Румънците говорят за страната си като за “бананова република без топлото време“

Ева-Мария Райкова, Сега, 6 декември 2024 г.

В следобеда на 6 декември 2024 г. румънският Конституционен съд анулира първия тур на президентските избори в страната, в контекста на разкритията и разсекретяването на документи на тайните служби, говорещи за намеса на Русия и подземния свят в подкрепа на победилия на първия тур в страната суверенист  Калин Джорджеску. Вестник “Сега” поиска Владимир Митев да коментира това решение, както и разкритията за руска намеса в румънските избори. Владимир също предположи какво очаква да се случи оттук-нататък и каква би могла да е позитивната и каква – негативната версия за това, което ще последва. 

Развитието с изборите в Румъния е безпрецедентно. Очакваше ли се да се стигне до анулиране резултатите от първия тур?

Решението е изненадващо. В началото на седмицата повторното преброяване установи, че няма разместване в класацията за президентските избори между втория и третия кандидат, а Конституционният съд валидира резултатите от първия тур на президентските избори. Това бе успокоило хората, че Конституционния съд няма повече да се намесва.

Решението на Конституционния съд за анулирането им дойде в следобеда на 6 декември 2024 г. в момент, когато вече течеше гласуването в диаспората за втория тур на президентските избори и няколко десетки хиляди румънски граждани в чужбина вече бяха гласували. Независимо от аргументите, с които това решение е взето, то е удар по демократичния процес в страна от ЕС. Създава се впечатление, че изборите са валидни само, когато на тях се гласува по правилен начин. Съзнателно или не Конституционният съд дава аргументи на румънските граждани да говорят за своята страна като “бананова република без хубавото време”. 

Ако има някаква по-дълбока логика на това решение отвъд факта, че вероятно Калин Джорджеску щеше да спечели президентските избори в неделя и да възникне още по-голямо разделение в румънското общество, тя може би е, че старите и новите елити в румънската политика са си дали сметка, че кандидатите на тези избори бяха слаби, неубедителни и може би дори щях да са опасни, ако влязат в двореца “Котрочени”. Позитивната версия оттук нататък би била след като премериха сили през последните две седмици старите и новите елити в страната да проведат разговори и съгласувано след известна пауза за успокояване на страстите да издигнат нови кандидати за президенти, които да вдъхват повече доверие у гражданите и финансовите пазари. Вероятно след 10 години с Клаус Йоханис начело румънците биха искали да гласуват за кандидат, който не говори така добре немски език. Важно е на ниво елити да има разбирателство и формула, така че румънската политическа система да се настрои за второто пришествие на Доналд Тръмп без големи групи от населението да се чувстват изолирани, маргинализирани и стигматизирани.

Предвид твърденията, че Русия се намесва в изборите в Румъния, това означава ли, че тя беше заложила на няколко кандидати на първи тур?

Руските медии и официални лица демонстрираха постоянно през последните две седмици, че Калин Джорджеску е предпочитан за Русия кандидат. Обвинения във връзки с Русия са били отправяни и към лидера на партията AUR Джордже Симион. Но и за двамата се е казвало също и че са румънско творение…

Не бих искал да гледаме на всички избори в нашия регион само като на борба между Запада и Изтока, между Сорос и Путин. Румънските и всички други национални избори имат и вътрешен дневен ред. В Румъния през последните години под егидата на президента Йоханис (който е силно непопулярен сред румънците) се създаде стабилокрация, подобна на тази у нас до 2021 г., когато имаше срастване между една партия и държавата. Само че в румънския случай партиите бяха две – Социалдемократическата и Националнолибералната. Това само по себе си създаде недоволство у групите и гражданите, които бяха изключени или бяха с ограничен достъп до властта. И когато в Белия дом дойде Доналд Тръмп, се оказа, че тази стабилокрация бе атакувана от две страни – от една страна от суверенистите (което е термина за националисти в страна вътре в ЕС) и от гражданския сектор, от привържениците на НПО сектора, който в Румъния е по-силно развит, отколкото у нас. 

