Дани Бърн: Бърни Сандърс трябва да се кандидатира като независим за президент на САЩ

Дани Бърн е главен редактор на сайта www.socialistworld.net , който е поддържан от Комитета за работнически интернационал (CWI) –структура, обединяваща над 40 троцкистки политически групи в света. Бърн е и член на международния секретариат на CWI.  Ирландецът посети Букурещ на 13 май и Клуж Напока на 14 май т.г. в рамките на събития, популяризиращи идеите на румънската лява организация „Работническа ръка“ (Mâna de lucru). В предварително разпространен манифест, написан от едно от лицата й – Владимир Борцун, „Работническа ръка“ се дефинира като антикапиталистическа, социалистическа и демократическа група. Тя пожела повишение на минималната работна заплата в Румъния до 2000 леи месечно (871 лв – спрямо сегашните 1250 леи на месец – 544 лв), вдигане на държавните разходи за образование и здравеопазване и национализация на комуналните услуги и природните ресурси в страната. Букурещкото представяне на „Работническа ръка“ и CWI се състоя в бар-театъра Macaz, разположен в сърцето на столицата – средище на алтернативни политически формации и идеи, наподобяващо социалния център „Аделанте“ или съществувалия до неотдавна в София център „Хаспел“.

Тази статия бе публикувана на 23 май 2016 г. на блога „Солидарна България“, преведена и препечатана на 9 юни на левия румънския блог „Работническа ръка“.

Интервю на Владимир Митев

Господин Бърн, как бихте представили накратко вашата организация CWI?

CWI означава Комитет за работнически интернационал. Нашата мисия е работническото движение да притежава общ глас в международен план. CWI има организации и поддръжници в 40 държави на всички континенти.

Ние водим мащабна борба и в света, и в Европа. Например, в последно време едно от основните искания на Тройката в Ирландия беше да се въведе данък върху водата, който да плаща всяко домакинство. Той бе несправедлив и изискваше бедните да плащат същото, каквото плащат и богатите. Водачите на левите партии на естаблишмънта и синдикатите отказаха да водят борба срещу политиката на орязвания, налагана от Тройката. Нашата организация в Ирландия започна кампания по бойкот и много домакинства отказаха да платят данъка. Сега изглежда, че след последните избори, на които нашите другари в Ирландия получиха 3 депутатски места, а също и в резултат на кампанията, новото правителство е принудено да спре събирането на вземанията. В европейски контекст това е първа победа на движението срещу икономиите на Тройката в Европа. CWI и нашата организация там сме горди, че имаме принос в това движение.

Един от важните ни успехи е, че за първи път през последните 100 години в САЩ революционен социалист бе избран през ноември 2013 г. за общински съветник. Това е Кшама Савант, представителка на свързаната със CWI организация „Социалистическа алтернатива“, която получи 100 000 гласа в Сиатъл. Тя бе избрана с програма, подкрепяща въвеждането на минимална почасова надница от 15 долара в САЩ – мащабна кампания във всички щати. Ние не организираме кампанията на Бърни Сандърс в Щатите, но имаме принос за нейния успех, чрез популяризиране на левите идеи.

По света имаме силни организации в Шри Ланка, Хонконг, Китай, Нигерия, Република Южна Африка и на други места. Във Великобритания традиционно е най-силната структура на CWI. Това е организацията, която организира масов бойкот на таксата за ползване на магистрали, довел до свалянето от власт на Маргарет Тачър в началото на 90-те. Днес имаме силни позиции в синдикалните движения.

Какво е вашето отношение към Социалистическия интернационал?

Той вече не представлява социалистически или дори социалдемократически партии. Той представлява бивши работнически партии, които са трансформирани в прокапиталистически партии. Днес политиките на социалдемократическите и на консервативните партии едва могат да се различат. И двете групи от партии следват политиката на икономии и се подчиняват на ЕС и на Тройката. Това не означава, че в Социалистическия интернационал няма честни хора. Например, във Великобритания такъв е Джеръми Корбин. Но дори и в някои партии-членки на Социалистическия интернационал още да са в сила вътрешни борби между десните и левите им крила, в цялостен план там членуват вече трансформирани партии.

Една от новите партии вляво е гръцката „Сириза“. Дали идването на власт на лява партия не я интегрира в системата?

