След като Доналд Тръмп стъпи в Белия дом, северната съседка е една от териториите на глобално противоборство между прогермански и антигермански сили
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 05 юни 2018 г. на сайта и във вестник „Дума“.
Дойде ли краят на румънската борба с корупцията? Въпросът сигурно е минал през главата на мнозина, когато на 30 май 2018 г. Конституционният съд на Румъния постанови, че искането на министъра на правосъдието Тудорел Тоадер от 22 февруари т.г. за оставка на шефката на антикорупционната прокуратура DNA Лаура Кьовеши е легитимно (тъй като според съда всички прокурори са подчинени на неговото министерство). Съдът още определи, че отказът на президента Клаус Йоханис да изпълни волята на Тоадер е неприемлив от гледна точка на конституцията. С други думи, конституционният съд каза, че Йоханис, възприеман като стожер на борбата с корупцията във вида й от последните години, трябва, образно казано, да отреже част от своето политическо тяло, като подпише заповедта за оставка на Лаура Кьовеши.
Според популярни лица на румънската антикорупция като съдията Кристи Данилец решението връща Румъния обратно в 2004 г., когато политическата система контролираше съдебната. Именно през 2018 г. конституционният съд първо решава, че прокурорите се назначават от министъра на правосъдието т.е. от политическа личност, а сега добавя и че същата личност има правото да поиска оставката на ръководителите на прокуратурата.
Именно през 2004 г. е създадена институцията, която е предвестник на DNA, след като звеното за борба с корупцията в общата прокуратура е обособено като отделна институция. В навечерието на влизането в ЕС и след избирането на Траян Бъсеску за президент Брюксел научава за тези трансформации и предлага да помогне в съдебните реформи. Моника Маковей става министър на правосъдието, приемат се и важни законови промени. Същността на реформите от онези години след това е описвана от румънските експерти по борба с корупцията по един съвсем прост начин: съдиите получават гаранция, че не дължат обяснения и не са зависими от политиците, а ако има съмнение в професионализма на работата им, тя ще бъде разгледана от други съдии, а не от политически фактори.
Тази независимост на съдебната система доведе до множество осъдителни присъди над високопоставени политически фигури в периода след 2012 г. и превърна румънската антикорупция в модел за износ в региона. В румънските медии често се пишеше, че борбата с корупцията е средство за подмяна на политическия елит, за модернизация на страната по западен образец, за прочистване от динозаврите на прехода. След прехода, довел до забогатяване на избрани хора и обедняване на голямата част от населението, румънците одобряваха да виждат с белезници и зад решетките публични лица, известни с нечисто минало и цинично поведение.
През цялото време обаче срещу антикорупцията вървяха различни критики. Например, че се осъществява под диктовката на тайните служби и води до прочистване само на техни опоненти. Че не се фокусира върху корупцията на чуждестранния капитал, а само отстранява представителите на националния бизнес и местните барони. Че Румъния се е превърнала в „страна на прокурорите“, където мнозина на служба в държавните институции се страхуват да поемат отговорност и да подписват документи, защото може да им се спретне дело. Или че независимо от множеството осъдителни присъди, степента на възстановяване на откраднатите суми е незначителна – около 5%. Т.е. че антикорупцията е зрелище, в което по телевизиите се показват хора с белезници, но не води до реално възмездие във финансов план и кралите остават богати след напускането на затвора.
Всички аргументи „за“ и „против“ борбата с корупцията в Румъния поне от 2017 г. насам се свеждат до сблъсъка „за“ и „против“ нейната лидерка Лаура Кьовеши. Решението на Конституционния съд от 30 май е своеобразна кулминация на битката между привържениците и противниците на антикорупцията в познатия й до момента вид. Но преди да видим какво би могло да последва оттук нататък, си струва да погледнем още веднъж контекста – този път не на борбата с корупцията, а на румънската политика.
След идването на Доналд Тръмп на власт в Белия дом на различни места в света се очерта ясно геополитически фронт между привърженици и противници на Германия (и ЕС). Американският президент последователно дистанцира страната си от привилегированата връзка, която ЕС някога имаше с нея. Под влиянието на произраелските сили в САЩ и света Тръмп напусна ядреното споразумение на шесторката (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай) с Иран и въведе нови санкции срещу Ислямската република. ЕС показа, че няма да следва американската политика спрямо Иран и ще търси възможности за своите компании да развиват отношения с държавата, където се говори персийски език.
