Каква е истинската политическа идентичност на румънската Социалдемократическа партия
Александру Раку
Тази статия бе публикувана на 21 август 2018 г. на сайта „Барикада“
Според мене бавно, но сигурно, все по-голяма част от електората с консервативни нагласи си дава сметка, че Социалдемократическата партия е най-консервативната партия в страната. Всъщност тя е единствената консервативна партия. Може това да не е удовлетворяващо за някои, но в сравнение с останалите партии тя очевидно получава по-висок резултат по следните показатели: а) суверенизъм (политика на национален суверенитет спрямо европейския интернационализъм – бел.прев.); б) патернализъм (т.е. поддържане и използване на клиентелистки мрежи (бел.прев.); в) социален консерватизъм; г) прагматизъм.
Настоявам особено много на последното твърдение по отношение на Социалдемократическата партия. Докато песедистите (съкратено от PSD – абревиатурата на партията на румънския – бел.прев.) знаят какъв социален договор им гарантира победата на изборите (какво дават в замяна на какво), противниците им са чугунени идеолози. Тези лишени от гъвкавост доктринери не знаят нищо друго освен да разправят културни клишета до безкрай (за битка на европейци срещу руснаци, на социално подпомагани срещу предприемачи, на служители на частния сектор срещу бюджетни служители). Резултатът от тези клишета е папагалски синхрон в публичното говорене, в който няма нищо консервативно. Освен това идеологизираните дървени глави свеждат политиката до манихейство, което разделя политическата сцена на бяло и черно. Този подход също няма нищо общо с класическия консерватизъм. Напротив, това е стратегията на революционните секти. Няма никакво значение, че опозицията срещу социалдемократите е компрометирана от двойните си стандарти, когато се опитва да утвърди своя морал за норма.
Всичко това обяснява защо „десницата“ използва лозунги със силно емоционално въздействие, които заместват решенията (например „Крадци!“, „Престъпници“ и т.н.). Става ясно и защо опозицията не успява да разшири електоралната си база отвъд традиционните свои гласоподаватели. Единственото нещо, което знаят да правят, е да поддържат състоянието на истерия чрез поредни вълни на морална паника. На „десницата“ й трябват жертви. Или пък й е нужен талант да използва обективни случаи на нещастие в този антикомунистически или антисоциалдемократически манихеизъм – както стана с пожара в клуба „Колектив“ през 2015 г. Нужно е морално „гориво“, което да поддържа или да възпламенява отново периодично свещения огън на антикомунистическата и правосъдна мания. Опозицията просто не знае нищо дуго.
Очевидно чрез такава стратегия можеш в най-добрия случай да създадеш и консолидираш една правоверна секта. Но не и консервативна партия, способна да изрази консервативно обществено предложение към различните социални слоеве.
Всъщност, ако оставим на страна аргументи като „консерваторите не са корумпирани, а социалистите са“ или „ние сме консерватори, поддържаме свободния пазар“ единственият аргумент на онези, които се пишат консерватори, но отказват да видят реалностите на румънската политическа сцена е този за „нездравия произход“ – че социалдемократите са наследници на бившата Румънска комунистическа партия. Пропуска се фактът, че последната има представители в цялата политическа класа. Не се отчита и че либералната опция се комбинира лесно в Румъния със социалния консерватизъм и с либертарианството, макар че от философска гледна точка само последното има връзка с либерализма.
Всъщност, Социалдемократическата партия не е далеч от останалите и в поддръжката за свободния пазар. Отричащите я на базата на нейния „произход“ използват обаче не консервативен, а болшевишки аргумент. Този аргумент се помества чудесно в обвинителния манихеизъм, до който се свежда цялата теория и политическа практика на румънската десница.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
