Русе и Румъния: Далечните съседи

Връзките между двата бряга са препречени от трудния трафик на Дунав мост и липсата на инициативност

Мартин Димитров

Тази статия бе публикувана на 2 април 2019 г. на сайта на българския вестник “Капитал”. Препечатана е тук със съгласието на автора с минимални промени.

Два часа. Толкова време отнема понякога на Ралица Попова, счетоводител в българска компания с офис в Букурещ, да премине Моста на дружбата между Русе и Гюргево. Ако го нямаше това чакане, тя може да измине 75 км разстояние между дома си и офиса в румънската столица за около час и 15 минути – правила го е в по-спокойни дни. “Можеш да си представиш какво е лятото, когато е задръстено с камиони и е 40 градуса навън”, казва тя. Това е времето, което прекарват доста хора в София, когато стигат и си тръгват от работа. Следователно да работиш в Букурещ, ако живееш в Русе, не би трябвало да е изключение, ако мостът се минаваше бързо. Но Попова е една от малкото, които са избрали да живеят в родния град и да работят в румънската столица.

“Градът е голям, хубав, зелен, има много паркове”, изброява тя предимствата на Букурещ. Попова добавя, че при скорошна среща с медицинската бърза помощ в града също е останала с изключително добри впечатления. Но въпреки това семейството и приятелите ѝ я влекат обратно към Русе – точно както преди това са я върнали от София. “Изкаравш пари там, а ги харчиш в България”, добавя тя.

Подобно е мнението и на други русенци, пътуващи често по работа до Румъния, с които “Капитал” разговаря. Лошите инфраструктурни връзки (които иронично са сред най-добрите изобщо по протежението на българо-румънската граница) са сред най-големите проблеми пред по-сериозната интеграция на русенския регион с румънските му съседи. Другата бариера е езиковата.

Мобилност нулева

“Трансграничната мобилност, ако кажем, че е около нулевото ниво, няма да сгрешим”, казва Елеонора Иванова, изпълнителен директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата, БРТПП. По думите ѝ доста хора поътуват, за да правят търговия на другия бряг на Дунава, но свързаността – особено по отношение на пазара на труда – е минимална. Основното оплакване са опашките по моста. “Разбира се, едно е да пътуваш един час до работното си място, ако имаш много по-добра работа в Букурещ, но да прекараш още два-три часа в минаване на границата… Има хора, които го правят, но са единици”, казва Иванова.

Освен транспортната инфраструктура другите водещи проблеми са свързани с езика и състоянието на пазара на труда и от двете страни на реката, където безработицата към момента е на рекордно ниски нива както сред нискоквалифицираните, така и на мениджърско ниво.

Според анкета, която румънският клон на палатата провежда, повечето румънски работодатели изобщо не са се опитвали да наемат българи, а френският завод “Монтюпе” неуспешно е опитал да наеме румънски работници по европейска програма, улесняваща търсенето на кадри. “Най-често българските фирми в Румъния си изпращат български персонал на ръководни позиции”, разказва тя.

“Търсят се хора, които да говорят румънски език”, казва Елеонора Иванова и продължава: “Преди няколко години имаше едва 2-3 души, към които да се обърнеш за професионален превод от румънски в Русе, сега са повече, но не много и все още са недостатъчни.” Интересното е, че в никое от средните училища в града румънски език не се изучава – за сметка на езици като японски и китайски например. Според директора на БРТПП английският улеснява контактите сред по-младите, но това не важи за предишното поколение бизнесмени и бизнеси. В опит да преборят този проблем от палатата от няколко години водят курсове по начален и бизнес румънски.

Елате в Румъния, русенци!

Румъния се справя доста по-успешно в привличането на талант от Русе, поне що се касае разбиването на езиковата бариера. Според данни на румънските миграционни служби около 1900 българи работят с постоянен адрес в страната, втората най-голяма група работници от ЕС след италианците. Държавата предлага стипендия за безплатно обучение в румънски университети, от която се възползват до около 100 души годишно, много от които – русенци. Една от тях е Боряна Аргирова, която завършва бакалавърска степен в Университета в Крайова, а от две години живее и учи магистратура по маркетинг в Букурещ, където още работи във финансовия аутсорсинг сектор.

Една от причините да остане е, че бързо си намира работа, и то с помощта на университета – фирмите сами идват да търсят кадри там. “Това трудно щеше да се случи, ако учех в Русе”, смята тя. Освен това очевидно наличието на много повече международни компании в милионен град прави намирането на работа по-лесно. “Плюс е, че е голяма европейска столица, има различна култура, места за забавление, молове.” Аргирова пътува всяка седмица до дома в Русе, като ползва автобусните линии, но се надява да си вземе кола.

