Третият българо-румънски мост над Дунав – най-рано през 2035 г.

Лили Границка, Mediapool; Виктор Козмей, HotNews, 21 август 2024 г.

Километрични опашки от тирове и чакащи леки коли при мостовете над Дунав при Видин и Русе – през последните години това е ежедневието на двата гранични пункта. Шофьори на камиони се оплакват, че понякога чакат по 48 часа, за да могат да преминат. Двата моста не смогват да поемат натоварения трафик. Кога ще има трети мост над Дунав между България и Румъния е въпрос с повишена трудност?

По протежение на 406 километровата граница по река Дунав между България и Румъния за последните 150 години са построени само два моста. Там, където Дунав минава през една държава, обикновено мостовете са на около 20 км един от друг. Например в унгарската столица в Будапеща има 8 моста над река Дунав.

Първият мост между България и Румъния свързва Русе и Гюргево. Известен е като „Моста на дружбата“, построен е преди 70 години по времето на социализма. Пуснат е официално в експлоатация на 20 юни 1954 г.

Преговорите за втори мост между двете страни започват след промените по времето на правителството на Иван Костов и са продиктувани от войната в бивша Югославия. Тогава България пое водеща роля и с много усилия и дипломация успя да се наложи съоръжението да е между Видин и Калафат. Малко повече от 10 години отне строителството на самия мост. Наречен е „Нова Европа“, след като се построи с помощта на еврофондовете. Официално е въведен в експлоатация на 14 юни 2013 г. от правителството на Пламен Орешарски.

Спорът за третия

Година след откриването му започнаха първите преговори между България и Румъния за определяне на местата, подходящи за изграждане на още мостове от двете страни на Дунав. Тъй като София имаше водеща роля за избора на място за втория мост, сега това право се падаше на Букурещ.

Така още през 2014 г. беше възложено проучване на консултантската фирма „TRANSPROJECT 2001“ в партньорство с датската EKJ по договор с Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния. Анализът показа 4 възможни места за изграждане на трета връзка между двете страни. Това бяха Силистра – Кълъраш, Никопол – Турну Мъгуреле и Оряхово – Бекет, както и още един мост между Русе – Гюргево. В интегрираната транспортна стратегия на България до 2030 г. беше заложено строителството на четирите моста над Дунав в периода 2029 – 2034 г.

Но започнаха споровете между двете страни за мястото. Румъния държеше първо да се реализира проектът за драгирането на река Дунав, така че тя да е плавателна през цялата година. При засушаване в определени участъци се образуваха прагове по долното течение на реката и корабите не могат да плават.

България пък държаше третия мост отново да е между Русе и Гюргево. Букурещ се опъна. Първоначално настояваха той да е между Оряхово и Бекет, докато изненадващо през 2019 г. тогавашният премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че третият мост ще е между Свищов и Зимнич по настояване на румънската страна.

Аргументите на румънците, които се споделят и от специалисти у нас, е че не е добре от стратегическа гледна точка и двата моста да са при Русе. На първо място е замърсяването на града от трафика. По-старите русенци добре си спомнят обгазяванията от химически завод в Румъния още по времето на социализма. Именно заради тях от дунавския град тръгват и първите протести срещу режима на Тодор Живков.

През 2018 г. Института за пазарна икономика излезе с доклад, че две трети от територията на България е „икономическа пустиня“ и основната причина за това е липсата на инфраструктура. От тази гледна точка не е ефективно за развитието на регионите по протежение от 308 км по Дунав да няма нито един мост, а в Русе да са два.

И не на последно място в случай на война два моста на едно място са лесна мишена при евентуално нападение.

Освен тези аргументи, румънската страна изтъква и друг – търси се по-бърза връзка между София и Букурещ, защото пътят през Русе удължава пътуването. България обаче контрира, че магистралата от Русе до Велико Търново е част от европейския транспортен коридор IX, който започва от финландската столица Хелзинки, минава през Санкт Петербург – Москва – Киев – Кишинев – Букурещ – Русе – Стара Загора – Димитровград и стига до гръцкото пристанище Александруполис.

През юни 2022 г. се стигна до взаимен компромис от двете страни с подписването на споразумение. България се съгласи да направи удълбочаването на Дунав в българския участък и месец по-късно започна. Румъния пък се съгласи третият мост да е между Русе и Гюргево и задейства процедурата.

Румъния не си дава много зор

На практика румънската страна държи ключа за реализацията на третия мост над Дунав. От България не зависи почти нищо, освен да настоява пред Букурещ и Европейската комисия нещата да се случват по-бързо.

Румъния е водеща в проекта и тя ще организира всички процедури, свързани с предпроектното проучване, избора на консултанти, строители, надзор и т.н. България единствено ще избере изпълнител за довеждащата инфраструктура до моста на нейна територия.

В началото на годината проектът за изграждането на трети мост над Дунав най-после получи зелена светлина и от Брюксел. Европейска изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда съобщи, че отпуска 7 млн. евро за предпроектни проучвания за изграждане на нов железопътен и автомобилен мост над река Дунав между Русе и Гюргево.

Финансирането идва по военната линия на механизма „Свързана Европа“, който е основният инструмент за финансиране на трансевропейската транспортна мрежа. Мостът е част от нея и е от ключово значение за реакция на югоизточния фланг на НАТО в случай на военна заплаха.

Общият бюджет на проекта за проучване на трасето на новия мост е 13.7 млн. евро, като остатъкът от средствата ще се осигури от бюджетите на България и Румъния.

Повече от половин година обаче румънската страна бави обявяването на обществена поръчка за избор на изпълнител на предпроектните проучвания, които ще продължат 2 години. Те трябва да определят точното място, където ще бъде вдигнат вторият мост между Русе и Гюргево и трети между България и Румъния.

Обществената поръчка ще бъде обявена скоро, обеща румънският министър на транспорта Сорин Гриндяну в началото на август. Той допълни, че Европейската комисия вече е одобрила документацията и предстои пускането на търга.

„Ние внесохме и беше одобрено по Механизма за свързване на Европа – така започват всички европейски проекти, с проучване за осъществимост. Предстои да изградим нов мост над Дунав, който да дублира съществуващия с европейско финансиране“, каза Гриндяну, без да се ангажира със срокове.

Ако се съди от опита с пускането на втория мост между Видин и Калафат, от предпроектното проучване до пускането в експлоатация на съоръжението ще са необходими в най-добрия случай поне около десетина години.

Предпроектното проучване ще отнеме две години. Още две години ще са нужни за избор на изпълнители – строители, консултанти, надзор и три години за самото строителство, което може и да продължи повече, ако се появят непредвидени обстоятелства.

Това, което е ясно, че и новият мост ще е като другите два – с пътна част за автомобили и железопътна – за влакове. Сега всички се надяват Румъния да задвижи по-бързо процедурите и мостът най-после да започне да се строи.

Снимка: Третият мост над Дунав между България и Румъния отново ще е между Русе и Гюргево. Точното му място ще бъде определено по време на предпроектните проучвания, които предстои да започнат. В момента се ремонтира българският участък на 70-годишния „Мост на дружбата“ Сн. АПИ

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Лили Границка (Mediapool.bg, България); Victor Cozmei (HotNews.ro, Румъния).

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author