Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 31 март 2016 г. на сайта на румънската медия CriticAtac.
Българската политика може да бъде сравнена с една лаборатория, в която неизвестни лаборанти синтезират партии, социални движения и публични фигури. После продуктите се продават на политическия пазар, където печелят или не доверието на публиката. Някои са изтегляни от тарабата, други издържат на нея по-дълго време. Този „химически“ производствен процес е пълен с креативност и придава виталност на българската политика. Химическите реакции, породени от него, не спират да впечатляват със своята оригиналност и непредвидимост.
Например, когато Ахмед Доган се сбогуваше с ръководството на партията на българските турци – Движение за права и свободи (ДПС), пред телевизионните камери бе организиран „атентат“ срещу него. Докато Доган изнасяше речта за оттеглянето си, млад турчин извади газов пистолет, насочи го към главата на политика и опита да стреля. Пистолетът обаче засече. В следващия миг младежът бе повален на земята от верни членове на партията, които не пропуснаха случая да го наритат пред цялата страна и пред лидерите на групата на либералите в Европейския парламент, които участваха във форума на ДПС.
Един друг пример за креативност идва от повтарящите се слухове за предполагаеми атентати срещу премиера Бойко Борисов – слухове, разпространявани от самия него. През февруари 2013 г. генерал-лейтенантът, който току-що бе подал оставката на кабинета си, обяви, че преди няколко години Ахмед Доган е подготвял атентат срещу него. Неотдавна, през февруари 2016 г. – няколко дни след като Борисов спря обществени поръчки на стойност няколко стотици милиони евро, в сградата на правителството бе получено писмо, съдържащо снимката на премиера, куршум и заплашителен текст, написан с букви, изрязани от вестник. „Ако някой си мисли, че ще ме уплаши, че ще спрем и ще ги пуснем пак да си правят каквото са си мислили, няма да стане”, заяви геройски Борисов пред камерите.
Обществеността знае, че както през 2013 г. не се отвори никакво дело срещу Доган заради предполагаемия опит да убие Борисов, така и сега никой няма да бъде арестуван за заплахата срещу лидера на партията, която е на власт – „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Публиката просто е консуматор на политическите реалности, произвеждани в лабораторията през последните 25 години. Целта е всичко да остане под контрола на демиурзите.
Моделът на управление – олигархия
Днес границите между партиите са размити. Идеологическите пристрастия са до голяма степен една фасада. Всяка партия има своя кръг от фирми и бизнесмени, които я спонсорират в замяна на политическа протекция. Колкото по-силни са тези икономически лобита, толкова по-голямо е влиянието им сред различни партии (които на свой ред имат и своите верни медийни канали, за да достигат до публиката).
Трудно е да се намери принципна позиция в българската политика, включително в парламента. Опозицията е сянка на властта. Ако в управляващата коалиция, водена от Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, консервативния съюз Реформаторски блок, националистите от Патриотичния фронт и социалдемократите от Алтернатива за българско възраждане (АБВ), се появят различия, тогава позицията на ГЕРБ е поддържана в парламента от ДПС и дори в някои случаи от БСП. В други случаи съмнителни идеи на правителството не срещат достатъчно съпротива от опозицията, дори и ако в пресата има аргументи срещу планираните реформи.
Обяснението на феномена не е сложно. ГЕРБ е партията на властта както на местно, така и на национално ниво. Тя е машина, която осигурява на всичките си членове, спонсори и близки фирми достъп до ресурси, властови постове и пари от европейските проекти. Всички сили, които искат да се възползват от този достъп, трябва да имат добри отношения с ГЕРБ, което и се случва. Хората с власт в различни сфери – магистрати, бизнесмени, държавни служители и др. – излизат в едни и същи барове, ходят на лов заедно и си разделят „пицата на властта“, без да има значение кой от коя партия е. Това, което е важно, е, че гражданите, останали вън от политическите проекти на лабораторията, остават изолирани и от играта за разпределение на обществените ресурси.
Социална криза
Навярно е нормално във всяка държава политическите лобита да се стремят да се доминират едно друго в борбата за власт – независимо дали тя е реална, или само реторична. Драмата в България е, че цялата тази борба протича на фона на криза в обществените системи, на нарастване на неравенствата и бедността. Според Евростат в края на 2014 г. България е трета по индекс на неравенството Gini в ЕС (35,4) – след Естония (35,6) и Латвия (35,5).
