Замърсен петрол, предназначен за рафинерия в Румъния, е спрян: интервю с експертка по енергетика

Каталин Дяку, TVR, 5 август 2025

На 5 август 2025 г. телевизионният водещ на TVR Каталин Дяку интервюира експерта по енергетика Евгения Гушилов във връзка със замърсяването на петрола, пренасян от два кораба, предназначени за Румъния и идващи от турското пристанище Джейхан. Румънското правителство беше принудено да освободи спешно петрол и дизелово гориво от стратегическите си резерви, за да не се налага да прекъсва дейността на рафинерията Petrobrazi. Евгения Гушилов поставя инцидента в геополитически контекст, обяснява какво означава той в румънския контекст и добавя защо не е реалистично да се очаква значително увеличение на производството на петрол в Румъния.

Каталин Дяку, телевизионен продуцент, TVR:

Първо, говорим за проблемите, възникнали във връзка с доставките на суров нефт за Румъния. Министерството на енергетиката беше принудено да обяви извънредно положение, кризисна ситуация, след като рафинерията Petrobrazi остана без част от суровия нефт от Азербайджан, необходим за рафиниране. Освен това, OMV Petrom, компанията, която притежава рафинерията, отхвърли две доставки азербайджански нефт с мотива, че са били замърсени с органични хлориди в пристанището на товарене в Джейхан, Турция.

Данните на Националния статистически институт показват, че Румъния става все по-зависима от вноса на суров нефт. Ето за какво става въпрос: през първите пет месеца на годината нефтените ресурси на страната ни са били 4,72 милиона тона нефтен еквивалент, от които вносът е съставлявал 3,67 милиона тона, или почти 80% от общото количество.

Вътрешното производство достигна общо около един милион тона нефтен еквивалент, което представлява около 22% от общия обем. Ако сравним ситуацията през първите пет месеца на годината с тази през същия период на миналата година, ще установим, че вътрешното производство е спаднало с около 7,4%. През същия период вносът на суров нефт е нараснал с над 40%.

Освен това данните на Националния статистически институт показват, че през последните години вътрешното производство на суров нефт е имало все по-малък дял, достигайки около 24% през миналата година. Интересно е да се отбележи, че то е спаднало под прага от 30%, достигнат през 2021 г. Ще обсъдим тази тема с анализатора на енергийния пазар г-жа Евгения Гушилов, която е в пряка връзка с нас. Добър ден!

Евгения Гушилов:

Здравейте!

За начало виждаме, че Министерството на енергетиката обяви извънредно положение, кризисно състояние, след проблемите с доставките в рафинерията Petrovrazi, свързани с инцидента с вноса на суров нефт от Азербайджан. Представителите на OMV Petrom, компанията, която притежава рафинерията, отхвърлиха две доставки на суров нефт с мотива, че са били замърсени с органични хлориди, а това замърсяване е станало в пристанището на товарене в Джейхан, Турция. Поради тази причина рафинерията не разполагаше с част от суровия нефт, необходим за рафиниране.

Моля, кажете ни колко уязвими сме към такива ситуации? 

Обикновено замърсяването с органични хлориди е рядко явление и това е първият случай, когато се регистрира такова нещо в държава-членка на Европейския съюз. Това обаче не изключва възможността да става дума за саботаж в пристанището на товарене, съответно в Азербайджан.

От друга страна, ако говорим за обеми, OMV Petrom е отхвърлила два кораба, които са превозваха общо 184 000 тона нефт. Това не е много голям обем, а представители на компанията и на Министерството на енергетиката уточниха, че са засегнати 10 дни от производството при обичайния капацитет на рафинерията Petrobrazi. Министерството на енергетиката освободи 110 000 тона от запасите за извънредни ситуации, които също са собственост на OMV Petrom, което означава, че част от този временен дефицит е покрит от самата компания от търговските ú запаси.

