Дачиан Чолош оглави параламентарната група на макронистите в европейския парламент. В Румъния той е лицето на технократската визия за управлението на страната
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 25 юни 2019 г. във в. „Дума“.
Дачиан Чолош е бил румънски министър на земеделието (2007-2008 г.), еврокомисар по земеделието и развитието на селските райони (2010-2014 г.) и премиер на Румъния (2015-2017 г.). На 19 юни 2019 г. Чолош изкачи нов връх, ставайки председател на групата Renew Europe в Европейския парламент, която обединява хората на френския президент Емануел Макрон, либералдемократите от Великобритания, испанската пробизнес партия „Сюдаданос“ и други части от доскоро съществувалата либерална група ALDE. Позицията пасва напълно на политическия профил на Чолош, който е франкофон, женен е за французойка и докато бе еврокомисар бе считан за „втория френски комисар“. Сега за него се налага нов етикет – „румънският Макрон“.
Самото брандиране на Чолош като копие на френския оригинал предполага, че той свети с отразена светлина. Това обаче не пречи румънският политик да бъде една от значимите личности в националната политика на северните съседи. Сега той влезе в европейския парламент начело на третата политическа сила на евровота – Съюз 2020, който обедини партията на младите в румънската политика Съюзът „Спасете Румъния“ и новосъздаденото движение на Чолош „Плюс“. Още от 2015 г. обаче Чолош е свързван в румънската политика с едната от двете силни тенденции в нея – технократската (а другата акцентира на политическо-партийното начало). Тя се базира на скептицизъм към проядената от корупция и клиентелизъм политическа класа на прехода. Технократското начало в Румъния е неизменно свързано с борбата с корупцията и с властта на неизборни институции като тайните служби и антикорупционната прокуратура, като в същото време отслабва силата на демократично избраните институции като парламента. Така през последните години в румънската политика постоянно има напрежение между два популизма. Единият е „технократският“, просветен „популизъм“ на средната класа, която иска да вкара в затвора представителите на най-влиятелната партия – Социалдемократическата. Другият е популизмът против технократския елит, против свързаните със Западна Европа бизнеселити, който се стреми да отвоюва пространство и ресурси за румънците от по-малките населени места, лишени от добри връзки в коридорите на властта в Букурещ и Брюксел.
Мястото на Чолош в това разделение е ясно. Роден в Румъния, той завършва агрономство в родината си и икономика на земеделското развитие във Франция. От студентските си години до днес Чолош е тясно свързан с Франция. През 90-те години прави стажове във ферми за органична храна в Бретан. Пак през този период той развива проекти за сътрудничество в земеделието между френския регион Савоя и румънския Арджеш (където след приватизация през 1999 г. „Рено“ стъпва с покупката на автомобилната компания „Дачия“). През 2002-2003 г. вече е част от делегацията на Европейската комисия в Румъния. Тогава той помага в реализацията на програмата SAPARD в родината си. В крайна сметка в периода 2007-2008 г. Чолош оглавява министерството на земеделието в правителството на лидера на Националнолибералната партия Калин Попеску-Търичану.
През целия си живот Чолош свързва две реалности – френската/европейската и румънската. Коя от тях обаче е главната и коя – второстепенната? Категоризирането му като „френски човек“ в страната и в чужбина явно дава възможен отговор. Въпреки това Чолош е много добре свързан и в румънския елит. Достатъчно е да се припомни, че негов вуйчо е Вирджил Арделян – ръководител на тайната служба на румънското МВР в периода 1998-2007 г. Заради подобни връзки често отправяно обвинение към Съюза 2020 е, че са инфилтрирани от румънските разузнавателни служби. В същото време те са считани и за най-еднозначно прозападните политически сили в страната. Имат малък брой хора с проблеми с правосъдието. По въпроси като традиционното семейство и хомосексуалните бракове заемат позиции, звучащи прогресивно. В същото време в икономически план те виждат решения на румънските проблеми в приватизацията, в насърчаване на бизнеса и нямат особена чувствителност към проблемите на румънския работник или социалнослаб гражданин. Всъщност именно Съюз 2020 са олицетворението на румънското технократство, доколкото другите големи партии – Социалдемократическата и Националнолибералната (член на Европейската народна партия) са считани за стари партии от времената на прехода и представители на клиентелисткия политически модел.
