Двойнственият Николае Опришан

„Трябва да се опознаваме. Ние не знаем нищо едни за други. Има много ценни неща, които са просто отвъд реката, но на нас не са ни известни“, заяви румънският поет Николае Опришан, докато представяше в Русе българския превод на своята поетична книга „Изкуството на пожара“. Срещата с нея бе окачествена от някои присъстващи русенци именно като подобно откриване на ценност.

Водещият на събитието Крум Гергицов описа поезията на Опришан като „модерна лирика“, която „изисква задълбочени познания“, за да бъде разбрана; „възбуждаща нашата мисловност“ и пораждаща „много асоциативни връзки“. Нели Пигулева – поетеса и журналистка,  автор на предговора към българското издание на книгата, призна, че читателят  чувства стиховете на румънеца като свои, защото открива собствените си мисли в тях.

Известната преводачка от румънски език Анка Станева е човекът, предал на български посланията на Опришан в „Изкуството на пожара“. Актьорът от русенския театър Косьо Станев пък представи творби от стихосбирката.

В разговор с публиката роденият през 1953 г. в село Чоплани край Букурещ Николае Опришан сподели, че съчетава в себе си две различни природи. Едната е „немска“, свързана с дисциплината, с организацията и с точността. Тя помага в работата му за компанията, която отговаря за организацията на самолетните полети над Румъния.  Тази негова природа го е довела до двете му висши образования – по бизнес управление и по компютърни системи. Другата същност е бохемската, която го кара да пише стихове. Според Опришан двойнствеността е нещо характерно за хората и няма противоречие между тези две природи. Нещо повече, има връзка между това да помагаш на самолетите да летят и да пишеш стихове – една друга форма на полет.

Ето и една от неговите творби в „Изкуството на пожара“:

 

познавах един беден поет

 

толкова беден че се обличаше

с дрехите носени от умрелите

 

обсебен от неестествеността на нещата

години наред той изричаше

все същите думи

 

надяваше се че Господ

ще му прости някой ден

 

ако носиш дрехите на умрелите

можеш да си щастлив

можеш преди тях да постигнеш

безсмъртието

 

но ти още не знаеш точния механизъм

който ги съблича

преди да са станали вечни

 

Има евтина смърт

синтетични костюми картонени обувки новост

после един дъжд който винаги идва съблечен

 

от първия изгрев до последния залез

когато всички погребани мъртви но и живите сме пренесени

във сърцевината (дали?) на едно глухарче 

 Снимка: Николае Опришан (източник: Владимир Митев)

 Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author