Йоана Абъсяка: Румънската външна политика пренебрегва съседите

 

Статия, написана за вътрешната избирателнна кампания за позицията на вицепрезидент по международните отношения на младежката структура на Съюза “Спасете Румъния”

 

Йоана Абъсяка

Йоана Абъсяка е 24-годишен член на младежката структура на Съюза “Спасете Румъния”, който е третата най-голяма партия в румънския парламент. Съюзът “Спасете Румъния” принадлежи на либералното политическо семейство в Европейския парламент, чиято парламентарна група там се казва “Обнови Европа”. Той е и партия, която овластява младите поколения в румънската политика. Абъсяка публикува тази статия по време на конкурса за виципрезидент по международните отношения на младежката структура на Съюза “Спасете Румъния” (март-април 2020 г.). 

Скъпи колеги,

Написах този текст с дължина на пергамент, в който посочвам кои според мене са пробелмите в румънската външна политика. Това е изстрадан текст. Бих искала да чуя вашите мисли в секцията за коментари. Ако искате можем да проведем по-целенасочени разговори по някоя от разгледаните теми.

Приятно четене!

Румъния се намира в безизходица на международната сцена. Това не е ново състояние за нейната външна политика. Настоящото поколение на политици трябва да разбере това и да зададе нова посока на нашето присъствие в света. Следващото поколение на политици (вие, ние) трябва да бъде готово за времето, когато ще заеме предните позиции.

Има няколко вектора в румънската външна политика. Ориентираме се особено много към Запада и игнорираме по един безотговорен начин съседите, разположени на нашите граници. От време на време, отправяме взор към Кишинев. Румънските външнополитически приоритети са постоянни през последните три години: добри и много добри отношения със САЩ – това е приоритет номер 1, отношения вътре в ЕС с всички произтичащи техни свойства и задължения като страна-членка, отношения в НАТО – ангажиментът да заделим 2% от БВП и да провеждаме военни операции за международна подготовка (в Румъния, в Полша, в балтийските държави и като цяло в Източна Европа на границата с Руската федерация). Накрая идва Република Молдова. Така изглеждат румънските приоритет от доста време. Те са постоянни.

Фактически обаче се намираме в една сива зона. Не искам да преувеличавам проблемите. Но Румъния се оставя да се води по принципа “може всякак”, когато политиците правят външната политика, изпълняват управленския план или представляват страната в международен план. За разлика от тях имаме елитен дипломатически корпус, много добре подготвени кариерни дипломати, чиито ръце обаче са вързани. Политиците вземат решенията. Технократите трябва да се подчиняват и да прилагат това, което политиците казват.

Защо казвам, че нещата са сиви. Нека ви дам няколко примера.

Румъния нямаше посланик в Белгия в продължение на три години (2016-2019 г.). А това е европейската държава, където са разположени институциите на ЕС. Никой не ни представляваше в Брюксел, дори когато Румъния беше ротационния председател на Съвета на ЕС. Освен това забавяме с изплащането на своя членски внос към международните организации (ООН), нещо, за което не се говори публично, но изнервя посланиците и шефовете на делегации, защото те се налага винаги да дават обяснения. Когато си правех стажа в ЮНЕСКО, едва започвах да се докосвам до повърхността на проблема. Един ден отидох на работа и секретарката на румънския посланик там ни каза, че той е бил на ръба да бъде изхвърлен от наетото жилище, защото румънската държава не му е платила нищо в продължение на няколко месеца. Така че секретарката е трябвало да води преговори със собственика и да звъни телефони, за да извоюва посланикът да не бъде изхвърлен на улицата. Това е банален пример на безотговорност.

Не сме особено загрижени и за отношенията си със съседите в региона. Българите ни искат от известно време да сключим партньорство, за да изградим трети мост на Дунава. Българският премиер Бойко Борисов казва това публично и оказва натиск над Букурещ. През последната година темата бе разгледана няколко пъти в медиите. Но нито Виорика Дънчила, нито Лудовик Орбан не са реагирали по какъвто и да е начин. Румъния свива рамене и продължава нататък. Опашки на границата при Гюргево-Русе? Може всякак… Не изглежда и да се интересуваме особено много да отидем в Република Молдова. Освен Траян Бъсеску, никой друг президент не е полагал особени усилия в тази посока. Клаус Йоханис отиде в Кишинев веднъж през  2015 г. и отказа да отиде за разговор с молдовския си колега Игор Додон през 2019 г. 

Румъния казва, че е добре да имаме сътрудничество в черноморския регион. После остава нещата на волята на съдбата. Не се получава добре и сътрудничеството с дунавските държави в рамките на стратегията на ЕС за Дунавския регион. Там дори не изпращаме представители на срещите, което дразни германците, австрийците и другите партньори. Позорният списък може да бъде продължен…

Въпреки това имаме мрежите, позицията и нужните ресурси, за да излезем от този срамен момент.

Например, съществува Институтът за румънски език, който организира преподаването на румънски език в чужбина и особено сред румънците от диаспората. Този институт е мрежа на мека сила, която може да бъде използвана много по-добре в наша полза. Например, не знам дали ви е известно, но в Университета в Караганда в Казахстан, има катедра по румънски език. Там има общност на румъноговорящи. Депортирани от Молдова хора по времето на Сталин и техните внуци живеят там.

Съществуват и различните клонове на Румънския културен институт. Но ние често губим шанса да действаме чрез него, защото не го финансираме достатъчно или защото даваме управленски позиции на хора с лични връзки, а не на трудолюбиви служители.

Фактът, че съм член на политическа партия не променя това, което мисля или чувствам. Щях да посоча тези неща, дори и ако не бях политически ангажирана. Но да, аз се присъединих към политическа партия с много ясен проект за международните отношения. Мисляя, че всяко поколение трябва да изпълнява своята роля в обществото. Ролята, която бих искал да ми бъде поверена след тази кампания, е подобна на малко парче от пъзел – да се опитам да сформирам около мен група хора, които искат да разберат къде точно се позиционира Румъния в този глобализиран и взаимосвързан свят. Така че когато стигнете до ключови позици, където се вземат решения, да бъдете готови и да сте мъдри.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

 

About Author