Ако вторият тур се беше провел, на него щяхме да видим кандидат суверенист – Калин Джорджеску и канидидатка, популярна сред НПО средите – Елена Ласкони. Нито един от представителите на партиите на стабилокрацията не достигна до втория тур. Но Конституционния съд е считан за приближен до Социалдемократическата партия. А нейният лидер и настоящ премиер Марчел Чолаку приветства решението на Конституционния съд, докато Елена Ласкони го обяви за незаконно. И тук отново виждаме вътрешнорумънски дневен ред – фактът, че част от обществото и неговия политически елит се опитва да сложи край на доминацията на двете големи партии от времето на прехода, подкрепяни със задкулисната намеса на президента Йоханис, докато губещите от тази промяна й се противопоставят.

Русия или която и да е друга международна сила би могла да използва тези обективно съществуващи противоречия в румънското общество, за да засилва разделението в него. Но причините за това засилване на суверенисткия сектор в румънското общество са в комбинацията от вътрешни фактори и завръщането на Тръмп, чието управление би отслабило стигмата върху суверанистите. Румъния има нужда от хора, които да бъдат връзка с бъдещата администрация на Доналд Тръмп и има нужда от добри отношения със САЩ, който и да е начело там. 

Джорджеску скри от румънската ЦИК колко пари са вложени в кампанията му. Има ли вече информация каква в действителност е била сумата? Какво знаете повече за руската намеса в ТикТок и с това в изборния процес в Румъния? Има ли потвърждение за ролята на мистериозния BOGPR?

Говорите за Богдан Пешкир – бивш румънски програмист, който има фирма в Брашов и е направил дарения в TikTok от сметката си bogpr в размер на повече от един милион евро и е извършил сам плащания в размер на 381 000 долара между 24 октомври и 24 ноември на потребители на сметки в TikTok, участващи в популяризирането на независимия кандидат за президент Калин Джорджеску, включително след края на предизборната кампания, според информацията, представена на заседанието на Висшия съвет за отбрана на Румъния на 28 ноември 2024 г., разсекретена тази седмица от президентската администрация. Тази информация бе съобщена от румънското вътрешно разузнаване SRI в доклад, представен на заседанието на CSAT на 28 ноември. 

Пешкир е работил за фирми, свързани с криптовалута, които са собственост на Габриел Проденеску, гражданин с двойно гражданство, емигрирал в Южна Африка през 1995 г. Всъщност южноафриканската фирма се е свързвала с инфлуенсърите в TikTok, промотирали Джорджеску, и им е предлагала по 1000 евро за рекламен видеоклип. “Участието на bogpr във финансирането на популяризирането на Калин Джорджеску в платформата бе потвърдено от представители на TikTok в диалога с румънските власти на 28.11.2024 г.“, се казва в документа, представен на заседанието на CSAT на 28 ноември и цитиран от румънската телевизия Digi24. 

На свой ред SRI e потвърдила самоличността на потребителя „bogpr“ и отбелязва, че именно  той е извършил плащания на стойност 381 000 долара между 24 октомври и 24 ноември тази година на потребители на акаунти в TikTok, участващи в популяризирането на кандидата Калин Джорджеску включително след края на предизборната кампания. SRI посочва и че действията на bogpr са нарушение на политиките на TikTok и на румънското изборно законодателство.

Що се отнася до руската намеса през социалните мрежи, основен аргумент в тази посока са докладите на различните служби от заседанието на Висшия съвет за отбрана на Румъния. Докладите бяха разсекретени от президента Йоханис на 4 декември 2024 г. 

Румънските разследващи медии също направиха разкрития за използване на “руски пари”, които да повлияят на кампанията за президентските избори (публикувани от сайта Snoop.ro) и промотирането на Джорджеску в X, Telegram и Facebook от руски акаунти и  “мрежи, специализирани в дестабилизирането на демокрациите” (публикувани от Context.ro)

В крайна сметка четири про-европейски партии направиха коалиция с обещание  да запазят про-европейския курс на страната. Това така или иначе щеше да постави Джорджеску в изолация и да го отслаби?

