Кодру Врабие: “Златната ера” на антикорупцията в Румъния отпреди 2017 г. беше фалшифицирана

Разговор с експерта по добро управление за фалшивата дилема, гласяща, че Румъния ще бъде или страна на прокурорите, или страна на корумпираните, за надеждата за социална и правосъдна модернизация в Румъния днес, за феномена Лаура Кодруца Кьовеши, за ролята на бъдещата европейска прокуратура в Източна Европа и за това как изглежда румънската борба с корупцията, гледана откъм Кишинев

Владимир Митев

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по теми като добро управление, прозрачност, отговорност и почтеност в публичния сектор. Той е допринесъл за извършването на много реформи в правосъдието и публичната администрация. Има бакалавърски степени в юридическите и политическите науки (от Румъния, България и САЩ). Завършил е магистратури по административни науки и европейски въпроси (в Румъния, Холандия и Испания). От 1998 г. Врабие работи за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. той е активен в рамките на програмата „Лидери за правосъдие“, която от 2017 г. бе възпроизведена и в Република Молдова. От април 2018 г. Кодру се присъедини към екипа на сайта telegraful.net, където работи по серията от подкастове „Хипотези“ – проект на Сдружение „Кураж напред“.

Тази статия бе публикувана на 17 март 2019 г. на румънската секция на сайта „Барикада“. 

Господин Врабие, от известно време твърдите на Вашия блог и в други медии, че румънското правосъдие се намира на кръстопът. Според Вас “управляващите страната политици дърпат обществената и административна тъкан във всички възможни посоки, само и само за да успеят да променят нещо в своя полза”. От друга страна “през последните две години една част от обществото, други политици, експерти от Брюксел, Страсбург и Венеция, заедно със самите румънски магистрати се противопоставят на всякаква промяна”. Твърдите, че румънците имат нужда от нещо повече в публичните дискусии за правосъдието. Какво липсва в обществения разговор по тази тема? Какво не разбират добре привържениците на правителството в неговия опит да се противопостави на “злоупотребите” от “златната ера” на антикорупцията и какво не разбират онези, които са убедени, че Лаура Кьовеши и антикорупционната прокуратура DNA са безпогрешни?

Липсва каквото и да е приемане на другата страна. Всеки от тези лагери е блокиран в своята собствена реторика. Никой не прави естествената стъпка да се вслуша, да разбере и да приеме, че другата страна може да има валидна гледна точка. Например, DNA не претендира да е безгрешна, но привържениците на антикорупционната прокуратура възхваляват и митологизират институцията. Мога да разбера нуждата от разкази за успех в днешна Румъния, но е много по-мъдро, ако не губим ума си в приказки.

Имаме много възможности да открием какво е от значение и какво не е. Достатъчно е да погледнем по-системно на това, което ни се случва. Знаем от поне около 15 години, че трябва да разрешим проблеми, свързани с корупцията и правосъдието. Също така знаем, че имаме проблеми с върховенството на закона. Нуждата от опростяване на политическите послания ни доведе до ситуация, в  която всички тези проблеми са поставени в един куп. Но те са много различни и не трябва да ги разрешаваме вкупом.

От гледна точка на върховенството на закона, се намираме в ситуация, в която не е никак лесно да разбереш кой закон е в сила. Имаме много закони, които си противоречат. Практиката на т.нар. “извънредни постановления” (юридически актове със сила на закон, които правителството приема, за да избегне дискусиите в парламента – бел.прев.) ни обърква напълно. Статистически всяка седмица през последните 20 години Румъния е приемала по 6 закона в парламента и по 2 извънредни постановления на правителството. Почти невъзможно е да спазваш закона, особено при положение, че служителите в публичната администрация имат диспропорционално голяма власт да интерпретират и да упражняват произвол чрез закона. Ситуацията е още по-сложна, тъй като извънредните постановления на практика заобикалят разделението на властите в държавата.

Механизмите за проверка и контрол не могат да смогнат на тези тенденции. Административните механизми нямат чувствителност към правата на гражданите, а съдебните нямат капацитета да разрешат големия брой оплаквания от страна на гражданите в разумен срок. Вече споменатата законодателна инфлация води по естествен път до корупция. Точно това се случи през 90-те години. Гражданите отдавна се научиха, че е по-изгодно да платят подкуп и да получат това, от което имат нужда, вместо да губят време и нерви в борба с държавата. Така се стига освен до нарушаване на върховенството на закона и на разделението на властите и до системно нарушаване на фундаменталните права.

