„Използването на нестандартни методи за онлайн популяризиране на трансграничните райони (между Румъния и България – бел. ред.) е необходимо, може да бъде направено и ще се случи. Това е въпрос на откриване на правилните средства за комуникация. Трябва да се използва подходящият дизайн. Да се намери точното словесно послание. Необходимо е изграденият по този начин продукт да е малък, за да привлече внимание, но изпълнението му да е на максимално високо ниво“, заяви по време на форум на Startup Factory румънският преподавател по компютърни науки Александру Чоака.
По случай първата годишнина от създаването на неправителствената русенска организация Startup Factory тя организира „дискусионен панел за IT сектора и предприемаческата екосистема в Румъния и в столицата Букурещ“. Бяха поканени Александру Чоака (от Гюргево), който преподава в частния Югоизточноевропейски университет „Светлина“, Щефан Продан (от Кълъраш) – основател на компанията VeriTech Solutions, Роберт Мерджеани (отново от Гюргево) – линукс ентусиаст и експерт по сигурността, и Валер Карамихай – софтуерен инженер и фрийлансър.
Гостите споделиха своя опит на мениджъри на стартъп проекти. Изразиха и мнение за трансграничното сътрудничество в областта на технологиите, както и по обществени теми – битката с корупцията в Румъния и предприемаческия дух на младото поколение румънци.
Ето какво споделиха румънските гости пред русенската публика:
За възможностите за трансгранично сътрудничество
Александру Чоака: „Мислим, че можем да направим нещо, което да свърже Букурещ, Гюргево, Русе и защо не още София, Кълъраш, Силистра, Свищов, Турну Мъгуреле. Трябва да направим няколко стъпки, за да се реализира това начинание. Първо е необходимо да преодолеем културната бариера. Представете си – ние в Гюргево сме израснали с радио „Пристис“ (русенско частно радио, съществувало в периода 1993-2006 г. – бел. ред). Имахме приятел, който научи перфектно български само от слушане на радиото… Мостът, който свързва Русе с Гюргево, е много важен. Ако някой се придвижва с кола от Европа към Азия, той ще мине именно по този мост. Представете си какъв е потокът, който преминава ежедневно по него. Към момента не можем да се възползваме от тези потенциални клиенти.
Би трябвало да превърнем нашите местни слабости в сила. Вижте Букурещ. Той е голям и богат. И става все по-пренаселен. Офис пространството там е много скъпо. В Русе и в Гюргево обаче то е по-евтино. Може би можем да открием услуга, която ще е полезна за всички. Например архивиране на документи. Гюргево е само на 50 км от Букурещ. Просто импровизирам с тази идея. Да помислим колко души живеят в радиус от 100 км. Може би достигат 4-5 млн. души.“
Русе е ограничен пазар. Дори България е малък пазар, тъй като няма много хора, които са готови да плащат за дигитални услуги. При това положение е добре български стартъп да се цели в Европа и още по-добре – в САЩ и Канада, защото там усвояват бързо нови технологични решения и са готови да плащат за тях. Възможно ли е румънски стартъп да разчита на националния пазар на северните ни съседи?
Щефан Продан: „Моят бизнес подход бе да започна да се целя в местните клиенти. Не използвах реклама. Насочих се към модела бизнес към бизнес. Например търсех някого, който има продукт, но все още не е направил сайта за него. Когато започнете локално бизнеса си, можете да отидете при клиента, да му говорите на собствения си език и той ще ви разбере по-добре, отколкото ако общувате с американец. Ако допуснете грешка, което със сигурност се случва в началото на работата, е добре да имате и лични отношения с него, а не само делови. В такъв случай той ще може да приеме грешката ви. Ако работите с американски клиент по скайп и направите дори и една грешка, ще го изгубите много лесно. Не ви казвам да останете локални, а да започнете локално бизнеса си и после да го разширите. Друг проблем, който имам извън Румъния, е въпросът с доверието, включително с доверието при съхраняването на данните. По-лесно е да се изгради доверие с местен клиент. Ако съхранявате данните си в САЩ, американци може да ги прегледат. Ето още една причина прицелването в местното ниво да носи успех.“
За предприемаческия дух на младите румънци:
Александру Чоака: „Доколкото виждам от моите лекции, младото поколение обича да се занимава със собствен бизнес… Високите нива на предприемачеството сред младите румънци може да се дължат на факта, че много работодатели принуждават служителите си да регистрират фирма, чрез която да ги наемат, за да получат облекчения. Все пак при разговори със студентите с цел професионалната им ориентация установяваме, че 40% от тях не искат да работят за друг, а предпочитат да имат свой бизнес.
За човешкия капитал в Румъния:
Александру Чоака: „Човешкият капитал у нас е и сила, и слабост. Сила е, защото все още в Румъния има хора с технически умения, които обичат да учат. Все още имаме хора, които създават и правят нови неща. Но в същото време ние се обезкървяваме заради емиграцията. Напусналите страната румънци щяха да правят добри неща за нея, ако бяха останали. Днес имаме проблем понякога дори да намерим добър графичен дизайнер. Професионалистите в бранша вече са заминали – в Лондон, в Чикаго или другаде.“
За румънската борба с корупцията:
Александру Чоака: „Мисля, че правосъдната система влияе на бизнессредата по-скоро като пречи на лошите и корумпирани хора да вършат злини. Ние все още не сме достигнали до втория етап на тази битка срещу корупцията, в който малкият и средният бизнес запълват нишите, които са се освободили от фирмите на осъдените за рушвети. Може би ще стигнем и до там. Надявам се да е така. Надявам се, че битката с корупцията няма да спре. Магистратите трябва да разберат, че политиците нямат право да им казват какво да правят.
Общото усещане на румънците за борбата с корупцията е надежда. Но в същото време има и отвращение от тези, които са откраднали пари. Това е смесено чувство. В някакъв смисъл правосъдието се въздава със закъснение. Но поне то бива въздадено.“
Щефан Продан: „Най-голямата корупция е в IT сектора. Там се продават лицензи за софтуер на цени 100 пъти по-високи от стандартните. Виждаме, че големите играчи в сектора с хиляди служители участват в тази корупция. Ако искаш да изпълняваш обществена поръчка, трябва да се явиш на търг. Големият играч идва там със свои подставени лица – малки фирми. Сам си създава конкуренция. После печели. Резултатът е, че получава пари за глупави неща. Виждал съм приложение, което позволява на учителите да записват онлайн оценките на своите ученици. За това са били изхарчени 500 000 долара. Крадат се много пари в сектора, защото никой не разбира от технологии. Никой не разбира какво представлява един софтуерен лиценз. И затова той може да се продаде за 1 млн. долара…Румънската държава е платила други 500 000 долара за сайта e-Romania, който е едно обикновено HTML творение.“
Александру Чоака (в средата) обяснява каква е IT екосистемата в Румъния под одобрителните погледи на Емилиан Енев (вляво) и Мартин Панайотов (вдясно) от Startup Factory (снимка: Владимир Митев)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
