Възходът и падението на Ливиу Драгня

През последните две години и половина в Румъния течаха две насрещни демонизации – срещу правосъдието и срещу досегашния лидер на Социалдемократическата партия

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 04 юни 2019 г. на сайта на в. “Дума”. Тук излиза в пълния си вариант.

Румънската политика е по-динамична от българската и често успява да мобилизира обществената активност. Докато в България последните десет години преминават под знака на т.нар. „стабилност“, при северните съседи периодично настъпват повратни моменти в политическия живот. Именно такъв момент бяха европейските избори от 26 май 2019 г.

Според данните на Централното избирателно бюро след преброяване на 96% от гласовете първа е опозиционната Националнолиберална партия (26,89%), следвана от управляващата Социалдемократическа партия (22,89%) и Съюз 2020 (21,78%). Депутати в европарламента изпраща още партията на бившия премиер Виктор Понта – Pro România (6,57%), партията на бившия президент Траян Бъсеску – Партия на народното движение (5,75%) и Демократичният съюз на унгарците в Румъния (5,42%). Коалиционният партньор на социалдемократите – АЛДЕ, не успя да премине изборната бариера.

За да бъде радостта на десните избиратели пълна, в понеделника след изборния ден лидерът на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня бе осъден ефективно на 3,5 години затвор по обвинения в подстрекаване към фиктивни назначения в службата по социална грижа в окръг Телеорман. Това означава край на неговата политическа кариера.

Приключва и една миниепоха в румънската политика. Драгня оглави Социалдемократическата партия през октомври 2015 г., след като румънската градска средна класа излезе на протести, разгневена от трагичния пожар със смъртни случаи в клуб „Колектив“ в Букурещ. Тя поиска оставката на тогавашния премиер и лидер на социалдемократите Виктор Понта. Тогава десните румънци свързаха случилото се с корупция, заради която не са били спазени стандартите за безопасност в заведението. По-рано през 2015 г. Понта беше обвинен в измама, съучастие в укриване на данъци и в пране на пари по времето, когато е бил адвокат, така че гневът на улицата се насочи към него. И Понта се оттегли.

По онова време борбата срещу корупцията бе в своята „златна ера“ начело с Лаура Кьовеши. След оставката на Понта бе сформирано т.нар. технократско правителство с премиер Дачиан Чолош, което събра своите управленски кадри от средите на бизнеса и неправителствените организации. Кабинетът бе наречен технократски, защото олицетворяваше едно управление, което е по-слабо свързано с политическия елемент и залагаше повече на „експерти“ и на неизборни институции. В Румъния години наред демократично избираните институции – като например парламентът, имаха много по-нисък рейтинг от неизборни институции като тайните служби или антикорупционната прокуратура. Политиката до днес е свързвана с корупция, клиентелизъм, с липса на професионални и етични качества. Затова част от румънското общество – най-вече градската средна класа, свързва своите надежди за обществена модернизация с технократски личности и институции.

Парламентарните избори от 2016 г. обаче сринаха проекта „Чолош“. На тях явно надделя друга емоция и друга логика – че политическото начало в по-голяма степен изразява интересите на мнозинството, че неизборните институции утвърждават интересите на собствениците на капитала в страната, които често са чуждестранни. Победата на Социалдемократическата партия на тези избори с над 45% означаваше и че под ръководството на Ливиу Драгня тя успешно е привлякла на своя страна част от средната класа чрез обещания за намаляване на данъците, вдигане на доходите и пробизнес политики.

Залогът на тези избори освен властта явно е бил и друг – дали борбата с корупцията ще продължи необезпокоявано своя поход и ще продължи да отстранява динозаврите на прехода – какъвто е самият Драгня, или извършваната подмяна на политическия елит ще бъде ограничена. Едно от първите действия на създаденото през януари 2017 г. правителство на социалдемократите и АЛДЕ беше да издаде извънредно постановление, с което да класифицира „злоупотребата със служебно положение“ под определена сума като нещо, което не е наказателно нарушение. Освен това правителството се опита да освободи от затвора част от осъдените.

Тези опити за промяна бяха аргументирани с обективно съществуващи искания на Конституционния съд и на Европейския съд за правата на човека. Те обаче предизвикаха небивало негодувание в десните румънци, които през последните години на няколко пъти чрез протести предизвикват повратен момент в румънската политика (например при избирането на Клаус Йоханис за президент през 2014 г. и свалянето от власт на Виктор Понта през 2015 г.). Стотици хиляди румънци протестираха срещу извънредното постановление в продължение на няколко седмици в зимата на 2017 г. Правителството бе принудено да отстъпи.

То обаче не се отказа да предефинира борбата с корупцията. В периода 2017-началото на 2019 г. на няколко вълни бяха въвеждани промени в правосъдието. Обикновено те влизаха в сила размити, след като хората протестираха, а различни румънски и международни институции ги омекотяваха. Промените бяха свързвани с личността на един от най-добрите юристи на Румъния и преподавател по право в Яшкия университет Тудорел Тоадер, който стана междувременно министър на правосъдието. Очевидно обаче политическата воля зад тези промени принадлежеше на Ливиу Драгня.