Всичко споменато са социални феномени, които се утвърдиха в хода на 90-те години и на началото на 21-ви век. Тогава се появиха и първите гласове, които посочваха, че чрез нарушаването на закона, на разделението на властите и на фундаменталните права, Румъния започваше да има проблеми с правовата държава. Простият факт, че имаше демократични избори и че предаването на властта се извършваше без открити конфликти между политическите сили и опозицията не бе достатъчен. Ако сме честни пред себе си, когато се гледаме в огледалото, това е най-важната причина, заради която се появи известният Механизъм за сътрудничество и проверка на ЕС.

Възприетото от Румъния решение не бе да вземе мерки, така че да елиминира причините. Вместо това идеята беше да се прикрият козметично последиците. Правосъдието продължи да бъде хаотично. Липсата на административен и съдебен капацитет остана също толкова висока. Румъния обаче изобрети една институция, която да направи почистване – известната антикорупционна прокуратура DNA. За един период от време тази институция показа резултати. Но за мене беше очевидно, че тези резултати не можеха да бъдат трайни и устойчиви – защото причините не бяха елиминирани.

Това, което виждаме днес в румънския политически пейзаж са последиците от решения, които не са били вземани никога. Дискусията за корупцията и антикорупцията заобикаля именно причините, които споменах по-рано – т.е. невъзможността да се спазва закона или прекомерните разходи за спазване на закона. Това очевидно влияе на начина на работа на правосъдието. Естествено е да се появи корупция и в правосъдието, ако всички тези решения са много скъпи. Да, може би е прекалено крайно да използвам думата “корупция”, но очевидно става въпрос за изкривяване на правосъдието чрез различни видове нарушения.

За наше нещастие, нашите политици са в достатъчна степен популисти и им е достатъчно удобно, така че да не атакуват причините на проблемите от корена им. Ето защо и реформените решения са на свой ред проблематични. Последните две години ни показват най-грозното лице на този популизъм, защото той се наслагва върху нуждата на някои политици да си спасят кожите, да не влязат в затвора. За управляващите в момента е удобно да променят правосъдните закони и наказателния кодекс, така че да станат чисти. А на опозицията й е много удобно да демонизира управляващите без да разсъждава за причините, които ни доведоха до тази ситуация.

Използвайки конституционния текст, постановяващ, че прокурорите работят под властта на министъра на правосъдието, властта в Букурещ се опитва да подчини политически дейността на прокурорите и дори на съдиите, ако последното е възможно. Моментният ефект ще бъде избягването от затвора на няколко политици. Дългосрочният ефект обаче ще бъде, че румънската държава може да загуби капацитета си да подведе под отговорност всякакви категории престъпници, а не само корумпирани хора.

Тъй като нещастието не идва никога само, в лудата надпревара да приемат тези промени в правосъдието (които съдържат и някои добри идеи, но формулирани по лош начин), управляващите успяха да изкривят два фундаментални механизма на румънската държава: Конституционният съд и адвокатът на народа (в България институцията се нарича омбудсман – бел.прев.). По-точно, тъй като извънредните постановления не могат да бъдат атакувани от никого, освен от омбудсмана, стигнахме до ситуация, в която тази институция вече не се грижи за защитата на конституционните права на гражданите, а със защитата на въображаемите права на управляващите политици.

Освен това тъй като решенията на Конституционният съд не могат да бъдат контролирани от никоя друга  институция в Румъния, управляващите се погрижиха да получат удобно мнозинство в рамките на съда. По този начин те могат да изкривят всички принципи на правовата държава с изричната воля на Конституционния съд. Показателен в това отношение е фактът, че почитаемият Конституционен съд наруши принципа на разделение на властите в държавата: в определени ситуации се държа като трета камара на Парламента, диктувайки му как трябва да изглежда закона, а в други случаи се държа като мега върховен съд, решавайки какво точно му се струва незаконно.

