Андрей Лука Попеску
Тази статия бе публикувана на 17 юни 2016 г. на сайта Gândul. Препечатва се със съгласието на румънската медия. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“. По текста има съкращения и незначителни корекции.
През януари 2016 г. Министерството на националната отбрана обявява, че сред стратегическите му приоритети е и целта с кодов номер К-22. Това е инициатива за създаването на „военноморска група на НАТО в Черно море, наречена „Съюзническа флотилия в Черно море“/“Черноморска флотилия“. Малко по-рано сегашният министър на отбраната Михня Моток е напуснал поста си в румънското посолство в Лондон, за да стане част от технократското правителство на Дачиан Чолош. През март министерството му започва технически преговори с българите по този въпрос. Инициативата е дискутирана и с турците.
Наистина, нито Михня Моток, нито друг представител на властта е изричал някога публично думата „флот“. Може би защото звучи много агресивно. Използвани са много думи и то с по-меко значение. Но проектът е дискутиран месеци наред със София и с Анкара. Бил е насърчен от стратегическия партньор на Румъния – САЩ, които дори намалиха своята военна сила в Черно море, заявявайки, че регионалният военноморски румънско-българо-турски проект би бил много по-ефективен, тъй като ще избегне ограниченията, поставени от Конвенцията от Монтрьо. Тя не позволява на военноморски съдове на страна без излаз на Черно море да стоят в него повече от 21 дни.
Три седмици преди срещата на върха на НАТО във Варшава, където този проект щеше да бъде предложен пред Алианса, Румъния обаче изглежда, че прави крачка назад. Това става след като в София политическите лидери отхвърлиха категорично инициативата, която се противопоставя на Русия. На 16 юни президентът Клаус Йоханис сложи точката по един необичаен за него начин: „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост…Говори се само за общи военноморски учения“.
Общи военноморски учения се извършват вече няколко години под егидата на НАТО в Черно море. В тях участват САЩ, но и България, Турция и други съюзници. Така че възниква легитимният въпрос – кой е регионалният проект на Румъния? Къде точно умря по пътя целта К-22?
Източници от Министерството на националната отбрана обясниха за Gândul, че всичко е било наред в деня на визитата на Клаус Йоханис в София. Двамата президенти – той и Плевнелиев, са направили декларации, които не са разкривали никакво неразбирателство. После нещо се е случило. „Не знаем какво. Но не беше за добро“.
В крайна сметка, източниците от МНО поддържат официалната версия на високо ниво, че никога не се е говорело за постоянна „флота“ на НАТО в Черно море, а за общи военноморски учения на ротационен принцип, така както се процедира с военновъздушните и сухопътните сили на НАТО в Румъния.
Кой е военноморският проект на Румъния в НАТО? „Пълна мъгла е“.
Експертът по външна политика Арманд Гошу коментира за Gândul казуса така: „Пълна мъгла е. Не е дори въпрос само на комуникация с медиите. Мисля, че в ума на хората, вземащи решенията, е мъгла и дори и те не знаят какво искат. Би могло да няма никакъв план и се опасявам от тази перспектива. Всъщност, те хвърлиха на пазара идеята за флота, светът я прие, звучеше добре. Беше ли обявена официално? Не чухте ли, че не е официална? Фактически не е? Мислехме, че е, но ни се каза, че е едно нищо. И се страхувам, че е просто едно нищо. Това е трагедията – че няма план за Варшава. Няма никаква флота. Има някакви общи обучения, може би каквито се правеха между балтийските страни през 90-те години. Те съществуват и сега, така че в този смисъл изглежда, че на практика всичко е било в нашия ум. Една голяма илюзия.“
Официалните румънски лица са говорили много за предно военноморско присъствие на НАТО в Черно море. Никога не са говорили за „флот“ или „флотилия“, въпреки че има официален документ на румънското правителство, който обявява това като стратегически приоритет. Военноморското присъствие на НАТО в Черно море е редовно от две години насам – откакто Русия анексира Крим. Общите учения вече осигуряват де факто постоянно присъствие на флотите на САЩ и на другите съюзници, така че да сдържат Русия.
„Погледнете декларациите на Михня Моток. Напълно е ясно, че искаше флот в Черно море. Както и че съществува съпротива и то не само у България. НАТО би желал да засили северния си фланг и да подходи гъвкаво в Черно море. Това, което ние направихме , беше да дадем нов аргумент за тази линия на НАТО. Но ако знаеш, че съществува подобен вид разделение, го разбираш в хода на общуването, а не го разкриваш. Да излезеш и да кажеш – чакайте малко, вие сте прости и не сте разбрали, е липса на професионализъм. Изнесено напред присъствие в Черно море не означава учения. Да не се вземаме едни други за идиоти“, обяснява бившият министър на външните работи Кристиан Дяконеску за Gândul.
