Владимир Митев
Сформирането на новото българско правителство бе съпроводено в румънските медии отчасти с коментари, че България е поредната страна в региона, която се присъединява към групата от държави, водени от Унгария и Словакия и имащи пропуска ориентация. Така интерпретациите за България влязоха в популярното в Румъния клише, че българите са изначално русофили – една представа, която периодично изплува отново и отново в румънските медии – без да отчита, че страната е част от НАТО и ЕС или че в политиката й има и други влиятелни геополитически вектори.
С този текст се опитвам да предложа някои насоки, които да позволят да се гледа на българската политика и общество отвъд стандартната двуизмерна координатна ос с два края – Запад и Изток, и една постоянно движение тип махало между тях. На този етап по-убедителна ми се вижда парадигма, в която има много повече вътрешни противоречия в страната, но и стремеж за обновление, който обаче често е препятстван от фрагментираността и поляризацията на българското общество. В такава ситуация се надявам, че съседите на България в ЕС и въобще страните в региона с времето ще започнат по-малко да канцелират българите заради техни неудобни външнополитически връзки и ще добиват все повече разбирането и инструментариума за трансформативно свързване с българите. Не вярвам, че някой е изначално западен или източен по своите убеждения или същност – ние живеем в реален свят с конкретни проблеми, чиито решения ни насочват в една или друга посока.
Всъщност, новото правителство на Росен Желязков следва една класическа за българската държава формула да бъде мост между различни национални и международни сили. В него имаме както министри, които идват от НПО сектора (пример в това отношение е вицепремиера Томислав Дончев, който е свързан кариерно с фондация “Отворено общество”, но и вътрешният министър Даниел Митов, който е бил изпълнителен директор на фондация “Демокрация”), така и представители на популистки партии (класически пример в това отношение е “Има такъв народ”, но Българската социалистическа партия също залагаше доскоро на “консервативно лява”, орбанистка идеология). Лидерът на основната партия в него – ГЕРБ-СДС – Бойко Борисов, е в отлични отношения, както с председателката на Европейската комисия, така и с унгарския премиер Виктор Орбан, да не говорим за Реджеп Ердоган. В парламента правителството се ползва с подкрепата на някои политически течения сред българските турци. И въпреки че някои политици от Българската социалистическа партия – обединена левица, имат русофилски профил, правителството заявява, че ще продължи да изпълнява ангажиментите си към Украйна.
Всички тези и други знаци свидетелстват, че правителство Желязков се опитва да е добре с всички. И това е така, не само защото архетипът на съвременната българска държава е мост (и можем да видим този архетип във всички последни стабилни кабинети – от Борисов 3, през Петков до Денков/Габриел).
От години българската държава има нужда от реформа и модернизация, за които трябва широка подкрепа. Но преходния период, в който се намираше света след началото на войната в Украйна и по време на войната в Близкия изток, затрудни българския политически елит да намери консенсус как да се настрои спрямо политическите ветрове, които духат в региона и в света. Това предизвика продължителни периоди на служебни правителства през последните години. След като минаха американските, британските и други избори, българските политически елити намериха формулата на кабинета Желязков.
Кабинетът „Желязков“ – състав и намерения
Подобно на кабинета Петков (декември 2020 г. – август 2021 г.) правителството на Росен Желязков съдържа малки партии, които често създават конфликти около себе си. Така че при нужда той може и лесно да бъде променен или просто да се разпадне, ако в международните отношения възникне нова голяма разделителна линия. Вероятността за по-голямо напрежение между САЩ и ЕС води до нарастваща несигурност в региона – а тя би могла да наложи промени в правителството Желязков.
В кабинета Желязков има вектори в различни посоки, именно защото е нужна стабилност, така че да се извършат реформи и да се приеме законодателство след дълъг период на блокаж в държавата и в нейната администрация. При формирането на правителството в парламента самият Росен Желязков заяви, че управленската програма ще е готова след един месец – т.е. в средата на февруари. Той само очерта накратко някои от политическите акценти на своя кабинет.
Един от тях е присъединяването към еврозоната. България е близо до покриването на последното изискване за присъединяване към еврозоната – нивото на цените.
По думите на Желязков правителството ще изведе за свой приоритет качеството на живот на хората с фокус върху образованието, здравеопазването и развитието на пазара на труда. Към важните задачи той добави гарантиране на върховенството на правото, устойчиви финанси, балансиран бюджет, както и ускоряване на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, координирани семейни политики, трайно увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновациите с амбиция да достигнат 2% от БВП.
Желязков очерта и като важни задачи гарантирането на енергийната сигурност, както и на националната сигурност чрез модернизация на Българската армия и повишаване на отбранителните способности, активни действия за разширяване на европейското пространство със Западните Балкани, решителни действия за справяне с кризата с безводието и гарантирането на достъп до питейна вода в засегнатите райони.
Кризи и инциденти посрещат правителството в първите му седмици
Две седмици след встъпването в длъжност на Росен Желязков и неговото правителство вече се виждат трудностите в дейността му. То трябваше да представи мини-законодателна програма, по която да работи парламентът до обявяването на цялостната програма на правителството в средата на февруари. Но досега това не се е случило.
