Възможностите на българските въоръжени сили и тяхната роля в новата европейска архитектура за сигурност

Богдан Козма, Karadeniz Press, 27 май 2025 г.

2022 г. бележи повратна точка за цялата европейска архитектура за сигурност, явявайки се грубо събуждане за реалността на конвенционалната война на Стария континент, застрашаваща десетилетните усилия за изграждане на мира чрез европейския проект. В тази нова реалност източният фланг на НАТО се превърна в един от най-важните приоритети, със специален акцент върху Полша, балтийските страни и Румъния. Въпреки това България и ролята, която нейните въоръжени сили могат да играят в тази нова конфигурация на сигурността, останаха сравнително в сянка.

Всъщност България е сравнително малка държава на „втората линия“ на източния фланг. Въпреки това активното ѝ участие в мисиите на НАТО, включително значителен принос в Афганистан и Ирак (общо над 1000 войници), показа ангажираността ѝ към целите на алианса дори в отдалечени театри на операции. Участието ѝ в KFOR в Косово подчертава ролята ѝ за поддържане на стабилността на Балканския полуостров. Освен това позицията на черноморската държава, домакинството на силите за бързо реагиране на НАТО и обширният ѝ промишлен капацитет за производство на боеприпаси ѝ дават значителен потенциал за подкрепа на новата европейска архитектура за сигурност. 

Тази роля е призната и от американския Закон за сигурността в Черно море, приет от Сената на САЩ, в който България изрично се споменава като важен съюзник на НАТО в Черноморския регион. Законът подкрепя увеличаването на американската помощ за България (и Румъния и Турция) с цел укрепване на отбранителните способности, противодействие на руското влияние и подобряване на регионалната сигурност. Той също така насърчава по-тясното сътрудничество между съюзническите държави в Черноморския регион чрез съвместни учения, модернизация на военната инфраструктура и обмен на информация с цел поддържане на стабилност и защита на икономическите интереси и интересите в областта на сигурността.

Заслужава да се спомене и сътрудничеството на България в областта на отбраната с Европейския съюз, което е допълващо измерение към трансатлантическото. България е активен участник в Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) – инициатива, стартирана от ЕС през 2017 г., чрез която държавите членки работят заедно за развитие на общи военни способности и повишаване на оперативната съвместимост. Проектите, в които България участва, обхващат области като обучение, военна мобилност и технологични изследвания. България участва и в мироопазващата мисия на ЕС в Босна и Херцеговина.

По този начин България има списък с важни цели, които трябва да изпълни:

• На първо място, страната е домакин на важни бази на НАТО, като Центъра за обучение Ново село и военновъздушната база Безмер, които служат както за съвместни учения, така и за бързо придвижване на сили. Тези бази са ключови оперативни точки, които увеличават скоростта на реакция в случай на конфликт. 
• Друг приоритет, пряко свързан с регионалния контекст, е подкрепата за Украйна. Като черноморска крайбрежна държава България е дълбоко засегната от войната в Украйна и има интерес да допринесе към европейските усилия за подкрепа на Киев.
• Също така поради самото си естество на черноморска крайбрежна държава българските военноморски сили, макар и сравнително скромни по размер, допринасят значително за патрулите на НАТО в Черно море, като поддържат постоянно присъствие срещу руската агресия. Сътрудничеството със съюзници като Румъния и Турция бе засилено през 2024 г. с подписването на Меморандума за MCM в Черно море – тристранна инициатива, насочена към обезвреждане на териториалните води, засегнати от плаващи мини в района на украинския конфликт. Групата използва специализирани плавателни съдове, безпилотни летателни апарати и хеликоптери, за да неутрализира тези рискове. 
• На военновъздушно равнище България също така участва активно в мисиите на НАТО за охрана на въздушното пространство, като наблюдава въздушното пространство на алианса и пресича евентуални неразрешени нахлувания. Тези въздушни и морски мисии са изключително важни не само за защита на границите на НАТО, но и за изпращане на ясно послание за възпиране.
• Към този списък се прибавя и борбата с хибридните заплахи, която изисква значителни ресурси и стратегии, адаптирани към реалностите на 21-ви век – от защита срещу кибератаки до противодействие на неконвенционални тактики, характерни за съвременната война.

За да оценим способността на България да постигне тези цели и дори да разшири своя принос, трябва да разгледаме настоящото състояние на армията, както и дългосрочните ѝ планове за модернизация.