Според информация на бившия министър на финансите Петър Чобанов, цитирана от списание A-specto към 31 декември 2013 г. „има около 2 млн. здравнонеосигурени лица. От тях 1,19 млн. са трайно пребиваващи в чужбина, 254 000 работят без постоянен трудов договор, нямат пари и не правят вноски освен при крайна необходимост и неотложен проблем, 130 000 не познават разпоредбите на здравното законодателство и не знаят за задължението си да се осигуряват, 460 000 знаят за задълженията си, но са трайно безработни, с ниски доходи или получават социални помощи“. България е сред последните държави в Европа по заплащане на труда. Освен това се намира в демографска криза, която води до административно закриване на училища, болници и на цели населени места.
Признаци на социалния разпад могат да се видят навсякъде в българските градове – от ежедневните случаи на саморазправа и въоръжени грабежи на банки и магазини, през постоянно отварящите се нови казина, букмейкърски пунктове и бинго зали, до нарастващия брой хора, които са изгубили домовете си в резултат на непосилни за тях ипотечни кредити. Тези социални проблеми и явления обаче към момента не провокират реакция нито в обществото, нито в държавните институции. В медиите се създава впечатление, че не бедността и неравенството са най-големият проблем на българите, а съдебната система и липсата на електронно гласуване, отбелязва журналистът Калин Първанов в свой репортаж за българските семейства, останали извън социалната система. Материалът представя симптоматичния казус на 60-годишна жена, която живее с осемдесетгодишните си родители, като всеки от тях има месечен доход от 45 евро. В началото на годината нейните родители умират от студ в дома си. Дъщерята не информира веднага властите за случилото се, за да може да получи пенсиите и с тези пари да погребе своята майка и баща…
Мнимите решения
Сякаш нарочно от години се внушава, че само промяна в Конституцията може да помогне на страната да заживее на чисто. Тезата е изкушаваща за всеки, който иска да се покаже като стоящ на страната на народа и срещу политическата класа. Тази година един от кандидатите за борба със статуквото – телевизионният водещ и шоумен Слави Трифонов събра над 670 000 подписа с искания за референдум по шест точки. Сред тях са желанията за намаляване на броя на депутатите двойно, избиране пряко от населението на шефовете на полицията по места, задължително гласуване и други промени, които налагат ревизия на Основния закон.
Идеята на референдума е да овласти народа и да отслаби политическата класа. Но промените, чието одобряване търси той, могат лесно да се обърнат срещу същия народ, който ги е гласувал. Например, ако хората сами избират своя полицейски началник, какво пречи бизнесинтереси в по-малките места да купят чрез контролиран вот избирането на удобен шеф на полицията. И дали ако броят на депутатите се намали от 240 на 120, няма да стане доста по-евтино да се купуват народни представители и да се прокарват лобистки текстове? Да не забряваме, че политиката е само надстройката на икономическата база: напразно променяме първата, ако не изменим втората – базисните проблеми като бедността, безработицата и неравенството ще продължат да съществуват.
Желаещите да променят законите, тоест механизмите, по които се действа в обществото, пропускат, че в България поне номинално действа европейското законодателство. През последните години бяха правени най-различни опити и бяха създадени най-различни институции например за борба с корупцията. Липсата на резултати в тази област подсказва, че недостигът не е толкова на норми, колкото на воля за прилагането им.
Днес много хора в България се възхищават на Румъния за успехите й в борбата с корупцията и желаят този успех да се пренесе и у нас. Важна особеност на север от Дунава е, че там има истинско разделение на властите, което поражда и конфликти между тях – както например от години има схватка между антикорупционната прокуратура DNA и румънския парламент относно имунитета на депутатите.
Попадането в затвора дори и само на един от по-висшите представители на лобитата би могло да доведе до по-нататъшни разкрития за далаверите в България през последните години. Ето защо политико-икономическите структури засега успешно се пазят едни други и няма воля за действителна борба с корупцията.