Ситуацията вече е неприемлива. Отговорността за изправянето на тези сериозни отклонения от принципите на правовата държава се поделя по равно между румънските политици, включително на нивото на президента и на парламентарната опозиция. Мисля, че има много прости решения на идентифицираните проблеми, стига нашите политици да имаха отвореността да чуят всички аргументи и да направят пакт със следващите пунктове, който да приложат без да променят в най-скоро време:

• Спазване на конституционния текст и на юриспруденцията от Конституционния съд по отношение на извънредните постановления – това би означавало да нямаме повече от 2-3 извънредни постановления годишно, т.е. те ще се използват наистина само когато има случаи на извънредност;
• Тълкуване на конституционния текст, който се отнася до властта на министъра на правосъдието над прокурорите, така че да се осигури на прокурорите независимост от политическия фактор (Парламентът може да приеме закон в този смисъл за предпочитане чрез консенсус);
• Отказ от разрешаването на политическите конфликти чрез използването на политическото мнозинство в Конституционния съд и поемане на отговорност за защитата на правовата държава (върховенството на закона, разделението на властите, човешките права) от тандема, съставен от омбудсмана и Конституционния съд;
• Преразглеждане на законодателството, така че да се елиминира произволната власт на официалните лица от публичната администрация и гражданите да могат по-лесно да спазват закона, вместо да го нарушават. По този начин ще възстановим доверието си в институциите;
• Въвеждане на мерки по развиване на административния и правосъден капацитет, за да се разрешават делата на гражданите по начин, предизвикващ доверие, в разумен срок и преди всичко в духа на закона (тук включвам и мерки за превенция на корупцията чрез мениджърски средства).

Сравнихте с иго върху правосъдието влизането в сила на извънредното постановление 7. Чрез него бе засилено звеното за разследване на магистратите и без извадено от контрола на главния прокурор, като по този начин беше дадена възможността правителството да се намеси директно в правосъдната система. Какво се случи в областта на правосъдието през седмиците след въвеждането на извънредно постановление 7? Слага ли то край на проекта за социална и политическа модернизация на Румъния, в който правосъдието беше считано за ключов елемент? И какво би могло да е решението за отношенията между правосъдието и политическата система, така че Румъния да не остане разпъната между двете крайности – или да е “страна на прокурорите”, които вкарват политиците зад решетките, или напротив, да бъде страна, в която корумпираните политици неутрализират и унищожават магистратите, които им се противопоставят (Лаура Кьовеши вече е обвинена наказателно по две отделни дела)?

Не мога да приема тази логика – или едното, или другото. За мене е крайно опасно да мислим, че в Румъния не може да съществува хармония, че би трябвало да е или страна на прокурорите или страна на корумпираните. Предпочитам да изчезнат опитите за корупция, а прокурорите да са по-скоро анонимни. Затова и подчертах идеята, че са нужни мерки за превенция на корупцията, доколкото те не засягат правосъдието, а начина, по който директорите на институциите управляват активността в полза на обикновените хора.

Например много ме зарадва новината, че Европейският парламент и Европейският съвет са стигнали  до съгласие по бъдещата европейска директива за защитата на глашатаите (на хората, които изнасят публично информация за нарушения). Ако един ръководител на държавна институция е достатъчно интелигентен и добросъвестен, ще знае как да използва тази правна рамка, за да прочисти институцията си от изкушените към корупция и за да коригира процедурите, които затрудняват спазването на действащите закони. Добре, може би и прокурорите биха могли да получат по-добри информации за определен период от време – но това е тяхната роля, да ни защитават нас – честните граждани, от различните видове крадци.

Но да се върнем на извънредно постановление 7, за да не помислите, че заобикалям отговора. Чрез споменатите от Вас разпоредби, министърът на правосъдието подчинява политически определен брой прокурори (от секцията за разследване на магистратите) и чрез тях може да окаже натиск над всеки друг магистрат. Да не забравяме, че съдебната инспекция също се намира под контрола на този министър. Механизмът е прост: ако един прокурор започне разследване срещу политически приятел на министъра, този прокурор може да бъде сплашен чрез съдебната инспекция или чрез звеното за разследване на магистратите. Ако прокурорът продължи и изпрати делото в съда, същите два инструмента могат да бъдат използвани от министъра срещу съдиите, които получат делото. Не ми се мисли как могат да бъдат използвани тези инструменти, ако става въпрос за личен враг на човека, заемащ поста министър на правосъдието. Страховито е.

