек би искал да види резултатите от дългогодишните усилия. Тогава Александру Келемен би могъл да ги покаже на съседите си, които сега понякога му казват: Говориш, правиш проекти, но не реализираш промяна.
Той знае много добре, че това може да е наистина последният момент за спасение на общността в долината Жиу. Ако младото поколение не види нови работни места, добре оборудвана болница и достъпни жилища в термоизолирани, модернизирани блокове, всички мечти за справедлив преход ще бъдат убити от демографията.
Един поглед към главната улица на Петрошани – най-важният град в долината Жиу, показва три доминиращи вида „икономически дейности“, демонстриращи бедността на региона. Пунктовете за обмяна на валута ясно показват, че много от местните жители отиват в чужбина и се връщат с чужда валута, която обръщат в леи. Магазини за дрехи втора употреба предлагат изключително ниски цени – една наистина хубава риза може да се купи за 4-5 евро. И накрая, има десетки места за хазарт. Подобно на църквите, те съществуват във всяко румънско село и по-малък град. Колкото по-бедно е мястото, толкова повече са местата за хазарт. Петрошани не прави изключение.
Разхождайки се из града, човек може да срещне млади хора, включително двойки с бебета. Не всички са емигрирали. Има театър, в който на 12 април имаше премиера на български театрален режисьор. Активът на града е университетът, който все още е насочен към минните технологии.
Петрошани е част от света, но дали светът е част от Петрошани? Могат ли децата, които сега ходят на училище в долината на река Жиу, да намерят смислен живот в родното си място?
Повече въпроси, отколкото отговори
За миньорите, останали без работа през 1997 г., справедливият преход идва твърде късно. Сигурно е също така, че обезлюдяването на долината не може да бъде обърнато. Дори най-амбициозните планове за развитие на местната икономика предвиждат създаването на едва няколко хиляди нови работни места. Корина Мурафа не си прави илюзии: нито долината на река Жиу, нито други региони, квалифицирани за механизма на справедливия преход в Румъния, ще се превърнат в полюси на растежа.
Все още въпросите са повече от отговорите. Дали туризмът наистина ще работи като алтернатива? В момента в долината има само няколко хотела. Има няколко музея – Музей на миньорството, мемориална къща на писателя Йон Сърбу, Музей на хумора (или музей на румънския инсталатор – инсталатор означава едновременно водопроводчик и човек, който прави художествени инсталации), Музей на миньора спасител и др. Последният се намира в бившата мина „Петрила“, станала известна от документалния филм Planeta Petrila (2016 г.).
Той показва как местните жители и активисти от цяла Румъния създават културно движение и се борят с успех срещу разрушаването на затворената мина, която в крайна сметка е обявена за исторически паметник.
„Единственият шанс на Петрила е културният“, казва инженерът, карикатурист и създател на музея Йон Барбу, едно от ключовите лица в тази борба. Но той вече е уморен. Напуснал е сдружението Planeta Petrila. Според него то е допуснало Музеят на миньора спасител да заема малка част от територията на мината. Останалата е на Регионалния областен съвет.
Филмът „Планетата Петрила“ носи завладяващото послание, че успешната съпротива чрез култура е възможна не само при социализма, но и при капитализма. Филмът също така завоалирано дава прошка на миньорите от долината Жиу заради приложената от тях груба сила в Минериадите срещу протестиращите.
Но десет години по-късно борбеният дух на културното движение изглежда е приключил. Тези, които държат политическата власт и икономическата собственост, а не непременно творческите граждани, ще бъдат тези, които в крайна сметка ще решат какво ще се случи по-нататък с мината-паметник. Сега Йон Барбу проучва дали мемориалната къща на Йон Сърбу може да намери международни партньори – подобни мемориални къщи на писатели в Полша и България.
Парите в хотели вместо за миньорите
Алин Мунтяну, председател на профсъюза „Картел Алфа“ в енергийния комплекс „Олтения“ в Горж не е ентусиаст за справедливия преход.
„Нашият регион получи няколко милиона евро. Отидоха за строежи на хотели, което не създава много работни места. Миньорите не са се възползвали. Собствениците на хотели получиха тези средства“, казва той.
Когато по време на кампаниите за президентските и парламентарните избори в Румъния през 2024 г. кандидатите на суверенистите обещават да отворят отново затворените мини, той не вярва нито на една дума – за разлика от много други жители на минни региони. На по-късно анулираните президентски избори през ноември 2024 г. те гласуват за суверенисткия кандидат Калин Джорджеску. Но според Мунтяну Джорджеску казва на всички това, което искат да чуят, и няма никаква представа за реалностите в румънския миннодобив.