Това разделение между произраелски и прогермански сили се прояви и в Румъния, след като лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня, който е силната фигура зад правителството, обяви намерение да премести румънското посолство в Израел от Тел Авив в Ерусалим. Беше сключен меморандум в този смисъл между правителството в Букурещ и израелската държава, без да бъде поискано мнението и зачетено несъгласието на президента Клаус Йоханис. Йоханис е етнически немец и е проевропейското лице на румънската политика, докато правителството и Ливиу Драгня използва антиевропейска реторика.
Тази пролет лидерът на опозиционната Националнолиберална партия Лудовик Орбан подаде жалба в румънската прокуратура, обвинявайки Драгня и премиера Виорика Данчила в „държавна измяна“, тъй като са сключили меморандума с Израел, който „вреди на фундаменталните интереси на Румъния“. На свой ред в края на април и началото на май Йоханис поиска оставката на премиера Данчила, за да дойдат, по думите му, „по-компетентни“ управляващи. Данчила е иронизирана често в социалните мрежи заради неправилния си румънски език и заради цялостното си безличие, но Йоханис също е критикуван за политически и личностни дефицити.
Именно в този контекст става особено интересно какво следва. Възможно ли е Йоханис да си вкара автогол, изпълнявайки волята на конституционния съд? Ще приключи ли борбата с корупцията, ако Кьовеши бъде отстранена, или напротив – антикорупцията ще продължи да се води, но битката е била само за това кой ще я ръководи и против кого ще е насочена? Възможно ли е да има окончателен завършек на схватката между прогермански и произраелски сили, при положение, че в международен план тя все още не е достигнала до своите върхове?
Последният въпрос като че ли е най-лесен за отговор. Подобни геополитически противоборства много трудно биха приключили с еднозначен завършек в една отделно взета държава, при положение, че продължават да текат на глобално ниво. Интересно е дори до каква степен самите румънци са в конфликт със себе си и до каква степен просто на тяхна територия се водят международни противоборства.
За бъдещето на борбата с корупцията дори най-големите експерти, като например Кодру Врабие, не могат да се произнесат категорично. Съществува мнение обаче, че антикорупцията има своите дълбоки корени в румънското общество и държава и едва ли просто ще бъде прекратена. В интервю за българския сайт „Барикада“ Врабие казва: „Нещата са много комплексни и не мисля, че мога да прогнозирам по какъв нов път ще поеме антикорупцията в Румъния. Това, което се вижда в момента, е, че сме на кръстопът… Борбата срещу корупцията в Румъния е възможно да приеме нова форма, но не мисля, че ще спре. Може би ролята на антикорупционната прокуратура DNA ще бъде отслабена, защото промените в наказателното законодателство ще направят много по-трудна работата на прокурорите.“
Поведението на Йоханис като лидер на проевропейските сили в Румъния си струва по-внимателно наблюдение в следващите дни и седмици. На 2 юни той получи в Мюнхен наградата „Франц Йозеф Щраус“ на фондация „Ханс Зайдел“ – политическата фондация на Християнсоциалния съюз на Бавария. С голям интерес се очаква завръщането му в Румъния и следващите му ходове. Но според мен румънският президент не би си позволил да върви против своя електорат и да стреля срещу своите политически съюзници (като Кьовеши).
Любопитна е хипотезата дали ще последват полуконституционни-полунеконституционни действия на Йоханис. Някои го съветват да опита чрез различни юридически процедури или чрез свикване на референдум да се опита да неутрализира решението на конституционния съд от 30 май. Има и хипотеза, че ако той не изпълни това решение, няма санкция, която да му бъде наложена. Разбира се, възможно е в такъв случай управляващите социалдемократи да се опитат да задвижат процедура за импийчмънт и да организират референдум „за“ и „против“ оставката на държавния глава. Подобни действия ще се проточат във времето и не е особено вероятно да доведат до категоричен изход на противоречията между лагерите на Йоханис и на Драгня. Забележително е изявлението на американското посолство по казуса с решението на конституционния съд. То ту каза, че следи ситуацията, ту че няма да се меси в румънските вътрешни дела.
С Тръмп в Белия дом румънските социалдемократи изглежда се чувстват овластени и в настъпление. Независимо от това, те вече година и половина опитват различни действия, за да размият борбата с корупцията, и въпреки това напредват доста бавно. Може би най-сигурната прогноза е, че румънското политическо противоборство ще бъде разрешено едва когато се намери решение на глобално ниво, доколкото то е функция именно на международните баланси. Кьовеши от месеци има скромно медийно присъствие. Ако румънците са склонни да премахнат или променят своя антикорупционен модел, това със сигурност ще повлияе и на феновете му у нас. Добрата новина е, че през последните години българите започнахме да следим по-често случващото се в северната съседка. Разбирайки процесите там, може би ще получим инструментите, с които можем да разберем по-добре нашите собствени политически противоборства.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