„В международен план случилото се в София е катастрофа. Не е проблемът, че президентът не разбира от дума, а че до момента сме поддържали един проект, който не съществува. А сега държавният глава просто ни каза, че няма нищо“, убеден е Арманд Гошу.
Въпреки това, Гошу смята, че Румъния има план за срещата на върха във Варшава, който все още не иска да разкрие публично. Въпросът за флота в Черно море е чувствителен за Русия. Но, както казва Гошу, трудно е да се повярва, че Румъния е смятала как може за 5 месеца да успее да получи подкрепа за проект с подобна важност, докато по същото време балтийските страни и Полша работят здраво още от 2014 г., за да получат военнни гаранции от САЩ и НАТО.
„Във Варшава Румъния със сигурност има нещо, което не е публично, има обсъждани теми, не мога да си представя, че ще отидем там с празни ръце. Това, което излезе публично за флотът е фалшив проект. Истинският може би е таен. Не е възможно Румъния, една толкова голяма страна, разположена в съседство с Украйна, да не предложи нищо и да няма свое място на масата за дискусии на НАТО. Изключено е да няма нещо. Иначе се самодисквалифицира, губи уважението, което е извоювала. Идеята за флота беше за широката публика. Не можеш да лансираш един проект само 5 месеца преди обсъждането му на най-високо ниво. Никоя нормална държава с дипломатически практика не подхожда така към такъв проект“, твърди Арманд Гошу
Дипломатически провал или лоша публична комуникация, подхранена от България?
Публично се създава представата, че Румъния е работела за един проект за регионален военномороски флот на НАТО в Черно море, докато в София идеята е била отхвърлена от българския президент и премиер. Те заявиха, че не може да става дума за подобен флот, а само за общи учения в Черно море. После Йоханис повтори тези думи. Така възниква усещането за едно скъсване в междудържавните отношения. Бившият президент Траян Бъсеску обвини Йоханис в „неприятен провал“.
Тази представа е поддържана и от бившия шеф на дипломацията Кристиан Дяконеску, който смята, че вземащите решенията в Букурещ не са знаели как да си преценят ходовете или най-малкото, че са оставили тази представа публично.
„Когато говорим за политика на най-голямата държава-членка на НАТО в източния му фланг – Румъния, това предполага ангажимент в един чувствителен проект на сигурността, в който да се отчитат всички елементи на регионалния и вътрешния контекст. Тези елементи трябва да се познават от институциите в Букурещ. Така ще се прецени в какви стъпки и за какво може да има ангажимент във връзката с България. Приказките за учения са безполезно увъртане. Ясно е, че на източния фланг на НАТО има сериозна заплаха от Изток. Това е публично известно. Очаква се във Варшава да се вземат решения за противопоставянето и сдържането на тази заплаха. Тези дни северният фланг – Полша и балтийските страни, вече е взел мерки и там се работи съгласувано. На южния фланг виждаме, че страните не са успели да съберат интересите си в регионален проект. Това беше очакването към Румъния, България и Турция“, добавя Кристиан Дяконеску.
Бившият министър на външните работи смята, че на срещата на върха на НАТО ще се вземе решение „на две скорости“ – т.е. ще се действа по един начин на североизточния фланг и по друг на югоизточния.
„Не става въпрос за война, а за разполагане на огнена сила, което да покаже на Руската федерация, че ако иска да атакува държава от фланга, ще се сблъска с НАТО. Ако НАТО има различен подход спрямо Севера в сравнение с Юга, това е проблем. Сега се отваря прозорец на възможностите за нас и българите. Приказките колко те са заинтересовани от подобно позициониране, можем да дискутираме публично и в пресата. Но институциите трябва да знаят колко и докъде могат да развиват двустранното взаимодействие. Когато изпратихме в София президента, тоест последната инстанция, около него нямаше нищо като проект, независимо как ще го наречем. Трябва да имаме предвид някакво решение и то трябва да бъде приложено. Има възможност да направиш нещо секторно, на ниво на голяма държава, свързано с военноморските сили. Или да отидем в Брюксел и да кажем – не можем да се разберем с тях, може да имате вие необходимите ресурси, за да определите какво трябва да се прави. Разигралият се в България вариант е най-глупавият“, заяви Дяконеску.
От друга страна, бившият президентски съветник Юлиан Фота смята, че впечатлението за разминаване в двустранните отношения е създадено най-вече от България, а не от Румъния. Само че идеята, че румънците са отишли в София с проекта за флот, който е бил отхвърлен, не издържа.
„Това е вътрешнобългарска игра. Доколкото знам, това, което румънците са предложили на българите и на турците, е едно военноморско сътрудничество относно военните проблеми на Черно море. От това, което виждам при българите, при тях има разминаване между премиер и президент. Президентът е бил под натиск в последно време, а Борисов разполага с по-ограничено пространство за маневри, доколкото има крехко мнозинство и трябва да зависи от проруските партии. Не застанаха на наша страна, защото дори и аз не знам какво искат те на срещата на върха. Българите заявиха на една конференция в Букурещ, че Русия не е възприемана като заплаха в България“, обяснява пред Gândul Юлиан Фота.