Ето защо извънредно постановление 7 е повратен момент в историята на правовата държава в Румъния. Вече правосъдието не е ключов елемент, а пряка жертва. Вече съм обяснявал, че правосъдието не е било никога ключов елемент в политическата и социална модернизация на Румъния през последните 30 години, а по-скоро Пепеляшка, от която всички очакваха да сготви и да почисти вкъщи. За един кратък период от време нашето правосъдие бе като принцеса, но тя си загуби пантофа и се превърна обратно в Пепеляшка, сега е по-отрудена и по-унизена отпреди.

А пантофът на Пепеляшка в случая на румънското правосъдие бе протоколът за сътрудничество с тайните служби. Оттам започнаха да се виждат другите неща, които не вървяха добре в правосъдието. Откакто бе публично осветлено сътрудничеството между DNA и SRI можем да кажем, че политиците искат да върнат правосъдието обратно в позицията на слуга, точно като мащехата и сестрите от приказката за Пепеляшка. Тук възникват два естествени въпроса:

• Има ли принц, който да търси тази Пепеляшка? Ако да, надявам се да не дойде със същия пантоф, защото нямаме нужда от правосъдие, което да се базира на тайното сътрудничество с разузнавателните служби;
• А самата Пепеляшка веднъж измъкнала се от позицията на слугиня, наистина ли е толкова чудна, колкото ни бе описвана доскоро? Надявам се да може да се преоткрие, на базата на пакта, за който говоря в първия въпрос. Тя може да не е дори принцеса, а просто жена с глава на раменете и с крака на земята.

С други думи, мисля, че сме в повратен момент, а само хора от правосъдната система могат да ни покажат дали имат силата да дадат нов живот на принципите на правова държава. От тях трябва да дойде призива за цялото общество, тъй като на политиците не може да се има доверие за подобна стъпка. За щастие, виждаме, че има граждани, които искат промяна за добро в правосъдието, понеже ги  срещаме на публичните демонстрации, по улиците, на площадите и в цялата страна. За съжаление, те още не знаят как да формулират ясно това, което искат. Ето защо се оставят да бъдат привлечени от миража на личности от месиански тип.

Но виждаме и че има магистрати, които знаят да се противопоставят. Не става въпрос само за онези, които са протестирали на стъпалата на съдилищата в страната. Нито само за онези, които са писали на експертите в Брюксел, Страсбург и Венеция. Става въпрос най-напред за онези тихи професионалисти, които си вършат работата без да се прекланят пред политиците. В тях е надеждата, защото те са направили крачката напред, отхвърляйки дефицитите на системата, дори и след приемането на извънредно постановление 7. Заради тях се появиха промените в извънредно постановление 12, а някои членове на Върховния съвет на магистратурата сега са предложени за оттегляне, тъй като не са представлявали с достойнство колегите магистрати в конфликта им с политиците.

Вие сте част от елит, който имаше визия за модернизацията на Румъния, за отварянето на политиката към нови играчи, към нови социални интереси, за замяната на корумпираните елити на прехода с по-чисти умове и ръце, за Румъния, в която връзката между гражданите и институциите ще бъде зряла и демократична. За хората като Вас сигурно “реформите” в правосъдието разрушават построеното в предишните години. Как би изглеждала една “актуализирана” визия за модернизацията на страната, която да отчита какво се е случило през последните години, реалностите на т.нар. “дълбока Румъния” (или другояче казано Румъния отвъд големите градове) и актуалните вътрешни и външни баланси относно правосъдието? Кой би могъл да се бори за тази визия, ако привържениците на антикорупцията искат само връщане в “златната епоха” на антикорупцията отпреди 2017 г.?

“Златната” епоха на антикорупцията отпреди 2017 г. беше фалшифицирана. Не искам да се връщаме там. Не искам да виждам принцеса, която дължи трансформацията си на един пантоф. Не искам правосъдие, което да изглежда независимо, докато е държано оковано във верига от разузнавателните служби. Желая правосъдие, което да бъде наистина професионално, а за да бъде такова, то има нужда от независимост  и от адекватни ресурси, както и от закони, писани от мислещи хора. Да, това, което се случи през последните две години е плашещо, но то бе очаквано. Не си дадох сметка навреме, така че да предупредя за опасността, но сега оценявам, че беше естествено нещата да се развият в тази посока.

