Не страдам за Драгня. Боли ме, че цялата румънска политика е сведена до насъскване и подстрекаване, пише анализаторът Мария Чернат
Мария Чернат
Тази статия бе публикувана на румънската секция на сайта „Барикада“ на 28 май 2019 г. Тук е препечатана с малки промени.
На 27 май 2019 г. лидерът на Социалдемократическата партия в Румъния Ливиу Драгня бе осъден на 3,5 години затвор, което предизвика небивала радост у румънските десни избиратели. Ден по-рано на евровота десните формации в румънската политика се представиха много добре, докато подкрепата за управляващите социалдемократи спадна с над 20% спрямо резултата им на парламентарните избори през 2016 г. Повече за повратния момент в румънската политика може да се прочете тук и тук.
Чували ли сте онзи виц, че ако омразата срещу Драгня можеше да бъде обърната в електроенергия, щеше да стигне на човечеството поне за цял век? Е, вече сте го чули. Той бе актуален и през 2014 г., само че тогава Понта беше начело на партията на социалдемократите. Е, добре, Ливиу Драгня май успя да провокира повече озлобление от цялата кохорта осъдени по площадите. Те загинаха, поне в обществен план, под ликуването на тълпите.
Ако прогнозите на съвременните езотерици се бяха сбъднали, сигурно Драгня щеше да си е отишъл отдавна от тази свят. Румъния има обичай да мрази своите лидери до степен да ги унищожава. Онези, които не свършат застреляни от наказателния взвод, поне биват настанявани по затворите. Социалдемократическата партия държи тъжен рекорд в този смисъл. Преди Адриан Нъстасе, а сега Ливиу Драгня завършват в затвора след приключенията им начело на партията.
Интересно е, че от противоположния им лагер доста малко политици имат такъв лош край. Мнозина биха казали, че едни белезници не биха стояли никак зле върху ръцете на Траян Бъсеску или Елена Удря. Да бъдем оптимисти: може би е само въпрос на време!
Самосаботажът на Ливиу Драгня
Не страдам за Ливиу Драгня. За двете години и половина, през които бе силният човек в Социалдемократическата партия, той успя да се удари безмилостно в слабините, така че от големия успех (над 45% на парламентарните избори през 2016 г.) да достигне до срамния резултат от леко над 20% на вота за европейски парламент.
Програмата му за автосаботаж съдържаше ужасните извънредни постановления за промени в правосъдието, срещу които в първите месеци на 2017 г. протестираха стотици хиляди хора. Тогава и аз излязох на улицата, водена от отчаяние, на което сега не мога да не се чудя. Изглеждаше сякаш са се отворили портите на ада – и на затворите – и кохортите престъпници ще започнат да се изливат от там. Този образ може би беше преувеличен, но изглеждаше, че точно това прави тогава Драгня. Той не не е успял да изчисти това петно до днес. Не мисля, че след време учебниците по история ще гледат на него другояче.
Това беше фатална грешка. Тя му струва скъпо и с времето само се задълбочаваше. Партията се отчужди от него. Той изведе на върха на държавата най-верните му, но и най-некомпетентните кадри. Продължи битката за правосъдието с извънредните постановления на правителството (юридически способ, чрез който се заобикаля парламента като законодателен орган – бел.прев.). Свали от власт Лаура Кьовеши. Обгази протестиращите румънци от чужбина на 10 август 2018 г. – а диаспората е друг силен символ за обществото. Ливиу Драгня подцени сериозно опозицията и тълпата, която през цялото време остана изпълнена с емоции срещу него.
Обратът не можеше да бъде спрян. Повтори се сценарият от 2014 г. (когато Клаус Йоханис спечели президентските избори след мобилизация на десницата и след като румънците в чужбина чакаха часове наред на огромни опашки в чужбина, отразени обилно в румънските национални медии в деня на изборите – бел.прев.). И тогава, и сега вотът е забраненият плод, който опонентите на социалдемократите изядоха лакомо. Случилото се с гласуването в чужбина е толкова нереално, че изглежда като съзнателно саботиране на консулствата, така че хората да останат пред вратите на дълги опашки и да подразнят румънците в страната (заради завръщането към „комунизма“ на опашките – бел.прев.). Невероятно е как след урока от 2014 г. Социалдемократическата партия бе толкова глупава, че да повтори този губещ сценарий.