Хронология на един мъртвороден флот
Януари 2016 г.: Министерството на националната отбрана публикува на сайта на румънското правителство стратегическите приоритети за 2016 г. Сред тях е „Прокарване на инициативата за създаването на военноморски формации на НАТО в Черно море, наречена: „Съюзническа флотилия в Черно море/Черноморска флотилия“. Стратегическата цел има код К-22, без да са уточнени какви ще са разходите, свързани с нея и срокът за изпълнението й в периода февруари 2016 г. – октомври 2016 г.
Февруари 2016 г.: Американският посланик в Букурещ Ханс Клем обявява, че Русия инвестира големи суми в развитието на военните си възможности в Черно море и че ще доминира военно този район до 2020 г.- въпреки настоящите усилия на САЩ и на НАТО да поддържа постоянно в Черно море един ротационен военноморски флот. В този контекст американският представител смята, че тежестта за противодействие на тези заплахи ще падне върху Румъния, България и Турция – трите съюзнички на НАТО в Черно Море. Според него те ще трябва да увеличат военноморските си възможности.
Американското присъствие в района „няма да достигне до ниво, на което ще може да конкурира руското военноморско присъствие“, въпреки обявените намерения на НАТО за 2017 г. Те са свързани с четирикратното вдигане на бюджета за Европейската инициатива за защита, обяснява още Ханс Клем.
Март 2016 г.: Делегация от експерти на МНО, водена от Михня Моток посещава София, където започват техническите преговори по този въпрос. Дискусии са проведени и с Турция. Говори се за „общ капацитет за отбрана“ в Черно море под егидата на НАТО.
Април 2016 г.: Министърът на отбраната Михня Моток говори в интервю за Hotnews за инициативата на Румъния в Черно море, без да посочи за какво точно става въпрос. „Това е една инициатива в процес на уточнение, която се отнася за военноморското измерение на концепция за отбрана, предложено от НАТО за източния фланг. Съответно говори за едно съюзническо присъствие, изнесено напред, което е ротационно, с многонационален характер и възможност да се получат съответстващите подкрепления в достатъчна степен според наличностите за извършване на мисиите“.
В интервю за Agerpres Моток говори за начина на организация на ученията: „Основният въпрос, за който мислим, е да оценим военноморските възможности на ниво крайбрежни съюзници, да оценим натрупания опит в една много интензивна програма на учения и военноморска подготовка от последното време. Също така мислим за нелегалното присъединяване на Крим и до момента се опитваме да поставим всички тези елементи в една системна форма за подготовка и извършване на общи учения. Става въпрос за един план, който най-напред естествено ще включва съюзниците от Черно море и който всъщност отразява много добре участието на членовете на Алианса, които нямат излаз в Черно море, но вече участват в съвместни учения в региона. САЩ, Великобритания, Франция са се включвали вече по подобен начин. Това е един план, който е отворен и за крайбрежни страни-партньори на НАТО, но не са негови членки.
Май 2016 г.: В Девеселу е обявена за технически и официално функционираща системата за противоракетна отбрана на САЩ и НАТО. Премиерът Дачиан Чолош говори заедно с Йенс Столтенберг – главният секретар на НАТО за проекта: „Това бе инициатива на Румъния и сега сме много активни в изграждането на това присъствие на НАТО и в Черно море. Осъзнаваме, че за да съществува тази структура, е необходимо и участието на други партньори на Румъния. Имаме напреднали дискусии със съседите българи и с приятелите турци, за да създадем заедно това присъствие. Веднъж, щом то е изградено, се надяваме да разчитаме на участието и на други съюзници в Черно море. Нашето намерение е да представим този проект на срещата на върха на НАТО във Варшава.“
Юни 2016 г.: След събитията на 15 и 16 юни в София, румънският президент Клаус Йоханис обявява: „Тази инициатива, която представих и на президента, и на премиера на България, цели сътрудничество под формата на общи учения и тренировки на румънските, българските и турските военноморски сили. Ние вярваме, че тази инициатива в крайна сметка трябва да се намира под чадъра на НАТО, тъй като трите крайбрежни държави – Румъния, България и Турция, са членки на НАТО. Вероятно се е появило някакво погрешно разбиране за концепцията за флот на НАТО. Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създава свой флот в Черно море.“
Снимка: Американският посланик в Букурещ Ханс Клем обяви през февруари 2016 г., че военноморското присъствие на Щатите в Черно море никога няма да достигне ниво, на което може да оспори превъзходството на Русия в региона (източник: Уикипедия)
Източник: Gândul
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
