В условията на зле функциониращ или недостъпен обществен транспорт, стотици хиляди трудещи станаха бензинозависими. Пред очите ни са част от ефектите на неолибералните политики за „гъвкавост“ и „мобилност“ на работната сила
Чавдар Найденов
Тази статия бе публикувана на 13 ноември 2018 г. на българската секция на сайта „Барикада“.
Хората протестират заради високите цени на бензина. През 1997-ма блокираха ж.п. линиите, сега блокират магистрали. Улавяте ли разликата?
Стотици хиляди трябва всеки ден да карат кола до съседни градове, за да работят. Например перничани в София. Това е криза, която управляващите сами си докараха на главата, хвърляйки звезден прах в очите с нови магистрали.
Цената на междуградските превози не би трябвало да зависи от капризите на световните цени. Решава си Тръмп или някакъв Саддам Хюсеин да се кара с Иран – тръгвай пеша и се отоплявай с кожух! И животът спира.
Стабилност би била възможна само при съществуването на обществен транспорт. Той харчи много по-малко енергия и значи е слабо свързан с цената на горивата.
Само че пакостното дяволче на демонтажа ликвидира обществения автобусен превоз; взе парите от железопътните съобщения, като ги доведе до неизползваемо състояние; вложи тези пари в пътища и магистрали. Вместо половината работещи да се движат с автобуси и влакове, те се принудиха да купят евтини коли и да се блъскат всеки ден да влизат и излизат от големите градове.
Поуката е, че трябва да възстановим БДЖ, докато стане толкова чист, бърз и редовен, че да бъде основен превозвач; да възстановим държавните автобусни линии. Те да държат реални, а не картелни цени на билетите; картелът ще се срине, ако има голям играч, който не си калкулира в билета лична свръхпечалба.
И най-важното – повече никога, ама никога, никога да не гласуваме за пазарни фундаменталисти.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
