Владимир Митев: България е част както от политиката на Запада към Украйна, така и от политиката на Запада към Русия

Михай Исак, Karadeniz Press, 26 март 2025 г.

Владимир Митев е български румъноговорящ журналист и основател на блога „Мостът на приятелството“. Можете да се абонирате за неговите статии на английски на следния линк (нюзлетър в Substack).

През последните години в България се проведоха няколко избора и новото коалиционно правителство включва както проевропейски, така и проруски елементи. Доколко стабилен е настоящият политически пейзаж и кои са основните вътрешни предизвикателства пред правителството през 2025 г.?

След като в парламента влезе нова партия – Величие, в резултат от повторното преброяване на гласовете от изборите на 27 октомври 2024 г. в 2204 секции на пръв поглед изглежда, че парламентарното мнозинство е едва 121 депутати в 240-местният парламент. Само че правителството се ползва и с подкрепата на ДПС-Ново начало – формацията на влиятелния бизнесмен и политик Делян Пеевски. Пеевски многократно заяви, че ще подкрепя правителството. Ето защо на този етап то изглежда стабилно, въпреки многото страсти и драма, които ежедневно генерират българските политици.

Една от основните интриги, свързани с управлението на кабинета Желязков е дали България ще получи позитивен конвергентен доклад през юли 2025 г., така че да може да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г. В момента постоянно има скандали и новини, които внушават, че правителството се клати или че има съмнения относно присъединяването към еврозоната. Това усещане за несигурност вероятно е свързано и с динамичната международна обстановка вътре и извън ЕС, на която българските политици трябва да отговорят, ако духащите в региона ветрове променят посоката си. Виждаме например, че Франция има много активна роля по отношение на Румъния, Република Молдова и Украйна, докато сегашното българско правителство е доминирано от ГЕРБ – българският партньор на Европейската народна партия, която по принцип има силни връзки с Германия.

Бюджетът за 2025 г. бе одобрен. Той се опитва да продължи политиката по увеличение на заплатите и пенсиите. Но докато в някои сектори – например в сигурността, увеличението на заплатите е с 50%, за други служители в публичния сектор – например в националните медии то е едва 5%. Това различие в отношението към различни групи граждани може да предизвика недоволството на чувстващите се дискриминирани.

Кабинетът Желязков се опитва да балансира между различни интереси. Например, в международен план той е както благоразположен към Европейската комисия, така и към унгарския премиер Виктор Орбан. От друга страна, във вътрешен план той търси начини хем да получи средства по националния план за възстановяване и устойчивост, като направи съответните реформи, хем да не затваря въглищната индустрия.

Въпреки, че през последните години законодателната дейност бе трудна, не се правеха особено реформи и имаше много избори, заплатите и пенсиите нараснаха значително. Т.е. докато международните медии се взират в българската политическа криза и драма, хората днес живеят по-добре от всякога. България показва, че има и такъв модел на развитие.

Предвид историческите връзки на България с Русия и ангажиментите й към НАТО и ЕС, как бихте характеризирали настоящите отношения между България и Русия? Засилило ли се е проруското влияние в българската политика или София остава твърдо ангажирана със западните политики за сигурност и енергетика?

В Румъния още от 70-те и 80-те години е останало едно мнение за българите, че едва ли не всички тук сме руски агенти…

Не оспорвам, че в България има хора, които са русофили. Но има и русофоби, както и германофили, франкофони, туркофили и т.н. Всъщност България влезе в НАТО и ЕС заедно с Румъния и също както в Румъния тази принадлежност променя определени баланси в българското общество, като ограничава влиянието на силите, които са извън тези интеграционни структури.

Ще дам примери в това отношение. 

България бе ключова за оцеляването на Украйна в първите месеци от руската инвазия – факт, признат от германските медии и Politico. Независимо, че в българското правителство тогава – това на Кирил Петков, един от членовете беше Българската социалистическа партия, считана традиционно за русофилска, България доставяше въоръжения и гориво за Украйна, които й позволиха да запази повече територии под свой контрол и да спре руското настъпление след първоначалните руски успехи на фронта. Рафинерията Lukoil Neftochim в Бургас бе ключов доставчик на дизел за украинската армия, като според някои оценки в първите месеци на войната 40% от доставките на гориво за Украйна са идвали от България.

Това са само някои от многото примери, че двусмислеността или привидните колебания и нюанси на българските лидери по някои международни въпроси всъщност водят до вземане на правилни решения от гледна точка на нейните западни партньори. 

Вместо да канцелират българите, заради предполагаемата им русофилия, румънците могат да бъдат по-ефективни в своите регионални отношения, ако развият понятия и опит, с които да разбират българските противоречия и реалности. Подобен опит може да даде на румънците ресурси да имат по-сложно и по-реалистично разбиране за отношенията между различните елементи на Запада и на Изтока в нашия регион. Защото виждаме, че понятия като Запад, Изток, Русия не се отнасят до единни, хомогенизирани и унифицирани реалности, а трябва да бъдат мислени и разбирани в множествено число.

