Рецензия за книгата с творби на Ана Бландиана
Проф. д-р Александър Шурбанов
В България запознанството ни с творчеството на именитата румънска поетеса и Хердерова лауреатка, Ана Бландиана (какво прекрасно, звънко име – камбанно! – точно като за нея), започна още към средата на седемдесетте години на миналия век и продължава без прекъсване вече четири десетилетия. Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специален повод да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единство. Тази нова среща с Бландиана дължим на вдъхновения преводач и популяризатор на румънска поезия у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български големи имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Лучиан Блага, Панаит Истрати,Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Матей Вишниек и др. В един том от около 500 страници – издание на „Гея Либрис”, озаглавен „Населена от думите”, днес той ни поднася представителна антология на Ана Бландиана, чието съдържание прелива от есеистика през поезия, към нейната интересна фантастична проза, размисли, афористични фрагменти, интервюта и анкети. В резултат пред нас се откроява цялостен портрет на писателката.
Знаем, че Бландиана е съдбовно свързана със съпротивата на румънския народ срещу диктатурата на Чаушеску и с подготовката за голямата промяна през декември 1989 г., а и с по-нататъшните напрегнати усилия за осъществяване на тази промяна. Помним тази важна част от биографията й и очакваме, че в нейните текстове – стихотворни и прозаични – ще преобладават обществените и политическите теми. И те наистина избликват отново и отново, но почти никога не се явяват в оголен, декларативен вид. Усеща се ангажираността на авторката с животрептящите проблеми на днешния и утрешния ден на нейната страна, а и на света, в който живее, но тези проблеми винаги я водят към мисли и тревоги за човека, много по-обхватни от злободневното ни битие.
Йордан Радичков казваше, че ние, българите, сме нация от монологисти. Оказва се, че не само българите са такива. В есето „Да водиш диалог” Бландиана заявява: ”Ние всички постоянно монологизираме”. И завършва с извода: ”В крайна сметка демокрацията не е нищо друго освен диалог – действие при което мнозинството слуша внимателно, любезно и с уважение (а уважението ражда и самоуважение!) критичното мнение на малцинството.” Колко решаващо е това наблюдение за нас, новопрохождащите демокрации от източния край на Европа! В книгата попадаме отново и отново на прозрения от този вид, които осветяват пътя на днешното ни развитие.
Основните акценти на събраното в „Населена от думите” обаче са много по-философски и извисени над актуалното: човек и природа, нравственост, изкуство и литература. И въпреки че във всяка от тези теми се чувства нервът на наш съвременник, в тях се отварят и неизмеримите обеми на вечността. Временното отеква в безкрайното и добива непреходна стойност. Оказва се, че отговорността ни не е само пред днешния ден, а пред целостта на битието.
Респектира и богатата жанрова палитра на включените в тома творби: лирически миниатюри, притчи, разкази, импресии… Прозата на Бландиана е не по-малко поетична от стиховете й, а често е и по-неотстъпна в търсенията си. Със сигурност можем да отнесем към самата авторка онова, което казва за другите: „Според мен няма нищо по-трогателно и по-беззащитно от прозата на големия поет. Едно упорито усилие да назове неназовимото. Това е като ореол, който се опитва да приеме формата на шапка.”
Нека накрая да отбележим и онова, което обикновено се пропуска в рецензиите на преводни издания – ролята на преводача в тяхното създаване. Възхитително овладян, гъвкав, изразителен и благозвучен е българският език, на който Огнян Стамболиев ни поднася тази разноцветна подборка от творчеството на румънската поетеса. И нещо характерно за истинския преводач – в юбилейната за самия него година той предпочита, вместо сам да застане на авансцената, да изведе под прожекторите една от своите любими автори и да я представи така, както тя наистина заслужава и както той със сигурност умее да го прави. Поздрави и за двамата!
++++++++++
Ана Бландиана, „Населена от думите”, подбор и превод Огнян Стамболиев, София, 2018.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