Гражданският гняв пред урните наподобяваше твърде слабо истинска демокрация
Защо мисля, че въпреки всичко сме свидетели на тъжен ден за демокрацията? Да си признаем: гражданите чувстват, че нямат място на масата на властта и си гледат живота. Има много малко моменти, в които усещат, че могат да променят нещо. Изборите се провеждат изключително на базата на емоции, но е нужен социологически подход към гласуването.
От какво имаме нужда за информиран вот? Най-напред, трябва да прочетем платформите на партиите. Но нашите съграждани не четат въобще политическите програми. Достатъчно им е да видят предизборните клипове. А в последно време – да прегледат постовете във Facebook, вдъхновените мемета и добре формулираните обиди към противника.
Кампаниите всъщност не се водят, за да убедят информирани избиратели. Последните си имат убеждения, държат на тях и не е ефективно да ги убеждаваш. Нещо повече, за да вземат решения, гражданите трябва да четат как функционират европейските институции, кои са политическите семейства в ЕС, каква е историята на ЕС. Това са твърде големи очаквания дори за градско семейство с претенции от средната класа.
Игнорирани по време на периодите, в които няма избори, гражданите се хвърлят в предизборната борба, само за да бъдат водени и доминирани от силна емоция. Страхът от националиста Вадим Тудор преди време изкарваше хората пред урните. Омразата към Виктор Понта също. Сега омразата към Драгня ги накара да гласуват. Facebook – социалната мрежа, която действа на базата на емоции и особено на базата на възмущение, е идеалното средство за насочване на омраза към лидера на Социалдемократическата партия. Наред с него са демонизирани и неговите избиратели. Стига се дори до насилие на улицата между хора, които след това ще се чувстват еднакво объркани, като им дойдат сметките за плащане.
Тяхната омраза, нашата победа
Това не е победа за демокрацията. Става въпрос за избухване на злоба, която от една страна е оправдана, а от друга е манипулирана и раздухвана от Националнолибералната партия и от Съюза 2020 (Съюз „Спасете Румъния“ – Плюс).
Ако се вгледаме в програмата за управление на Националнолибералната партия, ще видим турбо неолиберализъм, какъвто не се среща в нито една друга страна в подобна форма. Съюзът „Спасете Румъния“ иска приватизация до дупка. Бизнесът и приватизацията са спасителните решения за тази формация, която е по-добре да си смени името на Съюз „Приватизирайте Румъния“. Платформата „Плюс“ (на бившия еврокомисар и бивш премиер технократ Дачиан Чолош – бел.прев.) пък допринася с дух на фашизоидно усещане за превъзходство. Досега ни управляваха лоши хора, заявяват те. Сега ще дойдем ние, т.е. добрите. Имаше инфлуенсъри, които бяха водени ежедневно от подобна логика, докато постваха своите текстове във Facebook. Те събираха стотици и дори хиляди харесвания.
Наблюдавахме тотална персонализация на политиката: гледай ги какви са маскари тия и колко сме яки ние! Да не забравяме: поляризация плюс персонализация е популизъм! Всичко е много просто – либидото ни е насочено към нашите лидери и бълва омраза към опонентите им. Ние срещу тях! Ние, добрите, срещу тях, лошите!
Вот с омраза
Нищо в начина, по който кампанията се разви не води до демокрация. Това предвещава мрачно бъдеще. Веднъж щом излязат на преден план в политиката, десните сили имат два варианта за действие според журналиста Кристиан Тудор Попеску:
- Да разберат системните причини за корупцията и бедността и да предложат нюансирани и сложни решения пред нашето обедняло и отчаяно общество;
- Да намерят нов враг, нов фантом, който пречи на „силите на доброто“ да се разгърнат в максимална степен.
Така както стоят нещата сега, вторият вариант е по-очакван. Бившият президент Траян Бъсеску вече призовава да спрат, забележете, „криминалните“ политики по ръста на пенсиите и заплатите без инвестиции в инфраструктура. Министърът на туризма на социалдемократите казва, че ваучерите за ваканция не са стимули за туризма, а са, запомнете, „социални помощи“ за учители. Политиката на омразата и подстрекаването ще продължи и ще реже живо месо. Ще е така, защото някои местни лидери на все още управляващите хвърлиха кокали на гладните (има се предвид, че местните лидери на социалдемократите не са подкрепили партията на вота – бел.прев.). Сега вече идват на власт мениджърите, страшните CEO-та!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