Като „втори френски комисар“ в периода 2010-2014 г. Чолош извършва реформа на единната селскостопанска политика. Той предварително обявява, че целта му е да съхрани максимално значителния бюджет на програмата (която е от траен интерес за френските земеделски производители). Много от работата на Европейската комисия обаче е техническа и бюрократична. Далеч по-видимо е технократското правителство на Дачиан Чолош (2015-2017 г.), което набира кадри от средите на бизнеса и неправителствените организации. Дълбоката идея на румънското технократство е, че политическият елемент в управлението е ненужен и дори вреден, а властта е въпрос на технология, на изчисления, на наука. Още по замисъл обаче технократското правителство на Чолош не е свободно от политически елемент. То има министри от Социалдемократическата партия – олицетворение на политическото начало в Румъния, и управлява с парламент, в който социалдемократите имат най-много депутати. Това служи по-късно за оправдание, че технократите не са направили много, докато са управлявали.
Сред по-значимите мерки на правителството „Чолош“ бяха увеличаването на прозрачността на европейските проекти, намаляването на исканите „бумаги“ в административната работа, повишаването на заплатите на лекари и учители, намаляването на ДДС в земеделието. Технократската същност на това управление обаче идваше и от факта, че по негово време антикорупционната прокуратура продължи да прочиства политическото пространство от динозаврите на прехода. По времето на технократското правителство в редиците на социалдемократите се утвърди лидерът Ливиу Драгня, който търсеше предефиниране на антикорупцията. На парламентарните избори от декември 2016 г румънският избирател провали проекта „Чолош“ за доминация на неизборните институции, чуждестранния бизнес и неговите местни съюзници, давайки победата на политическите сили, които обещаваха промяна на балансите в правосъдието и в икономиката.
Последва период на прегрупиране за румънските технократи. Силите на Чолош и тези на Съюза „Спасете Румъния“ се обединиха в навечерието на евровота. Опитът на Социалдемократическата партия да развива външнополитическо партньорство най-вече със САЩ на Доналд Тръмп претърпя поражение на евроизборите от 26 май 2019 г. Сега премиерът Виорика Дънчила постави проевропейския кадър – Ана Биркал, начело на министерството на правосъдието и призна новото правителство на Мая Санду в Кишинев в ущърб на линията от времето на Драгня. Така вътрешнорумънските и външнополитическите обстоятелства очевидно благоприятстват възхода на Дачиан Чолош. Той се превръща в най-добре пласирания политически румънец в европейската политика. Близостта му до Макрон и до Франция явно ще бъдат и занапред пътеводна светлина за него.
В Румъния не липсва радост от международното признание за Чолош. Но това не е единствената емоция. Макрон не е критикуван само от орбанистите в Европа, но и от хора като лидера на новата румънска социалдемократическа партия „Демос“ Клаудиу Крачун: „„Обнови Европа“ е точно обратното на това, което претендира че е. С Макрон начело те се правят на „последните европейци“, спасяващи ни от „популистите суверанисти“… „Обнови Европа“? Не, по-скоро „Провалена неолиберална Европа“. Показателен е фактът, че президентът на тази група идва от страна, в която се прави експеримент с капитализма в най-бруталната му форма.“
Критиката на Крачун е колкото към Макрон, толкова и към румънския му еквивалент. Като премиер Чолош не взе ефективни мерки срещу бедността. Технократството в Европа по принцип защитава интереса на бизнеселитите. Чолош със сигурност ще бъде лоялен изпълнител на волята на европейските либерали. Но ако иска да излезе от сянката на Макрон и да свети със своя светлина, ще трябва да се обърне към румънското измерение на своята същност. Какво ли е останало от него?
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
