Интервю с активистката на Съюза „Спасете Румъния“ за преживяванията й, свързани с България и за позиционирането на партията и нейния кандидат за президент Дан Барна относно прехода, външната политика и ролята на жените в политиката
Владимир Митев
Йоана Абъсяка е на 24 години. Тя е завършила политически науки в Букурещкия университет. Има страст по историята на ХХ век. Използвайки възможностите за студентска мобилност е живяла и работила няколко месеца в София. Има красиви приятелства с българи. Йоана живее и работи в столицата на Румъния – Букурещ, град, който по равно обича и мрази. Описва се като голям почитател на кафето.
Госпожо Абъсяка, преди всичко бих Ви помолил да се представите на нашите читатели! Вие сте само на 24 години, но имате биография с много академични и политически дейности. Живели сте в няколко различни страни, сред които и България…
Добър ден! Да, така е. Учила съм политически науки в Букурещкия университет. По време на следването си се опитах да използвам всички възможности за мобилност и стипендии, които университетът ми предлагаше, така че да обогатя своя академичен опит и познанията си в сферата на политическите науки. Заминах по програмата „Еразъм+“ във Вилнюс през втората година на следването. После между втората и третата година направих практически стаж в София. През третата година получих изследователска стипендия за месец във Факултета по философия в Търнава, Словакия. През петата година на обучението ми (т.е. през втората година на магистратурата) заминах със стипендия в Париж в Школата за висше образование по социални науки, защото направих двойна магистърска програма – едновременно френска и румънски. Моите пътувания, които заедно възлизат на две години и половина, ми помогнаха да развия европейската част от моята идентичност. Така имах шанса да се запозная с много хора от други страни и да се доближа до европейски култури.
Едно от нещата, които Ви отличава, е отвореността Ви към българите. Какъв опит сте имали в България и с българите досега? Какво Ви привлече в София и какво Ви привлича при нас по принцип? Не Ви ли дразни това, че сме славяни и имаме културна близост с други славянски народи, че в исторически план през ХХ век България и Румъния са имали противопоставяния и войни или че в двете страни има стереотипи за съседите? Не е ли и за Вас Румъния „остров в море от славяни“?
Винаги казвам на моите румънски приятели, че България е страната на моя дух. Много ми хареса да бъда там и през последните три години съм се връщала много пъти на посещения. Посрещнах новата 2018 г. заедно с приятели в София. През 2016 г. бях на стаж в неправителствена организация, която се занимава с бежанците в българската столица. Работих там около 3,5 месеца, докато не се завърнах в университета. Работих в международен екип, но имах и български колеги. Стори ми се много лесно да общувам с колеги и приятели българи. Имаме сходни културни преживявания и техните идеи резонират в мене.
София ми харесва, защото за разлика от Букурещ има по-интимна и бохемска атмосфера. В София не видях толкова много големи булеварди претоварени с трафик, колкото тези в румънската столица. В сравнение с шумните улици на Букурещ повече ми харесаха вечерните разходки по улиците на София, когато се връщах от пазара и от центъра.
Румънците и българите имат стереотипи едни за други, защото не се познават достатъчно добре. Относно славянския компонент съм чувала известна фраза, че когато вали в Москва се отварят чадърите в София. Не знам обаче какъв е живота в Русия. Не съм била там никога. Българската славянска култура обаче ми харесва много. По време на моето пребиваване в София научих много за историята на страната, за терористичния атентат от началото на ХХ век, когато царят за малко се разминава със смъртта си, защото закъснява, за фантастичната история как царят се е завърнал в страната след 1989 г., за да си направи партия и да стане премиер.
Вие сте от дунавски град – Браила, който е дал много на румънската култура, но през ХIX век е бил и важен културен център за българите, тъй като е мястото на основаване на Българската академия на науките. Какво Ви е дала Браила? Тя продължава ли и днес да е мултиетнически град, свързан чрез Дунава с големия свят, какъвто е била през ХIХ век? До каква степен браилския Ви произход Ви помага в това, което правите, след като сте напуснали родния си град?
