Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 20 юни 2016 г. на сайта на списание A-specto.
Успя ли президентът Росен Плевнелиев да заслужи националния орден „Звезда на Румъния“, който получи на 15 юни от румънския си колега Клаус Йоханис? А какви са заслугите към българската държава на Йоханис, който е на власт от около година и половина, та той беше удостоен от Плевнелиев с орден „Стара планина“ с лента?
Медиите в Румъния и България се фокусираха върху геополитическите измерения на провалилата се идея за антируски флот в Черно море и мълчаха за множеството отворени въпроси, които посещението на Йоханис в България породи. Фактите обаче говорят. В първия ден от визитата на журналистически въпрос и румънският президент, и българският му колега заявяват общи действия (виж карето „Едно към едно“) в подкрепа на румънската идея за флот под егидата на НАТО в Черно море, в който трябва да участва и Турция. На втория ден – 16 юни, по обяд, българският премиер Бойко Борисов, военният министър Николай Ненчев и президентът Плевнелиев заедно отхвърлят идеята за подобна военна структура, „така, както е предложена“ и без одобрението на НАТО.
Няколко часа по-късно в град Мартен край Русе Йоханис прави важни уточнения, за да пресече „възникналите интерпретации“. „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създаде свой флот в Черно море“, завява Йоханис, оправдавайки идеята си с това, че военноморската инициатива всъщност се отнасяла за общо обучение и тренировки на трите черноморски членки на НАТО – Румъния, България и Турция. От Букурещ долита и мнението на румънския премиер Дачиан Чолош. Според него не става въпрос за флот, а за сътрудничество в Черно море под егидата на НАТО между крайбрежните страни-членки на пакта.
За да се разбере какво всъщност е станало, е добре да се вгледаме в множеството контексти, в които казусът се разгърна.
Международният контекст
Идеята за флот на НАТО в Черно море бе изказана още през януари т.г. от румънския министър на отбраната Михня Моток, а неофициално се обсъжда вече почти година. През април Моток уточнява, че в този флот могат да влязат Румъния, Украйна, Грузия и САЩ. „Проблемът“ е, че юридически не е възможно никоя страна извън Черно море да държи свой военен кораб в басейна за повече от 21 дни. Това налага скъпоструваща постоянна ротация на морските съдове, ако става въпрос за страни от НАТО, които не са крайбрежни.
Идеята на някои от регионалните страни, които се опитват да са лидери в конфронтацията с Русия – Румъния, Украйна или Турция, е да „качат“ НАТО на своите кораби, т.е. да вкарат Алианса в противопоставянията си с Москва, обяснява бившият заместник-външен министър Любомир Кючуков в интервю за телевизия Bulgaria on Air. В какъвто и формат да е подобен антируски военноморски съюз в Черно море, Турция ще бъде лидерът в него, тъй като тя има най-големият флот сред възможните участници. До момента обаче София винаги се е противопоставяла дипломатически на опитите на Анкара да привлече под своя шапка регионалните флоти, независимо че като натовски съюзник България участва в съвместни морски учения с южната си съседка.
Румъния се надяваше да получи подкрепа за идеята си на регионално ниво и така да се оформи лоби за предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава (на 8 и 9 юли), което да одобри проекта за антируски флот в Черно море. Сега обаче Йоханис твърди, че идеята всъщност не била за флот, а за учения на трите натовски черноморски държави.
Румънският контекст
Бившият президент Траян Бъсеску заяви от профила си във Фейсбук по повод на срещата: „Неприятен провал в София. Президентът Йоханис отиде в българската столица, за да получи съгласието на България за създаване на флот на НАТО (Румъния, България, Турция) в Черно море. Как е било възможно президентът Йоханис да отиде в София с обявена предварително цел, а там да получи публичен отказ от българите? Господин президентът Йоханис е станал жертва на една некомпетентност и е създал негативно политическо събитие, трудно за оценяване от гледна точка на авторитета на Румъния както в НАТО, така и в ЕС. Един президент не прави визита в друга страна, за да бъде отхвърлен от партньорите си, а я прави в момента, в който има договорено в детайли разбирателство. Целта на срещата е само да даде валидност и да се подпише това, което е договорено предварително. При нормални обстоятелства в този момент външният министър Лазар Команеску, военният министър Михня Моток, директорът на SIE (службата за външно разузнаване, бел. авт.) Михай Ръзван Унгуряну и съветниците за външната политика и националната сигурност не трябва повече да заемат постовете си“.
