Рецензия на романа „Живот на една гара“ от Октавиан Палер
Крум Гергицов
Този текст е специално предоставен на блога „Мостът на приятелството“. Това е рецензия на романа „Живот на една гара“ от Октавиан Палер, преведен на български език от Огнян Стамболиев и публикуван от издателство „Гея Либрис“.
„Живот на една гара“ е първата среща на българския читател с творчеството на Октавиан Палер (1927 – 2007 г.). Този писател и философ, е без съмнение, един от най- интересните автори от съвременна Румъния. Интересна е и неговата съдба. От привърженик на лявата идея на младини и активен журналист и партиен функционер, с възходяща служебна кариера, той става открит враг на тоталитарния режим на диктатора Чаушеску, срещу когото воюва с перото си, подобно на своите прочути сънародници, известните и у нас Мирча Динеску, Ана Бландиана, Марин Сореску, Дойна Корня.
Романът „Живот на една гара“ следва модела на знаменити световни романи, решени като философски есета- притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско. Проза, в която основен елемент е метафоричният образ на дадено явление, съществувание на което нахлува в съзнанието на героите, принуждавайки ги да преобърнат съществено своите представи за смисъла на живота.
В случая Октавиан Палер оставя двама свои герои- мъж и жена – на запустяла малка провинциална гара, като ни прави свидетели на изповедта на Мъжа, озовал се в това самотно кътче на света. Самотата и отделеността му от другите вече е предпоставка той надълго и широко да анализира преживените си минали драматични житейски ситуации. Така тази гара се превръща в символа на „спрелия му живот“. И тъкмо в това „спиране“ героят изследва корените на преживяното, довело го в „задънената улица“, да изследва причините за наказанието, да се озове в крайната точка на самотата.
Партньор в неговия монолог е Елеонора, жена, със сходна драматична съдба, озовавала се на това символично място. Двамата правят безпощадна дисекция на миналото си, изпъстрено от страх и бунт, с победи и падения във взаимоотношенията им със света. И всичко тук е белязано от страха от един авторитарен режим, страха от силата на агресията и бруталността в него, страха от видяната кръв на отмъщението във времето на революционната екзалтация. Така романът се превръща от обикновен разказ в притча за раждането на страха и довеждане на личността до точката на самотността и отчуждаването от другите. Героите искат да избягат от непоносимостта на ожесточените нрави, но най -вече да изживеят катарзиса на разкаянието от поведението си в дните на развилнялото се зло. А тук то е представено алегорично / ще подчертая, че е написан през 1980, в апогея на „Златната епоха” на Чаушеску , време на жестока цензура и репресии над писатели/, чрез символични знаци: това са укротителите на змиите-кобри/ за Мъжа/ и дресьорите на изключителни зли кучета/ за Жената/. Реалността в романа е изградена от многобройни символни значения, като се започне от най-важното – запустялата гара.
Романът се чете с голямо увлечение, защото изповедта на главния герой – адвокат и учител по история – тече освен с драматично-лирични интонации, но и с интересни размисли за отношението на личността към Бога, личността и революцията като опит за сътворяване на нов свят, личността и злите нрави. В този план вълнуващи пасажите , в които Мъжа се включва като защитник и Прокурор във въображаемия процес на гилотинирането на Максимилиан Робеспиер. Книгата е построена чрез изграждане на редица метафорично-образни ситуации и картини, възникващи в съзнанието на главните герои. Те ги довеждат до истерия, до разпадане на ценностните им системи, до събуждане на звяра в тях, до крайната точка на отчаяние. Той е избягал от своя град, тероризиран от укротители на кобри, а тя от дресьори на зли кучета. Ето я картината на злото, ето причините за уединението на героите в самотата на гарата. В този роман всеки детайл е натоварен с метафорична образност – гората, пустинята, езерото. Това са метафори на опорните точки на двамата самотници, за да се почувстват все пак приласкани от някакво живо същество, в случая Природата, за да чувстват, че още живеят и могат да се надяват да избягат от затвореността си на тази гара. А това значи да победят страха.
Тази определено философска и есеистична проза не се чете с лекота: тя „товари“ силата на нашето философско- образно мислене да разкодира символните знаци, „товари“ усилията на читателя да нанесе присъда над пипалата на страха, обзели душите на двама души. На читателят се внушава, че той панически трябва да бяга от подобни ситуации , такива, които биха го накарали да се озове на една самотна гара, т.е. в замръзналата точка на един свой живот. А това е чисто екзистенциален въпрос, т. е всяка твоя постъпка те кара да избереш стоицизма, категоричната гражданска реакция и достойното поведение пред страха или бягството от него, което бягство ще отведе при спрелия часовник на една самотна гара..
Драматичната история на двамата герои е разказана с език, изпълнен както с притчовост на философското сказание, така и с лиричността на едно поетично словоизлияние. И именно тук е майсторството на преводача Огнян Стамболиев / на когото дължим голям брой отлични преводи на значими румънски автори/, който е почувствувал вярно особения стил на автора и е намерил адекватния български словесен изказ. Философията на романа не звучи умозрително и абстрактно- енигматично, а човешки и вълнуващо. Читателят се приобщава към съдбата на героите, а не се чувства дистанциран от разказа им.
Доказателство за тази вълнуваща философски-изповедна атмосфера е и окончателният акорд края на творбата. Затова ще завърша своите разсъждения за романа „Живот на една гара“ с неговия финал:
“Не очаквам сега от вас някаква присъда. Знам своята вина и прегрешенията си. Бих искал само да ви помоля да не ме съдите. Ако се наложи, ми хвърлете монета, за да не ви ухапе кобрата. Просто много исках да узнаете как се случи всичко това с мен. И може би тогава ще изпитате онова „трагично състрадание“, за което вече ви говорих.
Заминавам, господа. Сбогом!
Господи,
Защити ме от мен самия.“
Бих казал, че този роман на Октавиан Палер добавя нов щрих в съвременния изказ на философски- есеистичния роман на съвременната световна литература.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