„За повторното отваряне на мините ще са необходими трилиони долари. Нашите екскаватори са от 70-те години на миналия век. Има ли някой пари да купи нови?“, пита той.
Румънските синдикати са договорили обезщетения за миньорите, чиито работни места ще изчезнат. Но тези решения нямат нищо общо с Фонда за справедлив преход. Мунтяну дори не може да си представи да посегне към средствата на фонда. За него това би означавало, че организацията му се е съгласила да унищожи работните места.
„Няма съгласуваност между закриването на секторите, които вредят на околната среда, и интегрирането на работниците в други сектори. Трудно е да се повярва, че един миньор ще си намери работа като бръснар или сладкар, след като Механизмът за справедлив преход е финансирал някакъв бизнес“, коментира Флориан Марин, председател на Федерацията на свободните синдикати на Румъния. „Механизмът трябва да създава работни места, когато те са необходими. Безполезно е да уволниш миньор и да му осигуриш работа две години по-късно. И никой в Румъния не се е сетил да съпостави тези неща“, посочва той.
Нищожно финансиране за малки фирми
До края на 2024 г. Румъния е планирала 26.5% от всички отпуснати разходи по Фонда за справедлив преход, което е значително под средния европейски показател от 38.1%. Пак до края на 2024 г. са изразходвани 0.1% от наличните средства. След първата покана за финансиране на малки и средни предприятия, следващата възможност за финансиране на малкия бизнес стартира през февруари 2025 г. на стойност 200 млн. евро. Но в същото време политическият контекст се променя.
Малко след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент министърът на енергетиката Себастиан Бурдужа заявява, че предпочита „интелигентна сделка“ пред „зелена сделка“. Той заяви, че „зелените политики“ са сляпо следвана идеология, която струва скъпо на всички – в икономически, социален и стратегически план.
Той влезе в открит конфликт със зелените неправителствени организации. След като американски съд осъди „Грийнпийс“ да плати 660 млн. долара на компанията „Енерджи трансфер“ за предполагаема „незаконна и насилствена схема за нанасяне на финансови щети“, той призова всички директори на национални енергийни компании в Румъния да търсят максимални обезщетения в съда срещу неправителствените организации, които подават искове срещу тях.
„Зелени“ и „кафяви“ мерят сили и на местно ниво
Противоречието, което видяхме на анулираните румънски президентски избори през 2024 г. – между про-НПО тенденцията (подкрепяща тогава Елена Ласкони) и суверенистите (гласували тогава за Калин Джорджеску), може лесно да се усети в долината на река Жиу. На няколко пъти чухме от местните жители, че ЕС иска да деиндустриализира периферните си райони. В същото време в един от музеите ни казаха, че в долината на Жиу действат над 30 неправителствени организации и броят им продължава да расте. Така че долината на река Жиу е една малка Румъния, в която проевропейски и евроскептични сили, привърженици на зелените и на кафявите енергийни производства мерят сили.
С механизма за справедлив преход държавите и регионите с добри практики за усвояване на средства и качествени публични институции получиха още една възможност да спечелят. Онези, които се нуждаят от повече помощ, продължават да се борят, а липсата на краткосрочни резултати подхранва разочарованието – както сред ангажираните граждани, които се опитват да направят промяна, така и сред онези, които чакат и се чудят какво може да се случи по-нататък с работата им, с градовете им и със семействата им.
Декарбонизацията е промяна, също толкова огромна, колкото и тази от XIX в., която катапултира долината на река Жиу в модерността, задвижвана от пара. Днес споменът за онази трансформация отпреди повече от 150 години се пази на горния етаж на Музея на минното дело в Петрошани. Там могат да се видят фигури на момарланите – местното пастирско население, чиито селища са заменени от минни шахти и миньорски колонии.
Идеята за справедлив преход е обещание, че новият период на промяна наистина ще вземе под внимание желанията на обикновените местни мъже и жени, отвъд статистиката за производителността и печалбата. Също така при справедливия преход минните райони би трябвало да запазят спомена за своята индустриална идентичност, която може да се усети на много места в долината – включително с паметника на жертвите от миньорските стачки през ХХ век, който се намира в Лупени.
Но когато пишем тези думи, Европа говори повече за сигурност, отколкото за някакви мащабни проекти, които биха могли да облекчат бремето на хората. Ако справедливият преход приключи, преди да е набрал скорост, това ще бъде още една трагедия за регионите, на които преди това беше обещана надежда.
* Този текст е изготвен с подкрепата на Journalismfund, като част от по-голям журналистически проект за справедливия преход в България, Румъния, Полша и Чехия в сравнителна перспектива.
Снимка:
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
