Голямата новина от Румъния не е възходът на Джорджеску, а краят на режима Чука-Чолаку

Владимир Митев, Медиапул, 26 ноември 2024 г.

Голямата новина от първия тур на президентските избори в Румъния не е, че Путин или Сорос дърпат задкулисно конците в северната ни съседка и са на път да овладеят президентската институция, докато населението гледа безпомощно превземането ѝ. Независимо, че цялата изборна нощ на 24 ноември 2024 г. бе белязана от изненади и дори шокове за следящите резултатите, на румънските избори румънските граждани избират румънски кандидати, които са и с румънско съдържание. И истинската новина, поне на този етап – няколко дни преди парламентарните избори на 1 декември 2024 и втория тур на президентските избори – е, че румънците казват “сбогом” на управленския режим и изглеждалата досега непоклатима коалиция на двете големи партии на румънския преход – Социалдемократическата и Националнолибералната.

Безвремие

Дуото Чука-Чолаку (лидерите на двете партии бяха ротационни премиери в нещо, което според някои беше “румънска сглобка”) бе създадено с политическата намеса на президента Клаус Йоханис. То беше символ на румънската стабилност, но и на свързаната с нея корупция и политическа посредственост, пораждащи разочарование и гняв – особено по отношение на стопанина на двореца “Котрочени” през последните десет години. Йоханис бе избран през 2014 г. с големи надежди, че е “един друг вид политик” и с очакването, че ще създаде по немски тертип една „Румъния на добре свършената работа” (фразите в кавички бяха слогани от неговата кампания преди 10 години). Но той приключва втория си мандат с изключително нисък рейтинг и с чувството на мнозина, че е разочаровал и заслужава презрение.

През последните години Румъния бе в политически период на стагнация. Изчезнаха или бяха отслабени значително гражданската енергия и амбициите на нови политически елити да сменят кадрите и управленската философия на старите клиентелистки партии, доминирали румънския преход. В контекста на войната в Украйна Румъния откри стабилността, в която двете големи партии разпределят европейските средства и фондовете от държавния бюджет, имат силно намалено желание за реформи, купиха медийно спокойствие, финансирайки телевизиите щедро с пари от партийните си субсидии и в страната настана известно безвремие. Случи се същото както бе по времето, когато Бойко Борисов управляваше България със своята партия-държава. Изграждаха се ударно пътища, по телевизиите вървяха шоута и политически говорилни и елитите, приближени до двете партии, въртяха големите пари, докато в националистическия и в гражданския сегмент на обществото се трупаше недоволство.

Посредственост и корупция

За разлика от България обаче разследващите журналисти в Румъния успяваха да пробият медийната мъгла и да изобличат посредствеността и корупцията на най-високо ниво.

Лидерът на Националнолибералната партия и бивш ротационен премиер Николае Чука бе обвинен, че е плагиатствал доктората си, както и че незаслужено се представя като първият румънски военоначалник, командвал румънската армия в битка след Втората световна война – в Ирак през 2003 г.

Бе разкрито, че през 2022 г. сегашният премиер Марчел Чолаку е летял с луксозни самолетни полети, платени от собственика на строителната компания Nordis, за която отново разследващите журналисти доказаха, че е измамила стотици румънци, пожелали да се сдобият с имоти като инвестиция.

Разследвания удариха и по президента Йоханис – за това, че при държавните си посещения е летял с частни и скъпи самолети, разходите за които е засекретил; за “палата”, който ремонтира с държавни средства и където смята да живее след като напусне двореца “Котрочени” и т.н.

“Мамалигата експлодира”

Румънците имат чувство за правда. И след като трупаха гняв, “мамалигата експлодира” по логичен, но и правно издържан начин.

Политическото статукво бе атакувано на изборите от една страна от избирателите в малките населени места (т.нар. “дълбока Румъния”, която е по-малко позната за чужденците, но и за жителите на големите градове в страната – религиозна, консервативна, традиционалистка, но и с усещане за чест и гордост от своята идентичност) и диаспората (където у много от румънските емигранти има традиционно недоволство спрямо “системата”), които гласуваха за суверанистките кандидати Калин Джорджеску (бивш експерт по проекти на ООН за устойчиво развитие, префасонирал се от години в нещо като пророк-конспирационист, промотиращ от една страна мистично говорене, а от друга оригинален модел за развитие на румънското общество на базата на свои ресурси) и Джордже Симион (който преди да стане политик, бе активист за обединението на Румъния и Република Молдова).