Създаването на нови партии вляво е само първа стъпка. Веднъж създадени, започва най-трудният дебат за тях – за стратегията и тактиката им. В сегашните условия на капиталистическата криза в Европа, ако една такава партия иска да е успешна, тя трябва да се разграничи от икономиите и Тройката.

Днес границите на свободата, когато дадена партия е във властта, са свити максимално. Примерът на „Сириза“ показва, че дори правителствена програма с умерени амбиции, която просто иска облекчаване на икономиите, не е жизнеспособна. За да се постигнат тези малки цели, трябва да се конфронтира с властта на пазара. „Сириза“ обаче не искаше да отиде до край в конфронтацията с Тройката. Видяхме, че гръцкият народ гласува героично с подкрепа от 60% на референдума против споразумението с Тройката. Но вместо да представлява този  отрицателен вот в преговорите с кредиторите, Ципрас капитулира и приложи програма на икономии дори по-лоша от това, което гърците отхвърлиха на референдума.

Днес всяко ляво правителство, което дойде на власт, ще бъде изправено пред подобен кръстопът. Той ще е дали да отиде до края и да се откъсне от капитализма или да капитулира и да прилага икономиите. Казусът „Сириза“ показва, че няма среден път.  В предстоящите избори в Испания очертаващият се съюз между „Подемос“ и „Обединената левица“ дава шанс да бъде детронирана Социалистическата партия вляво. Но дори и да се постигне тази победа, ще възникне същият въпрос – каква стратегия да бъде следвана.

Какво е вашето отношение към движението на Янис Варуфакис –DiEM25?

Варуфакис е енигматична фигура. Той има своята вина за провала на „Сириза“. Варуфакис бе отчасти теоретик на изваждането на антикапитализма от управленската програма на „Сириза“. От друга страна, в негова полза говори, че когато видя капитулацията на  този път на реформи в рамките на капитализма, той стана критичен и се разграничи от такава политика.

Приветстваме всяка инициатива за реорганизация на европейската левица, която отчита грешките на „Сириза“. Но ако се вгледаме в предложението на Варуфакис, той не се е поучил от тези грешки. Например, ще забележим, че движението му още няма яснота по отношение на характера на Тройката и на ЕС. Предложението разкрива някои илюзии във възможностите на левицата да промени ЕС и да го накара да служи на хората.  Трябва да е ясна класовата природа на Тройката и ЕС, да се разбере, че защитават интересите на тесен капиталистически елит. И че за да се измъкнем от сковаващите им норми, трябва да изразяваме идеята за борба на международно ниво.

Изглежда, че лявото в САЩ има програма. Как гледате на него?

Капитализмът в целия свят преминава през политическа криза. Двупартийната система в Щатите е в криза. Подкрепата за двете основни партии там е спаднала от предишните нива около 80-90% на 50%. В Републиканската партия мнозинството от елита вижда Доналд Тръмп като неудобен и търси някой по-умерен. В Демократическата партия пък имат Бърни Сандърс, чиято борба считаме за начална точка на една нова партия в САЩ – партията на 99-те процента.

Изкривяването на изборната система при демократите, направено, за да попречи на хора като Сандърс да спечелят, ще убеди много хора, че успехът на този кандидат е възможен само извън редиците на Демократическата партия. Все пак тя е партия на големия бизнес. Нашата организация в САЩ не зае сектантска позиция по отношение на Сандърс. Независимо, че неговата борба се разгръща в рамките на Демократическата партия, ние разбираме какво искат хората. 5 млн. души са направили дарения от по 30 долара за неговата кампания. Това движение в момента е първият етап на появата на нова партия в Щатите. Затова ние подкрепихме Сандърс. Създадохме движението Movement4Bernie. Ние го поддържаме, запазвайки независимостта си от Демократическата партия.

Ако той не спечели номинацията, трябва да се яви като независим кандидат за президент. За това призоваваме на организирани от нас многохилядни демонстрации в подкрепа на Сандърс. Той би могъл да получи десетки милиони гласове. Всички проучвания показват, че той би се справил по-добре с Доналд Тръмп от Хилари Клинтън. Защото Клинтън е свързвана с Уолмарт, с естаблишмънта, с милионерите и е представител на политическа династия. Така че независима кандидатура за президент на Бърни Сандърс ще е важен етап от разбиването на двупартийния модел в САЩ.

