Моника Върбанова
На 3 декември 2024 г. българският вестник “Капитал” интервюира Владимир Митев, опитвайки се да разбере какво се случва в Румъния по време на изборите, какви са причините за недоволството в страната, при положение, че тя реализира толкова успехи в последно време и каква би могла да е външната политика на Букурещ, ако суверанистът Калин Джорджеску спечели президентските избори. В следващите дни, след като Владимир даде това интервю проевропейските партии обявиха, че ще се си сътрудничат, а румънският президент Клаус Йоханис разсекрети документи на тайните служби, показващи намеса от външен “държавен актьор” и от подземния свят в подкрепа на кампанията на Калин Джорджеску. В този контекст на 6 декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира първия тур на румънските президентски избори и постанови, че процедурата по провеждането им трябва да започне от самото начало. Във вечерта на 6 декември 2024 г. президентът Клаус Йоханис обяви, че ще остане на власт до встъпването в длъжност на бъдещия президент. Решението за провеждането на новите избори ще бъде взето от бъдещото правителство и от Йоханис.
Сегашното интервю отразява ситуацията към 3 декември 2024 г. Интервюто бе ползвано за статията “Какво се обърка в Румъния?” на Моника Върбанова и Кирил Кирчев, публикувана на сайта на вестник “Капитал” на 6 декември 2024 г.
Румъния изглежда добре отвън – Шенген, падане на визите за САЩ, растяща икономика, но изглежда, че хората в страната са недоволни? Какво си говорят, какво казват, срещу какво гласуват?
Във връзка с първия тур на изборите ми направи впечатление, че имаше шок от победата на Джорджеску, но и задоволство, че никой от дуото Чука-Чолаку не достигна до втория тур. Намесата в изборите на Конституционния съд, който наложи повторно преброяване на бюлетините, пуснати в страната, и заплаши да анулира първия тур на президентските избори, както и самото решение за организирането на три избора в три поредни недели, една от които бе националния празник, бяха видяни от либералните румънци като поредна демонстрация на посредствеността и неадекватността на политическите елити, които вземаха решенията до момента.
Отстрани ние виждаме някои общи макроикономически данни за Румъния и си мислим, че нещата там са много добре. Но между себе си румънците дискутират, че 80% от БВП в страната се произвеждат в 12 големи града. Т.е. големи части от територията на страната са подобни на Северна България у нас – икономическа пустиня. Хората в тези райони имат по-ограничен достъп до коридорите на властта и са пленени в по-ретрограден социално-икономически модел.
Когато пътуваме в Румъния за нас е по-лесно да видим развитието на големите румънски градове – като Букурещ, Брашов, Клуж-Напока, Тимишоара и т.н. Но по-рядко имаме среща с т.нар. “дълбока Румъния”, с Румъния на малките населени места, с техните жители, които са по-религиозни, по-консервативни, имат по-силна връзка с Румънската православна църква или са неопротестанти, имат собствено усещане за правда и чест и т.н. Именно тази дълбока Румъния, както и диаспората, в немалка степен гласува антисистемно на първия тур на президентските избори за Калин Джорджеску.
Някои от привържениците на Джорджеску акцентират на това, че не искат да воюват с Русия в името на Запада и имат резервираност към западните корпорации, които са колонизирали Румъния и експлоатират нейните ресурси. Също така, те смятат, че двете големи партии на прехода – Социалдемократическата и Националнолибералната, “не са направили нищо” за тях. От техни изказвания може да се извлече, че не са разбрали какво точно утвърждава Джорджеску или не могат да посочат какво подкрепят от идеите му, но той им изглежда различен, уверен и солиден в посланията си и явно той е убедил своите избиратели, че е против системата (независимо, че връзките му със старите елити в нея са известни).
От разговори с много румънци през последните години оставам с впечатление, че те не се чувстват преуспяли като общество. Напротив, за тях българският оптимизъм и позитивизъм по отношение на страната им е нещо, с което е трудно да се съгласят напълно. Румънците са обикновено критични към своите реалности. Отбелязват, че някои неща вървят добре, но и констатират, че има още много какво да се направи. Има я и мисълта, че като една от страните в ЕС с по-голямо население и по-голяма площ, според румънските външнополитически елити Румъния би трябвало да има по-важна роля в своя регион.
