Емил Жакота: Република Молдова е напреднала значително в областта на електронното правителство

Владимир Митев

Н.Пр. Емил Жакота завършва Висшия селскостопански институт “Васил Коларов” в Пловдив през 1988 г. През 1992 г. става магистър по международни отношения в Националната школа за политически и административни науки (SNSPA) в Букурещ. Като дипломат е работил в България, Турция, Русия, Франция и Румъния. В България е първи секретар (през 1994-1997 г.), когато е сред първите дипломати, основали посолството на Република Молдова в София. След това е шарже д’афер в същото посолство в периода 2003-2006 г. От 2025. г. Емил Жакота е молдовски посланик в Република България.

Посланик Емил Жакота разговаря с “Моста на приятелството” относно европейския курс на Република Молдова, усилията й за енергийна диверсификация и зелена трансформация на своята икономика, борбата за деолигархизация в страната, очакванията му от парламентарните избори на 28 септември 2025 г. и успехите във развитието на електронното правителство.

Господин Жакота, разговаряме месец, след като в Молдова се проведе срещата на върха между Европейския съюз и Република Молдова, което показва, че страната категорично продължава по своя европейски път. В същото време съществува и Платформа за подкрепа на Молдова от страна на Германия, Франция и Румъния, която също осигурява важни средства за реформите в страната.

Какви са важните политики и реформи, които Молдова провежда в последно време и кои са най-успешните от тях по този път към Европейския съюз?

Благодаря за въпроса. Наистина, първата среща на върха между Молдова и Европейския съюз е историческа. Тя се проведе в Кишинев на 4 юли 2025 г. и представлява ценен принос към съществуващия политически диалог между нашата страна и Европейския съюз.

Събитието предостави добра възможност да се привлече вниманието на нашите граждани към ползите от процеса на европейска интеграция. Първият транш от 277 милиона евро за икономическото развитие на Молдова беше преведен. Използването на единната зона за плащания в евро SEPA от търговските банки в Република Молдова трябва да започне на 3 октомври 2025 г

Има очакване страната ни да се присъедини към роуминг пространството на Европейския съюз и съответното намаление на таксите за роуминг да се случи от 1 януари 2026 г. Много се надяваме до края на тази година да отворим първия пакет от преговорни глави за присъединяване към Европейския съюз. Това, разбира се, зависи до голяма степен от предстоящите избори на 28 септември 2025 г. и какви ще бъдат резултатите. Но се надяваме, че ще бъдат положителни.

Що се отнася до Платформата за подкрепа на Молдова, тя стартира през 2022 година по инициатива на Франция, Германия и Румъния. Тази платформа за подкрепа се доказа като полезен инструмент за координиране на усилията и ресурсите на различни заинтересовани страни, за да се справят със значителните вътрешни и външни предизвикателства, пред които е изправена Република Молдова. Първите три издания на платформата за подкрепа на Молдова се проведоха в Берлин, Букурещ и Париж през 2022 година, а следващите бяха в Република Молдова през 2023-2024 година.

Над 50 държави партньори и международни организации се събраха, за да потвърдят отново съвместната си подкрепа за Република Молдова, особено поради последиците от руската агресия срещу Украйна. На 25 юни 2024 г. Европейският съюз и Република Молдова проведоха първата си международна междуправителствена конференция, с която официално започнаха преговорите за присъединяване. Този исторически момент последва решението на Европейския съюз да предостави статут на кандидат на Молдова на 23 юни 2022 година и решението на Европейския съюз от декември 2023 година да започнат преговори.

В рамките на междуправителствената конференция през 2024 г. бяха подписани 9 споразумения за финансиране, от които 87 милиона евро под формата на безвъзмездни средства и 305 милиона под формата на заеми при облекчени условия.

Едно от изпитанията, които Република Молдова премина, беше в началото на 2025 г., когато имаше енергийна криза. България и Румъния в последните години играят важна роля за подкрепата на Молдова именно по отношение на енергетиката, на достъпа до ресурси и електричество. Какво се случва в момента в енергийния сектор на страната след руската инвазия в Украйна и какво е актуалното състояние на взаимната свързаност на Република Молдова с нашите страни от Югоизточна Европа и съответно с Европейския съюз?

Действително, на 1 януари 2025 година Украйна затвори транзитния коридор за газ от Руската федерация към Европа. Това се отрази и върху Република Молдова, защото по-рано ние купувахме повече газ от Руската федерация. Но правителството на Молдова беше подготвено. Беше ясно още миналата година, че след 1 януари 2025 г. природен газ няма да има при старите условия. 

