Владимир Митев
Статията бе публикувана на 20 януари от агенция БГНЕС.
Румънският актьор Дан Пурик и българският му колега Камен Донев нямат много общо. 56-годишният Пурик по правило е по-сериозен в публичните си изяви. Говори за духовна борба, използва термини с религиозно и морално звучене като „изкушение“ или „поквара“.
Обвиняват го, че е създал култ към себе си. В същото време Донев е един от царете на нонсенса в България. Забавните клипове от сайта „Швъргало“ иронизират него самия, разсмиват, но и по свой начин поставят определени проблеми и явления от живота на мястото им. Донев няма претенции на месия. В интервютата си със силни оценки обаче той изразява отношението на един обикновен, честен и справедлив човек към деформираните обществени отношения. И използва сатирата, за да изрази посланието си.
И все пак двамата актьори неочаквано си приличат. И то не само защото играят една и съща главна роля в една и съща пиеса в националните театри на родините си – Подсекалников в „Самоубиецът“ (поставена в „Народния театър“ в София като „Животът е прекрасен“). И двамата, всеки по свой начин, изразяват характерни черти на националния дух на народа си.
Пурик е признат като един от най-добрите актьори в Румъния. Негови изпълнения на пантомима са показвани по телевизиите BBC Belfast Royal College, 3SAT Frankfurt и RTL Luxemburg. Пиеси, в които той играе главна роля, сред които „Произведено в Румъния“, „Дон Кихот“ и други са поставени не само в родината му, но и в чужбина. Участвал е и във филми, заснети за обществената телевизия в Лозана, Швейцария. Носител е на поне 12 награди за театрално изкуство. Но той е и автор на книги, в които отива отвъд границите на изкуството си, като „Кои сме ние?“, „Бъди горд“ и други. Говори на своите сънародници за румънския дух и за румънското битие, които са поставени на тест от модерността. Изпитанието пред тях е да се съхранят в епоха, в която ценностите в обществото са ерозирали, от Запад идва морална разруха, а националните тайни служби „са откраднали страната“.
Всъщност актьорът е считан за един от най-ярките представители на т.нар. румънизъм. Понятието е натоварено с различен смисъл, според гледната точка към него. За едни румънизмът е олицетворение на традиционните румънски ценности, на православието, на националния дух. За други той е свързван с културата на подкупа, на сформирането на малки или по-големи мафии, на консервативност в разбиранията, т.е. на балканското.
Пурик гостува редовно на телевизионните предавания, когато има религиозни празници – например за Великден. Дава интервюта, в които редува сериозните си послания и критичния си анализ на действителността с хумор и актьорски импровизации. Но той дава мнението си и в по-важни моменти за обществото.
По време на протестите след пожара в клуб „Колектив“, довели до падането на кабинета Понта, част от исканията на младежите бяха и против румънската православна църква. Пурик предупреди тогава, че това е опит за атака срещу имунитета и идентичността на румънското битие. „Кой ни е защитавал хиляди години – гражданското общество или църквата?“, попита реторично той. „Съществуват две Румънии – едната от тях е мачкана, осакатена, обикновена, а другата е дълбока и могъща, която се жертва – Румъния на забележителните лекари, на хората от Спешната помощ SMURD, на полицаите, на свещениците. Да се фокусираме върху дълбоката. Не можем да вървим напред, лишени от глава“, добавя Пурик.
Действително, при общуването с румънци не е трудно да се забележи, че те държат на своя елит във всякакви области. Хората от малки населени места например слушат радиотеатър по културната програма на националното радио. И си организират пътувания до столицата или по-големите градове, за да гледат своите любими актьори в театрите. В Румъния сякаш в по-голяма степен е запазено уважението към знанието и образованието, макар че там също има падащи резултати на матурите. И, разбира се, връзката с националните институции – училище, църква и т.н. изглежда по-дълбока, отколкото в България.
Румънците също като българите са склонни на национален нихилизъм, при който свързват народа си с негативни явления – с кражби, корупция, дерибейство. Но в същото време голяма част от мислещите румънци се питат какво значи да си румънец в днешните времена, как се е изградила нацията, обичат да четат за история си, за връзките си с други народи – например с френския или немския. Доказателство за това любопитство на румънците към самите себе си е успехът в страната на филма „Аферим!“, който разказва за отминали времена (1830-1860 г.), когато в страната все още е съществувало робство. Един от бестселърите за 2015 г. пък е поредната книга на историка Лучиан Боя, посветил живота си на разбулването на митовете в румънското историческо съзнание. Тя се казва „Как се румънизира Румъния?“.
