След законодателна промяна отпреди година и половина румънските партии ползват щедри държавни субсидии
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на сайта на в. „Дума“ на 2 юли 2019 г.
В България години наред Румъния е давана за светъл пример в правосъдието и икономическото развитие. Някак свикнахме с представата, че румънците са отличници, макар че те самите също като нас преживяват драматично факта, че в редица европейски класации страната им е на последно или предпоследно място. Но дори и успехите, които Румъния отбеляза след влизането в ЕС, не са лишени от сянка.
Борбата с корупцията вкара в затвора редица динозаври от времето на прехода. Тя отвори пространство за нови лица в политиката. Но през последните години излязоха редица разкрития за злоупотреби в работата на прокурорите и за незаконна намеса на тайните служби в работата на правосъдието. Що се отнася до икономическото развитие, то не би трябвало да се свежда само до покачването на БВП. Бизнесът в Румъния е овластен, след като през 2011 г. реформи на Трудовия кодекс и на Закона за социален диалог разбиват синдикатите, като създават наподобяваща ги структура с ограничени права – „представители на служителите“. По редица причини също като в България ръстът на БВП в Румъния не се усеща от голяма част от населението. В същото време ръстът на заплатите е подкопаван от факта, че заплащането на социалните осигуровки бе прехвърлено от работодателя към работника…
Сигурно е изкушаващо да си мислим, че някъде край нас има някой, който успява и от който можем да се учим. Познаването на съседите обаче може да служи най-вече като начин разбирайки тяхната ситуация, да осъзнаем по-добре кои сме ние, къде стоим в света и спрямо тях. В това отношение прави впечатление, че никой у нас не предложи да вземаме пример от „отличничката“ Румъния по отношение на финансирането на партиите. Защо ли? Може би защото в края на 2017 г. и началото на 2018 г. румънските партии си гласуваха значително повишение на субсидията.
У нас се дискутира, че олигархията би могла да превзема партиите още по-лесно, отколкото досега, ако тяхната субсидия бъде драстично орязана. В същото време в Румъния дискусиите се въртят около прекалено усилващата се през последните две години и половина партокрация. Поради особеностите на румънския политически модел, там хората, които искат отслабване на олигархията обикновено поддържат борбата с корупцията, която неутрализира корумпираните елити на прехода. А именно тогава са се утвърдили румънските олигарси, които градската средна класа иска да види зад решетките или вън от политиката.
Поглед към сайта на Постоянната избирателна служба в Румъния показва, че само за месец март 2019 г. румънските парламентарно представени партии са получили 13 350 939 леи (5 539 018 лв). Над половината от тези пари са за Социалдемократическата партия, която е най-старата и най-силната партия в Румъния и е оставила най-силен отпечатък по време на румънския преход. През 2018 г. Социалдемократическата партия е получила близо 97 млн. леи държавни субсидии (40,24 млн. лв). За цялата 2018 г. румънските партии са получили 37 млн. евро (72,4 млн. лева) държавни субсидии, посочва сайтът на Expert Forum – либерална неправителствена организация, базирана в Букурещ. Според закона за румънския държавен бюджет за 2019 г. тази година държавните субсидии за румънските партии ще достигнат 269 млн. леи (111,6 млн. лева). Expert Forum отбелязва, че субсидиите за партиите през 2018 г. са над 20 пъти по-големи от тези, които са били отпускани ежегодно в периода 2008-2015 г.
До тази ситуация се стига след като в края на 2017 г. и началото на 2018 г. доминираният от Социалдемократическата партия румънският парламент приема, че „субсидиите, предназначени за политическите партии от държавния бюджет са поне 0,01% и не повече от 0,04% от БВП“. Преди тези промени според закона за политическите партии от 2006 г. референцията не е бил БВП, а бюджетните приходи на Румъния. През 2018 г. румънският БВП е бил 202 млрд. евро.
Любопитен детайл е че според актуалните разпоредби политическите партии, които „издигат жени в изборните листи на избираеми места получават удвояване на субсидията пропорционално с броя мандати, получени на изборите от кандидати жени“. В румънските социални мрежи често се иронизира фактът, че на високо ниво политиците са почти изцяло мъже и когато се снимат на някоя среща веднага прави впечатление отсъствието на жени на фотосите. Не бива да се забравя обаче, че една от най-презираните политически личности в Румъния в последно време е премиерът Виорика Дънчила, която изпълнява изискването да е жена, но създава усещане, че е неспособна на самостоятелно политическо действие.
В случая обаче е по-важен фактът, че румънските партии успяха да наложат за момента да имат много по-големи субсидии. В същото време бюджетът на разузнавателните служби например бе орязан по индикация на Ливиу Драгня. Това стана преди той да влезе в затвора. В румънската политика отдавна съществува напрежение между два полюса – технократския, свързван с антикорупционната прокуратура и тайните служби, и политическия – партиите, чиято линия в най-пълна степен изразява Социалдемократическата партия. Затова не трябва да учудва, че намаляването на бюджета на институциите от единия полюс е съпроводено с увеличаване на парите за институциите от другия полюс.
