
Ясен Вакашински, БНР, 18 август 2025 г.
Ясен Вакашински: От Шабленския фар ще се прехвърлим съвсем наблизо, в съседна Румъния. Докато служителите на „Български пощи“ почти се обучават как да обменят левове в евро, техните колеги от „Румънската поща“ се похвалиха, че вече са достигнали по бързина, качество и приходи конкурентните частни куриерски компании. Доколко вярно е това и тече ли продуктивна реформа в румънските пощи, ще разберем след минути от колегата ни от Радио България Владимир Митев.
Но преди него нека чуем анкетата на стажант-репортера Момчил Драганов, за това доколко доволни са от услугите на „Български пощи“ и българите.
Момчил Драганов: Когато изпращате или получавате пратки, какво предпочитате – българските пощи или куриерските фирми?
Куриерска фирма, тъй като те имат повече и по-удобни локации.
…Защото е по-бързо и по-сигурно. Нямам опит с български пощи.
…Това е нещо набързо, така че предпочитам куриерските служби в тия случаи. Но „Български пощи“ са класика и според мен не може държава без поща.
…Смятам, че са по-надеждни. Доста пъти мои пратки са се губили в „Български пощи“ или не са пристигали, съответно, когато ги чакам…
…Защото пратката ми не се губи и защото са по-отзивчиви.
Имали ли сте такива случаи на загубена пратка?
…Имала съм с „Български пощи“. От Италия ми пратиха един колет и така и не дойде…
…Пратка не, по-скоро известия, писма и т.н….
…Ами, подава се оплакване до куриерска фирма и те се ангажират да поемат разходите по самата пратка….
…Няма, общо взето, без проблем. Често съм ги ползвал тях. А пощите… само веднъж си спомням, че ползвах в чужбина – изпращах някакви документи. Бяха доста тромави, имаше много формалност. Малко по-сложни са като бюрокрация…
…Писма са ми пристигали от чужбина, имам предвид, когато различни мои приятели са контактували с мен чрез картички. Когато съм поръчвала нещо от сайтове и съм ги поръчвала по „Български пощи“, те са били оставени някъде извън пощенската ми кутия и след това си ги намирам разпечатани и разхвърляни във входа…
…Имало е случаи, когато съм поръчвала пратка и те не могат да я намерят, ходя три пъти и така човек се отказва от опита, който има…
Как според вас трябва да се развиват „Български пощи“, за да настигнат куриерските фирми?
…Може би на първо място трябва да бъдат малко по-публични и да имат някаква кампания или кампании за това, че те са на пазара и предлагат услуги. Също така, дигитализацията е нещо много съществено в нашето време, така че биха могли да помислят за мобилно приложение, за лесен достъп до услугите, защото при получаването и изпращането на пратки за клиентите и потребителите е от съществено значение да проследяват в реално време кога са изпратили, къде се намира пратката им, кога ще бъде получена…
…Ако искат да бъдат конкурент на тези частни фирми, те могат да направят някакви допълнителни клонове, допълнителни места, на които да приемат пратки, но те не го правят…
Анкета на стажант-репортера ни Момчил Драганов, а сега казвам „Bună ziua“ на колегата от Радио България Владимир Митев. Нали не сбърках?
Да, добър ден! Поздрави на всички от Брашов.
Как е времето и въобще как е в Брашов днес?
Малко е бурно и облачно, но по принцип е много добро време. Градът е пълен с туристи.
Имаше дори преди два дни един впечатляващ концерт с някаква група, която свири на ударни инструменти в центъра. Мога да препоръчам на всеки, който има възможност малко по-далеч да отиде от София на север. Мисля, че Брашов ще удовлетвори доста хора.
Това е добра покана и всеки може да го направи. И все пак е август и отпускарски месец, и е точно време за пътешествие, за почивка. Няма да ни е нужен куриер или поща, за да се пренесем до Брашов. Ще трябва да го направим сами.
Акцентът на разговора ни все пак са пощенските услуги в Румъния. Предполагам, чухте анкетата преди минути.
Имаше един човек, който нарече „класика“ това да има пощенски услуги в една страна. Класика ли е това и в Румъния?
Владимир Митев: Да, чух и интрото към темата.
Мисля, че румънските пощи не са на чак толкова по-различно ниво от български, ако съдим по оплакванията или критиките, които се получават. Говори се и тук, че се работи доста тромаво. Много се работи с хартия.
Това са мнения на румънци, с които разговарям в последно време.
Реформа в румънската поща
Но администрацията на „Румънски пощи“ се похвали.
