Бензинът в България означава работа

В условията на зле функциониращ или недостъпен обществен транспорт, стотици хиляди трудещи станаха бензинозависими. Пред очите ни са част от ефектите на неолибералните политики за „гъвкавост“ и „мобилност“ на работната сила

Чавдар Найденов

Тази статия бе публикувана на 13 ноември 2018 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Хората протестират заради високите цени на бензина. През 1997-ма блокираха ж.п. линиите, сега блокират магистрали. Улавяте ли разликата?

Стотици хиляди трябва всеки ден да карат кола до съседни градове, за да работят. Например перничани в София. Това е криза, която управляващите сами си докараха на главата, хвърляйки звезден прах в очите с нови магистрали.

Цената на междуградските превози не би трябвало да зависи от капризите на световните цени. Решава си Тръмп или някакъв Саддам Хюсеин да се кара с Иран – тръгвай пеша и се отоплявай с кожух! И животът спира.

Стабилност би била възможна само при съществуването на обществен транспорт. Той харчи много по-малко енергия и значи е слабо свързан с цената на горивата.

Само че пакостното дяволче на демонтажа ликвидира обществения автобусен превоз; взе парите от железопътните съобщения, като ги доведе до неизползваемо състояние; вложи тези пари в пътища и магистрали. Вместо половината работещи да се движат с автобуси и влакове, те се принудиха да купят евтини коли и да се блъскат всеки ден да влизат и излизат от големите градове.

Поуката е, че трябва да възстановим БДЖ, докато стане толкова чист, бърз и редовен, че да бъде основен превозвач; да възстановим държавните автобусни линии. Те да държат реални, а не картелни цени на билетите; картелът ще се срине, ако има голям играч, който не си калкулира в билета лична свръхпечалба.

И най-важното – повече никога, ама никога, никога да не гласуваме за пазарни фундаменталисти.

Прочети на румънски език!