В Щатите идеята за социализма набира популярност. Но в същото време много хора се сблъскват с него като концепция за първи път. Мнозинатам си мислят, че социализмът е нещо като модела във Великобритания, в скандинавските държави, социалната държава в Европа. В Европа знаем, че това не са социалистически системи, а са капиталистически, в които работниците са извоювали определени придобивки.

Разговаряме по време на събитие, свързано с представянето на една нова лява организация в Румъния. Какво е вашето мнение за състоянието на левицата в Източна Европа?

Считаме, че Източна Европа е епицентър на отстъплението на лявото и на идеологическата война срещу него. Може би в този регион, също както в САЩ, кризата изобличава илюзиите за капитализма. Разочарованието от системата обаче не кара хората автоматично да правят леви  заключения. Един от резултатите от кризата е, че крайната десница и по-консервативните сили могат да бъдат отприщени. Съществува обаче и контрареакция срещу тях. Ние трябва да разберем, че в Източна Европа дори повече, отколкото на Запад, има нужда от реконструкция на лявото. То е било унищожено – дали поради грешки, дали заради провала на сталинизма. Реконструкцията на лявото трябва да стане с отчитане на грешките от миналото.

Какви са шансовете  за подобна реконструкция във Великобритания? Там лейбъристите са водени от Джеръми Корбин – един възрастен човек, който подобно на Бърни Сандърс в САЩ, е много харесван от младите.

Донякъде има близост между неговата ситуация и тази на Сандърс. При лейбъристите в момента в някакъв смисъл има две партии. Едната е старата – на блеъристите, но има и потенциал за нова партия около Джеръми Корбин. Тя се състои от десетки хиляди млади хора и от хилядите, които са се присъединили към партията, след като той спечели изборите за ръководството й. Не смятаме, че тези две партии могат дълго време да съществуват заедно. За съжаление в момента старата партия, блеъристите, се опитват да подкопаят Корбин. Местните избори обаче не им дадоха повод за атака, тъй като лейбъристите не загубиха много от влиянието си в общините и дори спечелиха Лондон. Старата гвардия обаче в бъдеще ще нападне отново.

Подходът на Джеръми Корбин не е достатъчно конфронтационен. Той спечели вота за лидерството с голяма разлика. Лиз Кендел – кандидатката на блеъристите, получи едва 4,5%. Социалните  сили, които крилото на блеъристите представлява, са малки, докато тези зад Корбин са огромни. Така че Корбин трябва да заложи на тези сили, да атакува и да принуди дясното крило в партията да капитулира. Но вместо това подходът му може да се опише с израза „Да убиеш с доброта“. Корбин прилага реформаторски, а не революционен подход.

Може би той има нужда да засили позицията си в партията?

Да. Основната му слабост е, че голямата част от депутатите са блеъристи. Как може да засили позициите си, ако не може да промени състава на депутатския корпус? Той не може да го направи като „убива с доброто“. Необходимо е да мобилизира поддръжниците си за борба. Ако продължи със сегашния си подход, може би неговите поддръжници ще се демобилизират.

Как виждате бъдещето на левицата в Европа и в света?

Левицата не само в Европа, но и в света е в състояние на реконструкция. Тя още се бори да преодолее загубата на масовите работнически партии, каквито съществуваха в миналото. Капитализмът е в голяма политическа криза, старите партии също. Това създава вакуум. Той може да се запълни и от леви партии като „Подемос“, и от десни сили като „Златна зора“ в Гърция. Основата за всичко това е кризата от 2008 г. Толкова години по-късно капитализмът още не е разрешил проблемите, довели до тази криза. Има основания да се разрази нова криза – както например видяхме, че сякаш се случва на борсата в Китай в края на 2015 г. Можем да сме сигурни, че ни предстои продължителна борба между класите и в този сценарий има безкрайни възможности за лявото и неговото реконструиране. Както се видя с опита на Гърция, успехът не е гарантиран. Трябва да сме сигурни, че реконструирането на лявото става в революционен дух. Както казва Роза Люксембург, изборът е между социализъм и варварство. Има много възможности за левицата да се реконструира. Но в същото време нейният провал създава потенциал за реакция.

Снимка: Дани Бърн от Комитета за работнически интернационал (снимка: Владимир Митев)

Източник: Солидарна България

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author