А от другата посока градската средна класа и НПО сектора, който в Румъния е особено влиятелен нападна корумпираността и гьонсуратлъкът на режима Чука-Чолаку (инсталирано от Йоханис).

Сбогуването с това дуо е истинската новина на първия тур на президентските избори в Румъния. Страната се завръща към политическата конкуренция по-малко от два месеца преди началото на втория мандат на Доналд Тръмп. А румънското общество показва, че е способно на обновление, както и че нейните граждани имат силата да извършват промяна – чрез изборните урни, но и не само.

Калин Джорджеску

Акцентът в международната преса за този първи тур пада върху класиралия се на първо място Калин Джорджеску, върху който се лепят (не без основание) най-различни етикети (русофил, легионер и т.н.), които целят да го канцелират и да мобилизират гласуване срещу него, но могат и да му създадат ореол на истински борец срещу системата, какъвто не е съвсем ясно дали е или може да бъде. Калин Джорджеску обаче е преди всичко една от ключовите личности в Римския клуб в Румъния – общество на елита на румънските елити, школувани през времето на социализма, когато е имало голяма конкуренция за местата в университетите и когато дипломите наистина са имали стойност.

Сред другите известни публично членове на Римския клуб в Румъния е Серджу Челак – преводачът на Чаушеску на английски и руски, който е третиран с голямо уважение в румънските дипломатически среди и е почетен президент на New Strategy Center – най-авторитетният мозъчен тръст на румънските експерти по сигурността. Самият Джорджеску е бил в началото на ХХI век директор на департамент в румънското външно министерство. Челак и Джорджеску са близки още по интереса им към устойчивото развитие, като Джорджеску е участвал в изготвянето на национална стратегия в тази област по времето, когато ръководи Националния център за устойчиво развитие.

А другият виден член на Римския клуб е Мугур Исъреску – най-дълго управлявалия гуверньор на централна банка в света. За периода от 1990 г. до днес само за период от една година Исъреску не е бил начело на Румънската национална банка, която е изключително влиятелна институция в Румъния. За тази една година той временно се е “понижил” в ранг до министър-председател и след това пак се е върнал към ръководството на националната банка.

Джорджеску не бе в светлината на прожекторите на тези избори. Броени дни преди тях сондажите му даваха 8%. Липсваха очаквания той да завърши първи, привличайки 23% от вота. След това изненадващата му победа на първия тур бе приписана на пропагандата, която е извършена от ботове в TikTok и която е минала под радарите на медиите и гражданите. Звучи анекдотично, но в изборната нощ имаше масови търсения в Google и в онлайн тълковния речник Dex относно позициите на Джорджеску и етикетите, с които е свързван – например, че е привърженик на фашисткото легионерско движение в междувоенния период. Имаше румънци, които бяха искрено и дълбоко учудени на резултата му и се питаха откъде се е взел.

Джорджеску постигна своето представяне без да е ясно какво точно предлага, как и особено с какви кадри ще го реализира. Той просто бе припознат като антисистемен кандидат и получи съответния обективно съществуващ вот. Ако другият суверанистки кандидат – Джордже Симион, би получил шанса да стане президент, това би създало международен скандал, защото на Симион е забранено да влиза на територията на Република Молдова и Украйна – две ключови страни за румънската дипломация. За сметка на това Джорджеску до момента е говорил по-скоро общи фрази и това му помогна в първия тур. На на втория тур, ако иска да спечели, той трябва да стъпи в светлината на прожекторите и да заеме позиции. И това може да разочарова някои от привържениците му.

Моментът, в който руската RIA новости определи в нощта на изборите Калин Джорджеску като “обвързан с Русия”, вероятно също ще има своята важна роля на втория тур на президентските избори на 8 декември 2024 г.. За прозападните румънци е въпрос на национална чест да не позволят на човек с такъв етикет да стане президент на страната им.

Елена Ласкони

В същото време Елена Ласкони, която досега бе кмет на Кампулунг – град в окръг Арджеш близо до Карпатите, е считана дори от своите избиратели за неподготвена в областта на международната политика. Очакванията към нея изглежда са да се обгради с добри съветници. За нейно положително качество се счита, че е “искрена” и “автентична”. Докато Чука и Чолаку изглеждаха като типичен политически продукт на прехода, включително с качества като дебелоочие и митомания, Ласкони засега изглежда поне, че играе себе си.

