Нова, 25 август 2025 г.
Оставаме на тема икономика, но сменяме фокуса. Поглеждаме към нашата северна съседка Румъния, която регистрира най-високата инфлация в ЕС – почти 8%.
Изключително интересен случай, защото България може да извлече своите поуки от него. По темата говорим на живо през Viber. На линия е Владимир Митев – журналист и основател на българо-румънския блог Мостът на приятелството. Здравейте, господин Митев, и благодаря, че приехте поканата.
Здравейте.
Господин Митев, 8% инфлация за страна, която не е в еврозоната. А ние мислехме, че именно в еврозоната инфлацията е висока. Какво се случва?
Има няколко фактора, които допринасят за този ръст на цените в Румъния. Единият е свързан, разбира се, с мерките, които правителството въвежда, за да балансира бюджета. Част от тях е повишението на ДДС с 2%.
Но има и други фактори – например от 1 юли 2025 г. беше либерализирана цената на електроенергията. Преди това държавата плащаше субсидии, за да я задържа на по-ниски нива. Сега сметките на много хора нараснаха, а цената на електричеството се калкулира в редица продукти. Освен това акцизите върху горивата също се повишиха. Всички тези фактори заедно доведоха до натрупване на инфлация.
Управителят на Централната банка Мугур Исъреску дори каза, че инфлацията може да надхвърли 9% до края на годината. Има мнение, че може би още през септември ще стигне това ниво.
Господин Митев, преди да влезем в причините за икономическите рестрикции, които правителството налага, кажете – как самите румънци реагират на високата инфлация? Наблюдаваме ли феномена, при който жители на близки румънски градове идват да пазаруват в България?
Това, мисля, се случваше и преди. Например по отношение на цигарите – има добре известен „туризъм“, защото акцизите върху цигарите в България традиционно са по-ниски. Така че да, има такова движение.
Освен това горивата, са малко по-евтини в Русе, например, отколкото в Гюргево или Букурещ.
Разглеждаме темата, защото искаме да извлечем поуки за България. Ако мога да се изразя метафорично – Румъния сега страда от махмурлука след дългото „парти“ на правителствените разходи през последните години. Разкажете ни – защо страната е на практика в процедура по свръхдефицит, какво означава това и как се стигна дотук?
Доколкото ми е известно, Румъния е в процедура по свръхдефицит от години и имаше договорен план за намаляването му. Планът предвиждаше до 2030 година дефицитът да бъде сведен до по-приемливи нива. Проблемът, който се изостри в края на миналата година, е, че вместо 7,9% от БВП, както беше заложено, бюджетният дефицит достигна 9,3% от БВП. Това наложи спешни мерки.
Миналата година беше „супер изборна“ година – румънците имаха местни, европейски, президентски и парламентарни избори в рамките на една година. В такива условия правителството не беше мотивирано да орязва разходи и да въвежда икономии. По-скоро имаше интерес да харчи.
Освен това Румъния дълго време следваше модел на растеж чрез повишение на доходите – т.е. не само индустрията за износ, например автомобилната, поддържаше икономиката, но и силното вътрешно потребление. Имаше стимули като по-нисък ДДС за храните, по-високи заплати и различни добавки, за да могат хората да харчат повече и икономиката да се развива по-бързо.
Какви са сега правителствените мерки за свиване на дефицита и намаляване на инфлацията. Освен увеличението на ДДС, има ли замразяване на заплати и пенсии? Това са обичайно най-радикалните мерки.
Да, от 2026 година ще бъде въведено замразяване на заплатите и пенсиите. В образованието например беше увеличена нормата за учителите с два часа, което означава съкращения, защото няма да са нужни толкова много преподаватели. Това вече предизвика протести.
Има мерки и срещу хазартния бизнес – предстои повишаване на данъците. В нов пакет, който се обсъжда, се предвижда и специален данък върху дъщерните компании на мултинационалните корпорации в Румъния. Идеята е да се повиши събираемостта на данъците – проблем, който съществува от години.
Всъщност Румъния е на второ място в ЕС по най-ниски бюджетни приходи след Ирландия. От години се говори, че трябва да се подобри ефективността на данъчната администрация. Интересното е, че България често се дава за пример като страна с по-ефективно събиране на ДДС.
Не е ясно доколко тези нови мерки ще помогнат. Според много хора сега орязванията ще донесат сравнително малко приходи, които няма да запълнят големите дупки в бюджета. По-ефективно решение би било именно повишаване на събираемостта на данъците, което обаче Румъния от години признава, че не прави добре.
Господин Митев, дадоха ли резултат тези правителствени харчове от последните години? Забогатяха ли румънците, преди инфлацията да върне процеса назад?
Може би в София това се усеща по-слабо, но всеки жител на Русе е свикнал с постоянно присъствие на румънци. Румънците са може би най-пътуващата нация в региона. Смятам, че това се дължи на относително силната румънска средна класа – поне в сравнение с българската. За това спомогнаха именно различни политики за стимулиране на доходите и потреблението.
Примерно, дори за туризма имаше стимули – учителите получаваха нещо като ваучери, които им позволяваха да почиват в Румъния. Имаше различни подобни жестове, които в крайна сметка увеличиха възможността на румънците да потребяват повече. И мисля, че това се усеща поне в курортните градове в България – на морето, в Банско и т.н.
За да завършим – какво смятате? Заслужаваше ли си всичко това, имайки предвид рестрикциите в момента, процедурите по свръхдефицит, замразяването на пенсии и заплати? Задавам ви този въпрос, защото и в България съществува мнението, че правителствените разходи могат да направят така, че хората да забогатеят чрез преразпределение. Виждаме обаче, че всичко се връща обратно като бумеранг. Кое биха предпочели румънците?
Мисля, че Румъния има малко по-различен модел от България. От една страна, защото България е във валутен борд. От друга – защото Румъния е по-голяма държава и там потреблението може да играе по-голяма роля.
Трудно е да се каже еднозначно. Според мен румънците периодично следват модела на растеж чрез повишаване на доходите. Това беше и преди финансовата криза от 2008 г.. Но след това идва рязко приземяване. Може би това е специфика на управленския модел там.
Има мнение, че случващото се сега не е задължително нещо мрачно и негативно. По-скоро това е корекция. След дълъг период на нарастване на доходите и след като държавата инвестираше, включително и в инфраструктура – пътища и други – сега виждаме резултатите. Просто идва моментът на корекция. Тоест нормално е някои неща, които са били предвидени, да отпаднат. Да бъдат по някакъв начин овладени и балансирани.
Добре, много ви благодаря. Владимир Митев, журналист и основател на българо-румънския блог Мостът на приятелството, беше мой гост.
Чухте какво каза. А и според експертите от последните седмици – партито в Румъния свърши. Страната изпитва 8% инфлация, замразяват се заплати и пенсии, вдига се ДДС, повишават се данъците. Сега Румъния трябва да плати цената на разходите от последните няколко години.
Следва реклама. След това се връщаме в студиото с отговор на въпроса: каза ли Доналд Тръмп на Украйна удряйте дълбоко в Русия?
Снимка: (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