Сега, разбира се, един разказ за успех в дадена област е толкова по-интересен, когато проблемите, които трябва да се преодолеят са по-големи. С други думи, опитите през които преминава правосъдието през последните две години правят разказа много по-атрактивен и по-интересен, отколкото ако реформите, които течаха, бяха успели в тишина. Но ми се струва наистина важно, че хората от правосъдието са потърсили и са намерили ресурсите, за да се противопоставят на грешната посока. Сега остава само да се намери правилната посока. Мисля, че тя е зададена от петте точки, които посочих в отговора на първия въпрос. Тоест тя е свързана с един пакт, който в същността си ще доведе до реализацията на три прости цели:

• Политиците да се откажат от подчиняването на правосъдието;
• Магистратите да уважават и да поддържат непокътнати своя статут, интегритет и достойнство;
• Гражданите да си възстановят доверието в държавата, в закона и в институциите.

Знам, че не е лесно да се направи написаното по-горе. Но то разкрива естествения стремеж на всеки добросъвестен човек. Трябваше да направим тези неща още преди 30 години или поне през последните 20 години. Намираме се пред един изпит за зрялост за цялото румънско общество. В него си даваме сметка колко румънци са избрали да заминат в чужбина и са го направили защото тук разходите за спазване на закона са били прекалено високи. Имаме нужда да поставим обществото да се движи по един нормален път, в който най-изгодно за гражданите е да спазват закона и правилата на честната конкуренция, а не да се кланяме на някакви мошеници, които ще ни държат в състояние на слуги, докато са на власт.

Да, участвах включително в изборната реформа от 2015 г. с надеждата, че нови политически актьори ще могат да внесат нов дух на политическата сцена. Но все още очакванията ми не се потвърждават. Новите партии и новите хора в румънската политика все още не са успели да формулират визия как трябва да изглежда успехът – не само в правосъдието, но и в цялото общество. Със сигурност новите политически актьори са важни. Те са се борили да не позволят плъзването на Румъния към авторитаризъм. Но все още не са ме убедили, че знаят какво трябва да бъде предложено. Все още не са формулирали достатъчно привлекателна алтернативна оферта. Може би има още нужда от време. Но ме е страх, че нямат цялостната яснота, за да успеят да убедят избирателите в кампаниите, които следват тази година. Страхувам се, че ще продължат да потребяват ресурси, енергия, време и нерви, борейки се срещу онези, които искат да победи “старото” в румънската политика. А аз мисля, че е нужно вместо това младите да насочат усилията си към раждането на новото, така че да ни спестят енергията, ресурсите и нервите на нас – добросъвестните граждани.

За щастие обаче, както казах и по-рано, мисля, че вътре в правосъдната система съществува ядро от професионалисти, способни да дефинират визия за бъдещето на правовата държава у нас. Ако тези “хора на правдата” (както бих желал да ги нарека) получат подкрепата на част от гражданското общество и на част от новите политически актьори, съм убеден, че ще започне най-интересната част на (р)еволюцията. Надявам се само, че “хората на правдата” ще намерят ефективен механизъм, чрез който правосъдната система ще се отчита пред гражданите, по начин подобен на начина, по който искаме сметката на кметовете, общинските съветници, министрите, депутатите и президента на републиката.

Кандидатурата на Лаура Кодруца Кьовеши за ръководството на европейската прокуратура провокира противоположни чувства в Румъния. Едни я считат за светица или мъченица на антикорупцията, докато други се отнасят към нея като към демонична сила на репресията и произвола. След като антикорупцията в Румъния бе сведена до личността на Лаура Кьовеши и след като чрез медийни изявления и извънредни постановления румънската държава издаде присъдата си над това което се случи през последните години, изглежда че сега тече нов конфликт между поддръжници и опоненти на Кьовеши на европейско ниво. Дали тази нова битка относно фигурата на Кьовеши не е и битка за ново оценяване на борбата с корупцията – сякаш след като загуби мача вкъщи, Кьовеши се надява да спечели с голове в чужбина? В този смисъл каква роля очаквате да играе европейската прокуратура в Румъния (и като цяло в източната част на ЕС), след като заработи през 2020-2021 г.? Докато едни гледат на тази прокуратура с надежда, че би могла да се противопостави на съмнителните местни лобита, други са възмутени, че антикорупцията от типа на Кьовеши е форма на автоколонизация…

