Букурещката фондова борса мечтае да е сред големите

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя на списание „Икономика“ от април 2016 г.

Букурещката фондова борса (БФБ) има скромни мащаби, ако трябва да се сравнява с големите в региона. Варшавският й аналог разполага с пазарна капитализация от 232,875 млрд. евро и дневен оборот от 233 млн. евро. БФБ може да се похвали с пазарна капитализация от едва 29,076 млрд. евро и оборот от само 7,55 млн. евро. И все пак човекът, а и борсите са толкова големи, колкото са големи мечтите им.

От началото на годината в румънските финансови медии усилено се пише за намеренията на Букурещката фондова борса да издигне класа си. Плановете всъщност датират от години, но изглежда отново са актуални при сегашното преходно правителство на бившия еврокомисар Дачиан Чолош, заменило това на социалдемократа Виктор Понта. В момента борсата е класифицирана от Morgan Stanley Capital International като „граничен пазар“. Мениджърите на борсата искат да издигнат класа й до „развиващ се пазар“.

Те смятат, че това ще даде достъп до 30 пъти повече капитали т.е.  до фондове в размери на 1,2-1,5 трлн. долара. Дават за пример фондовата борса на Катар, която на 2 юни 2014 г. се сдобива с този по-висок статут. И дневният й оборот  от 16,35 млн. долара преди промяната достига до 154,4 млн. долара след нея.

„Жизнено важно е да успеем да запазим интереса на хората, които вземат решенията в Румъния, за да поддържат утвърждаването на фондовата борса като „развиващ се пазар“. Това е един национален  проект, от който всички ще спечелят. Държавата може да бъде основният печеливш, защото реализацията му ще доведе до по-голям потенциал за растеж на стойността на компаниите, листнати на Букурещката фондова борса“, заявява Лучан Ангел – председател на административния съвет на борсата, в интервю за румънската национална агенция Agerpres.

Той продължава: „В средносрочен план предлагам заедно с колегите от съвета на БФБ да продължим процеса на утвърждаване на капиталовия пазар към статут на „развиващ се пазар“, признат от специализираните международни институции. В този смисъл изпълнението на програмата за приватизация (на правителството – бел. ред.) е много важно, за да се покрият количествените критерии. До голяма степен качествените критерии са покрити. Липсва ни измерението на свободно търгуемите акции (т.нар. фрий флоут) за големите компании на БФБ. Приватизацията на Hidroelectrica  през борсата би могла да бъде най-голямото листване на капиталовия пазар и така би могла да увеличи шансовете на Румъния да бъде утвърдена в по-горния клас на капиталовите пазари.“

Сайтът Cursdeguvernare.ro пояснява какви критерии трябва да бъдат покрити, за постигне БФБ своята цел. В качествен план трябва да бъде спечелено доверието на инвеститорите на местния пазар, което ръководството отчита, че до голяма степен е направено. То периодично организира представяния на борсата на Запад именно за да утвърди румънския капиталов пазар.

В количествен план е по-различно. На борсата трябва да съществуват поне три свръхликвидни компании, които да изпълняват следните условия: да имат капитализация от поне 1,26 млрд. долара, да имат фрий флоут т.е. стойност на свободно търгуваните акции в размер на 630 млн. долара и фрий флоутът да е поне 15% от капитализацията на компанията.

Тъй като румънските частни компании са с малки размери и в последно време не проявяват интерес към листването си на борсата, надеждите са свързани с приватизацията чрез БФБ на големи държавни предприятия. Именно такова е Hidroelectrica, чиято основна дейност е производство на електричество от ВЕЦ-ове. Компанията има над 270 водноелектрически централи и осигурява над 20% от производството на ток в Румъния.

Hidroelectrica в момента е в несъстоятелност. Ако тя действително бъде пусната на борсата, както се очаква да стане тази година, БФБ ще се съживи, от което има нужда.

Вицепрезидентът на Службата по финансово наблюдение (ASF) Мирча Урсаке пояснява, че неговата институция предприема няколко мерки, за да подготви БФБ за момента, когато през 2019 г. в ЕС ще функционира единен капиталов пазар. Сред тях са правила за корпоративното управление, които да обхващат и мениджърите на компаниите, листнати на борста, повишение на прозрачността и нараснала защита на  „консуматорите на капиталовия пазар“ – по-точно на миноритарните акционери.

По информация на Euromoney Румъния не е сред сред страните, в които са се извършили 20-те най-големи първични публични предлагания през 2015 г. Най-много от тези IPO-та са били в Полша – 11, следвана от Русия – 4. Други страни в списъка са Унгария, Чехия, Хърватия, Литва и Турция.

„Никога няма да станем развиващ се пазар, ако румънското правителство не продължи по един по-решителен начин, отколкото в миналото, програмата за приватизация на новите компании, а също и на тези, които вече са листнати на борсата“, заяви през септември 2015 г. в Ню Йорк мениджърът на БФБ полякът Лудвик Соболевски. Той бе в най-големия американски град, за да участва на съвместен форум на румънски компании и американски инвеститори.

Призивът на Соболевски бе изречен броени дни преди предишното правителство  на социалдемократа Виктор Понта да падне от власт след многохилядни протести, провокирани от трагичния инцидент в клуб „Колектив“, отнел живота на десетки млади хора. Правителството на Понта не бързаше да извършва приватизации. Вместо това то въведе преференциална ставка на ДДС за хранителните продукти и се ангажира да вдигне заплатите на учители и лекари. С други думи то водеше политика по-скоро в подкрепа на масовия избирател, отколкото на бизнеса.

Новото правителство на Дачиан Чолош е възприемано от мнозина като пропазарно и близко до международните компании в страната и националната централна банка. В неговите среди като министри, заместник-министри и държавни секретари има много представители именно на чуждестранния бизнес. Навярно това обяснява възобновените медийни призиви в подкрепа на по-високия статут на БФБ.

От ръководството на БФБ посочват 2017 г. като възможна година, в която да постигнат плана си да станат „развиващ се пазар“. Но тези изказвания се правят винаги с доза несигурност.

„Липсата на нови първични публични предлагания (IPO-та) и понижената ликвидност ни задържат на място. И както 2016 г. не започна добре за капиталовите пазари по света, включително за БФБ, има големи шансове IPO-тата да бъдат отложени за следващата година“, констатира румънският финансов седмичник Capital. За представителите на финансовата общност и експертите остава да следят хода на приватизацията през борсата на Hidroelectrica. Изглежда също като на други места в Източна Европа капитализмът сам по себе си е с ограничени сили и има нужда от държавна подкрепа, за да расте.

Снимка: Логото на Букурещката фондова борса (източник: bvb.ro)

Източник: Списание „Икономика“

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author