Това, което за Бъсеску е некомпетентност, за близкия до него вестник „Евениментул зилей“ е знак, че институциите може би не поддържат Йоханис. „Съществуват отговорни лица в румънската държава, които са били задължени да гарантират, че Клаус Йоханис няма да попадне в ситуация, в която е уязвим. Те трябваше да преговарят предварително с българската страна и при най-малкия знак на отказ да посъветват президента да откаже визитата“, обяснява журналистът Силвиу Серджу. Той посочва, че Лазар Команеску, Михня Моток, Михай Ръзван Унгуряну, Богдан Ауреску (президентски съветник по външната политика) и генерал Йон Опришор (президентски съветник по национална сигурност) трябва да отговорят на въпроса: как Румъния е попаднала в толкова неудобна ситуация в международен план, и да понесат отговорността си според нивото на виновност. Серджу счита за най-голяма отговорността на SIE.
Тази хипотеза има своята значимост, доколкото в последните седмици преди визитата на Йоханис в София противоречията му с шефа на SIE Унгуряну се изостриха. Те бяха свързани както с публикации срещу държавния глава в медии, считани за близки до офицери от SIE, така и с президентско искане на оставката на разузнавача, изпратено чрез…есемес.
През годините в медиите се появиха информации, че бившият премиер и кандидат за президент през 2014 г. Виктор Понта е бил сътрудник именно на SIE. Победата на Йоханис на президентските избори през ноември 2014 г. бе удар именно по лобитата на сигурността в Румъния, които продължават да полагат усилия да възстановят влиянието си. След провала в София в румънските медии като цяло се утвърждава впечатлението за липса на професионализъм във външната политика, олицетворявана от президента Йоханис.
Българският контекст
Подобно на северната ни съседка, у нас случаят се разигра в специфичен вътрешнополитически контекст. Като че ли печелившият тук е премиерът Бойко Борисов, след чиято намеса българската позиция се промени на 180 градуса. Дали това не бе начин той да спечели точки, както във вътрешен план преди изборите, така и във външен план на фона на непоправимия атлантически наивист Плевнелиев? Бликналата народна обич към човека, дал външното министерство на Даниел Митов, военното – на Николай Ненчев, и президентското кресло на Плевнелиев, показва, че случилото се на 16 юни дава резултат. Най-малкото България избягва нова конфронтация с Русия. България очевидно няма интерес, нито да загуби руските туристи, нито шансовете си да създаде регионален газов хъб с руска помощ.
Регионалният контекст
В Румъния помагат на Борисов да получи желания образ. В анализите си тамошни политически експерти масово го наричат „русофил“, тъй като е отхвърлил идеята за антируски флот в Черно море. Услужливи български медии се опитаха да създадат впечатление, че отношенията с Турция са влошени в резултат на действията на премиера. В. „Капитал“ обаче се позова на турското посолство, че споразумението за реадмисия на бежанци не е било отменяно. В интервю за Радио Пловдив генерал-майор Съби Събев – председател на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ и бивш представител на страната ни във военното командване на НАТО в Брюксел описа казуса с визитата на Йоханис като „хибридна операция“, без да посочва кой е поръчителят на тази акция и какво цели.
Всъщност НАТО към момента не подкрепя официално идеята за антируски флот под своя егида в Черно море. Не всички държави поддържат войнстващия курс спрямо Русия. На 18 юни германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер порица провеждащите се учения на НАТО в Полша и балтийските държави, като ги сравни с „дрънкане на оръжие“ и „разпалване на войни“. Близките връзки на Борисов с германското ръководство може също да крият част от обяснението за случилото се в София.
Но големият отговор на въпроса „Защо?“ е свързан със САЩ. Когато Румъния прави предложението си за общ антируски флот в Черно море, все още в Турция министър-председател е считаният за по-приемлив за Запада политик Ахмет Давутоглу. След оставката му проблемите на Анкара с кюрдите, със съседите и със Запада достигат до нов връх.
Независимо, че е в НАТО, Турция полага усилия да пречи на мисията на алианса в Егейско море, която цели предпазване от трафик на хора. И нищо чудно, че български политолози, които са известни с антипатията си спрямо Русия, сега обясняват, че присъединяването на България към идеята за антируски флот в Черно море на практика щяло да означава подчиняването й на турските регионални амбиции. „България е суверенна държава и нашата сигурност е функция на българския национален интерес, а не на амбициите за турска черноморска хегемония“, заяви експертът Огнян Минчев на блога си.
Развръзката
Възможно е и САЩ да са си дали сметка, че не трябва допълнително да се увеличава влиянието на Турция в региона, както и че НАТО не печели от подобна стъпка. Букурещ обаче не е можел внезапно да се откаже от собственото си предложение. В същия момент София е търсела начин да покаже, че може да има самостоятелна позиция. На Запад съществуват различни лобита и не всички искат директна конфронтация на всяка цена и по всяко време с Русия. Затова парадоксално може всички основни заинтересовани да имат интерес, така че предложения за конфронтация с Русия да бъдат отиграни умело. Сега Букурещ за пореден път показва, че е верен съюзник на САЩ в региона на фона на София, която пък създава впечатление за по-голяма умереност. България демонстрира, че следва националните си интереси, вместо да залита идеологически в крайности. Всеки си играе собствената игра.
