Илие Шербанеску: Партиите започнаха да пречат на действителните стопани на Румъния

Владимир Митев

Тази статия излезе на 19 декември на сайта „Солидарна България“.

Илие Шербанеску (р. 1942 г.) е румънски икономист и анализатор, който е бил министър на реформата между декември 1997 г. и април 1998 г. Експертът е автор на над 600 публикации и на няколко книги. Последната от тях се казва „Румъния – една колония в периферията на Европа“ и изследва различни измерения на съвременната румънска икономика, които доказват, че тя е периферна и изцяло зависима от чуждестранните собственици.

С Шербанеску разговаряхме на 12 декември – ден след парламентарните избори в Румъния, спечелени от Социалдемократическата партия с 45,5%. Втора се класира дясната Националнолиберална партия от семейството на ЕНП, коята събра 20%. Трета по брой гласове се оказа новата формация Съюз „Спасете Румъния“ на алтернативния политик Никушор Дан с 8,82%, предпочетен предимно от младата част от средната класа – програмисти, активисти по граждански каузи, хора със свободни професии и от корпоративния сектор.

На вота на практика имаше два лагера. Единият беше съставен от социалдемократите и Съюза на либералите и демократите. Лидерите и на двете формации имаха проблеми с правосъдието – бяха осъждани или обвинени в корупция. Другият лагер беше съставен от Националнолибералната партия и Съюзът „Спасете Румъния“, които макар че не поддържаха официално контакти помежду си, предложиха за премиер бившия еврокомисар  Дачиан Чолош. Той бе премиер на т.нар. технократско правителство в периода 2015-2016 г., съставено от кадри на бизнеса и на НПО-тата, които се обявиха за различен вид управленци от корумпираните и неефективни политически фигури. Когато дойде време за избори, Чолош каза, че няма да участва в кампаниите. Неговият опит да остане на върха в румънската политика провокира интерпретации, че номиналната демокрация в Румъния ще бъде заменена с технокрация т.е. с управление, което черпи сила от дискурсите на компетентността и честността, отразяващи разбиранията на средната класа, а не от политическото представителство, което ползват партиите и което отразява интересите и на по-маргинализираните слоеве. Неочаквано високата подкрепа за социалдемократите обаче срина проекта „Чолош“.

Господин Шербанеску, как интерпретирате победата на румънската Социалдемократическа партия на изборите от 11 декември?

Представата, че левицата е спечелила е една глупост. Защото това разделение на ляво и дясно в Румъния не е нещо естествено. Няма никаква връзка с традиционните доктрини. Това разделение на ляво и дясно не отразява някаква лява или дясна същност на партиите, а само според начина, по който те се представят, т.е. етикета им.

Има интерпретация и че самата Социалдемократическа партия (PSD) се е придвижила много надясно…

Да бъдем сериозни, те никъде не са се придвижили. Те са виновниците днес Румъния да бъде една колония. Те са предали интересите на страната и ценностите на лявото, които не са измислени в Румъния и съществуват от столетия.

Основният индикатор за състоянието на икономиката е разделението на БВП между труда и капитала. По времето на комунизма то беше както е днес на Запад – т.е. капиталът (макар и тогава държавен) получаваше по-малък дял от БВП от труда. В момента трудът има дял само 30%. Това е нещо скандално. Именно този нарушен баланс обяснява ниските заплати и състоянието на Румъния.

Кой преведе Румъния от най-ортодоксалния комунизъм към най-дивия капитализъм? Социалдемократите бяха на власт – най-голямата партия от последните 27 години. Ако Румъния днес се намира в най-скандалния тип капитализъм, това е по вина на PSD. Така че тази нова любов на румънския електорат към социалдемократите няма обяснение във факта, че партията е лява.

Как тогава да си обясним резултатът от изборите?

Заедно с трансформирането на Румъния в колония чуждестранният капитал получи собствеността върху икономиката. Според мене това му дава правото и да избира администрацията. Така се обяснява довеждането в страната на Чолош, докаран от Брюксел. Установената в страната политико-икономическа система си каза: „Повече не съм заинтересована администраторите да бъдат избирани. Искам администраторите да ги назначавам аз – собственикът“.  Чолош бе лицето на този проект. Той не бе избран от никого. Всяка капиталова система в Румъния има чуждестранен собственик и румънски елемент в управлението си – един вид прислуга, която не се избира, а се назначава.

Идеята на тези избори беше да се елиминират политическите партии. Чолош е само един инструмент за това. Той е марионетка. Чуждестранният собственик държи собствеността и избра Чолош, за да я управлява. Само че тази нова система среща пречки в лицето на партиите, а най-голямата от тях е Социалдемократическата. Ако проследите кампанията след завръщането на Чолош, ще забележите че всички сили бяха хвърлени в атаки по социалдемократите. Партиите пречеха на днешните стопани на румънската икономика.

