Румънската антикорупция се намира там, където бе и през пролетта – разпъната на кръст между два силни лагера. Ефектът от победата на Кьовеши за румънската политика ще бъде краткосрочен, смята експертът по добро управление Кодру Врабие. Според него европейската прокуратура може и да няма значителни резултати по време на мандата на Кьовеши. Но, наистина, той смята, че наблюдаваме засилване на прокуратурите в целия свят
Владимир Митев
Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по въпроси на доброто управление, прозрачността, отговорността и почтеността в публичното пространство. Той е допринесъл за множество реформи в областта на правосъдието и публичната администрация в Румъния. Има бакалавърска степен по политически и юридически науки (от Румъния, България и САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (Румъния, Холандия, Испания). Кодру работи от 1998 г. за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. Кодру работи в рамките на програмата „Лидери в правосъдието“, която бе възпроизведена от 2017 г. нататък и в Република Молдова. От април 2018 г. Кодру се присъедини към екип на telegraful.net, където работи по серията от подкасти „Хипотези“ – проект на Сдружение „Кураж напред“
Господин Врабие, как очакваната победа на Кьовеши в състезанието за ръководител на европейската прокуратура влияе на румънската антикорупция?
Мисля, че в Букурещ тази новина ще бъде забравена, веднага след като приключит изборите за президент на Румъния, защото европейската прокуратура няма да има значителна дейност в първата година от създаването си. Тази тема може да е актуална сега, в предизборната кампания, но никой в Румъния не се занимава със същността на антикорупционните политики. И преди никой не се занимаваше истински с това. Всички говореха, но никой не правеше нищо конкретно. Така че назначаването на Кьовеши за шеф на европейската прокуратура няма как да окаже влияние на антикорупцията в Румъния.
Румънската антикорупция се намира в същата ситуация, в която беше и тази пролет при предишното ни интервю. Лагерите са същите. От едната страна е Социалдемократическата партия и другите партии, които искат да си съхранят позициите и да обвиняват антикорупционната прокуратура, но с мярка, защото разбират, че е важно да играят в правилния отбор на стратегическите партньорства със САЩ и с ЕС. Другият лагер е движението #rezist и техните политически представители, които продължават да вдигат врява срещу Социалдемократическата партия, дори и при положение, че нямат решения за значително подобряване на борбата с корупцията в Румъния. Това се нарича пат.
Мисля, че е важно да запомним, че DNA (т.е. антикорупцията, извършвана чрез наказателни средства) бе в сянка (заради скандалните разкрития през последните години за нарушения в дейността – бел.прев.), а сега тя ще се опита да излезе на слънце все едно е с изчистено лице. Антикорупцията с административни, мениджърски и превантивни способи още не може да надигне глава, защото не изглежда да интересува някого освен няколко специалисти. Но наказателната антикорупция още не си е измила лицето и не е изяснила проблемите, за които бе обвинявана в миналото. Така че тя според мене този кислород, който назначаването на Кьовеши внася в румънската политика е незаслужен. И в крайна сметка, DNA няма да се върне на бял кон и да ни спаси от корумпираните политици. Да не си правим илюзии!
Как тогава победата на Кьовеши променя политическите уравнения в Румъния в навечерието на президентските избори от ноември 2019 г.?
Ако искате образен отговор, „победата на Кьовеши“, е като цвете в целофан – изглежда красиво, но знаеш, че докрая на деня ще увехне и утре не може да бъде използвано. За антикорупцията и политиката в Румъния това е банка с кислород, която съживява политическите разпри поради три причини:
– Защото голяма част от румънците (особено от движението #rezist) смята, че елиминирането на Кьовеши от DNA през 2018 г. е нарушение и е несправедливо. Тази част от населението и DNA като институция гледат на новината за Кьовеши като на „небесна справедливост“, в която ЕС удря Социалдемократическата партия;
– След това, тъй като сме в кандидатпрезидентска кампания, а новината разбунва духовете, ще има дискусии по телевизията. Мисля, че новината дава предимство на президентът господин Йоханис (може би и на основния му опонент на вота господин Барна) и дискредитира премиера госпожа Дънчила. Не знам как може да повлияе на останалите конкуренти;
– Не на последно място, очаква се вотът в Европейския парламент за комисарите. Румъния е разделена на две относно кандидатурата на госпожа Плумб като комисар по транспорта и това се вижда в начина, по който ще гласуват евродепутатите от Националнолибералната пратия и Съюза „Спасете Румъния“-Плюс (опоненти на Социалдемократическата парти – бел.прев.). Има подозрения, че вотът в подкрепа за Кьовеши е договорен като размяна с подкрепа на опозиционните партии на вота за Плумб, което означава нова политическа сделка около Кьовеши. Спомняме си, че тя бе назначена начело на DNA през 2013 г. след преговори между премиера Понта и бившия президент Бъсеску.