Важното при Ласкони е, че тя има подкрепата на НПО сектора в Румъния, който е доста по-влиятелен от българския. Както “Медиапул” писа по-рано тази година едно румънско НПО получи дарения в общ размер от над 50 млн. евро и изгради детска болница, която впоследствие прехвърли на държавата. Това е знак за доверие, но и за способност на НПО-тата в Румъния да действат с големи мащаби.

От НПО сектора започна кариерата на настоящите кметове на Букурещ и Тимишоара, които бяха преизбрани на местните избори тази година. В Румъния НПО сектора има собствени медии, както и собствено шоу от типа на конференциите TED – “Хора на правдата”, което разказва историите на граждани и професионалисти, които успешно променят обществото, имат социални каузи и отхвърлят негативните проявления и ретроградното мислене на старите елити.

Т.е. в битката за двореца “Котрочени” на 8 декември ще премерят сили личности и екипи, които са с школовката на социализма (и в новите условия се идентифицират с традициите и с националното, независимо, че са имали връзки с ООН и с “глобализма” – като Джорджеску) или имат претенция да са най-доброто от новото време (Ласкони едновременно има послания в подкрепа на традиционното семейство и православието и в защита на LGBT хората, а неотдавна пусна снимка с дъщеря си, която се е загърнала с палестинска куфия).

Парламентарните избори в неделя

Важно е какви ще са резултатите на парламентарните избори от 1 декември 2024 г., защото който и да е президент, ще има нужда от парламентарна подкрепа. В епохата на Тръмп вероятно в румънското общество ще се активизират културните войни между консервативни и либерални граждани. Самият Тръмп често е описван като непредвидим. Но в румънското общество има настроения както в негова подкрепа, така и против него. И вероятно румънската държава ще има нужда и от двете тенденции, за да навигира регионалните и международните отношения през втория мандат на американския президент.

В отношенията с България едва ли ще има съществена промяна, но може би е важно да се посочат и някои специфики на кандидатите. Преди около месец Елена Ласкони се обяви на своя сайт за “мини Шенген” с България. Това не е важно пряко, доколкото се очаква България и Румъния да се присъединят към Шенген и със сухопътните си граници през 2025 г. Но е интересно, че някой в екипа на Ласкони има интерес към българо-румънски инициативи и към развитие на двустранните отношения, дори ако тези инициативи са непопулярни в самата България.

От друга страна, Калин Джорджеску не е заявил към момента амбиции да изважда Румъния от НАТО и ЕС. И едва ли такива амбиции биха били разпознати като румънски интерес. Но той създава впечатление, че има позитивно отношение към Унгария – страна, която има особена политика към Русия и Китай, но която рядко е санкционирана за своята “специфична” външна политика. Логично е да се предположи, че ако стане президент Джорджеску не би се стремил да направи от Румъния нов Беларус, като зачеркне значителните западни инвестиции, европоцентризма на румънските елити и сътрудничеството с НАТО и ЕС в сигурността. Изглежда логично Джорджеску по-скоро да се опита да придвижи Румъния в посока Унгария вътре в рамките на западните интеграционни общности. А това вероятно ще има значение за унгарофилско общество като българското.

Позитивен знак

Резултатите от първия тур на румънските президентски избори изненадаха и може би дори озадачиха румънците и наблюдателите на страната. Но те трябва да бъдат видяни позитивно – като знак, че румънското общество и румънската политика са способни на промяна. Вече има признаци, че румънската политическата класа разбира изпратения сигнал. Марчел Чолаку подаде оставка от лидерската позиция в Социалдемократическата партия. А снощи оставка подаде и Чука – след слабия резултат на президентските избори, той няма политическо бъдеще.

На парламентарните избори от 1 декември 2024 г. ще стане ясно колко голям е суверанисткият завой в румънското общество. Джорджеску няма партия и вероятно неговите привърженици би трябвало да подкрепят партията AUR на Джордже Симион, но не е сигурно, че всички хора гласували за тях двамата като кандидат президенти биха подкрепили партията AUR. Мобилизацията на суверанистите има силен ефект, когато трябва да се сменят хората на властта. Но в ЕС управлението има технократски характер и за него трябват експерти, каквито по-скоро се въртят около другите партии.

Румъния наистина е способна на изненади и на политически иновации. Но дали ще видим първата жена президент в Румъния? Или най-неочаквано ще се окаже, че румънският държавен глава може да бъде и “русофил”? В следващите две седмици Румъния ще се настрои за второто пришествие на Доналд Тръмп. На този етап политическото преустройство започна добре и има шансове да получи щастлив завършек.

Снимка: Иронично лого, разпространявано в интернет за дуото Чука-Чолаку (източник: HauBau)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author