Настояща структура и перспективи за модернизация

След като се присъедини към НАТО, България положи усилия да модернизира и интегрира армията си към стандартите на НАТО по начин, подобен на този на Румъния. Задължителната военна повинност беше премахната през 2008 г., което доведе до създаването на професионална армия, която понастоящем наброява 37 000 активни войници и 3 000 резервисти.

Повечето от военните технологии, използвани от българските въоръжени сили, са от съветски произход в по-голяма степен, отколкото в Полша или Румъния, но въпреки това е отбелязан значителен напредък в модернизацията, особено във военновъздушните сили, където България избра да закупи ескадрила (16 самолета) нови F-16 по последен стандарт (Block 70) за 2,5 млрд. долара, които трябва да бъдат доставени до края на 2027 г. От другата страна е българският военноморски флот, който се е възползвал най-малко от програмите за модернизация и все още се нуждае от значителни инвестиции.

За да посрещне тези предизвикателства, през 2021 г. България прие дългосрочна стратегия, озаглавена „Програма 2032“ (подобно на румънската „Армия 2040“), целяща модернизация на българските ВМС. Стратегията определя Черноморския регион, както и региона на Западните Балкани като зони на конфликти и нестабилност. В нея се подчертават и опасностите, произтичащи от новите технологии като изкуствения интелект и киберфизическите атаки, както и хибридните техники за дестабилизиране на страната. Тези съображения, според документа, ще оформят дългосрочната отбранителна стратегия на България. Основните стратегически цели, които „Програма 2032“ поставя, са:

• Модернизация на отбранителните способности и създаване на механизирана тежка пехотна бригада.
• Подобряване на оперативната съвместимост с НАТО.
• Премахване на зависимостта от Русия за поддръжка на военна техника.
• Укрепване на двустранните и регионалните партньорства, особено със Съединените щати.
• Осигуряване на бюджет за отбрана в размер на поне 2 % годишно в дългосрочен план.

Също така, като част от тази стратегия, ще увеличи броя на войниците до минимум 43 000 и ще проведе обществени поръчки за модернизация на всяка категория оръжия, както следва:

Военновъздушните сили се фокусират върху интегрирането на нови многоцелеви изтребители, обучението на нови пилоти на F-16, придобиването на 3D радари, безпилотни летателни апарати и противовъздушни системи IRIS-T SLM, които да заменят съветските системи С-200 и С-300.

С финализирането на подписването на договорите за закупуване на ескадрилата F-16 Сухопътните войски се радват на повишено внимание. Така българският парламент одобри договор за закупуване на 183 бронирани машини Stryker, които ще заменят старите съветски модели БТР-60 и БМП-1, като доставките са планирани между 2025 и 2028 г. Освен това 44 танка Т-72 ще бъдат модернизирани с най-съвременна оптика, усъвършенствани системи за стрелба и подобрена защита. В допълнение към тях България планира да закупи 155-милиметрови самоходни оръдия CAESAR от Франция

Военноморските сили подготвят няколко придобивания, за да посрещнат новите предизвикателства в Черно море. На първо място, те са подписали договор с германската компания NVL Group за изграждане на два модулни многофункционални патрулни кораба, оборудвани със съвременни оръжия и сензори. Първият плавателен съд трябва да бъде доставен до края на 2025 г., а вторият – до началото на 2027 г. Освен това България планира да се сдобие с нови мобилни противокорабни ракетни системи на брега, за да укрепи бреговата си отбрана.

А по отношение на киберсигурността, тя планира да инвестира в стабилна инфраструктура за сигурност, оперативна съвместимост на ИТ системите и укрепване на системите за командване и контрол. В тази връзка През септември 2023 г. България откри Център за киберзащита в София – проект на стойност 12 млн. долара, финансиран от САЩ. Това съоръжение осигурява практическо кибернетично образование и обучение на българските военнослужещи за предотвратяване и защита от кибернетични заплахи.

Отбранителна индустрия

България разполага със значителна промишленост за производство на боеприпаси, която надминава по размер тази на Румъния, като сред основните български производители са компании като Арсенал, Терем, ВМЗ Сопот и Кинтекс. Това е резултат от комунистическото минало на България и членството ѝ във Варшавския договор, в рамките на който България е определена като специализиран производител на боеприпаси и леки оръжия. Страната имаше отговорността да доставя оръжия и боеприпаси не само за собствените си въоръжени сили, но и като продукти за износ и логистична подкрепа за други страни членки на Варшавския договор и техните съюзници в други части на света (Куба, Либия, Сирия и др.)

