Неясно бъдеще пред българите в молдовската политика

Очертава се парламентарните избори през февруари 2019 г. да доведат до отслабване на влиянието на българската общност в Република Молдова

Олег Косих

Тази статия бе публикувана на 5 януари 2019 г. на молдовската платформа за коментари, блогове и мнения VoxPublika. На 24 февруари 2019 г. в Република Молдова ще се проведат за първи път парламентарни избори по смесена система. От общо 101 депутати в парламента 50 ще бъдат избрани по партийни списъци пропорционално. Останалите 51 се избират в едномандатни окръзи по мажоритарна избирателна система. Журналистът Олег Косих пише, че има голяма вероятност българската общност в Република Молдова (2% от населението) да няма нито един пропорционално избран депутат. Тараклийският район, където е центърът на молдовските българи, ще има право на един мажоритарно избран депутат. Косих критикува българската общност за това че сама се маргинализира по различни причини.

„Пълна деградация и висша степен на кадрова импотентност – както на тези, които считат себе си за лидери на Тараклийския район, така и на българската общност.“ Тази присъда се налага от само себе си в навечерието на предстоящите в Молдова парламентарни избори.

Най-големите политически сили, които формират дневния ред на развитие на страната, не са включили засега в своите списъци нито един представител на тараклийската общност на избираемо място. Загубилата влиянието си Партия на комунистите в Република Молдова не участва в този списък. Предложеният от нея кмет на Тараклия Сергей Филипов едва ли ще смени креслото на градоначалник с депутатския мандат, ако той по чудо бъде избран.

Демократическата партия, която отива на избори от позицията на управляваща, не намери в списъка от 50 кандидат-депутати нито едно място за бесарабските българи, независимо че са 2% от населението. Справедливо е да се каже, че в Тараклийския район електоралната подкрепа за демократите винаги е била по-ниска. Затова най-вероятно сметките са били прости. Демократите са заложили на онези, чиито региони са най-перспективни от гледна точка на избирателните резултати.

Тази констатация , разбира се, не помага особено на самия Тараклийски район. Регионът се намира в покрайнините на партийното внимание на демократите. Истината е, че с оглед на своеобразната ситуация на силите в района и най-важното — характеристиките на новата избирателна система, демократите могат да получат бонус, за който днес дори и те самите не знаят.

Обикновено, ако една партия отстъпва някъде, друга партия заема мястото й. Но не и в случая на Тараклийския район. В по-рано публикувания общонационален списък на Партията на социалистите в Република Молдова (ПСРМ) българските фамилии са 0%. Съдейки по последните събития, този гаф на социалистите е замазан с ветерана Иван Забунов. Няма друго обяснение за внезапната среща на президента Игор Додон с хиперактивния общественик. След това се появи и коригиран списък на ПСРМ. И виждаме там едно познато име на номер 21!

Колко процента ще допринесе или няма да допринесе Иван Данилович (Забунов) за крайния резултат на социалистите никой не знае. Най-вероятно на никого не му пука особено — нито на самата ПСРМ, нито на новия кандидат. Дясната опозиция въобще не се интересува от нуждите на района. В избирателния блок на Майя Санду и Андрей Нъстасе нашите сънародници също ги няма. Освен това и място за Забунов в окончателния списък не е гарантирано. Както името му внезапно се появи, така може и да изчезне 10 дни преди изборите на 24 февруари. Това изчезване може да се случи заради политическите борби. Знае го и самият кандидат. Той се намира в зона на риска. За бъде избран номер 21 в листата, социалистите имат нужда от 42% от гласовете в пропорционалните листи.

На този етап може да се констатира: Забунов е успял да заобиколи друг кандидат — регионалнияшеф на социалистите — Татарли, в надпреварата за вниманието на президента Додон. А като следствие от това направо виждам с какво «усърдие» Татарли — председателят на Тараклийския район, ръководителят на териториалната организация на ПСРМ и по съвместителство кандидатът на социалистите за едномандатния окръг, ще организира предизборните срещи за своя заклет партиен „съюзник“. На английски език това се нарича надбягване на плъхове.

Взети заедно, всички тези факти водят до осъзнаването, че за българското лоби в бъдещия парламент няма място. А това означава, че на най-високо законодателно ниво, няма да има кой да изрази гледната точка на бесарабските българи и ефективно да отстоява колективните им права.

Кой е виновен? Аз съм убеден, че не са партиите. Те се държат така, както подобава в такива случаи – изхождат от общите си интереси. И ако ние, бесарабските българи, не можем да докажем своята значимост, тогава защо някой по върховете ще се занимава и ще се тревожи за нас?

Не трябва да изместваме вината от себе си върху другите. Ако имахме консолидиран икономически елит, умни регионални политици, уважавани лидери на общественото мнение, никой нямаше да ни игнорира. В битката за българските гласове в цялата страна (2% от всички), националните партии щяха да жертват много за привличане на жителите на Тараклийския район на своя страна.

Политиката е изкуство на сделката. Но със слабите не се преговоря. По–изгодно е от тях да се отнеме и да не им се дава нищо в замяна. На сълзи и жалби кишиневските политици не вярват. Трябва да бъдем силни, за да разглеждат и нашите интереси. Само с лозунги няма как да постигнем нищо.

Основната задача за следващите 10 години е как да си осигурим законните интереси в рамките на политическия живот в Молдова по начин, който да направи статута на българската общност в страната непоклатим. Това и ще правим. Но докато наблюдаваме как на фона на битката на фаворитите за мажоритарното депутатско място Кирил Татарли и Вячеслав Лупов победител може да се окаже… Фьодор Ковалжи. (Татарли е председател за района на партията на социалистите, от която е президентът Игор Додон, Лупов е от нова, популистка партия на бизнесмена Илан Шор, а Ковалжи е представител на Демократическата партия — бел.прев.).

Знаете ли защо? Поради простодушието на нашите сънародници, които могат да считат, че им е по-близък свой, местен човек, с когото са ходили заедно в училище или са пътували до близкото езеро.

Какво в действителност ще се случи в едномандатния окръг Тараклия, е трудно да се предскаже, още повече, че сред кандидатите има двама кишиневски българи – Вячеслав Кунев и Георги Ариков. Но когото и да изберат от тази петорка — на сам човек ще му бъде много трудно да постигне целите си.

Изводът е ясен: на следващите избори след четири години българите в парламента трябва да бъдат от трима до петима, за да имат влиятелна позиция. Ако се осъзнаем като общност, това вече е формулирана цел. И нека ни представляват различни партии, да гласуват както искат, но по един въпрос – българския – трябва представителите ни да забравят фракционните интереси.

В противен случай те трябва да знаят: ще ги заплюем!

Прочети на румънски език!