Иван Кюркчиев: Работя за тесните културни връзки с Румъния

Директорът на Държавна опера – Русе в интервю за трансграничното културно сътрудничество и за събитията, с които операта ще отбележи 70-годишнината от основаването си

Смаранда Шкиопу

Владимир Митев

Иван Кюркчиев е директор на Държавна опера – Русе от 2017 г. Той е от музикално семейство и започва да свири на цигулка още на 6-годишна възраст. Завършва музикалната гимназия в Русе с виола и оперно пеене. Военната си служба прекарва в хоровия ансамбъл на строителни войски, с който прави първите си концерти в чужбина. В последната година на следването си по оперно пеене в Консерваторията в София е избран да специализира в миланската “Ла Скала”. Специализацията трае две години. През втората година печели конкурса “Енрико Карузо”, след което получава възможност да остане да работи в Италия. Кюркчиев е пял в редица италиански градове, в Южна Америка, в Марсилия, Бордо, Монпелие, Будапеща, Прага и други европейски градове. През 1996 г. за първи път става директор на Държавна опера – Русе. През 2000 г. основава импресарската компания “Опера Верди”, която организира спектакли на почти всички български оперни театри в Европа и САЩ. В края на 2017 г. Иван Кюркчиев става директор на Държавна опера – Русе за втори път.

Този текст е част от журналистически проект на Смаранда Шкиопу и на Владимир Митев, чрез който те се опитват да разберат по-добре българо-румънските отношения в трансграничната зона около Дунава.

Господин Кюркчиев, Вие сте директор на Държавна опера – Русе в един важен момент от нейната история. Тя отбелязва тази есен 70 години от основаването си. Навършват се и 100 години от началото на оперното дело в Русе.

Когато се отбелязаха 50 години от основаването на операта беше директор Пламен Карталов, който сега е начело на Софийската опера. На мене се пада да съм директор на седемдесетгодишнината. Русенската опера е създадена от някои от най-големите капацитети в симфоничната и оперна музика. Като малки, идвахме да гледаме спектакли. Излизахме от операта толкова щастливи, че сме ги слушали. Няма как да не обикнеш оперната музика, след като си видял такива изпълнители. Трябва да спомена Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Наско Анастасов, Мария Венциславова, Пенка Дилова. Те можеха да имат работа във всеки един театър по света. Певци като Николай Здравков и Кирил Кръстев не съм слушал след това никъде. Бяха невероятно поколение. Оставиха следа във всеки, докоснал се до изкуството им.

Говорите за легендите на операта. А как младите стигат до операта днес?

Светът се променя на всеки 5-10 години. Като бях малък исках да стана оперен певец и цигулар. Интересът ми се дължи на моите родители, които ме насърчиха в музикалните занимания. Баща ми и неговата компания от приятели пееха вкъщи. Когато човек е израснал в такава среда не може да не тръгне натам. По онова време, за да слушаме Лили Иванова и големите оперни певци, си купувахме плочи. Така слушах Гюзелев, Райна Кабаиванска, Карузо.

Днес поколението е свързано с интернет. Светът мина през поп и рок музиката. България също. Имаше години, когато заедно с демокрацията залитнахме към чалгата. Това бе тежък момент за българската култура. Нямаше как едно поколение от млади хора да не бъде възпитавано в тази пошла музика. 

Затова ние, ръководителите на културни институции, сме длъжни да направим всичко възможно да привлечем младите към тази музика. В операта има детска опера, която има спектакли с пълни зали. Правим възможното на всички наши оперни спектакли, където има възможност, да има детски хор. Улесняваме достъпа на младите към спектаклите. Разгласяваме за спектаклите и по училищата. За спектакъла „Българи от старо време“ имаме искания от Математическата гимназия и от други училища.

Трябва да направим всичко възможно младите да се възпитават с класическата музика. Не съм кон с капаци. Обичам и друга музика – поп, рок. Но класическата музика възпитава младите хора за един по-възвишен свят, който не е агресивен и ще им даде култура.

Какви събития предвиждате, за да отбележите годишнините?

Целият сезон ще мине под знака на 70-годишнината на Държавна опера – Русе. В момента на нашето интервю тече генерална репетиция за утрешната премиера на „Тоска“. На сцената ще има прекрасни млади солисти на Държавна опера Русе. Ще пее Борис Луков. Гост ще е Цветелина Василева от София. Диригентът също е млад – Биляна Вълчева.