Още от 2022 г. насам Република Молдова не купуваше големи количества природен газ от Руската федерация. Това, което се закупуваше, беше основно за Приднестровския регион. Този природен газ отиваше към топлоцентралата Кучурган, която произвеждаше електроенергия, и след това я изкупувахме от Приднестровието. Това бе електроенергия на ниски цени.

Бяхме подготвени за сценария, при който доставките на природен газ спиат. Още през 2014 г. правителството на Молдова заедно с правителството на Румъния построи един газопровод от Яш, Унгени и Кишинев. Всъщност по този тръбопровод ние получаваме и купуваме газ от европейските страни, включително от България и Румъния. Знаете, че Република Молдова миналата година подписа няколко споразумения за транзит на газ с Гърция, България, Румъния, така че ние можем да получаваме газ и от Гърция, и от България също. Република Молдова е част от вертикалния газов коридор, който беше лансиран през лятото и който ще спомогне за увеличаването на количеството на импортирания газ.

От тази гледна точка ние сме стабилни. Да, безспорно, цената на газа е по-висока. Вече го купуваме на европейски цени. 

Електроенергията до края на годината ще се доставя от Румъния. В процес на изграждане е една високоволтова линия Исакча-Вулканещ-Кишинев 400 kV по южното направление. Сега се преговаря за северната линия между Сучава и Белци. Всички те позволяват достъп на електроенергия от европейските пазари. По този начин до края на годината ще сме енергийно независими. 

Що се отнася до Приднестровието, отделен въпрос е, че тази непризната територия получаваше до началото на тази година газ от Русия. Сега вече тази схема не работи.

Практически цял месец януари те останаха без ток, без топлина. Добре, че месец януари не беше толкова студен. През месец февруари 2025 г. ЕС даде 20 млн. евро за подпомагане на този регион в първите 10 дни от месец февруари. С тази помощ беше закупен газ от Румъния и България, които беше доставен до граница с Приднестровието. След това Приднестровието се отказа от помощта на Европейския съюз. И получи помощ от Руската федерация чрез посреднически компании, които закупуват газ от унгарската компания МЕТ.

Те доставят този природен газ до Молдова. Молдова транзитира към Приднестровието и по този начин знаем колко консумира Приднестровието. Така че в дадения случай проблемът с Приднестровието по някакъв начин е решен. Но това е само за консумация, само за населението на територията. Не повече. Там има металургическия комбинат , имат циментов завод, който в момента не работи.

Така че заедно с Европа Молдова върви напред и в областта енергийна независимост. Смятам, че нещата от година до година се подобряват. Настоящето правителство на Молдова отделя много голямо внимание на зелената енергия. Има много фотоволтаични станции, има и водноелектрически централи. В момента в някои дни над 35-40% от тази енергия е от зелените източници. 

В последно време българо-молдовските отношения са особено интензивни. Университетът в Тараклия стана филиал на Русенския университет. Реализират се посещения на високо ниво между двете държави. Какъв е дневният ред на българо-молдовските отношения в момента?

Наистина последните години имахме много добри отношения на политическо ниво.

Срещи на ниво президент на двете страни, на ниво премиери, министри на външните работи на България. Българският министър на външните работи беше в Молдова на 24-25 май 2025 г. Беше официално открит и филиалът на Русенския университет в Тараклия. Това е едно голямо събитие, защото споразумението за откриване на този университет беше подписано миналата година и правителството на Молдова направи всичко възможно това споразумение да влезе в сила, за да може през септември 2025 г. университетът да заработи. И той стартира преподаването от тази есен, защото в момента има записани над 200 студента. Това доказва, че наистина този проект може да бъде много добър за развитието на българската общност в региона. 

Както знаете, на 27-28 юли 2025 г. имаше официално посещение на премиера на Република България Росен Желязков в Молдова. Той имаше среща с ръководството на региона на Тараклия. Имаше срещи с президентката Мая Санду, премиера Дорин Речан и председателя на парламента на Република Молдова Игор Гросу. Знам, че тези визити допринасят за голямо сближаване между двете страни. Разбира се, бихме искали да има повече български инвестиции, да има по-голямо българско присъствие на пазара в Молдова, но това се случва с организацията на повече бизнес форуми.

Знаете, че имаме между 50-60 хиляди граждани на Република Молдова, някои от тях имат и българско гражданство. Имаме много семейства, които живеят тук в България. Между тях има добри отношения. Те много добре се интегрират в България.

Това мога да кажа и за моето семейство, защото ние сме едно семейство с моята съпруга – българка от Пловдив, вече над 40 години. Ние правим всичко възможно тази интеграция да бъде колкото е възможно по-стабилна.