Криза в БСП
Опортюнистичната позиция на БСП е характерна за партията от години. Мнозина българи с ляво мислене отказаха да гласуват за нея, след като по време на своето управление в периода 2005-2009 г. тя въведе плоския данък и като цяло води политика, изгодна на бизнеса, който има и своите значими „червени“ представители.
През 2013 г. малко над 942 000 българи (26,6% от избирателите) подкрепиха отново БСП с надеждата, че тя ще избави страната от едноличното управление на Бойко Борисов. Неговата партия ГЕРБ получи 30,5%, но не можа да състави правителство сама. От тази възможност се възползва тогавашният лидер на партията и настоящ председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, който направи коалиция с ДПС, а тя получи подкрепата и на националистическата партия „Атака“.
Скоро след сформирането на кабинета обаче младият олигарх Делян Пеевски, дошъл от средите на ДПС, бе номиниран от БСП за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност. От самото начало Пеевски бе синоним на обединяването на политическата, икономическата, медийната и съдебната власт (смята се, че има влияние и в четирите). Номинирането му за шеф на ДАНС откри дебат в българското общество за задкулисното правене на политика. Пеевски е считан за човек, лишен от качества, който обаче се е издигнал благодарение на подкрепата, която му е оказана от силни анонимни хора, възползващи се от него.
Избухналите протести след назначаването на Пеевски продължиха в центъра на София месеци и помогнаха за възраждането на изгубилата идейна актуалност десница – под формата на обединението „Реформаторски блок“. Но разочарованието и сред гласувалите за БСП хора бе голямо. Червената партия за пореден път показа, че е заложник на бизнесинтереси и търгува с доверието, дадено й от народа.
В момента социологическите проучвания дават на БСП не повече от 12% одобрение, докато при ГЕРБ резултатът е 24-25%. Всъщност и БСП, и ГЕРБ имат в редиците и в управлението си много хора, които са били членове на БКП (такъв е бил и премиерът Бойко Борисов). Затова и някои анализатори са склонни да ги считат за „А“ и „Б“ отбор на един и същ футболен клуб на икономическите елити, въздигнали се от руините на социалистическото общество.
Вечното присъствие във властта – ДПС
Българската политическа система не може да бъде разбрана без ролята, която играе партията на българските турци – ДПС. Тя е създадена като гаранция от страна на лабораторията за управление на страната, че така нареченият „Възродителен процес“ от 80-те години няма да се повтори никога, а гражданските и политическите права на българските турци винаги ще бъдат уважавани. „Възродителният процес“ е проект за силово даване на български имена на българските турци. Той е извършен с подкрепата на армията и е довел до жертви от двете страни, тъй като държавната репресия е била съпроводена от терористични актове на Движението за национално освобождение на турците в България. Кулминацията е в т.нар. „Голяма екскурзия“ от 1989, когато над 300 000 български турци са на практика принудени да емигрират в Турция. След падането на комунизма около половината от тях се връщат в България, въпреки репресивната политика на 80-те години. Завръщат се по семейни и емоционални причини, но и поради културната близост. В България турците и българите общуват в т.нар. комшулук – съвместен начин на живот, при който съседите турци и българи празнуват заедно специфичните празници на всяка култура и споделят сходни разбирания за живота. Поради тази причина няма социално напрежение между българското мнозинство и малцинството (за разлика от казуса с ромите, които са изключени социално, както е навсякъде в Европа).
Предвид всичко това ДПС играе голяма роля в българската политика и в обществото, именно защото се възприема като гарант за междуетническата стабилност. Лидерите й многократно декларират, че партията е предотвратила създаването на „българско Косово“. Обаче ДПС облагодетелства не толкова общността, която твърди, че представлява, а интересите на хората във властта. Едни от тях са олигарсите – например Илия Павлов – бивш спортист, който с помощта на бившите тайни служби учреди империята „Мултигруп“ – държава в държавата през 90-те години, която след убийството на Павлов през 2003 г. бе продадена от вдовицата му Дарина Павлова – „приятелка“ на Силвио Берлускони. Други са представителите на големите партии, които имат желание да сформират правителство. В това отношение ДПС играе традиционна роля на балансьор, като дава подкрепа на даден кандидат или партия, но в замяна получава подкрепа за свои хора на ръководни позиции.