А за тандема от регионални „ястреби“ Плевнелиев-Йоханис (и двамата нямат дълбоки корени в държавния апарат на страните си) остава утехата от разменените дрънкулки, в случая – висши държавни ордени…
Едно към едно
По време на пресконференцията на 15 юни 2016 г. след срещата на Плевнелиев и Йоханис в София журналист пита двамата президенти:
На срещата на върха на НАТО във Варшава ще имате ли обща позиция, която поддържа постоянно военноморско присъствие на НАТО в Черно море? И какви шансове за успех ще има подобна стъпка, като се вземе предвид враждебността на Русия?
По-важната част от отговора на българския президент Росен Плевнелиев, така, както е качен на сайта на румънското президентство:
България не само на думи, но и на дела ще подкрепи всяко усилие за подобряване на сигурността в региона. Това е в нашия стратегически интерес. България ще допринесе за създаването на тази структура на НАТО в Румъния, както и ще очаква да бъде взето решението във Варшава. Чухте вчера и позицията на министъра на отбраната на България, господин Николай Ненчев, след срещата му в Брюксел с неговия колега от Румъния. България поддържа инициативата и ще участва с до 400 военни на принципа на ротацията. Но не само това. Нашите румънски приятели имаха една нова инициатива, която поддържаме и се нарича регионална военноморска инициатива в Черно море. Тя е с отбранителна цел, очевидно, и ние ще подкрепим тази нова инициатива на Румъния.
Отговорът на румънския президент Клаус Йоханис:
Тази морска инициатива в Черно море идва в контекста, в който междувременно целият свят признава изключителната стратегическа важност на Черно море и на черноморския регион – важност и за цялата организация на НАТО в тази част на света. Ние не искаме да се върнем към Студената война и в никакъв случай не се подготвяме да атакуваме когото и да е. Но ние искаме да бъдем в положение, в което да се защитим и да докажем, че сме тук. Така трябва да се гледа на военноморската инициатива в Черно море и мислим, че е естествено в нея да участват крайбрежните държави на Черно море. Както съм подчертавал и в други случаи, Румъния не само получава сигурност. Ние искаме и да участваме, и да предложим на свой ред сигурност в региона. И тогава в тази инициатива, смятаме, че с много ентусиазъм освен Румъния и България, сигурно ще участва и Турция. Искаме да създадем инициативата локално, но да получим в кратък срок и чадъра на НАТО, защото сме съюзници в Алианса…Може би ще започнем с прости военни учения, с такива на обучение или на съвместимост и ще проследим как еволюира всичко във времето. Важно е да представим тази инициатива на съюзниците ни в НАТО и да започнем да ги убеждаваме, че тя идва в подкрепа на целия Алианс.
Румънският президент Клаус Йоханис заявява в Мартен, Русенско, 16 юни 2016 г.:
Тази инициатива, която представих и на президента, и на премиера на България, цели сътрудничество под формата на общи учения и тренировки на румънските, българските и турските военноморски сили. Ние вярваме, че тази инициатива в крайна сметка трябва да се намира под чадъра на НАТО, тъй като трите крайбрежни държави – Румъния, България и Турция, са членки на НАТО. Вероятно се е появило някакво погрешно разбиране за концепцията за флот на НАТО. Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създава свой флот в Черно море.
Бившият румънски президент Траян Бъсеску писа във Facebook на 17 юни 2016 г.: Неприятен провал в София. Президентът Йоханис отиде там, за да получи съгласието на България за създаване на флот на НАТО (Румъния, България, Турция) в Черно море. Как е било възможно президентът Йоханис да отиде в София с обявена предварително цел, а там да получи публичен отказ от българите?
Как МВнР, Министерството на отбраната, съветниците на президента са подготвили получаването на съгласие от България? Защо SIE (румънската служба за външно разузнаване) не е възпряла президента?
Господин президентът Йоханис е станал жертва на една некомпетентност и е създал негативно политическо събитие, трудно за оценяване от гледна точка на авторитета на Румъния, както в НАТО, така и в ЕС. Един президент не прави визита в друга страна, за да бъде отхвърлен от партньорите си, а я прави в момента, в който има договорено в детайли разбирателство. Целта на срещата е само да даде валидност и да се подпише, това, което е договорено предварително. При нормални обстоятелства в този момент външният министър Лазар Команеску, военният министър Михня Моток, директорът на SIE Михай Ръзван Унгуряну и съветниците за външната политика и националната сигурност не трябва повече да заемат постовете си.
Снимка: Клаус Йоханис (източник: Европейската народна партия)
Източник: A-specto
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