Чуждестранният капитал вербува десните да направят това, което той иска. За да бъде сигурен, че ще успее, реши, че партиите са нещо лошо. От години PSD станаха олицетворение на злото в Румъния. Не казвам, че не идва зло от тях, но според мен е по други причини.

PSD е препятствието пред разпускането на партиите. Срещу социалдемократите се използваха всички механизми, включително антикорупционната прокуратура DNA. След това бе доведен Чолош. Той бе представен от консервативната Националнолиберална партия (PNL) като решението. В същото време цялата власт, която не е в партиите – например DNA и службите, създаде няколко нови партии, които да вземат гласове от PSD и така да му нанесат поражение. Но тези усилия имаха само един успех – Съюзът „Спасете Румъния“ (USR). Останалото се провали и при преразпределянето на гласовете ще отиде при PSD. “Спасете Румъния“ взе от десницата. Тя провали национал-либералите, които взеха само 20% .

Хората не са прости. Виждайки маневрите за които ви говоря, виждайки, че PSD е изправена до стената и че всички лидери са разкарвани по прокуратурата и съда с измислени или нарушаващи правата им обвинения, те се усетиха и реагираха. Вотът бе е едно движение против румънските слуги на чуждестранния капитал.

Какво ще следва оттук нататък?

Според мене войната започва едва сега. Защото чуждестранният капитал е собственикът. И той няма да се откаже от идеята да има свой губернатор. Дали ще е Чолош, дали ще е друга формула – не знам как ще бъде в бъдеще. Вотът от 11 декември е един голям провал за системата. Тя ще атакува по два начина – през DNA и отвътре чрез търсене на предатели в PSD.

Не казвам, че социалдемократите няма отново да бъдат изкушени да служат на чуждестранния капитал. Не казвам, че не биха могли да предадат пак хората. Казвам само, че това е нов момент, в който чуждестранният капитал вече има собствеността. И когато ти си собственик, ти решаваш. Дойдохме до момента, в който чуждестранният собственик иска да гласува и той. Експериментът Чолош бе ясен – без партии, без парламент. И хората зад този проект регистрираха поражение. Но те няма да го приемат. Собствениците в икономиката няма да приемат онези хора, които винаги губят в политическите и икономически отношения, да задават дневния ред.

Какво ще се промени?

Нищо. Очаквам да започне много тежка война, в която DNA ще бъде използвана като оръжие срещу PSD. Ще има отцепници от PSD. Съществуват няколко ключови момента, свързани със закони. Трябва да бъде променен Наказателния кодекс. Половината от исканите промени са по волята на Конституционния съд. Има и други промени, които PSD би могла да реализира, за да елиминира някои злоупотреби. Тези промени са необходими според асоциациите на магистратите…

До каква степен вотът от 11 декември е и своеобразен румънски отговор на Брекзита и на избирането на Тръмп в Щатите?

Според мен резултатите от изборите нямат връзка с Брекзит и Тръмп. Но това, което ще последва, ще има. То ще бъде едно отчаяно действие на чуждестранният капитал да не загуби никаква позиция, точно заради реалностите, които регистрирахме с Брекзит и Тръмп. Ще се бори още по-яростно срещу тази победа на PSD, която ще бъде интерпретирана в смисъл, че не трябва да се позволи на ситуацията да се влоши, т.е. целта ще е да се инкасират по-малки загуби. Победата на Социалдемократическата партия е провал за системата. Опитаха се да хвърлят на боклука тази партия и хората гласуваха против тях. Но самите социалдемократи всъщност не се опитаха да направят каквото и да било в ушърб на системата. Не се е опитаха да спрат правосъдието. Но попречиха на онези, които искат да управляват Румъния без парламент. През цялото време социалдемократите бяха замеряни с кал. И повтарям, на мене не ми харесва PSD въобще. Проблемът е, че ги критикуват само заради това, че съществуват и че са вляво.

До каква степен може да се очаква размразяване на отношенията между Румъния и Русия при едно правителство на социалдемократите?

PSD няма никаква връзка с Русия. С Русия бе свързан Илиеску, който беше лидер на PSD преди време. Не казвам, че няма симпатизанти на руснаците сред социалдемократите, но не и сред хората, които сега управляват партията. Онези, които държат властта зад кулисите в Румъния говорят винаги против Русия.

Днес Унгария използва проблемите на ЕС, за да спечели нещо за себе си. Полша също води собствена политика. България и тя играе в тази посока. София отхвърли проекта за флота в Черно море, което е прекрасно. Това, което България направи има значение и дразни много някои хора, разбира се. Сега за тях е важно Румъния да не направи някакво грешно движение от гледна точка на Запада. Тя остана единствената държава, която е напълно вярна на предписания й курс.

Снимка: Илие Шербанеску (източник: Владимир Митев)

Виж подборка на всички статии на блога за парламентарните избори през 2016 г. в Румъния!

Източник: Солидарна България

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author