Но някои новини просто не достигат до нас. Например, през 2024 г. в продължение на осем поредни месеца Румъния има най-голямата инфлация в ЕС. Ние не виждаме и неравенството в румънското общество. В Румъния има и дискурс, че чуждестранните корпорации контролират икономиката и Западна Европа я е превърнала в колония. Ефективността на данъчната служба не е висока – особено по отношение на ДДС. Румъния е и една от страните с най-ниски бюджетни приходи като процент от БВП в ЕС.
В България ние сме свикнали с разказа, че румънците са отличници и правят всичко правилно. Но този разказ показва, че малко познаваме Румъния и виждаме само нейната фасада.
Как ще изглежда следващото правителство на страната – какви са възможностите и ще поведе ли Румъния към “правилната”посока?
Ключовата партия за сформирането на бъдещото правителство е Социалдемократическата партия, която има 22% на изборите. Двата други политически “блока” – проевропейският (Националнолибералната партия, Съюзът “Спасете Румъния”, Демократичните съюз на унгарците в Румъния), който подкрепя Елена Ласкони, и суверанисткият (партията AUR, SOS Румъния и Партията на младите хора) имат равно политическа влияние – над 30%. От Социалдемократическата партия зависи накъде ще се наклонят везните. Но за да разберем това, трябва да мине и вторият тур на президентските избори.
В понеделник вечерта партията реши Марчел Чолаку отново да стане председател на партията, след като седмица по-рано той подаде оставка заради провала си на първия тур на президентските избори. Първоначално Чолаку заяви, че партията няма да подкрепи нито един от двамата кандидати на втория тур на президентските избори и оставя румънците сами да решат за кого да гласуват. Що се отнася до формирането на правителство, партията би търсила формула с Националнолибералната партия и партията на етническите унгарци, без Съюза “Спасете Румъния”.
Действително, лидерката на Съюза “Спасете Румъния” и кандидатка за президент Елена Ласкони бе остра по време на кампанията в атаките си срещу Чолаку заради разследвания, свързали го със собственика на строителната компания Nordis, която има печална слава и свързвана с мащабни измами. Фактът, че Чолаку остава начело на Социалдемократическата партия и че не търси сътрудничество със Съюза “Спасете Румъния” и Ласкони, според някои коментатори, означава, че Джорджеску ще спечели президентските избори и ще има съвместно управление между социалдемократите и суверанисткия блок. Но и това не е толкова сигурно, защото вътре в суверанисткия “блок” имат спорове между лидерите. Освен това Чолаку като фигура, допреди десет дни беше част от голямата коалиция, свързана с отиващия си президент Йоханис, срещу която суверанистите недоволстваха постоянно.
Във вторник обаче Чолаку се почувства принуден да заяви, че “Румъния няма бъдеще близо до Русия”, след като акаунт в X, който се идентифицира с личността на руския консервативен идеолог Александър Дугин, но не може да се потвърди, че наистина е негов, постна, че скоро Република Молдова ще е част от Румъния, а Румъния ще е част от Русия. Подобни изказвания на разграничения от руската и фашистката тенденция в световната политика направи и вицепрезидентката на Социалдемократическата партия Виктория Стойчу. А Ремус Прикопие, близък до социалдемократите ректор на университета SNSPA – приблизителен румънски еквивалент на Нов български университет, декларира подкрепа за Елена Ласкони на втория тур.
Трябва да се има предвид обаче и че вътре в самата Социалдемократическа партия има суверенистка тенденция. Водещият румънски външнополитически експерт Мариус Гинча писа надвечер във вторник във Facebook нещо, за което всички говорят – че в Социалдемократическата партия тече борба на две тенденции – проевропейска и суверенистка. С второто крило Гинча свързва бившия премиер Виктор Понта, който е известен с афинитета си към Китай и Турция.
Тази нееднородност и противоречивост на Социалдемократическата партия не позволява да видим в момента бъдещата управленска формула. Ще се знае в каква посока поема партията едва на втория тур на президентските избори и след тях.
В Румъния се боят от българизация на своята политика – т.е. от комбинацията между фрагментация и поляризация, която да блокира политическия процес. Знае се обаче, че Румъния навлиза в труден период, в който следващото правителство вероятно ще трябва да ореже публичните разходи, в който ще има улично недоволство и в който е важно и да има политическа стабилност, тъй като несигурността понижава кредитния рейтинг на страната и вдига лихвите, по които тя взема заеми на международните пазари.
