Новите обвиненията на DNA срещу лидера на румънските социалдемократи разкриват същността на политическата борба в Румъния – поддръжниците на технокрацията – градската средна класа, и неизборните институции като антикорупционната прокуратура, ограничават опитите на корумпираната и некомпетентна политическа система да оказва съпротива
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 15 ноември 2017 г. на сайта „Барикада“.
Новината, че лидерът на румънските социалдемократи Ливиу Драгня се сдобива с трето дело, по което е обвинен, засили познатата реторика срещу представителите на „червената чума“ в Румъния – Социалдемократическата партия, наричани от недоволната улица за по-кратко „крадци“. Стандартният разказ е, че хората на Драгня представляват местните феодали (известни на север от Дунава като „барони“), докато антикорупционната прокуратура действа, водена от друго могъщо лоби – тайните служби. Самите социалдемократи обикновено поддържат реторика против чуждестранния капитал в страната и се обявяват за патриоти.
Напук на емоцията от телевизионните кадри за поредна вълна от протести в Румъния, приказката за битката между служби и барони или между народ и политици в Румъния вече започва да доскучава, защото се разказва от години. Тя се пропуква при по-внимателен поглед, но за да се случи това, трябва да се разбере контекста, в който срещу Драгня са повдигнати нови обвинения – в създаване на организирана престъпна група, в злоупотреба със служебно положение и в изготвяне на фалшиви документи, при това в разследване, започнато от европейската служба за борба с измамите OLAF. От европейската институция поискаха да бъдат възстановени 21 млн. евро, които са били откраднати преди години чрез фирмата Tel Drum, за която се предполага, че е свързана с Драгня. Румънската държава ще трябва да възстанови изчезналата сума.
По отношение на службите, призвани да останат тайни, дори когато масово се обсъждат действията им, е по-трудно да се прави анализ. Но е очевидно, че те не стоят само от едната страна в схватката между DNA и социалдемократите. Достатъчно е да се види, че докато беше в антикорупционната прокуратура, за да му бъдат предявени поредните обвинения, Драгня бе защитаван от председателя на парламентарната комисия за наблюдение на дейността на разузнаването Клаудиу Манда.
Представата за социалдемократите като патриоти, мислещи за обикновения човек, на свой ред е сериозно разклатена от техните действия. Този месец правителството на Михай Тудосе прокара изменения на Фискалния кодекс, които предвиждат пренос на огромната част от тежестта по плащане на социалните осигуровки от работодателите към служителите. Мярката само ще задълбочи голямата разлика между дела на труда и на капитала в сформирането на БВП и поставя румънските работещи в още по-непривилегирована позиция. Тя ще влезе в сила от 1 януари 2018 г. в страна, където е широко застъпено мнението, че държавата е предала своите икономически интереси пред чуждия капитал в сфери като банки, природни ресурси, електроразпределителни дружества и дори земеделие.
Независимо, че някои от организациите на бизнеса изразиха резерви към данъчните изменения на кабинета Тудосе, те облагодетелстват именно предприемачите, които се разтоварват от голямата част от задълженията си към работниците. Мерките бяха приети в момента, когато стана ясно, че през третото тримесечие на 2017 г. БВП на Румъния е скочил с 8,8% спрямо този през същото тримесечие на 2016 г. и се очаква тази година растежът му да достигне 5,6%. Успехът очевидно се дължи на силния износ, който изстрелва румънската икономика напред през последните години. Според данни от 2015 г. в страната има над 22 000 фирми износителки. Първите 500 от тях отговарят за 74% от износа. Сред тях делът на компаниите с румънски капитал е оценяван на между 10 и 12%.
Пропорциите най-вероятно остават валидни и за 2017 г. и показват, че на практика румънската икономика е бутана напред от чуждестранния капитал. Той ще бъде допълнително стимулиран от реформите на социалдемократите, след като и без това насърчаване при по-голяма стойност на оборота спрямо местния капитал, чуждестранният отчита печалба и плаща съответните данъци в три пъти по-малък размер.
Данъчните промени бяха критикувани отляво, като синдикати обявиха планове за протести. Това, което изкарва десните румънци на улиците обаче, са намеренията за промяна в законодателството, по което се води битката с корупцията в страната. Проектът за промяна на Закона за правосъдието в момента е в парламента и ще бъде подложен на обсъждания и гласуване. Той предвижда съдебната инспекция, която засега е под контрола на Върховния съвет на магистратурата, да премине под разпореждането на Министерството на правосъдието. Освен това президентът (в момента подкрепяния от поддръжниците на борбата с корупцията десен политик Клаус Йоханис) ще загуби участието си в определянето на шефовете на специалната и на общата прокуратура.
Готвените промени засилват политическия елемент в контрола върху правосъдието. Тези мерки предизвикват опасения, че румънската борба с корупцията – едно от малкото завоевания на страната по време на прехода, ще бъде озаптена.