След това ще направим “Българи от старо време”. Нарочно правим българска постановка, за да привлечем българската публика. Правим я заедно с ансамбъл “Кукери”. Ще участва и звездата Николай Урумов. Това трябва да е хубав спектакъл за широката публика. На 27 ноември 1949 г. е първата премиера на Държавна опера – Русе – “Травиата” от Верди. На тази дата т.г. ще направим нов прочит на „Травиата”. На 29 декември 2019 г. ще честваме в НДК 80 години Гяуров. Поканили сме осем големи световни баси – от България и чужбина.

На 6 декември пристига за първи път Лео Нучи в България. И пак ще честваме годишнината с Държавна опера – Русе. Ще имаме балетни спектакли. Балетът също прави 70 години. „Зле опазеното момиче“ ще бъде премиера през ноември. През декември ще има нов спектакъл на „Лешникотрошачката“. След нова година ще направим „Парижки живот“ заедно с екипа на музикален театър в „Монмартър“ в Париж. За Мартенските музикални дни ще направим операта „Мефистофел“. За първи път ще се прави в Русе. Дано ни стигнат силите до края на сезона да поставим „Княз Игор“. И една от любимите опери на русенци „Ловци на бисери“.

Ще открием Мартенските музикални дни на 13 март 2020 г. с Девета симфония на Бетовен. Това е наситена програма, в която 99% ще участва състава на Държавна Опера – Русе. Младите артисти, балет, оркестър, хора, ателиетата работят активно за реализацията на програмата.

Държавна опера – Русе реализира много проекти на сътрудничество по европейска линия. Имате балетисти от различни страни в света. Какви са реализациите в международното сътрудничество?

Знаете, че работим за делегирани бюджети. Трябва да хвърлим силите си, за да заработваме цялата дейност, като работим на нашата сцена за нашата публика. Мисля, че това е правилно. Когато хората са създавали операта някога, тя е била за русенския регион.

Разбира се, оперен театър, който прави качествени оперни спектакли, винаги ще бъде интересен за външните си партньори – например в Дева, Румъния, в Грац, Австрия, където ходим толкова години. Оркестърът ходи от много години на симфонични турнета във Франция. Ходихме много и в Швейцария. Създадохме връзки за Япония.

Тези международни контакти не са цел №1. Тя е правенето на качествени спектакли. Когато сме силни с нашата продукция, всеки ни иска.

Каква е публиката в Русе? Как усещате Вашата публика? Как разбирате нейните нужди?

Имаме спектакли за всякаква публика. Имаме спектакли с музиката на Диана експрес, на Нина Николина, „Фалшив герой – Класиката на Тодор Колев”. Това са спектакли за публика, която не е типичният зрител на опера. Имаме спектакли за деца, имаме балет. Имаме спектакли за меломанската публика. И за русенските симфоници, които слушат филхармонична музика. Трябваше да направим различни спектакли, за да може операта да върви напред.

През цялото време досега говорим за мащабната дейност на операта. Не бива да забравяме, че Русе не е столицата на България. До каква степен разделението на център и периферия влияе на Вашата работа?

Прекрасен въпрос. Миланската “Ла Скала” също не е в столицата. Русе винаги е респектирал със своите певци софийската публика – и сега, и в миналото. Преди година по това време в Софийска опера направихме „Луд гидия“ и „Турандот“. Бяха много силни спектакли. С огромен респект софийските меломани и критици говорят за русенската опера. 

За Мартенските музикални дни миналата година направихме “Пета симфония” на Малер. След това я изсвирихме в зала „България“, където работи Софийската филхармония. И пак имаше голям респект към русенските музиканти.

По-късно тази година Ви казах, че ще имаме представления в НДК. 90 години Гяуров и Лео Нучи. Не е случайно, че Лео Нучи избира да дойде в София с русенската опера.

Т.е. Русе не е провинция в оперното изкуство.

Не е. Не може да бъде. И не трябва така да се мисли. Ако мислим, че сме провинция, се затваряме и се радваме на малък кръг от почитатели. Напротив, аз винаги като оперен певец и като собственик на импресарска агенция гоних най-големите цели.

Нещо важно за Русе като град и като операта са контактите с Румъния. Какви сътрудничества сте реализирали?

В прекрасни отношения сме с директора на театъра в Гюргево. Балетът ни гостува там миналата година. Очакваме до края на годината да гостуват и те в Русе. В миналото операта често е ходила в Констанца и в Брашов. Сега за втора година посещаваме оперния фестивал в Дева. Правим спектакли пред прекрасния замък “Корвин”. Миналата година направихме „Трубадур“. Тази година направихме „Турандот“ и „Кармина Бурана“. Говорихме да направим догодина „Аида“, „Травиата“ и „Бохеми“ пред замъка. 99% от изпълнителите са наши.