“Правилната” посока през втория мандат на Тръмп не би трябвало да се търси само в геополитиката, а и в икономически план – как Румъния да извърши своите реформи и корекции на досегашните политики с по-ниска социална цена и като продължи да развива икономическия си потенциал – включително в “дълбоката Румъния”, а не само в големите градове.
Как резултатите от изборите – парламентарни и президентски ще се отразят на геополитическото позициониране на Румъния? На отношенията със САЩ и ЕС?
За Румъния връзките със САЩ, който и да е в Белия дом, са жизненоважни от гледна точка на сигурността. Когато Тръмп е стопанинът на Белия дом, това значи, че стигмата върху суверанистката тенденция отслабва. И именно това виждаме в момента – суверанистките партии имат три пъти по-голяма подкрепа на тези избори, отколкото имаха през 2020 г.
От друга страна, Румъния е привлякла значителни западноевропейски инвестиции. Например, румънската автоиндустрия – която е много развита, е тясно свързана с немската и френската. Румънските културни и академични елити са силно европоцентрични. А Румъния е особено важна за НАТО в сферата на сигурността и румънските елити по сигурността имат своите трайни връзки със западните.
Съвкупността от тези фактори подсказва, че важна част от румънците са ориентирани и към Западна Европа. Не мога да си представя изведнъж след всички тези години работа по интеграцията на Румъния в Запада, страната да реши да излезе от НАТО и ЕС. Няма икономическа логика. Принадлежността на тези интеграционни общности гарантира сигурността и икономическата динамика в страната.
Едва ли някой в Румъния би искал да направи от страната нов Беларус или нова Украйна. Но ми се струва, че има желаещи тя да върви по пътя на Унгария. Да диверсифицира чуждестранните инвеститори – например чрез сътрудничество с Китай (сред румънците традиционно съществуват прокитайски нагласи). Да се опита чрез данъчна политика или по друг начин да засили румънския капитал, дребния и среден бизнес – това, което например полските суверанисти правеха, когато бяха на власт. Да се опита да е по-влиятелна външнополитически в региона си, а не да стои като остров в него.
Амбиции в тази посока има и то не от вчера. Но те са свързани и с промяна на балансите в самото румънско общество. Един кандидат за президент, който афишира желание за по-амбициозна Румъния, включително на базата на връзка със суверенисткия сектор в нейното общество – Мирча Джоана, беше дискредитиран по време на кампанията по най-различни начини (включително на базата на собствените си гафове и грешки). Той беше фаворит в началото на кандидат президентската надпревара, а завърши с едва 5% подкрепа на първия тур. Интересно е дали, на пръв поглед парадоксално, гласовете за Джоана, който подкрепи Ласкони за втория тур, не са се прелели към Джорджеску. Все пак в началото на века именно Джоана назначава Джорджеску в румънското външно министерство.
Сега виждаме как Джорджеску, който загатва за някаква промяна от досегашната линия, отново е сатанизиран и канцелиран. И отново като в случая с Джоана, той самият е автор на множество странни, в неговия случай “езотерични” изказвания, които го правят да изглежда неадекватен или опасен, ако стане президент. Предстои да видим дали Джорджеску наистина ще играе някаква роля в румънската политика или ще остане вечният кандидат за лидер на страната, който не вземат насериозно (интервюта, в националните медии, в които Джорджеску обявява готовността си да е премиер съществуват от 10 и повече години).
Който и да стане президент, пред Румъния стоят икономическите и социалните предизвикателства, за които говоря в това интервю. Те трябва да бъдат адресирани, ако обществото и неговите елити имат амбиция да развиват страната си. Страстите в момента обаче са толкова големи, че истинските проблеми и разговорът за решаването им са отстъпили на агитацията за и против една или друга политическа опция. Ако гълчавата, фрагментацията и поляризацията продължат и след изборите, както засега изглежда, дори и да има някаква промяна в Румъния – геополитическа или друга, едва ли ще е особено бърза и ще е притъпена от съпротивата срещу нея.
Снимка: Бузъу – родният град на румънския премиер Марчел Чолау, е един от градовете на „дълбоката Румъния“ (източник: Андрей Строе via Wikipedia Commons, CC BY 3.0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