Сравнението с футбола и идеята за отбелязани голове в чужбина е много добро. Спомням си отбора Unirea Urziceni (“Униря Урзичени” – Урзичени е град с население под 15 000 души недалеч от Букурещ в окръг Яломица – бел.прев.), който гледах във върховите му изяви в периода 2007-2010 г., когато участва в Купата на Уефа и в Шампионската лига. Веднага след това клубът бе ликвидиран през 2011 г. Точно това е опасността и сега, защото не знаем точно кой е бил моторът за успех на DNA, докато Кьовеши ръководеше институцията. По същия начин Дан Петреску – треньорът на Unirea Urziceni, нямаше никакъв футболен успех след 2012 г.

С други думи, не намирам нито един конкретен индикатор, който да обясни безпристрастно и безспорно кариерата на госпожа Кьовеши. Не намирам такъв нито в периода, в който тя бе главен прокурор на Румъния (2006-2012 г.), нито в периода й като главен прокурор на DNA (2013-2018 г.). По същия начин не ми е ясен мотивът, заради който бе уволнена от министъра на правосъдието (със съучастието на Конституционния съд) през 2018 г. Обективно погледнато, не знаем дали в периода, прекаран от нея начело на DNA, той може да бъде считана за безспорен успех или само за благословия на серия от злоупотреби (включително, свързани с тайните протоколи за сътрудничество с румънското вътрешно разузнаване SRI).

Знаем само, че субективно погледнато, изглежда, че Кьовеши удовлетворява гладът за справедливост в румънското общество, наказвайки корумпираните. По тази причина обществото изглежда й дава празен чек, безкрайно доверие, и дори й прощава някои дефицити, като плагиатстването на докторантската теза, безпринципната възка с разузнавателните служби, провалът на някои дела с голям отзвук, комуникационната стратегия с двоен стандарт по отношение на политиците и липсата на логични обяснения за някои дейности на подчинените й (Кодру Врабие има предвид различни аспекти от комуникационната дейност на DNA – че тя акцентира медийно на арестите, но не дава така подробно информация, когато текат делата в съда или когато излязат присъдите, освен ако в случаите, когато планира да обжалва присъда на съда; че специализираната прокуратура има практиката да пуска информация до избрани от нея журналисти и че провокира серия от взаимни реплики през медиите с обвинени политици – бел.прев.). 

Така личността на госпожа Кьовеши не е от чак такова значение, въпреки че е централна в казуса, за който говорим. Скандалът е свързан с личността й, най-вече заради принципите, които някои хора вярват, че тя олицетворява. “Същността” й е идва от възприятията и интерпретациите на политическите актьори по отношение на правовата държава. Управляващите политици (лагерът против Кьовеши) поставят акцента най-напред на демократичното мнозинство, което изборите излъчват, и частично на върховенството на закона. Но последното зачитат, само доколкото те самите са пострадали от неуважението на човешките права и от неспазването на разделението на властите в държавата. Нарушенията срещу човешките права и разделението на властите, извършени чрез съучастието на омбудсмана и на Конституционният съд, не могат да балансират евентуалните нарушения, извършени от DNA. Опозиционните политици (лагерът про-Кьовеши) поставят акцента най-напред на върховенството на закона (такъв какъвто е бил той, изкривен, по времето на протоколите) и на разделението на властите, но се объркват, когато се изправят срещу възможни нарушения на човешките права (в случая с политиците, които са били преследвани наказателно селективно).  

Ето защо казах още в началото на това интервю, че липсва приемане на реалностите, че всеки от двата лагера е блокиран в собствената реторика. Много е опасно да запазим в публичното пространство тази талибанизация, защото тя се съчетава по неприятен начин с популизма, с дезинформацията, с митологизацията на публични лица. Резултатът от подобни комбинации никога не може да бъде позитивен. Виждаме го при авторитарните тенденции в Унгария, Полша, Молдова, Австрия или дори САЩ. Или пък го виждаме във всеобщото объркване и неяснота във Великобритания.

