Сезонът на протестите в Молдова беше открит на 17-ти септември от Майя Санду и Андрей Нъстасе, радетелите за „истинска европейска интеграция“.
Малгожата Кулбачевска-Фигат
Тази статия бе публикувана на полския сайт „Страйк“ на 23 септември 2017 г. Тя бе препечатана на българския сайт „Барикада“ на 19 ноември 2017 г. Първата й част бе публикувана на блога „Мостът на приятелството“ на 27 ноември 2017 г.
Един от основните лозунги на протеста бе: „Долу тандемодемокрацията“. Ясно е, че тандемът – това са олигархът Влад Плахотнюк и президентът Игор Додон. Още на 24-ти септември настъпи реванша на привържениците на президента, които скандираха по столичните улици: „Долу олигархията“, и уверяваха, че Додон не участва в никакъв тандем.
Проевропейският марш бе пълно фиаско. Пред парламента в Кишинев имаше не повече от 500 човека. В интернет се появиха множество пренебрежителни и заядливи коментари, дори предположения, че организаторите са дали пари на пенсионери, за да участват (в Молдова пенсиите са нищожни и всяка възможност да се „изкара някоя лея“ допълнително е добре дошла). Ситуацията си влоши още повече, когато организаторите започнаха да се оправдават: Нъстасе се опита да обясни рехавия протест с времето, а именно, че било много горещо, за да се манифестира по улиците. Да, но температури около 30 градуса в този период на годината и в тази част на света не са толкова странно явление.
По сериозните наблюдатели коментираха: Санду не предвиди факта, че част от лозунгите (свързани с промяната на избирателната система) звучаха на избирателите абстрактно, плюс това тази промяна беше вече предрешена, а другите искания бяха или вече компрометирани, или звучаха несигурно.
Лидерката на „Партията на действието и солидарността“ не успя да убеди болшинството, че Додон и Плахотнюк са в един отбор, старателно са си разпределили ролите и се преструват, водейки ожесточени спорове. Провалът бе коментиран и от Богдан Църдя от Социалистическата партия:
„Санду, и още по-голяма степен придружаващите я говорители от Либералнодемократическата партия, не са надеждни и не пораждат доверие. Сътрудничеха с демократите на Плахотнюк, гласуваха техните закони подкрепяха поредното компрометирано правителство, а сега яростно ги критикуват. Подкрепиха също управляващите, когато се стигна до изваждането на един милиард долара от молдовската банковата система.“
Има още една доста прозаична причина либералите да не съберат много хора: докато говореха пред парламента на няколкостотин метра от тях, на площад „Велико народно събрание“, се провеждаше международно състезание за бодигардове. Това събитие позволи на хората поне за момент да се позабавляват и да се откъснат от множеството политически протести, в които участваха през последните години. Някои от тези протести траеха седмици наред, влизаха дори в парламентарната зала, за момент „сдобряваха“ противоположните лагери: левицата и проруските партии с либералните евро-ентусиасти. Но без никакви значителни успехи или промени.
Молдова, както си беше на края на европейските държави по отношение на доходите си, остава там и до ден днешен. Дори прекрасната природа посещавана от туристи от по-северните страни през лятото, не е в състояние да прикрие бедността, нищетата и мизерията. През август, няколкото улици, където все още се усеща атмосферата на стария Кишинев, унищожен почти в 80 процента през Втората световна война, са потопени в зеленина. Дори в центъра на столичния град, а да не говорим за по-малките градове, можем да видим къщи, където в дворовете има лозници и множество цветя. Но много бързо след това погледът попада на някаква руина, на някаква рушаща се сграда, на купчини непочистени боклуци, на започнати нови сгради, тънещи днес в забвение, тъй като парите са се изчерпали. Слънцето и прекрасната природа не успяват да прикрият всичко. И остава едно тъжно усещане, че можеше да бъде по-добре, иначе … Може би, но не е. И за сега никоя „рецепта“ не дава резултати.
Социалистическата партия на Република Молдова организира своя протест на 24-ти септември. Той бе и отговор на протеста на проевропейската опозиция, и реакция на резултатите от последното заседание на Парламента, където беше гласуван от партиите, привърженици на правителството, пакет от законопроекти, на които Додон наложи вето през пролетта.
