Молдова след Плахотнюк

Празничното настроение след бягството на олигарха може да бъде заменено бързо от жестока политическа борба

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на румънската секция на сайта “Барикада” на 26 юни 2019 г.

Карнавалът на победата и на свободата тече в Молдова вече повече от седмица. Бивши врагове си стискат ръцете. Чуждестранните коментатори обясняват пред изненаданите си публики как САЩ, ЕС и Москва са решили да обединят сили срещу олигаргха, който е управлявал страната в продължение на десетилетие. Само че празникът може скоро да бъде заменен от жестока политическа борба.

Главните актьори в молдовската политика не крият това. Както проевропейският, либерален блок ACUM, ръководен от Мая Санду и Андрей Нъстасе, така и проруската Партия на социалистите в Република Молдова (PSRM) твърдят, че тяхната коалиция е временна. И двете партии да достатъчно честни (които трябва да се оцени, като се имат предвид станадртите на молдовската политика). Те казват: ние успяхме да вземем властта от Владимир Плахотнюк, както искаха всички могъщи световни сили, сега ние ще гласуваме за комплекс от антиолигархични закони и ще махнем хората на Плахотнюк от съдилищата, прокуратурата и държавната администрация. След това коалицията ще бъде разпусната и ще се проведат нови парламентарни избори – още наесен.

Партиите нямат нужда да уточняват, че ще бъде почти невъзможно да помирят своите програми и обещания, както и очакванията на поддръжниците си. Мнозинството от електората на ACUM са добре образовани, румъноговорящи жители на Кишинев, на централните и западните части на Молдова или са част от диаспората, която работи в Западна Европа. Те са частта от молдовското общество, която още не е загубила всичко свои надежди, свързани с европейската интеграция. Тези надежди бяха много големи преди десет години и оттогава постоянно избледняват. Това избледнява настъпваше, докато Европа толерираше клепократската система в Кишинев и едва-едва произнасяше някоя критична дума за нея.

От друга страна, PSRM обединява по-малко успешното, селско население, останките от работническата класа и (след сриването на Комунистическата партия) се радва на безспорен авторитет след националните малцинства. За привържениците на ACUM Игор Додон и лидерите на PSRM са агенти на Москва, докато привържениците на на PSRM помнят Мая Санду като министъра на образованието, който затвори училища в провинцията и открито предпочиташе румънския език пред руския. Последният е говорен в голяма степен в молдовския юг.

Има нещо повече. То може би е по-важно от всички програми и идеологии (които както показват демократите на Плахотнюк и социалистите не трябва да бъдат приемани прекалено насериозно в Молдова). И PSRM, и ACUM искаха да отнемат Молдова от ръците на Плахотнюк, за да станат доминиращата сила в страната, а не за да изграждат либерална, демократична система. Това е и намерението на международните играчи, които поддържат всяка от страните. За Русия идеалният сценарий за развитие би бил следният: Игор Додон да бъде считан за човека, който е унищожил олигарха, чиято партия обединява своите привърженици и печели победа с голяма разлика на есенните избори. Тогава тя поема държавния апарат, осигурява си подкрепа от работещите в него (едно от най-желаните работни места в Молдова) и убеждава бившите демократични кадри да се слеят с партията. Дмитрий Козак – московският пратеник, който убеди Додон да направи коалиция с бившите си противници, посещава отново Молдова с повече съвети и инструкции. В крайна сметка собственият геополитически курс на Молдова е гарантиран. Може би дори някои социални реформи се извършват, за да не изгуби популярност социалистическата партия. А какво биха искали ЕС и САЩ? Просто да сменят името на Додон с това на Нъстасе и Санду, която планира първото си посещение в чужбина в Брюксел.

И двете страни изглеждат много уверени в своите планове. Социалистите, които спечелиха последните парламентарни избори (без победата им да бъде категорична), се надяват отново да победят благодарение на народната подкрепа. Те се надяват да получат поне половината от гласовете на бившата Демократична партия, както и тези на партията на Илан Шор. Илан Шор е друг олигарх, който избяга от Молдова скоро след Плахотнюк, а неговата партия е негово бизнесначинание.

Блокът ACUM се надява да получи впечатляващ пакет от облаги от Европа и да се представи като силата, успешено победила олигархията и осигурила стабилност и процъфтяване на страната. Но докато двете страни подчертават как са се борили с олгарха, те ще търсят и начини да неутрализират и привлекат под свой контрол неговите активи. В крайна сметка хората на Плахотнюк още контролират, например, молдовските медии – ключов фактор в изборната година. Разбира се, антиолигархичните закони може да доведат до пълно преструктуриране на медийния сектор. Но ние сме виждали и предишни повратни моменти в молдовската политика. Протестите от 2009 г. в Кишинев доведоха до сриването властта на Владимир Воронин и до създаването на проевропейското правителство. И тогава изглеждаше, че започва епоха без олигарси, но не стана така.

Подобни грижи съпътстват и други ключови антиолигархични мерки, които несъмнено ще бъдат взети. Става въпрос за прочистването на правосъдната система от най-корумпираните и нечестни личности, както и за разследването на големите финансови скандали на предишното десетилетие. Очевидно общата ревизия на прокуратурата и съдебната система ще се проведе на базата на компетентност и почтеност. Но е очевидно и че никой в Молдова не може да гарантира спазването на тези принципи. Какво ще стане, ако партиите започнат да водят борби помежду си и се стремят да осигурят присъствието на свои верни хора в институциите? Що се отнася до разследванията за кражбата на милиард долари от банковата система и други печалноизвестни афери, те ще се водят от парламентарни комисии с огарничени правомощия. Депутатите на Плахотнюк и на Шор още са в парламента. Новата коалиция вече направи някои жестове, които показват, че може би някои от дребните риби на „стария режим“ ще бъдат привлечени в новото управление, вместо да бъдат стигматизирани и изхвърлени от политиката. Един такъв жест е назначаването на представител на партията на Шор за председател на комисията по човешки права.

Къде стоят обикновените молдовци в това? Изглежда, че те са заети със своите проблеми, с ежедневните казуси за решаване. По време на предишните големи политически кризи в Кишинев – през 2009 г. и 2015-2016 г. имаше големи демонстрации пред парламента. Сега хората въобще не си отворили устата. Единствената демонстрация, която се проведе, бе своеобразно театрално шоу. На хората бе платено, за да изразят „възмущението“ си след „неконституционните“ действия на PSRM и ACUM. Молдовците правилно усетиха, че тяхното мнение не е от голямо значение в момента, тъй като великите сили вече са стигнали до консенсус какво да правят с олигарха, който ставаше все по-нелоялен и по-неконтролируем за всички.

Само че има друг начин, по който молдовците ще решат съдбата на страната, считана някога за „овощната градина на Съветския съюз“. Ако новият управленски елит след изборите се окаже не по-добър от хората на Плахотнюк, няма да има качествени промени и няма да възникнат нови възможности за молдовците. Те просто ще продължат да емигрират. Молдова вече е загубила по-голяма част от населенитео си, отколкото много страни, в които се провеждат военни действия. Тя няма да оцелее още две десетилетия със сегашните демографски тенденции. Дали някоя от партиите, която се подготвя да се бори за властта, отчита този факт? Следващите месеци ще покажат.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!