Какви очаквания трябва да имаме от европейската прокуратура под ръководството на Лаура Кьовеши?
Бих искал да припомня, че чрез основаването на европейската прокуратура, ЕС реализира едва през 2019 г. решение, което е било препоръчано още през 1999 г. (имам предвид докладите Миделхьок, на базата на които бе основана по-рано OLAF). Тоест, ЕС имаше нужда от 20 години. Още не знаем дали европейската прокуратура ще бъде ефективна институция. Може би ще научим това през 2022 г., когато предполагам, че ще бъдат получени първите присъди. Не виждам как това може да стане по-рано. През 2020 г. институцията едва ще бъде сложена на краката си – с централа, с персонал, с вътрешни процедури за работа; през 2021 г. може би ще започнат първите значими дела и е многовероятно много от процедурните актове на прокуратурата да бъдат атакувани през националните инстанции и дори пред Европейския съд в Люксембург; през 2022 г. може би ще имаме първите осъждания на първа инстанция. Така че едва през 2023 г. можем да очакваме да получим първите окончателни присъди. Но, внимание, ще имаме отново европейски избори през 2024 г.
Не на последно място, бих искал да изясня нещо: обективно погледнато, госпожа Кьовеши не представлява Румъния в надпреварата за европейски прокурор, защото това е състезание за професионалисти, в което, поне теоеретично, не е от значение от коя страна идват… Но на субективно ниво е много подходящо да анализираме назначаването й от гледна точка на страните-членки, защото те гласуваха днес в КОРЕПЕР. Ако искаме да обсъдим това, ще видим, че „стара Европа“ си избра от „нова Европа“ личност, с която изглежда, че споделят еднакви ценности. Или напротив, „нова Европа“ (нелибералната – на Полша, Унгария, Румъния, може би и България) прецени грешно начина, по който се противопостави на правосъдните реформи и правовата държава и не получи никакъв значим ресор в ЕС след майските избори (с изключение на този пост в европейската прокуратура, дадена на Източна Европа напук на желанията й).
Да обобщя – всеки може да се радва или да съжалява, според начина, по който иска да види ситуацията. Аз лично, не съм убеден, че е добре шефът на европейската прокуратура да бъде личност, която може да бъде атакувана за лошо управление на DNA, за тайните протоколи за сътрудничество с тайните служби, за политическа договорка при назначаването й през 2013 г. или 2019 г., за плагиатствана докторантска теза (знаем, че според окончателното решенеи са плагиатствани само 4%, но това пак се нарича плагиатстване) или други мотиви, за които сега не мога да си спомня. Ако така са решили нашите представители обаче, мисля, че трябва да живеем с това решение.
През последните години прокуратурата като институция се засилва в много страни по света. Трябва ли това да ни тревожи? Как можем да бъдем сигурни, че главните прокурури няма да станат най-силните и неконтролирани държавни служители?
Бих предложил да запазим спокойствие и да видим внимателно какво се случва. Има няколко основателни причини за засилването на прокуратурата:
– по-голямата прозрачност в публичното пространство прави по-достъпна информацията за собствеността на високопоставени държавни служители, а общественото мнение се храни лесно с кръвта на такива хора – така това отваря работа за прокурорите;
– конфликтите между политиците не се разрешават чрез политически преговори, а чрез наказателни дела, които влизат в новините и провокират коментари онлайн – така че прокурорите пак имат работа;
– промените, през които преминават нашите икономики, правят пазарите и големите мултинационални корпорации зависими от политическите решения, така че е лесно да се появят съмнения за корупция – т.е. прокурорите пак имат работа…
Така че прокуратурата се засилва, защото така сме изградили нашите общества и държави. В никакъв случай тя не е институция, която е по-важна от съда. А правосъдието не е по-важно от парламента или правителството никъде в света. Идеално би било властите да са равни по сила, но не може прокуратурата да се издигне над тях.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