Подобно на другите страни от Варшавския договор, рухването на комунистическия режим през 1989 г. и либерализацията на икономиката предизвикват шок за отбранителната индустрия. Загубата на традиционните пазари и неспособността на правителството да се справи с кризата превърнаха държавните заводи в руини и доведоха до масови съкращения. Присъединяването на България към НАТО през 2004 г. беше дългоочакваната глътка въздух за отбранителната индустрия. Алиансът настояваше за модернизация на въоръжените сили и оборудването, а София отдели средства за подмяна на съветската техника, но големият шанс за индустрията беше Арабската пролет и последвалите я войни.

Ескалацията на конфликтите в Сирия, Либия и Йемен породи безпрецедентно търсене на съветски боеприпаси и превърна България в ключов доставчик за Близкия изток, което позволи на индустрията да се съживи.

Нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. засили тази тенденция Износът на оръжие от България експлодира и страната отново се оказа в позицията на изключително важен играч на пазара на боеприпаси. Въпреки това, за разлика от предишната геополитическа криза, конфликтът през 2022 г. постави България в по-деликатно положение поради вътрешното напрежение.

По политически причини военната помощ на България за Украйна се предоставяше непряко, особено през първите месеци на войната. Първоначално българските оръжия достигаха до фронтовата линия чрез други държави, които служеха като транзитни пунктове. Важна роля за улесняването на този процес изиграват Полша и Румъния, които се превръщат в основни входни пунктове за боеприпаси и военно оборудване, изпращани към Украйна.

По данни от 2023 г. българските оръжейни заводи и търговци имат оборот от над 3 млрд. евро, което превръща България в един от най-големите производители на оръжие в ЕС. Макар че българското правителство не предоставя ясни подробности за това, което изпраща, известно е, че значителна част от него се състои от боеприпаси и ракети за използваните от Украйна зенитни системи С-300. Стратегическото предимство на България произтича от историческия ѝ опит в съветското оръжейно производство, който сега тя допълва с усилия за модернизация. Нейните заводи започнаха да възприемат стандартите на НАТО, като произвеждат например 155-милиметрови гаубици, съвместими със западните оръдия.

В контекста на усилията на Европейския съюз да засили стратегическата си автономия и да стимулира военното производство в целия ЕС, България се стреми да използва европейските фондове, за да съживи отбранителната си индустрия. През март 2024 г. Европейската комисия одобри финансирането на проект на българското Министерство на икономиката и промишлеността за разработване на Национална индустриална стратегия за модернизиране на индустриалната инфраструктура и интегриране на отбранителното производство в по-конкурентна екосистема. България участва активно и в европейските инициативи за съвместни поръчки на оръжие и в програмата ASAP (Закон за подпомагане на производството на боеприпаси), чрез която ЕС отпуска средства за увеличаване на производството на боеприпаси и ракети. Българското правителство се застъпва и за пренасочване на неизразходваните средства за възстановяване след пандемията към укрепване на отбранителните способности. Модернизацията на българската армия има потенциал да окаже положително въздействие върху българската икономика, като потенциално стимулира растежа и увеличи експортния капацитет на страната в сектора на отбраната.

Предизвикателства и противоречия

Въпреки че въоръжените сили на България бяха съживени чрез инвестиции и интеграция в структурите на НАТО, те все още са изправени пред редица предизвикателства, които отразяват сложността на прехода от съветското наследство към съвременните стандарти на НАТО. В основата на тези предизвикателства са политическите и икономическите ограничения, подсилени от нестабилния регионален контекст.

На първо място, българската армия е изправена пред зависимостта от съветската техника – наследство, което, макар и да ѝ дава стратегическо предимство в краткосрочен план, е пречка в средносрочен и дългосрочен план. Остарели танкове, изтребители МиГ-29 (които предстои да бъдат заменени от F-16), радари и противовъздушни системи – всички те се нуждаят от спешна модернизация. Но проблемът не е само в старото оборудване. След 24 февруари 2022 г. веригите за доставки и поддръжка, които разчитаха на подкрепата на руски и украински фирми, изведнъж станаха недостъпни. Дори когато резервни части могат да бъдат закупени от източноевропейски съюзници (Полша, Румъния, Чешката република), разходите трябва да бъдат покрити от средства, които иначе биха могли да бъдат насочени към нови покупки. По-лошото е, че използването на съветски технологии намалява оперативната съвместимост с други държави от НАТО, създавайки логистични усложнения, които са трудни за управление. Въпреки че България е започнала няколко програми за справяне с тази уязвимост, съществува риск предвиденият краен срок 2032 г. да се окаже твърде далечен, което налага ускоряване на процеса.