За да се разбере противоречието между социалдемократи и протестиращите, трябва да се върнем към по-важните политически събития от последните години – избирането на Йоханис за президент през 2014 г., протестите след пожара в клуб „Колектив“ през 2015 г., довели до падането от власт на правителството на Виктор Понта и февруарските протести от 2017 г. И в трите случая имаше народна мобилизация, която беше насочена срещу социалдемократите. Залогът при тази мобилизация не бе само свалянето на Социалдемократическата партия от власт, а схватката между политическата система, представлявана от най-силната нейна партия, и технокрацията – управлението в полза на капитала, на стопаните на румънската икономика и на румънската градска средна класа. Средството за тяхната борба от години е дейността на антикорупционната прокуратура.
Както писа румънският анализатор Чиприан Шюля за „Барикада“ през декември 2016 г. в страната е в ход смяна на политическата система – от старата „номинална“ демокрация, която е пълна с несъвършенства, но под някаква форма допуска участието на различни социални групи във властта, Румъния се движи към нарастващо овластяване на средната класа, която в съзвучие с антикорупционната прокуратура и тайните служби използва дискурса за почтеността и антикорупцията, за да изхвърли от политическата борба по-долните слоеве от обществото.
От ноември 2015 г. до януари 2017 г. страната бе управлявана от технократското правителство на Дачиан Чолош, което бе съставено от представители на бизнеса и на неправителствените организации. На парламентарния вот през декември 2016 г. обаче намеренията на Чолош да продължи да управлява чрез подкрепата на либералите и на партията на „гражданското общество“ Съюз „Спасете Румъния“ бяха осуетени. Победата на социалдемократите временно спря плановете за пълно обезсилване на политическата система, като според някои гласове „партиите започнаха да пречат на истинските стопани на страната“ – контролиращи нейната икономика, тъй като Социалдемократическата партия се превърна в изразител на интересите на политическата система срещу деполитизацията на управлението.
Социалдемократите не са много по-различни от всички други големи партии. Т.нар. „леви“ също се заклеха във вярност на средната класа, заговориха против хората, живеещи на социални помощи, против унижението да зависиш от държавната администрация и в крайна сметка те също започнаха да служат на технокрацията. Това, което се случва с Драгня и динозаврите на прехода е борба на неизборните институции в Румъния, засилили много своята власт в последните години, срещу самата възможност политическата система и партиите да им влияят. Имаше признаци, че по-рано тази година тече предефиниране на румънската борба с корупцията, а ударът по Драгня показва, че тя продължава да бъде силна.
След като беше обвинен за престъпления, свързани с компанията Tel Drum, печелила обществени поръчки и ползвала европейски средства за изграждане на пътища, Ливиу Драгня обяви, че няма връзка с тази фирма. В медиите вече текат дискусии и се публикуват свидетелства за отношенията между лидера на социалдемократите и въпросното дружество.
Същественият въпрос обаче продължава да бъде свързан с голямата картина – с контекста, в който се разгръщат атаките срещу Драгня. Социалдемократите промениха Фискалния кодекс и се опитват да направят това и по отношение на правосъдието. Така те предизвикаха съпротивата на различни обществени слоеве, но най-силно негодуват десните румънци, поддържащи борбата с корупцията. Като по поръчка сред протестиращите румънци е и технократът Дачиан Чолош – вече начело не на партия, а на Платформата 100, която се опитва да изразява визия за модерна Румъния.
„Реших, че е важно и аз да съм на протестите, защото се премина определена бариера. Почти година мина от управлението при важен потенциал за икономически растеж. Мисля, че сме загубили много време тази година именно заради непрогнозируемостта и хаотичността на решенията. Показаното отношение към правосъдието само отслабва вярата на онези, които могат да инвестират в Румъния, че инвестициите им имат смисъл“, заяви Чолош по време на протест през ноември 2017 г.
Протестите са подкрепяни освен от Платформа 100 и от Националнолибералната партия и Съюза „Спасете Румъния“ – двете опозиционни формации в сегашния парламент. Непрякото включване на OLAF в румънската политическа борба вероятно ще изиграе своя мобилизационен ефект. В Румъния има антиевропейски настроения, но и силно желание на румънската средна класа да се чувства част от Европа, напук на „червената чума“, представляваща често избиратели от по-малки населени места.
Политически гадатели вещаят края на Ливиу Драгня отдавна, но въпреки това той не смята да се предава и да подава оставка от позицията си в партията или като председател на долната камара на парламента. Залогът е много по-голям от неговата личност – ще бъдат ли вкарани зад решетките или отстранени всички ветерани от прехода, или партийната система на страната ще съхрани поне известна самостоятелност спрямо дневния ред на технокрацията.
В ущърб на Драгня са не само протестите и делата срещу него, а и фактът, че социалдемократите нямат нужните финанси, за да водят своята активна политика по доходите. Вече излязоха наяве техни намерения за бюджет на икономиите през 2018 г., който ще е в контраст с обещанията им за щедрост към всички. Притиснати отвсякъде, Драгня и неговите хора може би нямат друг избор освен да се опитат да изведат своята програма за реформи докрай. Така или иначе е ясно, че те са на мушката и че ако не действат, протестиращата улица или строгата прокуратура ще ги разкъсат…
Прочети и на английски език!
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