През август 2024 г. в България дойде една популярна група от Молдова – Vali Boghean Band, която участва в българския джаз фестивал в Банско. Това свири в България за първи път. Видяхме, че на българската публика, а и на международната публика, която присъства, им хареса тази група.

Това е само началото.

В края на юли 2025 г. в Атина бе арестуван влиятелния в близкото минало молдовски олигарх Владимир Плахотнюк. Арестът му отново насочи вниманието, че в Молдова от известно време тече така наречената борба за деолигархизация, т.е. за намаляване на влиянието на олигарсите в страната. До каква степен тази борба е успешна и как арестът на Плахотнюк би повлиял на парламентарните избори, които предстоят през септември 2025 г.?

Действително е така. Тези олигарси напуснаха страната, бяха обявени за международно издирване. Тези олигарси имаха, както господин Плахотнюк, няколко паспорта, няколко гражданства. Сега само предстои да разберем дали тези документи бяха наистина предоставени от други държави или бяха фалшифицирани. Не само Плахотнюк привлече вниманието. Господин Платонов беше задържан във Великобритания. Сега е под домашен арест. Има и друг олигарх, Илан Шор, който се крие сега в Москва. Безспорно, че те искат да се завърнат в Молдова, за да продължат своята дейност.

В Република Молдова предстоят парламентарни избори (на 28 септември 2025 г.), на които борбата ще бъде много оспорвана. До каква степен наистина има риск да се промени геополитическата ориентация на страната при положение, че тя вече реализира напредък по пътя към ЕС? 

Безспорно, на всички избори има и такъв риск. Във всеки случай, за сега Партията на действието и солидарността, която в момента е на власт в Република Молдова, е проевропейска партия. Според последните проучвания, тя ще набере много гласове. Но безспорно има и опозиция. 

Буквално миналия месец беше сформирана коалиция от левите партии, като Комунистическата партия, Социалистическата партия, партията „Сърцето на Молдова“ на бившия башкан на Гагаузия Ирина Влах, партията „Бъдещето на Молдова“ на бившия премиер Василе Тарлев. 

Според мене гражданите знаят много добре какво означава една европейска държава. И се надявам, че резултатите ще го демонстрират.

В края на нашия разговор бих искал да привлека вниманието към едно постижение на Република Молдова, до което дори някои страни в ЕС не са достигнали. Говоря за т.нар. електронно правителство. От години се предоставят доста елекронни услуги от страна на молдовската държава към гражданите.

Как се разви толкова успешно електронното управление в Молдова? Какви възможности дава то на гражданите? Как е оценявано?

Да, наистина в тази област имаме успехи и аз мога да сравнявам положението на електронното правителство тук в България или дори в съседна Румъния. Наистина Молдова е доста напреднала в това отношение. Буквално и в началото на тази година правителството реши да се издават вече електронни лични карти, които сега в посолството спокойно може да се направят.

От обявяването на независимостта на Република Молдова, ние поехме по пътя на въвеждането на нови технологии, особено дигитализирането на документите. Първата стъпка през 90-те години беше въвеждането на личния идентификационен номер, въз основа на опита на България, само че в Молдова ние го адаптирахме към местните условия. Същото се случи и с дигитализирането на паспортите и личните документи. Така през 2012-2014 г., за да можем да пътуваме без визи в ЕС, бяха въведени биометричните паспорти, последвани от други документи за самоличност (лична карта, шофьорска книжка, регистрационен талон на моторно превозно средство и др.). По този начин се стремим да изпълним изискванията и директивите на ЕС относно дигитализирането на личните документи. От 2025 г. въвеждаме в електронен формат личните карти и електронните подписи, така че лицата от Република Молдова, които не се намират в страната, да могат да поискат документите си в електронен формат. Всички документи в министерствата на РМ се подписват и предават в електронен формат, като по този начин се спестяват тонове хартия.

Сега работим за електронно правителство. Всъщност много документи се подписват електронно. Електронният вариант на документи се използва активно в Република Молдова. Дори имахме интересни случаи тук в България, когато в Молдова вече почна процесът за електронни шофьорски книжки, които са сложени в телефона. В България, когато при проверка нашите молдовски граждани показват на телефона шофьорската си книжка, се оказва, че българските власти все още не признават такива документи. Но се надяваме, че и в България това ще бъде въведено, защото това е бъдещето и то отговаря на директивите на Европейския съюз. Това не са неща, измислени в Република Молдова. Ние развиваме електронно правителство отдавна и продължаваме по този път, което пожелаваме и на България.

Снимка: Н.Пр. Емил Жакота – молдовски посланик в България (източник: Facebook, mfa.gov.md)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author