Мостът на приятелството и Велика Румъно-България
Share this:
Двете държави, разделени от река Дунав, страдат от липсата на инфраструктура и на осъзнатост, че пътят и за двете напред е във взаимната им свързаност
Сорин Йоница
Тази статия бе публикувана на блога на Сорин Йоница на 17 декември – 4 дни, след като той даде интервю за блога „Мостът на приятелството“. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“.
Дадох интервю за резултатите от изборите в Румъния пред българска медия. Приятелят Владимир от Русе поддържа този блог, който си струва четено и се нарича „Мостът на приятелството“. Той е за румънско-български теми и се поддържа на двата езика.
Както обсъждах с него през изминалите дни, ако не съществуваше сериозното препятствие на различните езици – а за нас, румънците, и на кирилицата – двата народа щяха да открият бързо и с учудване колко подобни са техните институции, проблеми, общества, обичаи, кухня, представа за добри и лоши маниери, както и близка история. Всъщност ги сближава и по-старата история: дунавската зона от едната и от другата страна в продължение на хилядолетие и половина е едно пространство на влахо-славянско съжителство. Етно-културните пуризми и херметично затворените граници са били въведени съвсем скоро във времето.
Това, което правят съседите, ни оказва голямо влияние. Предполагам и точно това е идеята на Европейския съюз, който желаем, нали? Например, Букурещ е естественият център за туристически забележителности, развлечение и шопинг през уикенда за около милион и половина души от Североизточна България.
Те обаче страдат, защото нямат по-бърза връзка с нашата столица и с летище „Отопени“, където отиват за да вземат самолет, освен вечно задръстения мост Гюргево-Русе. Той трябва да бъде разширен до четири вместо сегашните две ленти или да се построи нов мост до него. Мост като този при Видин-Калафат трябва да се издигне и при Кълъраш-Силистра, където има голям трафик и от двете страни.
А Букурещ трябваше вече да има околовръстен път с директен достъп до летище „Отопени“, за да се превърне в хъб на икономически растеж за целия регион на Южна Румъния и Северна България.
Прочети и на румънски език!
Източник: Ionița`s
About Author
За жалост, кирилицата е отменена като официална писменост в Румъния в средата на 19 век. Но благодарение на спасяването във Влашко на много наши реликви, сега те са запазени като румънски дарове в манастирите на Атон.