Имаме сътрудничества и с изпълнители от Букурещката опера, например с тенора Алин Стойка. Канил съм самият директор на Букурещката опера Щефан Игнат на опера в Русе. Постоянно у нас прави спектакли режисьорът Кристиан Михайлеску. Имаме страхотни отношения с агенцията на Йон Павел, с която ще си сътрудничим за Мартенските музикални дни. Близки народи сме. Дели ни една река. Щастлив съм, че мога да работя с прекрасни и коректни хора.

Имате ли подобни връзки с културни институции от другите съседи на България? С какво са полезни тези трансгранични отношения?

В операта в Русе нямаме други такива връзки. Операта в Стара Загора има спектакли в Одрин. Софийската опера има гастроли в Гърция. Тези трансгранични отношения помагат. София е на 300 км. Хунедоара е на 400 км. Но ние от Русе постоянно може да имаме там спектакли. Публиката е различна от българската. Тя цени и обича много оперната музика. Много ги уважаваме.

Т.е. това е нов опит за изпълнителите…

Да, това е публика на много високо ниво. Дори и в провинцията. Сега тепърва е създаден културен център в Отопени. А това е квартал на Букурещ. Постижение е да правиш спектакли в Букурещ, където има музикален театър, национална опера и там е един от най-големите фестивали в цял свят с огромни финансови възможности като „Джордже Енеску“.

Как стават тези сътрудничества с Румъния? Какви проблеми възникват в тези сътрудничества? Как ги преодолявате?

Не сме имали проблеми. Когато партньорите са сериозни хора, няма проблеми. Благодаря на заместник областния управител на Дева по културата Даниел Андронаке. Освен, че е почитател на оперната музика, той е и голям приятел на операта в Русе. Когато има такава връзка, нещата вървят.

А как става тази връзка с румънските културни институции? Чия е инициативата?

Контактите възникват по инициатива и на двете страни. Преди да стана директор имах много приятели в Румъния – оперни певци, сценографи. Когато станах директор на операта в Русе, моите познати казаха в Дева, че съм оглавил русенската опера. И започнахме да разговаряме. Директорът на театъра в Дева Михай Панаитеску прави спектакли в Гюргево. По този начин стана връзката с Гюргево. Гюргево нямат възможност за ателиета за костюми като нас. Ние им направихме на няколко пъти костюми за техните постановки.

Театърът в Гюргево е интересен, защото е млад като екип и отворен за международни контакти. В какво се състои сътрудничеството с този театър?

Те ни поканиха. Ходихме с балета. Сега те ще ни гостуват. И тепърва разговаряме да отиде операта с оперни спектакли и гали. В това отношение Русе има предимства, които трябва да се развият по-силно. Знаете, че на кея се прави открита сцена. Тя ще има оперни спектакли. Трябва да привличаме хората и туристите. Трябва да привличаме публиката от Гюргево. На 5 км са от нас. Трябва да работим за по-голяма реклама. Сигурен съм, че в Гюргево ще има хора, които ще дойдат да гледат оперни спектакли. Много пъти в Русе са идвали страхотни звезди, които пеят в Staatsoper във Виена, в Миланската „Ла Скала“.

Има ли достатъчно развити транспортни връзки между Русе и Гюргево, за да могат хората да идват?

Това трябва да се провери. Аз ходя там с колата си. Знам, че има ванове, които ходят към Букурещ и Отопени. Би било прекрасно нашите политици да направят такава връзка. Ние имаме много близки неща. Честваме заедно св. Георги. Класическата музика е нещо, което няма начин да не сближи.

Културните инициативи между Русе и Гюргево са нещо похвално. Но до каква степен тези инициативи водят до промени в по-голямата част от обществото, в нагласите към съседите?

Миналата година в Дева самото ръководство на фестивала, както и заместник-председателят на Областния съвет Даниел Андронаке бяха поканили политици от Русе. Те направиха връзка и си сътрудничат не само в културната сфера. Тези отношения, създадени в спектакли са прекрасни, понеже продължават.

Ако погледнем самите публики в градовете, където има трансгранични представления как променят публиката?

Занимавам се с организиране на концерти от 1996 г. Когато те поканят да се върнеш след гостуване, значи си направил каквото трябва. Ние се радваме на такова отношение.

Описвате мащабно сътрудничество. Има ли някаква Ваша лична философия или визия за трансграничните културни отношения между България и Румъния?

Винаги съм работил в тази посока. Ако стана общински съветник след местните избори, ще работя за тесните връзки с Румъния. Двата народа можем само да спечелим, ако си помагаме. Да търсим това, което ни сближава и ни прави щастливи. А то е музиката.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!