От данните, с които разполагате, наистина става дума за извънредна ситуация, която не се среща често. Властите не са съобщили, разбира се, каква е причината за това замърсяване. Какви са възможните сценарии? Възможно ли е в крайна сметка да има и престъпна намеса?

Можем да говорим за саботаж, но трябва да бъдат представени доказателства, а това е доста трудно да се докаже, защото замърсяването не е станало на територията на Европейския съюз, нито дори в Турция, а в мястото на товарене, т.е. извън пространството на ЕС, в страна, която дори не е членка на НАТО. Във всеки случай, имаме работа с влошаване на отношенията между Русия и Азербайджан вследствие на други инциденти, които се случиха с самолет на азербайджанска авиокомпания, който беше свален от противовъздушната отбрана, и друг инцидент, в който бяха замесени азербайджански граждани в Русия. Следователно, в момента отношенията между Азербайджан и Русия са доста напрегнати.

От друга страна, имаме втора вълна на преконфигуриране на петролните маршрути след първата вълна, която се случи през 2022–2023 г. На практика канадският петрол ще бъде изтеглен от американския пазар в резултат на търговската война между САЩ и Канада. В замяна Америка разрешава влизането на петрол от Венецуела, а канадският петрол търси пазар в Китай. Това означава, че руският петрол, който има пазарен дял в Китай и се продава там, ще бъде изтеглен от китайския пазар, т.е. ще бъде „изтласкан“ и на практика ще напусне пазара.

На китайския пазар ще се продава по-малко руски нефт. Така че имаме работа с второ преконфигуриране на маршрутите и трасетата, които засягат световните потоци на нефт и които, разбира се, засягат Русия.

Този нефт от Азербайджан, който OMV Petrom трябваше да купи, е тръгнал от тръбопровод по маршрута Баку-Тбилиси-Джейхан. Практически това е тръбопровод, който преминава през три държави и е с дължина над 1500 километра. От техническа гледна точка, това замърсяване би могло да се случи или в Азербайджан, или в Турция, на другия край, нали? Защото по пътя не би имало как.

В Турция шансовете са малки, защото турците са много заинтересовани да станат транзитен и търговски център. От друга страна, Русия има причини да е недоволна от Азербайджан, вследствие на инцидентите, които споменах по-рано, и други дипломатически инциденти, които напрегнат отношенията. Русия използва другите маршрути, които споменахте, които заобикалят тръбопровода, минаващ през Русия.

Така че, на практика, алтернативните маршрути съществуват, а Баку-Тбилиси-Джейхан беше пуснат в експлоатация през 2006 г. Този алтернативен маршрут беше открит. За нефт и газ има два паралелни тръбопровода. Единият е за нефт, другият за газ, и те бяха построени точно с тази цел: да се избегне територията на Руската федерация.

Стана ли Румъния все по-зависима от вноса на нефт от Азербайджан по този тръбопровод?

Румъния стана зависима от алтернативни източници, които не са от Руската федерация.

В това отношение Румъния положи усилия, както и други държави-членки на Европейския съюз, а Азербайджан е важен неруски източник на петрол за Румъния.

Имаме ли увереност, г-н Гушилов, че петролът, който внасяме от Азербайджан, е азербайджански, а не руски?

Много добър въпрос! Обикновено, ако отношенията между Русия и Азербайджан бяха добри, бихме могли да подозираме, защото Русия има тази програма да принуди Азербайджан да смесва своя нефт с руски нефт.

По този начин, чрез тази хитрост, чрез този трик, ще попадне повече руски нефт, а впоследствие ще бъде много трудно да се докаже коя молекула е азербайджанска и коя е от Руската федерация. Така Русия би искала и е оказала натиск върху Азербайджан да приложи тази схема за заобикаляне на санкциите.

Но, като се има предвид настоящото състояние на отношенията между Азербайджан и Русия, за първи път Азербайджан е в положение, в което може да предприеме стъпки, за да се отдалечи от Русия, тъй като Турция подкрепя Азербайджан, което е уникална ситуация, която не е съществувала през 90-те години.

