Моника Върбанова
На 15 август 2025 г. вестник “Капитал” публикува материал за орязванията на разходите и мерките срещу бюджетния дефицит на кабинета Илие Боложан в Румъния. В този материал има откъси от интервюто, което журналистката Моника Върбанова взе от Владимир Митев и което “Мостът на приятелството” публикува по-долу в цялост.
Владимир Митев обяснява, че най-сериозният проблем, пред който е изправена румънската икономика, е големият бюджетен дефицит, достигнал 9.3% през 2024 г., което я заплашва с неплатежоспособност. Този дисбаланс, породен от щедростта на предишното правителство, включително в изграждането на инфраструктурата, а не само в социалните разходи, е довел до нарастване на лихвените проценти по новия държавен дълг и до опасност кредитният рейтинг на страната да бъде понижен до „боклук“. Това налага на новото правителство на Илие Боложан спешно да въведе антикризисни мерки, включващи орязване на разходи и увеличаване на приходите, за да възстанови доверието на международните финансови пазари.
В допълнение, икономиката е уязвима поради тясната си обвързаност с икономиките от ядрото на ЕС, особено с германската автомобилна индустрия, която е в труден период. Вътрешните предизвикателства включват неравенство в доходите и между регионите, като 80% от БВП се генерира от едва 12 градски агломерации. Това води до вътрешна и външна миграция, тъй като хората от по-слабо развитите райони нямат перспектива за развитие
За да овладее фискалната криза, правителството планира увеличение на данъците, включително ДДС, акцизите върху горивата, тютюна и алкохола, както и цената на електричеството. Тези мерки се очаква да доведат до инфлация от около 9% през годината и свиване на покупателната способност на гражданите. Тъй като румънската икономика разчита и на вътрешното потребление, този спад може да забави икономическия растеж.
Ефектите върху бизнеса са разнопосочни. От една страна, правителството има пробизнес ориентация, като планира да листне дялове от държавни предприятия на Букурещката фондова борса. А тя е в небивал подем. От друга страна, ще бъдат засегнати финансовият и спекулативният капитал чрез повишаване на данъка върху дивидентите и въвеждане на допълнителни данъци за банките и хазартните компании. Замразяването на заплатите и пенсиите, което прекратява модела на растеж, базиран на потреблението (wage-led growth), ще засили битката за клиенти в секторите, обвързани с вътрешното търсене. Очаква се тези мерки да предизвикат социално недоволство и протести, което вече се отразява на обществените нагласи и на популярността на суверенистки партии като AUR.
Кои са най-големите проблеми и предизвикателства пред румънската икономика?
По времето на президента Йоханис често се дискутираше, че Румъния трябва по някакъв начин да повиши конкурентоспособността на своята икономика, да произвежда продукти с по-голяма добавена стойност, да се развива технологично. Тогава имаше задоволство в средите на автомобилната индустрия, че в страната са изградени не само заводи за автомобили и авточасти на чуждестранните инвеститори, но има и развойни центрове.
През изборната 2024 г., когато румънците имаха всички възможни видове избори, правителството на Марчел Чолаку даваше различни добавки на едни или други категории служители. Тогава се говореше, че Чолаку се пази от антисоциални мерки, за да не отчужди избирателите на Социалдемократическата партия и на Националнолибералната партия. Политическата криза, породена от анулирането на президентските избори обаче създаде усещане за недоверие и несигурност сред международните пазари на дълг, на които румънската държава взема нови кредити, за да изплаща старите, както и чрез които финансира своят голям бюджетен дефицит. Установи се, че през 2024 г. бюджетният дефицит е бил 9,3%. Лихвените нива по новия румънски дълг нараснаха опасно, докато страната бе заплашена кредитните рейтингови агенция да редуцират нейния рейтинг до ниво “боклук” и тя да изпадне в неплатежоспособност.
В този контекст след като бе избран новият президент – Никушор Дан, и след като бе сформирано правителството на Илие Боложан, първостепенна задача е поддържането на бюджет с по-малки дисбаланси, включително орязване на разходи и увеличаване на бюджетните приходи, запазването на доверието на международните кредитни институции, координирането с ЕК относно процедурата по свръхдефицит, привличането на нови чуждестранни инвестиции в страната и т.н., за да може Румъния да се отдалечи от бездната, наречена неплатежоспособност.