Промените са сериозни. Първият закон е така наречения антитерористичен, който отнема от президента правото на контрол над службите за сигурност и информация, и го предава в ръцете на председателя на парламента. С други думи, специалните служби минават под контрола на Влад Плахотнюк, тъй като Андриан Канду, който ръководи работата на Камарата, е водеща фигура в неговия клан. Следващата промяна засяга Кодекса на труда и дава право на работодателите едностранно и в опростен режим, да уволнят човек, който е достигнал пенсионна възраст. Третата промяна е намаляване на максималната продължителност на отпуската по майчинство, четвъртата „реформира“ Молдовската академия на науките по такъв начин, че да може лесно да се приватизират принадлежащите ѝ земи и имущество.
За Додон моментът е критичен. Ако не покаже видимо и достатъчно категорично, че обществото е ориентирано на ляво, а не към Демократическата партия, ще загуби. Той има също уникалната възможност да докаже, „благодарение“ на последните дебати в парламента, че не съществува никаква „тандемодемокрация“. Вече не става въпрос за абстрактни дискусии за пътищата за развитие на страната на международната сцена. Става въпрос за конкретни промени, които са в ущърб на интересите на хората и против волята на президента, украсени с добре познатата реплика „така трябваше да стане, постигнахме споразумение за законопроектите с Европейския съюз“.
„Демократическата партия, която контролира парламента, отново гласува за антисоциалните инициативи, на които президентът наложи вето. Държавният глава не е съгласен хората да бъдат уволнявани с лека ръка, да се слагат бандитски мита, жените да имат по-малко време да се грижат за децата си, за да раждат по-малко“, пише във Фейсбук Зинаида Гречани, председател на парламентарната група на социалистите.
„Ние сме против злосторниците на власт да продължават да ограбват хората, да затварят училища, да унищожават здравните служби и да унищожават възрастните хора“, завършва Гречани.
Президентът твърдо остава на своята позицията и що се отнася до министъра на отбраната – дори когато представител на правителството го обвини, че надвишава прерогативите си.
„Ще отнесем делото към Конституционния съд“, заявиха от кабинета на Павел Филип. Независимо от решението на Съда, няма да приема полагането на клетва като министъра от Еуджен Стурдза, отговори Додон на 23-ти септември. Тези думи бяха произнесени на тренировъчния полигон в Булбоака (Bulboaca),където молдовската армия провеждаше свои маневри.
Вероятната презумпция на Президента е, че в конфликта с правителството е по-добре армията да е на негова страна. Додон похвали военните, че въпреки тежкото състояние, в което се намират в следствие на постоянното недофинансиране, те поддържат високо ниво и изпълняват дадените им задачите.
* * *
Пренасянето на акцента в дебатите от геополитическите въпроси върху социалните е изгодно за Додон.
Когато в центъра на вниманието бе спора му с Влад Плахотнюк за това дали трябва да бъде записана в конституцията проевропейската насоченост на външната политика на Молдова, някои коментатори заявиха, че това е типичен пример за „тандемодемокрация“. Политологът Виктор Чобану в коментар за портала newsmaker.md, заяви, че е трудно да се намери по-фрапантен пример за нея, защото ако, демократите наистина искаха да променят конституцията, лесно биха събрали необходимото парламентарно мнозинство. По този въпрос, те могат да разчита на 71 гласа, а са достатъчни само 68. За Плахотнюк, чиято репутация в чужбина доста спадна, е много удобно да подклажда спора и така да доказва на Европа и Съединените щати, че Молдова е на кръстопът и е на ръба на „падне в ръцете“ на Путин, и съответно не е редно да намаляват подкрепата си за сегашната власт. И Додон му помага в създаването на такова впечатление пред света.
Смяната на акцента в дебатите не може до убеди всички, че няма тайна договорка между президента и олигарха, но социалните проблеми по-лесно ще съберат привърженици. Социалистическата партия си направи изводи от провала на проевропейските демонстрации: вместо един митинг в столицата, бяха проведени три в различни градове – Белци в северна Молдова, Кахул в южна и Анений-Ной в централно – източната част.
Белци е важен индустриален и транспортен център, сериозно засегнат от промените, които доведоха до значителна икономическата миграция – от 1989 г. до ден днешен около 40 хиляди човека напуснаха града. В миналогодишните президентските избори Додон нямаше никаква конкуренция в града, при гласуването за Парламента – също спечели лявото крило.