Новите леви
Българската левица е разделена на левица на естаблишмънта и на независима такава. Основните партии на т.нар. левица са вече споменатите парламентарно представени БСП и АБВ, като втората формация се отделя от БСП през 2014 г. и е партията на бившия президент в периода 2002-2012 г. Георги Първанов. Дори и при положение, че БСП се опита през последните две години да се върне към лявата реторика, двете партии са показателни за социалдемокрацията в посткомунистическите страни: западен икономически неолиберализъм, съчетан с източен социален консерватизъм.
Съществува и малка партия, наречена Българска левица, създадена през 2009 г. от бивши членове на БСП. Тя има връзки със Syriza и Die Linke, а от 2010 г. е част от Европейската лява партия. Продължава да бъде малка партия без известни на масовата публика лица. На парламентарните избори през 2014 г. получава малко над 0,2%, а на европейските от същата година в коалиция със Зелената партия взема около 0,5%
Социалният център „Хаспел“ – партньорът на LeftEast в България, е една от важните групи на новото поколение на левицата. Той обединява хора, които са завършили социални науки на Запад и е основан през 2010 г. в София. „Хаспел“ публикува списанието D-versia и поддържа сайта „Нови леви перспективи“, където пишат автори с академичен, артистичен или журналистически профил, вълнуващи се от правата на дискриминираните социално групи.
Друга група съществува около блога „Солидарна България“. Дефинира се като „дискусионна мрежа на граждани, които вярват в ценностите свобода, солидарност и справедливост“. В тази мрежа, сравнително по-добре представена в медиите, участват и хора от „Хаспел“. Вижда се, че независимата левица е по-слаба от официалната. По-скоро е културна, отколкото политическа, по-скоро академична, отколкото популярна. Изброените групи взаимодействат с Българската левица по различни прояви, дискусии и протести.
Търси се надежда
Сред вечните задължения на всяка власт е да си отглежда опозиция. В случая с българската лаборатория за управление на политическите процеси на всички избори се появява кандидат, който да обере протестния вот. Той обаче произхожда от същите среди, които поне на думи се опитва да низвергне.
Кандидатът с най-големи шансове за тази роля в момента е телевизионният водещ Слави Трифонов. Мнозина му възлагат надежди, за да бъде смутена играта и на управляващите, и на опозицията в момента, които за някои са едно и също лоби с две разклонения. Слави е преуспял като водещ на предаване за политическа сатира. Екипът му постоянно измисля успешни реалити телевизионни формати. Освен това е изнасял многократно концерти заедно със своя бенд в големите градове на България и в САЩ. Тоест, той е един успял българин, който до момента е правил политика, формирайки общественото мнение чрез предаването си, и в някои моменти е играл ролята на говорител на недоволството на хората срещу политическата класа.
В миналото обаче се знае, че Слави бе много добър приятел с Бойко Борисов. Не криеше симпатиите си към Георги Първанов като президент в периода 2001-2011 г. Подкрепи Меглена Кунева – настоящ вицепремиер министър на образованието и един от лидерите на Реформаторския блок за кандидат президент през 2011 г. Той бе важна фигура и в протестите през 1997 г., довели до падането на социалистическото правителство на Жан Виденов. С други думи той е антисистемният кандидат (роля, играна в миналото и от Борисов), но който в същото време е част от системата.
Разбира се, по-лесно е да отричаш това, което не одобряваш, отколкото да предложиш позитивен план за действие. Затова и Слави може лесно да се окаже поредната снежинка на надеждата, превърнала се в кал при допира си със земята. Неговият екип засега намира добре формулата на погнусата от политиката, но все още предстои да предложи и работещи политически решения т.е. оптимизъм.
Може би е банално, но надеждата е не в поредния спасител, а в самите хора и в тяхната способност за осъзнаване, взаимно доверие и самоорганизация. И най-вече в осъзнаването на илюзорността на бутафорните политически проекти, синтезирани в националната политическа лаборатория. Когато се отрече цялата лъжа, вместо да се сменя една лъжа с друга, би трябвало да остане само истината.
Източник: CriticAtac
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