Ускоряването на модернизацията ще изведе на преден план друго, също толкова сериозно предизвикателство: липсата на квалифициран персонал. Това беше подчертано от Петър Чолаков, представител на Българската асоциация на отбранителната индустрия, в неотдавнашна статия, публикувана от информационна агенция Novinite. Красноречив пример за това е случаят с българските военновъздушни сили, които срещат сериозни трудности при усвояването на новите самолети F-16 поради липсата на обучени пилоти. Трагедията през септември 2024 г., довела до смъртта на двама инструктори, предизвика вълна от критики относно лошите условия, в които са принудени да се обучават българските пилоти.

Един от основните фактори за кризата е демографският срив в България. С един от най-бързите темпове на намаляване на населението в Европа, в страната се наблюдава драматичен спад в броя на гражданите във военна възраст. Хиляди млади българи емигрират всяка година в търсене на по-високи заплати и по-добри възможности в Западна Европа, докато други остават в родината, но не виждат привлекателност във военната кариера. Резултатът е много по-малък брой потенциални новобранци, особено за специализирани или технически длъжности, които са от решаващо значение за една модерна армия. Тази ситуация се влошава и от структурните промени в самата армия. През 2008 г. България премахна задължителната наборна военна служба и премина към изцяло професионална армия, базирана на доброволци. Макар че това беше в съответствие със стандартите на НАТО и отразяваше по-широки демократични реформи, то също така премахна постоянния и предвидим приток на нов личен състав. Доброволческият модел се оказа неспособен да попълни редиците в необходимия мащаб и много длъжности остават незаети – особено в сухопътните войски, подразделенията за логистична поддръжка и предните технически части.

Ситуацията се влошава допълнително от липсата на финансови стимули, като въоръжените сили често изпитват затруднения да се конкурират с предложенията за набиране на персонал от частния сектор, особено в области като инженерството или киберсигурността, където заплатите са по-високи, а рисковете – по-ниски. Този икономически дисбаланс, съчетан с трудните условия на труд, остарялата инфраструктура и ограничените възможности за развитие, прави военните да изглеждат непривлекателни за много млади специалисти. Проблемът със задържането на военнослужещите е също толкова сериозен: дори тези, които се записват, са склонни да се откажат рано, разочаровани от недостатъчната подкрепа за семействата, ниския морал в частите и липсата на дългосрочни перспективи.

Политическото влияние на проруските групи е системна пречка. Партията „Възраждане“, която държи около 15 % от местата в парламента, многократно е блокирала инициативи за военно сътрудничество с НАТО, включително трансфер на оборудване за Украйна. През март 2024 г. партията внесе в парламента законопроект с искане за излизане на България от НАТО с аргумента, че алиансът подкопава суверенитета на България и принуждава страната да служи на чужди интереси. Тези действия не само подкопаха ефективността на военната подкрепа, но и рискуваха да нарушат доверието на съюзниците в ангажимента на България към целите на НАТО.

Политическата нестабилност, с която се сблъска България, може да засили риска от корупция, особено при закупуването на военно оборудване. Последиците могат да бъдат сериозни: надценени разходи, неоптимален избор на проекти и в крайна сметка – армия с намалени оперативни способности.

Заключение

България има много по-важна роля в новата европейска архитектура за сигурност, отколкото може да изглежда на пръв поглед само от размера на въоръжените ѝ сили. Благодарение на стратегическото си положение на Черно море и постоянните инвестиции чрез „Програма 2032“ тя може да се превърне в ключов елемент за укрепване на източния фланг на НАТО. Българската отбранителна промишленост също е важен актив, като предоставя важни боеприпаси и оборудване на съюзниците, включително на Украйна.

Възползвайки се от тази стратегическа позиция, България може да допринесе за поддържането на баланса на силите в Черноморския регион, като се стреми да укрепи сътрудничеството си с Турция и Румъния, както и двустранните си отношения със САЩ и други държави от НАТО. По този начин тя може да осигури трайна подкрепа за европейските и трансатлантическите усилия за възпиране на бъдеща агресия и поддържане на мира на континента.

Разбира се, успехът зависи от това как София ще се справи с вътрешните предизвикателства. Модернизирането на армията, привличането на квалифициран персонал и преодоляването на политическата нестабилност са основни стъпки за превръщането на амбициозните планове в реалност. Ако успее да съчетае инвестициите в технологии и ефективно да използва средствата, предоставени от Европейския съюз за превъоръжаване, България не само ще засили позициите си в НАТО, но и ще се превърне във фактор на стабилност в региона, липсващо парче от пъзела на европейската сигурност.

Снимка: Български танк по време на военно учение (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author