Ако успеем да се предпазим от тези тенденции, ще забележим, че назначаването на европейския прокурор за защита на финансовите интереси на ЕС не е нещо особено. Процесът на съвместно вземане на решение между Парламента и Съвета върви без проблеми напред, след като европейските експерти в областта се разбраха да обсъждат къс списък от трима кандидати. Донякъде е разбираемо, че ЕС би желал прокурор от Източна Европа, защото това би гарантирало, че процесът на интеграция на новите страни-членки се движи по правилния път. В същото време, мисля, че хората, които вземат решение в Брюксел, осъзнават опасността да направят институцията на Европейската прокуратура уязвима още преди нейното основаване. Това е решение, което те вземат пред електората, в името на онези, пред които ще се отчитат.

След като бъде определен бъдещият главен европейски прокурор – без значение дали това ще е госпожа Кьовеши или не, нещата ще продължат в Румъния както са били досега. Скандалът около избирането й има изборна логика, свързана най-напред с президентските избори през ноември 2019 г. Според решението е възможно изборната логика да се разшири и до предстоящите през май европейски избори или към местните и парламентарни избори, които ще бъдат през 2020 г. Ясно е, че европейската прокуратура ще има доста работа в Румъния, особено от гледна точка на обвиненията за кражби от европейските фондове и за неусвояване на фондовете.

Ще видим какво ще ни донесе следващата година. С екипът на Telegraful (Телеграфът – аудиоблогът, поддържан от Кодру Врабие и негови съмишленици – бел.прев.) започваме още тази пролет нова серия от епизоди, посветени на предстоящите тази година избори. Ще работим специално в полза на родените в периода 2000±2002 г., защото те имат възможност да гласуват сега, за първи път в своя живот. По-точно ще имаме две линии на интерес за изборите: в единия случай ще се движим сред студентите и гимназистите и ще разберем какво точно ги интересува, а в другия случай ще отговаряме на въпроси с помощта на специални гости (преподаватели по право и по политически науки, граждански активисти, може би бивши евродепутати и актуални кандидати на вотовете).

В последно време правите много тренинги, включително в Република Молдова. Как изглежда борбата в областта на правосъдието в Румъния, когато е гледана откъм Кишинев? В “добрите години” на антикорупцията румънските експерти се хвалеха, че DNA може да бъде считана за модел, достоен за износ в региона и изглеждаше, че има например молдовци и българи, които го искат. Не се ли случи обаче обратното – Румъния всъщност да внесе вдъхновение от региона, за да засили политическото влияние в правосъдието?

Това е третата поредна година, в която заедно с колегите от програмата LEAD, обучаваме млади юристи от Молдова. Програмата се фокусира върху способности и познания за лидерство и наподобява програмата “Лидери за правосъдие” в Румъния. Последната в момента е в десетото си издание. В средите на правосъдната система и в Молдова има “хора на правдата”, която разбират много добре, че е по-добре да се премахнат причините за един проблем, вместо да се прикриват козметично неговите ефекти. От тази гледна точка, се радвам да открия от самото начало, че хората, които работят в правосъдието гледат на румънския модел на DNA, виждайки и дефектите. Може би за тях е било по-лесно, отколкото за колегите българи, защото Молдова има своя Национален център “Антикорупция” (CNA), който е целял да възпроизведе опита на DNA, но няма всички нужни лостове за това. Но е естествено румънският опит да не бъде копират сляпо, тъй като правните системи и начинът на организация на държавата не са идентични между Румъния и Молдова.

Ако погледнем политиците, сигурно нещата стоят другояче. И в Молдова има политици, които изкривяват законите и институциите – заради своето удобство, от популизъм, заради непознаване на книгите или заради липса на морал. DNA би могла да е добър модел, само ако пасва на архитектурата на останалите институции, а тук има вече бариера: статутът на прокурорите в Румъния е много различен от този на прокурорите в Молдова и в България. Така че е трудно да се направи “трансплантация”.

Трябва да се изпълни и още едно условие, което дори Румъния не успя да спази напълно: една специализирана антикорупционна служба има смисъл само, ако съществуват мерки за превенция на корупцията във всяка публична институция и ако има средства за административен контрол, чрез които да проверим дали превантивните мерки са правилно приложени. Административният капацитет на Молдова е по-нисък от българския, което означава й че моделът е по-труден за прилагане.