На практика, сега Азербайджан не зависи толкова много от Русия по отношение на външната политика и може да взема самостоятелни решения, дори и да се отдалечи, които не задоволяват желанията на Русия.

Предлагам да погледнем малко и към това, което се случва в нашата страна, защото, както споменахте, вследствие на този инцидент OMV Petrom беше принудена да изтегли от аварийните си запаси 80 000 тона нефт и още 30 000 тона дизелово гориво. За начало, кажете ни, моля, колко е сериозна ситуацията, когато се стига до използване на аварийни запаси от петрол?

Това е инцидент, който създава криза, но в краткосрочен план. Той би засегъл работата на рафинерията в Petrobrazi само за 10 дни, а за решаването на проблема бяха използвани тези аварийни запаси. Важно е да се отбележи, че Румъния няма централен оператор, т.е. румънската държава няма орган, натоварен с управлението на тези запаси.

Поради тази причина Румъния разчита на икономически оператори, на които възлага да създадат тези запаси. Всяка година се определя структурата на запасите, т.е. съотношението между бензин, нефт, дизелово гориво или мазут. Тези запаси се създават по два метода: или да покриват 90 дни нетни вносове, или да покриват 61 дни потребление.

В зависимост от използвания метод максималният обем на запасите би бил около 1,8 милиона тона нефтен еквивалент (при максималния вариант, 90 дни внос) или 1,5-1,6 милиона тона нефтен еквивалент (ако се покриват 61 дни вътрешно потребление).

Виждаме, че вътрешното производство на нефт намалява от година на година, а Румъния става все по-зависима от вноса. Що се отнася до природния газ, многократно сме виждали и обсъждали, че Румъния прави важни стъпки, за да стане независима от гледна точка на доставките, като си осигурява от вътрешното производство целия необходим газ. Същото не важи за петрола.

Технически погледнато, можем ли да направим нещо, за да увеличим този вътрешен добив, който намалява от година на година?

Румъния е зряла и много зряла нефтена зона. Тя е сред най-експлоатираните региони, от които се добива нефт от над 150 години. Следователно, дори и с внедряването на съвременни технологии за вторично и третично извличане, ние нямаме толкова голям маневрен резерв, че да увеличим значително производството на нефт в Румъния в близко бъдеще.

Въпреки че Румъния е зряла нефтена зона, ние продължаваме да се сблъскваме с нови открития, които бяха обявени от Petrom. Приблизително веднъж годишно се открива ново нефтено находище, но тези открития не са от такова естество, че да намалят зависимостта ни от вноса, която сега е почти 77%.

Така че внасяме много, дори много повече, отколкото преди 4-5 години.

В заключение, след като решим проблема с доставките на природен газ от вътрешно производство и сме спокойни в това отношение, смятате ли, че властите трябва да бъдат по-внимателни и по отношение на намаляването на зависимостта от вноса на петрол? Трябва ли да стимулират вътрешното производство с програми за проучване, по-активно участие в областта на проучването?

Тук Petrom е ключовият играч, защото е основната компания за добив на нефт в Румъния. Сега извлечените 110 000 тона (80 000 тона нефт и 30 000 тона дизел) представляват само много малък процент, 5-6%, от общия запас, който е около 1,8 милиона тона нефтен еквивалент за цяла година. Имаме тази европейска директива, директивата от 2009 г., която задължава държавите-членки да създадат запаси в случай на извънредна ситуация.

И това ни осигурява този буфер, тази предпазна мрежа. Ако кризата продължи повече от 90 дни, съществуват схеми за помощ и солидарност между държавите. В общи линии тази концепция произхожда от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), тъй като те за първи път внедриха тази политика за създаване на аварийни запаси на държавно равнище.

Г-жа Евгения Гушилов, благодарим Ви за участието Ви в предаването „Парите днес”. Ще продължим да обсъждаме с Вас тази тема, защото тя е много, много интересна и показва уязвимостите ни в тази област.

Снимка: (източник: Facebook)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author