Повече от половината българи печелят чисто до 500 лева на месец, а близо 80% – до 900 лева, показват официалните данни от Министерството на финансите, представени от министър Владислав Горанов в Народното събрание. В тези числа изобщо не се включват и голяма част от още около 2 млн. пенсионери със средна пенсия около 370 лв
Николай Драганов
Тази статия бе публикувана на 16 октомври 2019 г. на българската секция на сайта „Барикада“.
Близо 80% от хората в България, които попадат в „светлата“ част на икономиката и декларират своите доходи, изкарват чисто до 900 лева на месец. Повече от половината от българите за поредна година пък се трудят за облагаем доход под или до размера на минималната работна заплата у нас.
Това показват данни от финансовото министерство за заплатения данък върху доходите на физическите лица за 2018-та година, представени от министър Владислав Горанов в отговор на парламентарен въпрос, отправен от БСП.
Първоначално Горанов представи в Народното събрание объркани данни, известяващи забогатяване, които бяха безкритично предадени в редица медии, въпреки огромните проблеми с числата в тях, но няколко дни по-късно на сайта на парламента беше качен нов документ, в който се признава за грешка и се прилагат коригирани данни.
От БСП задават сходен парламентарен въпрос за трета поредна година, като именно неговият отговор се оказва единственият източник на подобни данни за разпределението на доходите у нас. За съжаление, поисканата справка – в този случай от депутата Димитър Данчев – задава подоходни групи, различни от миналогодишните, което не предоставя възможност за напълно коректно сравнение, но все пак дава шанс за редица изводи.
Друго важно уточнение е, че в тези числа влизат и хората, които декларират доходи по Закона за данъка върху доходите на физическите лица, но не са работещи – например от наеми. Това означава, че ако имахме възможност да разглеждаме само доходите от труд, ситуацията щеше да е още по-тежка, но така или иначе към момента не разполагаме с друг инструмент да следим доходите от труд, освен тези данни.
Общият брой на хората, които през 2018-та година заплащат данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) е 3 136 523. Те са с около 30 000 повече от тези през 2017-та година, показва сравнение с данните от миналата година.
Близо 1,7 млн. души, което е над половината или 53,85% от всички деклариращи облагаеми доходи у нас, декларират месечни доходи равни на или по-ниски от минималната работна заплата. Групата на най-бедните се увеличава с около 30 000 души спрямо миналата година – през 2017-та доходи до МРЗ (тогава 510 лв.) са получавали 53,4% от всички.
Още близо 700 000 души или 22,17% от всички попаднат през миналата година в следващата група – с облагаем доход между 560 и 1000 лева. Това прави общо 76% от деклариращите облагаем доход хора в България, които изкарват до 1000 лева на месец или до 900 лева чисто. Тази група се свива леко спрямо година по-рано, когато в нея попадаха 79,5%.
Важно е да се отбележи, че данните се отнасят за годишна данъчна основа, тоест след приспаднати осигуровки и преди налагането на ДДФЛ. Това означава, че чистият разполагаем доход на всеки човек от всяка група трябва да бъде намален с още 10% (с изключение на доходите от дивиденти за част от хората в горните групи, които се облагат с 5%), тъй като България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма необлагаем минимум под някаква форма. Ако например данъчната ви основа е малко над 1000 лв, което ви поставя в третата група, то реалният ви доход е с около 100 лева по-малко.
Ако разширим още малко сметките по данните, представени в парламента от Владислав Горанов и добавим и хората, които изкарват месечно между 1000 и 2000 лева, то такива според официалните данни Министерството на финансите са около 530 000 души или още 16,88%.
В обобщение, в България през 2018-та година 92,9% от всички деклариращи облагаеми доходи официално са се разписвали срещу до 2000 лева, което означава чисто до 1800 лева или около 900 евро.
Поглед към тънката среда и висините на пирамидата показва, че в най-горната подоходна група – получаващите над 9000 лева на месец, попадат едва 0,57% от българските граждани или точно 17 763 души. През миналата година с доходи над 8900 лева са били 15 523 души, което означава увеличение с около 2000 души.
Около 110 000 души (3,55% от всички) са декларирали облагаем доход между 2000 и 3000 лева на месец, а в следващата група – между 3000 и 6000 лева попаднат 77 688 души или 2,47% от всички. С доходи между 6000 и 9000 лева са 0,51% или 16 237 души.
Притеснителен е фактът, че вместо да намалява – което би означавало изтегляне по-нагоре в пирамидата – групата на най-бедните се разширява с около 30 000 души, което представлява около 1.8% от общия брой на хората, попадащи в тази група година по-рано. Същевременно групата на най-богатите се разширява с около 14%.
Ако обединим последните две групи и ги обобщим като хора, изкарващи облагаем доход над 6000 лева месечно, то такива в България са 1,08% от всички.
Погледнато под лупа, неравенството дори в самата най-горна група само по себе си е огромно. Във всички тези сметки не влизат изобщо и всички укрити в офшорни зони и чрез други схеми авоари, за които лицата във върха на обществената пирамида имат възможност да си плащат и използват.
Така и през тази година се потвърждава, че колкото и управляващите да се посипват с хвалебствия относно ниските нива на безработица, този факт ще остава без особено значение, докато близо 2,5 млн. души у нас не изкарват с работа достатъчно, за да покриват пълноценно издръжката на своя живот. В това число не влизат и голяма част от над 2 млн. пенсионери със средна пенсия около 370 лв.
С изнесените от Владислав Горанов данни би трябвало да започва всяка конференция или дискусия, посветена на феномена „работещи бедни“. Разпределението в различните групи показва за пореден път и колко спорно е в България изобщо да се говори за „средна класа“. Това понятие би трябвало да обозначава онази голяма група хора, която се намира между много бедните и много богатите в едно общество, но такава група у нас на практика не съществува. Достатъчно показателни са данните и за всички онези, които спекулират с понятието „средна работа заплата“ – показател, в който няма особен смисъл да се вглеждаме заради огромните изкривявания и голямото неравенство, по което оставаме рекордьор в ЕС.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