Предизвикателствата пред румънската икономика са свързани и с нейната тясна обвързаност с икономиките в ядрото на ЕС, включително с германската автоиндустрия, в труден момент за тази автоиндустрия. Румъния ще се опита да възроди своята военна промишленост и това също е предизвикателство, тъй като ще са й нужни международни партньорства.
Във вътрешен план стои въпроса за неравенството – не само в доходите между различните обществени слоеве, но и между различните региони. Бившият заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана каза миналата година, че 12 градски агломерации дават 80% от БВП на Румъния. Хората, до чиито региони не са достигнали в достатъчна степен ползите от навлизането на чуждестранните инвестиции, заслужават да имат перспектива за развитие, различна от вътрешната миграция или емиграцията. А ако Румъния не се развие по-равномерно, е възможно отново да се появят версии на феномена Джорджеску.
Новото правителство се стреми да ограничи бюджетния дефицит от 9% от БВП, който надвишава над три пъти допустимия праг на ЕС. Как очаквате да се отрази нарастването на данъците на бизнеса и гражданите?
Вдигането на ДДС, на акцизите за горивата, тютюна и алкохола и на цената електричеството ще доведат според някои прогнози до инфлация от около 9% тази година. За гражданите това би означавало спад в покупателната сила, а за икономиката – по-малко потребление. Румънската икономика се базира не само на експортния си сектор, но и на вътрешно потребление. По-малко потребление би намалило икономическия растеж.
Струва ми се, че ефектите върху бизнеса ще са разнопосочни. Например, Букурещката фондова борса достигна през юли 2025 г. рекордни нива на своя индекс BET. Премиерът Илие Боложан обяви, че ще листне на борсата дялове от държавни предприятия, така че да набере средства и да увеличи ликвидността на борсата. Според мнозина в Румъния правителството има пробизнес ориентация. Така че дори и да взема мерки за овладяване на бюджетния дефицит, то по-скоро удря директно по интересите на държавните служители и на наемния труд, отколкото по тези на бизнеса.
От друга страна от 1 януари 2026 г. данъкът върху дивидентите ще бъде увеличен от 10% на 16%. Ще бъде въведен и допълнителен данък върху дейността на банките и на хазартните компании. Това означава, че определени видове капитал – например този, който е по-скоро финансов и спекулативен, също ще понесат икономически удари.
Не на последно място, заплатиите и пенсиите на румънците ще останат замразени в обозримо бъдеще, при положение, че години наред Румъния се развиваше на базата на теорията и практиката на т.нар. wage-led growth, растеж, базиран на по-големи заплати и съответно на по-голямо потребление. При положение, че потреблението в страната ще се свива, можем да очакваме че за бизнеса в определени сектори, свързани повече с вътрешното търсене ще се засили битката за свиващото се търсене.
Кои сектори ще бъдат най-засегнати от новите мерки на правителството и какви ще са ефектите?
Очакват се още две вълни на мерки за намаляване на фискалния дисбаланс до края на годината. А според икономически коментатори този труден период, в който румънското общество навлиза ще продължи поне до края на следващата година.
В предишни години румънското правителство е правило опити да облага допълнително бизнеса, но тогава – например по времето на Ливиу Драгня, то правеше разграничение между продуктвния бизнес – например автомобилната индустрия и въобще индустрията, към която позитивното отношение се запазваше и финансовия или спекулативния капитал, който явно бе считан за по-малко полезен на страната. Трябва да проследим до каква степен този подход ще бъде приложен и сега.
Все някои от окопаните обществено-икономически интереси трябва да бъдат засегнати от мерките и да приемат или да им бъде наложено намаляване на ресурсите, с които оперират. В момента правителството Боложан води борба да намали специалните пенсии в съдебната система и среща съпротива сред нейните представители. Подобна съпротива има и в областта на образованието, където също бяха въведени мерки, удрящи по интересите на учителите.
Настрана от икономическите ефекти, за които говорих в отговора на предния си въпрос, може да се усети – например в социалните мрежи, че в румънското общество има недоволство, възмущение, усещане за несправедливост, по отношение на прилаганите мерки. Мнозина са на мнение, че бизнесът е привилегирован и не понася в нужната степен тежестта на тези мерки, докато хората на наемния труд и държавните служители плащат цената им. Това е предпоставка за продължаващо социално недоволство и протести. А според едно от последните проучвания на общественото мнение за тази година, подкрепата за суверенистката партия AUR е достигнала 40%.
Снимка: Централен булевард на Букурещ (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