Кулминацията бе през лятото на 2018 г., когато бе използвано тълкувание на Конституционния съд, изяснило, че румънските прокурори са подчинени на министъра на правосъдието. След като министърът на правосъдието констатира поредица от нарушения от страна на Лаура Кьовеши, президентът Клаус Йоханис бе принуден да я освободи от ръководната позиция в DNA. Кьовеши продължи да работи в правосъдната система и се подготвяше за състезанието за европейски главен прокурор, където се видя, че наред с френския кандидат е един от двамата най-добри кандидати.

Друг върхов момент от похода на Драгня срещу борбата с корупцията бе от началото на 2019 г., когато звеното за контрол над прокурорите бе поставено под контрола на правосъдния министър. Уплашени за своята независимост прокурорите и съдиите протестираха няколко седмици, преди правителството да размие някои от въведените мерки и така да постигне компромис с магистратите.

През изминалите две години и половина правителството на социалдемократите не действаше само в правосъдната система. То повиши заплатите в държавния сектор, така че те в момента са по-високи от тези в частния. Намали някои данъци. Повиши данъка върху оборота за някои компании с аргумента, че събираният от тях данък печалба е прекалено малък на фона на оборота им. Но и прие мерки в ущърб на интересите на работниците, прехвърляйки тежестта за плащане на социалните осигуровки от работодателите към работниците. Днес работодателите плащат само 2,25% от заплатата за обезщетение за безработица, докато работникът плаща 35% за пенсионни и здравни осигуровки. Заради подобни мерки мнозина в Румъния не считат Социалдемократическата партия за лява. Дори нейни симпатизанти отчитат, че тя прекалено се стреми да удовлетвори бизнесинтереси. Вижда се, че независимо от реториката против дадени чуждестранни корпорации, други остават недосегаеми. Например съпругът на премиера Виорика Дънчила работи за нефтохомическата компания OMV Petrom, а опитите за фискални иновации при облагането на корпорациите не засегнаха автомобилната промишленост на Румъния, която в голяма степен е чуждестранна собственост.

Въпреки това основната битка между технократското и политическото начало в румънската политика се разигра именно на полето на правосъдието. През цялото време Ливиу Драгня бе застрашен от осъждане, което щеше да го извади от политиката. Така и се случи. Но до развръзката се стигна именно когато се видя ясно, че обществения баланс се е променил в полза на десните сили.

Две години и половина в медиите се правеха разкрития за нарушения, извършени по време на златната ера на румънската антикорупция. В резултат румънското правосъдие днес има нисък имидж и има нужда от действия, които да възвърнат общественото доверие към него. Подобно действие предприе например фондация „Конрад Аденауер“, която чрез своята програма „Лидери за правосъдие“ създаде филм за младите румънски магистрати, наречен „Хората на правдата“. В него се вижда човешкото лице на румънското правосъдие – съдии, прокурори, полицай, нотариус, адвокати под 30-35-годишна възраст, които действат със самочувствие и емпатия в своята работа.

Паралелно с демонизацията на правосъдието вървеше и сатанизация на самия Драгня. Румънската политика до голяма степен бе сведена до неговата личност. Течаха всякакви кампании, протести, пърформанси, на които се изразяваше омраза към Ливиу Драгня. Неговото осъждане отприщи огромна позитивна енергия в румънската градска средна класа. Малко са гласовете като този на румънската анализаторка Мария Чернат, които казват: „Не страдам за Драгня. Боли ме, че цялата румънска политика е сведена до насъскване и подстрекаване“.

„Чували ли сте онзи виц, че ако омразата срещу Драгня можеше да бъде обърната в електроенергия, щеше да стигне на човечеството поне за цял век?… Румъния има обичай да мрази своите лидери до степен да ги унищожава. Онези, които не свършат застреляни от наказателния взвод, поне биват настанявани по затворите. Социалдемократическата партия държи тъжен рекорд в този смисъл. Преди Адриан Нъстасе, а сега Ливиу Драгня завършват в затвора след приключенията им начело на партията.

Интересно е, че от противоположния им лагер доста малко политици имат такъв лош край… Да бъдем оптимисти: може би е само въпрос на време!“, пише иронично Мария Чернат в статия за сайта „Барикада“.

Какво следва в румънската политика? Някои очакват предсрочни избори, но може би по-вероятно е в рамките на сегашния парламент да се сформира ново мнозинство на десните сили. Десницата няма особена социална чувствителност. Така че хората от по-малките населени места, по-слабо свързани с коридорите на властта, се притесняват за своето бъдеще. Но веднъж помирисали власт, лидерите на двете десни формации с най-добър резултат – Националнолибералната партия и Съюза 2020, веднага се скараха.

В същото време е интересно да видим дали Pro România на Виктор Понта няма да се върне към съюз със Социалдемократическата партия щом Драгня вече не я управлява. Може би ще е логично ако смяната на властта, дори и да се случи, да не настъпи веднага, а постепенно и с оглед на динамичните вътрешни и външни баланси в страната. Със сигурност обаче походът срещу антикорупцията спира, след като румънците гласуваха на 26 май на референдум против досегашните действия в правосъдието. Има очаквания, че бъдещата Социалдемократическа партия вече ще бъде по-добронамерена към исканията на Брюксел. Така епохата „Драгня“ в румънската политика приключи.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author