Да, както съобщиха и български журналисти буквално до вчера се е очаквало Джорджеску да стане президент, а правителството да бъде проевропейско и така някак президентът и правителството да се балансират взаимно. Според мене разсекретяването на докладите на службите относно намесата на “държавен актьор” в изборите, както и за подкрепата указана на Джорджеску от румънския подземен свят, предизвикаха възмущението, което явно бе толкова голямо, че евентуалната победа на Джорджеску на втория тур би създало условия за счупване на румънското общество на две. Каквото и да са били плановете за някакъв вид съжителство на суверанистката и проевропейската тенденция в румънската политика в лицето на Джорджеску и единното правителство на проевропейските сили, решението на Конституционния съд ги анулира. Нещо повече, има мнение, че Елена Ласкони е била прекалено крайна в отхвърлянето на решението на Конституционния съд и че нейната политическа кариера може би също върви към своя край. Някои от либералните румънци, с които съм в контакт говорят, че румънската политическа система трябва да премине през дълбок рестарт. В същото време суверенистките тенденции в румънското общество съществуват обективно и без намеса отвън през социалните мрежи. Милиони румънци в страната или в диаспората ненавиждат представителите на “системата”. Затова казвам отново, че ако има позитивно развитие оттук-нататък, то ще е в намирането на някаква форма, при която различните видове елити могат договорено и съгласувано да преведат политическата система на страната в епохата на Тръмп и отвъд десетгодишното управление на Йоханис.  

Имаше спекулации , че самият Джорджеску е бил свързан със службите или поне с някогашната “Секуритате”. Това потвърди ли се?

Джорджеску години наред бе свързван с влиятелния Римски клуб, където една от основните фигури е бившият преводач на Николае Чаушеску Серджу Челак. Серджу Челак е член на научния съвет на New Strategy Centre – водещият румънски мозъчен тръст на специалистите по сигурност. Джорджеску обяви и че негов ментор е Мирча Малица – влиятелен дипломат, който е бил член на централния комитет на Румънската комунистическа партия, както и посланик в САЩ и в Швейцария по времето на Чаушеску. Това са елити от времето на социализма. 

Джорджеску се представя като антисистемен кандидат, защото се бори с новите елити, издигнали се по времето на прехода. Изглежда, че той убеди своите избиратели, че е алтернатива и че е различен от досегашните политици. Но той самият принадлежи на елитите, които са били на власт преди прехода и които са свързани също с тогавашната, а и с постсоциалистическата система – и са влиятелни например в Румънската Академия, в централна банка и т.н.

Румънците ще загубят ли вярата си в изборния процес – когато не излезе, който трябва, вотът се променя? 

Негативите от сегашното решение на Конституционния съд и проявата на неуважение към волята на избирателите могат да бъдат преодолени само, ако румънския политически елит някак съумее да се реформира сам, да изведе на преден план по-качествени лидери и да се научи да води разговори вътре в самия себе си, вместо да трябва цялото население да преминава през шоковете от последните седмици, за да се види какъв е балансът на силите между различните групи в него. Дотук румънците бяха много ангажирани и дейни в своя обществен живот. В Румъния има грасруутс движения в много области, в каквито в България няма почти никаква обществена активност – например за жилищна политика, за права на невродивергентните хора, политически театър, движение на младите юристи и т.н. Това е знак за наличието на обществена енергия, както и смисъл от обществено-политическата активност за гражданите. 

В момента още не мога да преценя как анулираните избори ще се отразят на избирателите. Но мисля, че ако в новото издание на президентските избори румънският политически елит предложи по-добри оферти от досегашните, хората от проевропейския сектор биха оценили извънредната ситуация сега и може би биха видели смисъл в тези изключителни действия. Все още не знам как суверенистите ще приемат анулирането на изборите. Едва ли някой би приел в една политическа игра да е вечният губещ. Оттук нататък румънските политически елити имат много работа за вършене, така че да коригират слабостите, които и те, и гражданите идентифицираха.

Снимка: Бананова република Румъния (източник: Влад Търлунджану)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author