Повече пари за партиите означава по-голям ресурс, който те могат да разпределят в своите клиентелистки мрежи, повече възможности за местни структури, за медийна активност. Тук обаче също има някои особености спрямо България. Например, в Румъния от години съществува феноменът на политическите телевизии – канали, които отразяват изключително политически новини, имат постоянни шоута, където говорят анализатори, и заемат ясни позиции по разделението между технократския и партийния сектор в политиката. Тези телевизии обаче не са партийни. Според Закона за политическите партии, те нямат право на комерсиална икономическа дейност с малки изключения, свързани с пропагандната им дейност. Независимо от това феноменът на политическите телевизии, собственост на олигарси, съществува. Хората масово знаят, че например România TV или Antena 3 са близки до Социалдемократическата партия, докато B1 или Realitatea им се противопоставят. Ако човек набира информацията си от телевизиите и иска да разбере какво се случва, е за препоръчване да гледа телевизии с противоположни политически линии, защото иначе рискува да попадне в плен на пропагандата и да стане част от една или друга агитка.
Въпреки щедрите субсидии румънските партии не попълват бюджетите си само от държавния бюджет. Други източници на доход са: членски внос, дарения, собствена дейност и заеми. За всеки от тези източници има някои особености.
Общата сума, която дадена партия може да получи за годината като членски внос е неограничена. Но един отделен неин член не може да дари повече от ограничена сума – 48 минимални заплати, според стойността на минималната заплата към 1 януари на съответната година. Това означава, че за 2018 г. максималното ниво на заплащане на членски внос от един член е 91 200 леи (37 762 лв). Освен това името на всеки партиен член, който е платил членски внос от над 10 минимални заплати, трябва да бъде оповестено публично.
Според данните за 2016 г. цитирани от сайта на гражданското общество România curată (Чиста Румъния) 55% от приходите на Социалдемократическата партия са идвали от членски внос. При Националнолибералната партия делът на приходите е бил 23%, а за партията на младите в румънската политика – Съюзът „Спасете Румъния“, 1%.
Другояче изглеждат бюджетите от гледна точка на даренията. Там правилото е, че дарението от дадено физически лице не може да надхвърли 200 минимални брутни заплати. При юридическите лица лимитът е 500 минимални брутни заплати. За 2016 г. 90% от приходите на Съюза „Спасете Румъния“ са били от дарения. При Националнолибералната партия делът на даренията е бил 50%, а при Социалдемократическата партия – 15%.
Собствената икономическа дейност на партиите е ограничена до разпространението на пропагандни брошури и издания, продажба на билети за участие в събития на партиите, наеми за имотите, които те притежават, лихви и т.н. Това по принцип е малко и дори незначително перо от приходите на румънските партии. Заемите, подобно на другите приходите от собствена дейност, имат скромен дял в приходите на партиите. В настоящите условия най-голям дял се пада на държавните субсидии.
Увеличаването на размера на субсидиите поражда загриженост в институциите на гражданското общество, които по принцип гледат критично на симбиозата между партиите и клиентелизма. В румънската политика освен разделението между технократските сили и партийните политически структури, има и противоречие между т.нар. стари и т.нар. нови партии. Смята се, че партиите, които са осъществили румънския преход – в най-голямата степен Социалдемократическата, но и опозиционната Националнолиберална партия, са представители на клиентелисткия политически модел. Те печелят влияние от способността си да разпределят обществен ресурс към спонсори и членове. Затова и от техните редици имаше най-много осъдени по време на златната ера на борбата с корупцията, когато антикорупционната прокуратура бе ръководена от Лаура Кьовеши.
В същото време класическата нова партия в румънската политика е Съюзът „Спасете Румъния“. Тя има най-малко проблеми с правосъдието. Изразява интересите на по-млади хора, които са икономически независими и генерират своите приходи в по-малка степен чрез преразпределение на ресурси през държавата. Тази партия се стреми към приватизация на различните обществени системи не на последно място, защото нейните членове и симпатизанти имат ресурсите, за да живеят в пазарно общество.
Тези разделения се виждат и в данните за финансирането на партиите, изнесени от сайта „Чиста Румъния“. Докато за „старите“ партии е характерно, че имат повече приходи от членски внос и от държавни субсидии, Съюзът „Спасете Румъния“ разчита най-вече на дарения. Тоест, той е по-пригоден да съществува в свят без държавни субсидии за партиите.
За момента като че ли щедрите държавни субсидии за румънските партии не са оспорвани сериозно. Неправителствените организации като ٍExpert Forum призовават да се упражнява засилен контрол върху използваните средства в кампаниите и върху изразходването на държавните субсидии от страна на партиите. Румъния се подготвя за президентски избори в края на годината, от които зависи какъв ще е бъдещият баланс между технократските и политическите лобита. Ако новите партии и технократските сили в румънската политика се засилят, със сигурност ще има орязване на бюджетите на партиите. Но засега само от време на време в румънската преса се появяват статии, които заявяват: „най-печелившият бизнес е партийният“.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
