България ще се присъедини към еврозоната. Какво мислят българите за това?

Грета Нягу, Антена 1, 22 юли 2025 г.

Антена 1 направи репортаж от Русе и Варна за присъединяването на България към еврозоната. Представени са мненията на председателя на Търговско-промишлената палата в Русе Милен Добрев, журналиста Владимир Митев и на обикновени хора – поддръжници и скептици на присъединяването към еврозоната. Румънците, които се появяват в материала, са Даниел Даяну, шеф на Фискалния съвет в Румъния, и Елена Калистру от Funky Citizens, представена като експерт по бюджета. Всички тези мнения са поставени в контекст от журналистката Грета Нягу.

Водеща:

България ни дава урок по амбиция, но и по финанси. За по-малко от половин година южните ни съседи приемат еврото и влизат в така наречения клуб на избраните икономики. В дългосрочен план всички специалисти казват, че предимствата са неизмерими, несъизмерими.

Румъния е на години разстояние от тази стъпка.

В Европейския парламент:

Гласуването приключи. Прието е. Поздравления, България!

Диктор:

Преходът към еврото раздели България на две. Месец след като Европейският парламент даде зелена светлина на България да приеме еврото, населението си измисля сценарии. Една част мечтае, че ще живее по-добре, а друга очаква най-лошото.

Събеседничка в подкрепа на присъединяването към еврозоната:

Аз съм съгласна България да се присъедини към еврозоната.

Смятам, че това е добре и за младите хора. Но и за възрастните хора. 

Скептично настроената събеседничка:

Когато една страна загуби парите си, тя става колония. Сегашната ситуация показва, че инфлацията вече е невероятно висока, а преминаването към еврозоната ще повиши цените още повече.

Елена Калистру, експерт по бюджета:

Със сигурност може да се очакват поскъпвания. Но разликата е отчасти в начина, по който населението е подготвено за този шок (защото ще бъде шок). В този момент може да боли малко повече.

Грета Нягу:

В големите магазини преходът вече започна. Цените на рафтовете са изписани както в евро, така и в леви.

Диктор:

От август двойното изписване на цените е задължително навсякъде.

Владимир Митев, журналист:

Има угриженост сред дребните търговци. Сега те са в процес на научаване как да отговорят на изискванията, свързани с присъединяването към еврозоната.

Грета Нягу:

България. Страна, която е два пъти по-малка от Румъния, ако се съди по площта. И с три пъти по-малко население.

Заедно тръгнахме по европейския път, но някъде по пътя се разделихме. От 1 януари 2026 г. България ще се присъедини към европейската валута. Румъния – не. Все още не сме изпълнили необходимите критерии. И не знаем кога точно ще се случи това.

Елена Калистру, експерт по бюджети:

Румъния в момента, мисля, че се нуждае от поне 5-7 години, ако трябва да бъдем много амбициозни, за да стигнем отново до обсъждане на изпълнението на тези критерии.

Диктор:

За да се присъедини към еврозоната, една страна трябва да поддържа инфлацията си на ниво не повече от 1,5 процентни пункта над средната стойност на трите най-добре представящи се държави-членки. Тя трябва да има малък дефицит, както и нисък публичен дълг. В същото време валутният курс трябва да бъде стабилен, а лихвените проценти по дългосрочните заеми да не надвишават с повече от 2 процентни пункта средните за трите най-добре представящи се държави в ЕС.

Даниел Даяну, председател на Фискалния съвет:

Ако Румъния има големи проблеми с евентуално влизане в еврозоната, те са свързани с бюджетна недисциплинираност. Трябва да има толкова строг контрол, че да не позволява влизането на “нарушители”. Страна с големи дефицити няма как да влезе.

Диктор:

Историята на финансовата дисциплина на съседите ни българите е дълга.

Даниел Даяну, председател на Фискалния съвет:

По време на кризата през 1997 г. българите бяха отчаяни. Тогава се случи срив на финансовата система в България. От институционална гледна точка нямаше доверие.

Тогава се прибегна до изключително строг режим, валутният борд, който е като колан, който те задушава, ако се опиташ да направиш повече от възможното.

Диктор:

Със строг план, от който не се отклони, България става 21-вата членка на финансовото ядро на ЕС.

Милен Добрев, Търговска и промишлена палата в Русе:

Очакванията са, че имиджът на България и условията, в които страната ще може да прави бизнес, ще се подобрят значително. Разбира се, в средносрочен и дългосрочен план.

Даниел Даяну, председател на Фискалния съвет:

И в еврозоната не винаги всички са щастливи. Има страни с по-ниска инфлация в еврозоната, има страни с относително висока инфлация.

Диктор:

И страни, които ни дават уроци, като България, държава, която всъщност е сред най-бедните в ЕС, но това не й пречи да напредва.

Грета Неагу:

И българите, както и ние, имат плаж с излаз на същото море. Но едно допълнително предимство е визията между държавата и частния сектор, която само през 2024 г. им донесе над 13 милиона чуждестранни туристи. За сравнение, в нашата страна техният брой е седем пъти по-малък.

Диктор:

Над половин милиард евро преминаха границата на България през 2024 г., заедно с посещенията на румънци, които се настаниха предимно в курортите all inclusiv на морето. Но повечето чужденци, които пристигат в България, не са румънци, а германци.

Грета Нягу:

Защо решихте да дойдете тук?

Турист:

Плажът. Атмосферата.

Даниел Даяну:

Не е писано на Румъния да остане извън еврозоната. Тя ще може да влезе, но трябва да премахне големите си дефицити. Нека намалим инфлацията и ще успеем.

Диктор:

Анализаторите очакват Румъния да направи тази стъпка най-рано през 2035 г., десетилетие след българите.

Снимка: В Брюксел българският финансов министър Теменужка Петкова приема решението за присъединяване на България към еврозоната (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author