Ще се върна на политиците, защото някой би могъл да каже, че Румъния се е вдъхновила най-вече от негативните модели на съседите. Това би означавало, че румънските политици са имали някога добри намерения, но по пътя моралът им е паднал, нали? Е, не вярвам в този сценарий. Както обясних в началото на интервюто, не е ясно дали румънските политици са имали най-добрите намерения. Не казвам, че те са някакви злодаеи през цялото време. Но според мене те не са имали нужда да се вдъхновяват от съседите. Нашите политици – румънци, молдовци или българи, не са толкова различни, колкото ни се иска да вярваме. Ако могат да мобилизират избирателите само с думи, без да потребяват ресурси, време, енергия, биха го направили! Те са еднакво цинични и популисти, за съжаление.

Фактът, че Вашата експертиза е търсена в Република Молдова, ме кара да Ви питам още нещо за модернизационната визия за страните от нашия регион. Какво ще бъде нейното бъдеще в региона ни, ако не се практикува от позицията на доминация или хегемония на “либералните ценности”? Дълги години изглеждаше, че тази модернизационна визия, съчетана с антикорупцията бе силно течение в Румъния. Но дали тази нейна сила не провокира и по-силна съпротива на модернизацията на румънското общество? Къде е по-трудно да се извърши социална промяна – в Румъния, която вече е част от ЕС и където хората са уморени и нямат усещането за посока за следване в социалния прогрес, или в страни като Република Молдова или Република Северна Македония, където ЕС е гледан отвън и би могъл да мобилизира обществата в подкрепа на определени усилия?

Моята експертиза не е точно “търсена” в Република Молдова. Просто заедно с един сърцат екип предложихме проект, показахме как подобен проект е дал добри резултати в Румъния, а финансиращ субект повярва в успеха на предложението ни. Радвам се, че можем да използваме румънски език и в Молдова, защото това прави преноса на познания по-лесен.

Въпросът обаче поставя акцента по-скоро върху антикорупцията. Както показват приятелите Сорин Кучерай и Барбу Матееску в много от техните публични изказвания на първо място е въпросът за модернизацията. Става въпрос за замяна на мрежите за поддръжка на успеха на всеки човек, така че те да не са вече мрежи, базирани от лични, групови или родови лоялности, а да са универсални мрежи, базирани на върховенството на закона. Преминаването от приятелството или враждебността, базирани на отговора на въпроса “Чий човек си?” към еднакво отношение, без дискриминация,  без привилегии, базирано на закона и на признаването на статута на гражданин на всеки от нас.

Да, възможно е да наречем тези аспирации “либерални ценности”, в смисъла, в който сме видели, че в исторически план страните, които са възприели тези ценности са станали “либерални демокрации”, в които са уважавани като свещени върховенството на закона, разделението на властите, човешките права и демократичното мнозинство, получено вследствие на свободни избори. Само че ключът е в дозата на тези елементи и във взаимната подкрепа, която си дава всяка от тези реалности: например, мнозинството не може да нарушава правата, дори и чрез закон.

Идеята е че не познаваме друг модел за развитие и благоденствие освен този. Само че процесът на трансформация е бавен, а някои хора не ги устройва да чакат заедно с останалите. Онези, които нямат търпение намират авторитарни или нелиберални модели, които им помагат да се развиват и да просперират по-бързо. Тоест, те живеят с илюзията, че е възможна друга форма на демокрация, в която едни са по-равни от други. Е, историята ни показва, че не може така. Или чрез корупция, или чрез изкривяване на законите и институциите тези илюзии се провалят в неравномерно развитие, в липса на равенство и солидарност.

Натрупаните напрежения в състоянието на дисбаланс водят до брожения, след което започваме отначало, оплаквайки се от загубеното време. Предпочитам да печелим това време, да коригираме грешките, докато се движим, ако това е възможно. Само така можем да направим пробив в целия наш регион. Давам си сметка, че е нужна квазирелигиозна вяра в тези принципи, в правовата държава. Би трябвало да ни е по-лесно в това отношение, ако погледнем колко малко атеисти или агностици живеят в нашите страни от Балканите. Не е ли така?

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author