Ето какво е положителен доклад: Румъния може да се раздели с наблюдението

Веселин Желев

Тази статия бе публикувана на 27 януари 2016 г. в сайта на списание ClubZ и е препечатана със съгласието на редакцията.

Румъния се откъсва още по-напред от България в съдебните реформи и в борбата с корупцията, показва докладът на Европейската комисия за северната ни съседка. За разлика от българския в него вече се говори за евентуален край на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), с който ЕС наблюдава правосъдието и вътрешните работи на двете страни.

„Устойчивостта на напредъка е едно от условията да се покаже, че механизъм като МСП повече не би бил необходим“, се казва във въведението на румънския доклад.

В българския доклад още се говори за проблем с доверието между България и европейските ѝ партньори:

„Справянето с трудните дела и препятствията по пътя на реформата е определящ фактор за изграждане на доверие от страна на българските граждани и на европейските партньори“.

Румънският доклад отбелязва наличието на силна политическа и обществена воля за промяна, българският – тяхната липса.

„Съдебната реформа и борбата срещу корупцията остават важни въпроси в румънското общество, способни да вдъхновят мащабни публични демонстрации“, пише Комисията. Тя „приветства конструктивното сътрудничество, което е имала с румънските власти през изминалата година както и политическият ангажимент на правителството да следва реформите и да се бори с корупцията“.

Формулировката за „политическа воля“ в предишните български доклади (от времето на първото правителство на ГЕРБ) е заменена с друга: „липса на решимост“.

„Системният проблем установен от Европейския съд за човешките права, що се отнася до задължението на България да извършва ефективни раследвания на нередности, е ехо на серия доклади по МСП и тук остава липсата на решимост в реакцията на българските власти към тези нередности“, пише Комисията.

Неин експерт, участващ в подготовката на докладите и говорещ под условие за анонимност, не изключи след етапна оценка при десетата годишнина от наблюдението през 2017 година то да стане различно за двете страни. Той подчерта, че и в момента страните са наблюдавани по различни показатели (за Румъния – четири, за България – шест) и че всяка от тях е оценявана по „собствените си заслуги“, а не в сравнение с другата.

С бюрократичното клише, че „няма кристална топка“ Брюксел отказва да прогнозира какво би станало с механизма догодина. Но днешните доклади ясно показват, че докато в Румъния иде реч за „консолидиране на устойчива поредица от резултати“, в България става дума за „връщане на реформите обратно в дневния ред“.

„През миналата година Румъния и румънците показаха тяхното желание да се борят с корупцията и да защитават независимостта на правосъдието“, коментира днес първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. „Окуражен съм да видя, че Румъния продължава да прави реформи и че положителната тенденция продължи и през 2015 година“.

Ето няколко детайли от румънския доклад:

* Назначението на нов главен прокурор в Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма „се е характеризирало с увеличена прозрачност и предвидимост (обявяване на длъжността, публично оповестени критерии, публикуване на имената на кандидатите) и е било подпомогнато от сътрудничеството между министъра на правосъдието (отговорен да избере кандидата) и Висшия съвет на магистратурата“ (аналог на българския ВСС – б.а.). „То следователно даде добър пример как ясни и здрави процедури с пълното участие на ключовите власти могат да бъдат най-важният фактор във вдъхващ доверие процес на назначение“, пише в румънския доклад.

* „Успешното преследване и осъждане на много важни политици в Румъния за корупция на високо ниво е знак, че основната тенденция на съдебна независимост е позитивна и че никой, който извършва престъпление, не е извън обсега на правосъдието“, казва още Комисията за Румъния.

* „Върховният съвет на магистратурата и Съдебната инспекция продължиха през 2015 година да защитават независимостта на правосъдието и професионалната репутация , независимостта и безпристрастността на магистратите“, продължава докладът за северната ни съседка.

* Въпреки смяната на председателя ѝ, Националната агенция за интегритет (АНИ) е продължила да открива „значителен брой“ дела за конфликт на интереси и за служебна несъвместимост. Повечето от засегнатите обжалват. В момена те водят към 3 000 дела срещу АНИ. В 80 на сто от случаите обаче съдът потдвърждава нейните решения. За 2015 година АНИ е приключила 1 910 досиета, като е установила нарушения на 135 кметове, 114 местни съветници, 71 заместник-кметове, 48 членове на парламента. Тя е уведомила прокуратурата за 25 случая на съмнения за сериозни престъпления или за корупция.

* Националната дирекция антикорупця (ДНА) за 2015 година е изпратила в съда 357 дела с 1 258 обвиняеми. Между тях са предишнията министър-председател Виктор Понта, 17 депутати (включително двама от тях, които са бивши министри), отделно двама бивши министри, един конституционен съдия, четирима държавни секретари, 21 кметове, 7 заместник-кметове, 11 председатели на общински съвети и 23 местни съветници. Сред обвиняемите са и председателите на Аудиовизуалния съват (румънския медиен регулатор), на Националната агенция за безопасност на храните, бившият председател на АНИ, шефът на националния орган за реституция на собственост, 37 ръководители на публични агенции и на държавни предприятия. За отчетния период има 302 окончателни осъдителни присъди за корупция срещу 973 обвиняеми. Оправдателни присъди има по 10 на сто от делата започнати от ДНА.

Комисията посочва като слабост в Румъния продължаващата политическа съпротива срещу реформите – главно от страна на част от депутатите в парламента. Той е отхвърлил една трета от исканията на ДНА за сваляне на депутатски имунитети. В част от тези случаи Комисията смята, че липсват обективни критерии за отказ.

„Съдебната независимост и спазването на съдебните решения продължават да се изправят пред предизвикателства“, пише Комисията. „Реформата на Наказателния кодекс е поставена под въпрос в парламента“.

Следващите доклади и за двете страни ще бъдат след година. Комисията днес обяви, че през нея тя ще наблюдава различни неща в България и в Румъния. „Продължаването на положителната тенденция и поредицата от резултати в реформата ще бъдат сигнал за устойчивост“, пише тя за северната ни съседка.

За страната ни фокусът е друг: „Комисията смята, че България сега трябва да ускори реформата и да покаже силна поредица от резултати във всички области“.

Накратко, българите имат още да гонят това, което румънците вече са постигнали и трябва да утвърждават.

Снимка: (източник: มองโกเลีย๔๔, CC BY-SA 4.0)

Източник: ClubZ

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author