Мисля, че българо-руските отношения са функция от динамиката на отношенията между Запада и Русия. В Запада има сили, които традиционно търсят сътрудничество с Русия – например американските републиканци от тенденцията MAGA, Израел на Нетаняху (който ходеше за празненствата на 9 май на Червения площад, когато лидерите на ЕС бойкотираха събитието)… Страни като Австрия, Унгария или Турция имат елементи на мост към Русия. В същото време Великобритания, Франция и други страни от формата Ваймар Плюс, се интересуват от подкрепа за Украйна. 

България има близки отношения както със страните, които търсят сближаване с Русия, така и с тези, които искат да й се противопоставят. Затова България е част както от западната политика към Украйна, така и от западната политика към Русия. 

Когато говорим за областта на енергетиката, след началото на войната в Украйна България завърши газов интерконектор с Гърция, по който природен газ може да достигне не само до България, но и до Румъния, Република Молдова и други страни, след като транзитният път през Украйна за руски газ бе блокиран. Дори и ако за азербайджанския газ, който достига до България и продължава на север, има съмнения, че е руски, през газовите терминали на Гърция вече може да се внася неруски газ в региона. 

България работи по проект на американската компания Westinghouse за изграждане на два нови блока на ядрената централа в Козлодуй. Освен това ядреното гориво за действащите в момента 5-ти и 6-ти блок може вече да е не само руско, а и американско и френско.

Т.е. както популярният български експерт по сигурността Йордан Божилов заяви миналата година – в енергетиката се наблюдава диверсификация.

Въпреки скандалът, при който български граждани бяха осъдени във Великобритания за шпионаж в полза на Русия и въпреки съществуващата реалност, при която има български елити и хора от народа, които влизат в света през вратата, която руският свят отваря, не мога да се сетя да е имало случай, в който западни партньорски тайни служби да са твърдяли, че нямат доверие на българските си колеги. Напротив, периодично сме чували през годините от американски и други експерти по сигурността, че доверие спрямо българските им колеги има. 

Все пак трябва да обърна внимание, че при българите – поне тези, които познавам – има едно търсене на умереност, баланс и мяра. Крайните позиции за и против някого не ми се струват характерни за българите. Ако румънците биха могли да развият известна по-голяма сложност и софистицираност на своето мислене за Запада и Изтока, ми се струва, че биха могли да развият в по-голяма степен връзки на доверие с българите, които по принцип избягват крайни позиции по политическите и геополитическите въпроси и които са преди всичко еврофили и едва след това принадлежат на Европа с различни нюанси – френски, немски, британски, унгарски, турски и т.н.

На фона на нарастващото напрежение в Черноморския регион се говори за създаването на единен флот на НАТО в Черно море. Как се приема това предложение в София? Има ли вероятност България да подкрепи или да се противопостави на по-силно присъствие на НАТО в региона, като се имат предвид нейните геополитически и икономически интереси?

Това предложение бе свързано с един неприятен момент в българо-румънските отношения през 2016 г., когато България в последния момент отказа да подпише споразумението, при положение, че тогавашният румънски президент бе в София, за да го подпише. Малко след този момент, белязал негативно българо-румънските отношения в епохата на Бойко Борисов, избухна неуспешният преврат в Турция, след който Анкара преориентира своята външна политика към по-голямо сътрудничество с Русия. В едни други международни и регионални условия – след началото на войната в Украйна, през 2024 г. започна съвместна румъно-българо-турска военноморска мисия за прочистване на Черно море от плаващи мини. Това сътрудничество не е по линия на НАТО. То бе описано от специалиста по сигурност Йордан Божилов по следния начин:

“Мисията е нещо съвсем различно от флотилията. Флотилията не се ограничаваше до някаква конкретна дейност. Тя трябваше да бъде военноморски компонент, който да е част от НАТО. Тази операция, която сега се създава, е само и изключително за търсене и унищожаване на свободно плаващи мини в Черно море. Тя има много ясно определен мандат. Тя не е насочена към някоя определена държава, тя не се разпростира към други военноморски дейности.”

Струва ми се, че България подобно на Румъния и други страни в региона изчаква да види как САЩ виждат бъдещето на НАТО и на своето присъствие в региона. В контекста на съмненията хвърлени от Доналд Тръмп и представители на неговата администрация към НАТО и валидността на неговия член 5 за колективна защита, по-скоро е интересно как България гледа на нарастването на западноевропейското присъствие в региона. Например, Димитър Гърдев – председателят на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, заяви в интервю за Българското национално радио, че България не трябва да се присъединява към дискутираните формати за подкрепа на Украйна с участието на Великобритания или Турция, а да се базира на общоевропейски решения.