Инфраструктурната свързаност като мираж

И тя като Ралица Попова негодува най-вече от чакането по Дунав мост, както и от таксите “мост”, които са общо десет лева в двете посоки (4 лева на отиване и необяснимо защо – 6 лв. на връщане). Още по-разочарована е от факта, че влак до Букурещ има само веднъж през деня и той отнема много повече време от пътуването с автомобил или автобус. “Няма логика положението с влаковете да е такова – толкова е близо, а да няма нормална жп връзка”, споделя тя.

Големите проекти, които трябва да свържат Русе със съседно Гюргево и Букурещ, обаче не стигат доникъде – през 2016 г. областният управител Стефко Бурджиев разказваше разпалено за плановете за изграждане на градска железница, едното разклонение на която да свързва Централната жп гара с Източната индустриална зона и гр. Мартен, а второто – да преминава през Гюргево, Букурещ и да стига чак до летище “Отопени”.

Смелият план си остана на хартия. Същото важи и за проекта за втори мост над реката край града, който да облекчи трафика по първия. По думите на Елеонора Иванова от БРТПП, същото така игнориран от властта, но потенциален работещ вариант би бил ферибот, който да облекчи товарния трафик по Дунав мост. “Има техническа възможност да се пусне такава връзка, но няма предприети стъпки, самата държава не го е припознала като приоритет”, казва тя.

Летището на Русе

Не, не става дума за това край село Щръклево, чиято съдба е все още неясна, а за шеговития начин, по който русенци се обръщат към букурещкото летище “Отопени – Хенри Коанда”. Около него се въртят повечето редовни или наемни транспортни услуги между двата града. Единствената фирма, която оперира редовен транспорт между двата града и от Велико Търново, Разград и Варна, е “Пегасус груп”.

Но в последните месеци тя е намалила своите редовни маршрутки, което може да говори за намаляване на интереса към пътуванията или по-вероятно – за изместване на клиентите към водещата такси фирма в Русе, която предлага транспорт по заявка. Автобусите така или иначе не вършат много работа на работещите. “Те са удобни на отиване, но не и за връщане следобед, понеже тръгват твърде рано”, казва Ралица Попова.

Недоразвита икономическа свързаност

Всичко това е изключително странно, особено като се има предвид, че става дума за връзките между България и третия ѝ най-голям търговски партньор изобщо. След като Турция изпада надолу в класацията в последните години, Румъния, с устойчивия ръст на износа от 11% на годишна база, бива изпреварена само от Германия и Италия по обем на външната търговия. През 2018 г. двустранният стокобмен с Румъния достигна 4,6 млрд. евро, което е нарастване със 7% спрямо 2017 г. Освен това страната ни стабилно поддържа позитивно търговско салдо.

Въпреки това според директора на БРТПП русенските фирми не са на челни позиции по износ към северната съседка. “Няма изразен сектор, който да ръководи износа към Румъния – имаме индустриални масла, пшеница, селскостопански машини и трактори – шуменската компания “Мадара” държи позиции там, но почти няма русенски фирми”, казва Елеонора Иванова, която добавя, че палатата има русенски членове, но те не са представители на върха на статистиките. “Шивашките и хранително-вкусовите компании позагубиха пазари, единици останаха”, казва тя.

“Пазарът е много конкурентен и по някакви причини е по-труден от по-големите западноевропейски пазари, което е странно, защото е по-близък”, разсъждава директорът на БРТПП и разказва за някои от случаите на фирми да влязат на румънския пазар.

“Имаме различни фирми – големи фирми, стъпили с производство, и провалили се; такива, направили същото, но после влизат само с търговска дейност, ребрандират се като румънски и успяват. Имаме фирми, които влизат през онлайн канали. Имаме по-малки търговци, които успяват с добре насочени кампании и продукти”, казва тя.

Два от успешните примери са хранителната компания “Белла”, която опитва да влезе със завод в Гюргево, но не успява, създава си румънски бранд и успява да се наложи на местния пазар с него, ползвайки само търговското си представителство. Другият пример е този на сладкарници “Неделя”, които първо се опитват да се разрастнат в румънската столица през русенския си клон – неуспешно – а след това акумулират друг ресурс и развиват франчайзи в Букурещ през румънски мениджър, като доставят тортите си от България.

Колкото до големите компании в Русе – те изнасят основно за Западна Европа и Румъния просто се намира по пътя им. Затова засега бизнес отношенията между двата бряга на Дунава остават маргинални.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author