Пурик се носи по вълните именно на този румънски жив интерес към собствената идентичност – към румънизма. „Западът и САЩ винаги са били отговорни (за нашето състояние – бел. прев.), защото те ни предадоха в ръцете на болшевиките. Това, което се случва сега, е едно добре организирано бедствие, тъй като колкото по-разпадната е държавността, толкова по-лесно е да бъде управлявана“, обяснява актьорът по повод протестите, свалили правителството на Понта. Тяхна водеща сила станаха хиляди млади хора с добри професии и доходи в големите градове на страната. Той обаче не губи вярата си в своите сънародници. „Съществува и отговор на Бога, който те (Западът и САЩ – бел. ред.) не знаят. Нашата нация има своята сила и няма да допусне да бъде заблудена. Това е повратен момент. Политическата класа прави видим компромис. Нещо ще се случи и ще навлезем в нов исторически етап“, заключава театралът.
Всъщност Пурик призовава своите сънародници да бъдат верни на истината за себе си като хора и като народ. Тази истина той конструира в опозиция на властта, въплъщавана както от румънските тайни служби „откраднали държавата“ през прехода, така и на западните колонизатори, които искат да отнемат всички богатства на румънския народ. Нищо чудно, че мнозина румънци го считат за човек с голяма духовност. А освен че пълни залите с актьорската си игра, той често изнася речи на духовна и религиозна тематика отново пред множество хора.
Но Пурик има и своите значими критици в Румъния. Докато той е склонен да идеализира румънския селски човек, считан от него за необикновено интелигентен, голяма част от градският елит е противник на идеите, които актьорът олицетворява. „Той има голямо его“, е заключение за него, което може да се чуе при дискусии относно личността му в по-централните квартали на Букурещ.
„Господин Дан Пурик напусна сферата, където е истински компетентен. И се разболя от синдрома на гуруто. Честното ми мнение е, че не е готов за тази роля по две причини. Първо, чувства се неприлично убеден в правотата си, което си личи по пророческия апломб на изказванията му. Второ – няма достатъчна култура и това се вижда от начина, по който цитира. Цитатът е немилостив, защото начинът, по който цитираш, те разкрива. Правилото е да не цитираш повече отколкото четеш“, го атакува един от големите румънски интелектуалци и бивш външен министър от 90-те години Андрей Плешу. Според Плешу Пурик разглежда въпроси и се позовава на автори, които познава само от речника. И така нарушава един от принципите на християнството – иска да бъде някой, който не е.
Освен това Плешу е на мнение, че Пурик нарушава основен метод в обучението – когато искаш да учиш някого, не го хвалиш. Защото не трябва да му казваш, че няма какво повече да научи. „И на какво добро ни учи той? Че сме уникални, преследвани по целия свят, единствените истински християни, надеждата на света, славата на вида ни!“, обобщава унищожително Плешу, според в. „Евениментул зилей“.
Отговорът на Пурик на интелектуалците, които го критикуват, е, че в периода между двете световни войни мислителите на Румъния са били християни и православни, а не „объркани“ „полемици“, както са днешните. Актьорът едва ли може да бъде обвинен, че просто играе актьорска роля и от телевизионния екран. Известно е, че той дарява част от дохода си на деца болни от рак или за църкви. Дори и да се окаже, че Пурик не е чел толкова книги, колкото Плешу, много от заключенията на актьора звучат убедително за голяма част от сънародниците му.
„В продължение на 26 години асистираме на един процес на дерумънизация и дехристиянизация. Никой не се занимава със съдбата на Румъния. Нашата държава вече няма съдба. Политиците си гледат просто своя живот. А със съдбата на Румъния трябва да се занимаем ние лично, да променим архитектурата на духа си, която е атакувана от много посоки в последно време. Работи се за разрушението на духовната структура на нашия народ. Държавата вече не съществува. Ние сме един европейски регион“, смята Пурик.
В крайна сметка националното чувство на румънците е реалност, която също може да се усети при общуване с тях. То обяснява тяхната висока степен на солидарност, която често те проявяват в опозиция на предполагаеми външни заплахи – напълно в духа на изказванията на Пурик. Неслучайно историографията на северните ни съседи внушава, че те трябва да са горди, че са се запазили като остров в морето от славяни, което ги заобикаля. Именно към тези изконни национални емоции на румънците отправя посланието си Дан Пурик.
Сравнението с Камен Донев в този контекст придобива нов смисъл. Днешните българи сме се отдалечили от това, което са били българите като дух по време на Възраждането. Чрез народните си танци и „даскалските поучения“ Донев ни свързва със забравения или избледнелия ни български дух. Нещо подобно по свой начин се опитва да прави и Дан Пурик в Румъния, само че с акцент върху църквата. Ако вземем за пример ролята на Подсекалников, която и двамата с Донев играят, то най-голямата жертва, която един човек и актьор може да направи, е тази за собствения си народ. Навярно това обяснява и защо двамата са се превърнали във важни публични фигури в страните си.
Снимка: Дан Пурик (източник: Razvan Socol, CC BY-SA 3.0, Wikipedia Commons)
Източник: БГНЕС
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