Съществуват съмнения, че в бюджета за 2025 г. се очертава дефицит от 9% , поради което проектът за бюджет бе изтеглен от обсъждания и ще бъде представен в обновена своя версия вероятно в средата на февруари 2025 г.
Във външнополитически план България разреши (с помощта на близкоизточни посредници) кризата със своите моряци заложници на хутите. Но възникна нов международен скандал, след като българският кораб “Вежен” бе задържан от Швеция заради подозрения, че е извършил акт на саботаж, скъсвайки международен кабел в Балтийско море.
Тези и други кризи показват, че задачата на правителството Желязков ще е трудна. То може да има парламентарна подкрепа. Но явно е трудно стиковането на различните политически тенденции и задвижването на държавната машина, след като дълго време администрацията беше в полузастинало положение през управлението на служебното правителство на Димитър Главчев.
Борисов се завръща с голяма сила в политическата система на България
От 2020 г. насам, когато избухнаха антикорупционните протести срещу стабилокрацията на Бойко Борисов и влиятелния бизнесмен и политик Делян Пеевски, българското общество теоретично правеше опити да модернизира своя обществен модел. Появи се влиятелна антикорупционна тенденция в българската политика, представлявана от партиите “Промяната продължава” и “Демократична България”. Въпреки че те управляваха по времето на кабинета Петков (декември 2021 г. – август 2022 г.) и Денков (юни 2023 г. – април 2024 г.) реформите, които извършиха не бяха значителни. Балансите в съдебната система не изглеждат променени. Конституционните промени, заради които антикорупционните партии управляваха в сътрудничество със считаните от тях за символи на корупцията – Борисов и Пеевски, бяха критикувани заради затрудненията, които създадоха при намирането на премиер за служебно правителство и бяха частично отменени от Конституционния съд.
И в крайна сметка, самите политици от тези партии никога не формулираха ясна визия какво точно значи “промяна” в българските условия след падането на правителството “Борисов 3”. В момента видни кадри на антикорупционните партии са обвинени от българската прокуратура – бившият премиер и лидер на “Промяната продължава” Кирил Петков във връзка с незаконното арестуване на Бойко Борисов, а бившата шефка на неговия кабинет Лена Бориславова за документни престъпления.
Действително, през последните години заплатите и пенсиите на българите нарастват. Но обществения модел продължава да е изключително доминиран от хората и групите с финансови ресурси. За разлика от Румъния в българското общество почти липсват грасрутс организации и социални движения. Т.е. промяната от отдолу нагоре не е окуражавана и няма как да се случи, включително защото за много хора е безсмислено да развиват обществена дейност. Те смятат, че единствената промяна може да дойде от достъпа до определена политическа или финансова власт. Т.е. в България промяната може да дойде само отгоре-надолу, от хората и структурите с властови ресурси.
В този контекст от 2020 г. насам българското политическо колело на късмета направи пълен кръг. И сега отново Бойко Борисов е в центъра на политическата система, в добри отношения с всички. И отново той е европейското лице на България, след като по време на европейските избори през 2024 г. лично Урсула фон дер Лайен дойде в Пловдив, за да изрази подкрепа за него и за да получи подкрепа от него.
През първия мандат на Тръмп Борисов успя да си спечели благоволението му чрез военна поръчка за 8 изтребителя F-16 Block 70. Първият от тези изтребители бе предаден на България на 31 януари 2025 г.
В новата епоха на Тръмп талантът на Борисов да е в добри отношения с всички, със сигурност ще е от полза за българската държава. Но пред нея продължават да стоят предизвикателствата на модернизацията и реформите, а не само на менажирането на едно остаряващо статукво.
Хипотези за познаването и разбирането на българския ребус
В този контекст, би било чудесно, ако румънският интерес към България и българите е по-способен да идентифицира силите, които могат да трансформират за добро българската обществена реалност, както и да се свърже с тях. Не е възможно завинаги всеки опит за промяна на гражданите в българското общество да бъде опитомяван от добре окопаните интереси в него. Логично е с времето то да еволюира към по-голяма сложност. А за нейното разгадаване ще са необходими сетива и понятия/език, за да бъдат назовани реалностите.
Правителството на Росен Желязков е възможност да бъде наблюдавана и разчетена тяхната “сложност” или “двусмисленост”. И това не са само български явления в епохата на Тръмп. Румънската политика също започва да се изпълва с хора мостове. Кандидатът за президент Крин Антонеску е съпруг на бивша румънска еврокомисарка, но и исторически е бил съюзник на лицето на суверенизма в Социалдемократическата партия – Виктор Понта. Друг кандидат за президент – Никушор Дан произхожда от НПО средите, но по собствените си изказвания и действия има нещо консервативно във възгледите си – например дълго време отлагаше да си сложи ваксина срещу COVID.
Така че явлението политици или правителства-мостове не е нещо изключително българско. Предизвикателството е да видим в тях потенциала за нов опит, а не статуквото, от което искаме да се оттласнем.
Ще даде ли шансове Росен Желязков да видим в него нещо повече от “ГЕРБ с човешко лице”? Какво ще видим зависи и от нашата способност да не гледаме на света като черно-бял, а и да четем нюансите на сивото.
Снимка: (източник: Либералната общност 1848)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