Отношенията между България и Северна Македония са обтегнати поради исторически спорове и спорове за идентичност. Постигнат ли е някакъв напредък в облекчаването на напрежението в тези отношения, по-специално по отношение на процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС? Каква роля вижда България в оформянето на европейското бъдеще на Северна Македония и Западните Балкани? Какви са основните приоритети на България за Западните Балкани и как тя балансира националните си интереси с програмата за разширяване на ЕС?

Пътят за започването на преговори за присъединяване към ЕС на Северна Македония бе отворен с приемането в София и Скопие на т.нар. френско предложение за преодоляване на българското вето над началото на тези преговори. Според тази формула Северна Македония трябва да дефинира българите като конститутивен народ в своята конституция. Към момента Северна Македония не задвижва тези конституционни промени.

Въпреки това, аз виждам българо-македонските отношения като по-добри, отколкото изглеждат. Има български интелектуалци, които се радват на интерес и приятелства в Северна Македония. Има пробългарски медии, които са издавани на македонски език. България има свои приятели в Северна Македония, както и Северна Македония в България. 

Има примери как орбанистите в двете страни си взаимодействат и включително имат общ интерес в това да поддържат напрежението в двустранните отношения, така че Северна Македония да стои далеч от ЕС. Проевропейските сили в двете страни също се познават добре. Например, Весела Чернева в качеството си на съветник на премиера Кирил Петков по външнополитическите въпроси изигра важна роля за приемането на френското предложение и в двете държави. Нейните анализи или интервютата с нея често попадаха в македонските медии през годините.

Не съм убеден, че българските национални интереси са противоположни на европейските по отношение на Западните Балкани и че има нужда двата вида интереси да се балансират. И линията, която подкрепя Европейската комисия, и тази, която чувства солидарност с Виктор Орбан, са едновременно български и европейски. В някаква степен България има две ръце в Западните Балкани и изглежда сякаш всяка от тях действа независимо от другата. Но не виждам български интерес, който да не е европейски и дори привържениците на Виктор Орбан са привърженици на европейската държава, която до скоро беше излъчила комисаря по разширяването на ЕС в региона.

България подкрепя евроатлантическия път на Западните Балкани и има своя принос както по отношение на сигурността там, така и за преодоляването на съществуващите конфликти. България е способна да говори с всички страни в региона. Трагедията в клуба “Пулс” в Кочани, при която пожар отне живота на 59 души, а над 150 бяха ранени, показа, че българските политически елити и народ могат бързо да се организират и да се ангажират с действия, когато има нужда от тях в региона.

България и Румъния са партньори в Европейския съюз и НАТО, с общосподелени интереси в Черноморския регион, Западните Балкани и енергийната сигурност. В кои области според Вас София и Букурещ биха могли да засилят външнополитическото си сътрудничество? Кои са основните области, в които двете държави биха могли да предприемат координиран подход за увеличаване на регионалното си влияние?

Мисля, че българите и румънците имат нужда от взаимно опознаване, нарастване на доверието помежду си и развитие на способност да се развиват в свързаност. Когато успеят да развият подобни отношения, ще открият автоматично и потенциала, който съвместните им действия могат да реализират.

Известни са ми сътрудничества между сходни по профил НПО организации от двете страни. Има медийни партньорства по европейска линия – например между Hotnews и Mediapool. Сътрудничеството в отбраната и сигурността върви добре – отново защото нашите партньори гарантират, че няма да има неприятни изненади в него.

Предизвикателството е българо-румънските отношения да получат дълбочина – т.е. да станат по-масови, по-модни и да се очертае това, което наричам българо-румънски популизъм – участие на народите и гражданите в тях, което допълва активността на политическите елити и й придава дълбочина. Струва ми се, че в Северна България и Южна Румъния все повече се осъзнава, че имаме съвместни интереси. 

В момента, в който българи и румънци преоткрият своите отношения в дълбочина, мисля, че новият дух ще се прояви и в Република Молдова, където българската общност донякъде се капсулира, а политиците от румъноговорящото мнозинство не проявяват интерес да се ангажират с тези няколко процента от населението, които са българите и гагаузите. Повече доверие между българи и румънци, би трябвало да значи повече доверие между техните братя в Бесарабия.

Що се отнася до Западните Балкани, все още не виждам признаци за общи българо-румънски действия. През 1903 г. Илинденското въстание в Македония е дело на българи и власи и води до създаването на Крушевската Република. Днес Крушево е град, в който влашкият език е официален. А българската Уикипедия има стотици статии за македонски власи, някои от които подобно на хората с българско самосъзнание във Вардарска Македония са подложени на репресии след като Югославия си възвръща контрола над тази област. Това са признаци, че българите, македонците и власите са имали обща съдба през годините. България и Румъния биха могли по-смело да стъпят на традиционните връзки между общностите в Западните Балкани и да не търсят лоялност у тях само към София или Букурещ. Разбира се, за да има по-сложно българо-румънско координиране е нужно доверие, а и нашите държави да развият по-активна и по-амбициозна външна политика. 

Снимка: Владимир Митев (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author