В другите два града политически симпатии са по-разделени, но президентския лагер има все повече привърженици в последно време. Анений Ной представлява Молдова в умален вид – градът е символично разделен на молдовско-румънска част и постсъветска, източно-славянска. В първата има статуя на Стефан Велики, а втората е съхранила след 1989 г. паметника на Ленин и принудена да преименува „неговата“ улица – я назова „Суворов“. В църквата, отворена отново, след разпадането на Съветския съюз, и двете общности са добре дошли – надписите в предверието и инструкциите за начинаещи последователи са написани на двата езика. Друго място за среща на двете общности се оказва билборда, висящ постоянно над магазина „Ветеран“, който напомня за победата над фашизма на руски език, но надписът е в чест на ветеран с молдовска фамилия. Идеята на урбанистите за взаимна толерантност и изграждане на общо, по-добро бъдеще се откроява и на булеварда на „Народното Съгласие“ с паметника „Независимост на Молдова“. За съжаление вече ръждясващия паметник е променил „посланието си“: долните му части са превърнати в рекламни пространства, давани под наем. В момента висят два афиша – църковен плакат против абортите и покана за посещаване на нощен клуб. Реалната доминираща черта на центъра е поредицата телефонни будки, където може да се купят телефонни карти. И също така спирката, на циркулиращия постоянно, автобус до Кишинев.
Трудно е да си представим, че в държава, където гражданите са разделени на половина по езика, който използват (и в същото време разбират другия език и не се обиждат, когато им си говори на него), а земята и символите отдавна са престанали да предизвикат спорове, е възможно хората да бъдат мобилизирани с националистични или геополитически лозунги.
Много по-лесно е хората да се ангажират със социалната си действителност, особено там, където къщите обрасли с лозници се разпадат, блоковете се нуждаят от спешен ремонт, старият автобус откарва хората към работата им, където се трудят за жълти стотинки… Да не забравяме и хора, който пряко са засегнати от новите закони на демократите и в които социалистите виждат потенциални привърженици.
* * *
В разговор с Богдан Църдя за възможните сценарии за бъдещето развитие на страната, разбираме, че социалистическият депутат допуска възможността за ново, временно споразумение на цялата опозиция срещу Демократическата партия. За определен период от време всяка страна загърбва конфликтите и различията с другите, само и само да провали корумпираното правителство. Но май няма изгледи това да се случи. Санду отново подхвана атаките си във Фейсбук срещу „предателя на страната“, взе предвид критиките, че пропуска в изявленията си Плахотнюк, и започна да отправя критични обвинения и към него. Дори подаде в прокуратурата съобщение, че е възможно последният да е извършил престъпление.
Но всичко това е само проформа: въпросът за присвояването на властта и злоупотребата с нея ще бъде разглеждан от прокуратурата, за която, не само политолозите, но и самата Санду твърди, че отдавна е в услуга на олигарха. Още днес можем да предвидим какъв ще бъде резултата от следствието. И може би това ще е най-ефикасния начин да се докаже, че в молдовската държава правото е фикция. Но молдовците, които получават месечно около 5300 леи (прибл. 508 лв.), които страдат от високата безработица (10 процента сред младото поколение) и виждат, че никой не е в състояние да обясни как изчезна един милиарда от банковата система, вече са наясно с това. Днес те се нуждаят от конкретни и ефективни решения и действия.
Има още по-болезнени картини, които показват днешна Молдова.
Една от тях е в центъра на столицата. Това е монументалния хотел „Национал“, бивша собственост на „Интурист“, приватизиран в последствие и съзнателно доведен до фалит, днес „приют“ за бездомни хора и дори изоставени деца. От април виси над него банер с картина на златни кюлчета. Реклама насърчава жителите да се купят апартамент в новия квартал Виадукт, и така да тръгнат по пътя водещ до ….. Ел Дорадо. Всъщност бе обещано, че самата Молдова ще се превърне в „ Златния град“, но до ден днешен това си остава само празно обещание.
За това колко подобни обещания са били давани на молдовския народ знаят всички страни на конфликта. Знаят също, че в крайна сметка може да се стигне до ситуация, в която на хората да им дойде до гуша от дебатите за национална идентичност и празните обещания, а улиците да се напълнят с народ… При това с цел, по-различна от тази на обикновения протест.
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