В момента тече реформа в румънската поща, която вече има някои първоначални стъпки.
Част от това е, че бяха съкратени служителите. От 25 000 миналата година в момента са останали 20 000.
Също така мениджмънтът изглежда амбициозен. Вие споменахте куриерските амбиции на пощата. Доколкото ми е известно, тя в момента държи 3-5% от пазара за такива куриерски услуги. Има желание да стане на 30%.
Много хора са скептични. Питат се какво толкова по-добрe може да прави пощата от куриерските фирми, така че да хване такъв дял от пазара.
Самите мениджъри говорят за това, че инвестират в технология за разпределяне на пратки. Дигитализацията също тече. Спомена се и в анкетата, че би било добре да имаме такава по-развита дигитализация. Това също е посоката, в която се върви тук.
Но все още по-скоро е в начален етап тази реформа в румънската поща. Мениджмънтът, който казахме, че е амбициозен, се опитва да промотира всеки минимален успех, за да се знае, че има движение. И може би това беше причината да стигнем до тази тема. Защото за миналата година румънската поща отчита 14 милиона евро печалба, и то нетна. Тоест, все пак има някакви дейности, които генерират нужните приходи.
Източници на приходи за румънската поща
Това е сигурно. И може би пък въпросът, който се повдигна преди минутка – как могат да станат по-продуктивни и въобще да изпреварят конкуренцията в лицето на частните куриерски компании.
Може би с това, че пощите, пак ако се върнем към думата „класика“, са разработили с годините система, имат сгради, офиси, начин на работа, които някъде изпреварват, според мен, частните компании, особено такива, които тръгват в момента или са с още по-малък стаж.
Точно така.
Всички, с които разговарях, признават, че пощата има този актив – над 5000 офиса в цялата страна. Тоест, тя има възможност да доставя не само пратки, но и услуги в малки, отдалечени населени места. И всъщност пощата генерира немалка част от своите приходи от това, че доставя пенсии или социални помощи на хората.
Освен това, тя се използва за комуникация между държавните институции. Има и възможност да дава под наем свои сгради. Споменахте и вие, че като наследник на социалистическата поща има много недвижими имоти, с които тя може да оперира.
Тоест, има различни възможности да се генерират приходи. Проблемът е, че пощата по принцип се нарича „поща“, защото извършва пощенски услуги. А тези дейности, които са по-скоро финансови или свързани с наеми, или фактът, че пощата може да отпечатва марки – тези неща са малко по-странична дейност от стандартната пощенска дейност. И в това отношение все още мисля, че се чака да се видят по-значими резултати.
Много хора са скептични. Както забелязахте и в анкетата в България, има установени мнения, че куриерските фирми са по-ефективни.
Най-голямата куриерска компании, Fan Curier, има пет пъти по-малко служители от румънската поща, но в същото време работи с обороти от стотици милиони леи. Така че очевидно ефективността също е едно предизвикателство. И от мениджмънта на „Румънски пощи“ казват, че засега са доволни, че с пет хиляди служители по-малко, според това, което те казват, вършат дори повече работа. Тоест, работят и в тази посока да обучават и да развиват уменията на своя персонал, така че да бъде по-ефективен.
Е, това може би е големият проблем на двете мега структури в Румъния и в България – прекалено много раздути щатове, а не толкова ефективност и гъвкавост, каквато показват и прилагат конкурентите.
В румънската поща вече бяха направени някакви стъпки, както казах, пет хиляди души бяха съкратени. Според мен, генерално има проблем с пощите в света. Просто технологиите се развиват и пощите трябва по някакъв начин да се адаптират спрямо технологиите, които имаме сега. Частният бизнес, включително куриерските фирми, като че ли има по-голяма свобода да гради на чисто нови практики и инфраструктура. Въпросът е да видим има ли добри мениджъри, които могат да разпределят правилно ресурсите, които от друга страна тези мастодонти имат. Тъй като и в Румъния, и в България пощите са с доста голяма инфраструктура от офиси и т.н.
Да се обединим около тази максима – добър мениджърски подход и здраво използване на съвременните технологии и възможности, за да може тези мастодонти да станат по-бързи, по-гъвкави и по-ефективни.
Да, и разбира се, ще следим хода на тази реформа в румънската поща, която все пак все още е в началото. И доколкото виждам стила на мениджмънта тук, дори някакъв малък напредък да има, ще бъде веднага анонсиран и ще се разчуе.
Чакаме го. Благодаря на колегата ни от Радио България Владимир Митев. Останете с нас.
Снимка: С името на генералния директор на Румънската поща Валентин Щефан се свързва реформата в тях (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.