Да. С пълна искреност заявявам, че ако не се бях интересувала от тези факти, нямаше да зная, че историята на Браила е толкова свързана с тази на България. Нито че тя е била място за спирка за младите български елити на път към Одеския университет през ХIХ век. Тези неща не съм ги учила гимназията или в университета. Преминавала съм години наред покрай статуята на Христо Ботев в Браила без да ме заинтересува особено кой е той. Това, което научих в гимназията беше, че имената на основните улици в Браила са взети от градовете, в които румънците са воювали срещу османците през 1877 г. Така че имаме улици „Видин“, „Плевна“ (Плевен), „Гривица“ в местната топография. Не знам със сигурност дали днес Браила е този космополитен град от книгите на Панаит Истрати. Изглежда, че там хората не ги е много грижа за миналото. Мисля, че това мое любопитство за Европа не се дължи обезателно на факта, че моето първоначално образование бе в Браила. Бе съвпадение, което ми позволи да направя и едно красиво пътуване в миналото и ще продължа да изследвам историята на моя роден град.
Вие сте част от избирателната кампания на кандидата от Съюза „Спасете Румъния“ Дан Барна. Също така сте млад лидер на този съюз. Защо сте толкова сигурна, че тази партия предлага правилните решения на проблемите в Румъния? Дали големите теми за Съюза „Спасете Румъния“ – деполитизирането и технократизирането на държавните институции, приватизирането на публичните системи, антикомунистическия дискурс, не са решения за един сравнително малък елит на Румъния, този на печелившите от прехода, докато масите не се разпознават в тези битки? Как Съюзът „Спасете Румъния“ може да стигне до онези, които са загубили или са пострадали в прехода?
Част съм от румънска политическа партия, която участва на президентските избори със свой кандидат. Участвам в кампанията заедно с колегите ми в подкрепа на наши кандидат – Илие Дан Барна, депутат от Сибиу. Не съм „млад лидер на Съюза „Спасете Румъния““, защото нямам официална позиция в партията. Не съм сигурна, че моята партия предлага всички правилни решения за проблемите на Румъния. Такава сигурност би била опасна и невъзможна, според мене. Мога да гарантирам на всеки обаче, че ние – партийните членове дебатираме много и със страст какви решения ще са най-добри за ефективно управление в Румъния. Нашите подходи са винаги иновативни за румънския политически пейзаж, защото ние правим политика на нивото на обикновените хора. Всеки път, когато някой от нас в партията излиза в публичното пространство с предложения за публични политики, с които членовете не са били съгласни, той е бил принуден да ги оттегли под натиск на мнозинството членове.
Съюзът „Спасете Румъния“ влезе в парламента през 2016 г. с 8,9% Електоратът му тогава бе много близък до това, което Вие описвате. Малка част от населението възприемаше дискурса на партията тогава. През 2019 г. тя получи 22,4% на европейските избори. Сега нашият кандидат е на второ място в предпочитанията на електората за президентските избори през ноември. Всичко, което Съюзът „Спасете Румъния“ направи през последните 3 години от своето съществуване, бе да разшири своята територия, да прави кампании в градска и селска среда, както и сред румънците в чужбина, да достигне до повече хора, дори до тези, които не се интересуват от политика, наречени от Вас „загубилите от прехода“. Мисля, че последните резултати на изборите показват, че успяхме да задминем успешно момента, в който представляваме избирателен интерес само за малка част от обществото. Сега се вижда, че електоратът ни разпознава като алтернатива на традиционните партии, на която може да се довери.
Нещо, което отличава Съюзът „Спасете Румъния“ в румънската политика е специалната връзка с френския президент – Емануел Макрон, чиято политическа група в европейския парламент има за лидер Дачиан Чолош от изборния алианс на Съюза „Спасете Румъния“ с формацията „Плюс“. На свой ред Макрон смята, че Източна Европа и Югоизточна Европа са специална зона на неговите интереси. Но той иска ЕС, който работи на повече скорости с едно западноевропейско ниво, което напредва по-бързо. Как Съюзът „Спасете Румъния“ се отнася към идеите за „Европа на няколкото скорости“? В случай, че не искате периферизацията на Румъния какви инициативи ще предложите на европейско ниво (имайки влияние в групата „Обнови Европа“), за да избегнете тази периферизация?
Съюзът „Спасете Румъния“ поддържа Европа с еднаква скорост от Север до Юг и от Изток до Запад. Ние смятаме, че различията между Запада и Изтока са заради тоталитаризма, който е държал източната част на Европа в плен в продължение на половин век, докато западната част на Европа е била свободна да се развива. Искаме един ЕС – от Париж до Букурещ, ЕС на всички свои граждани.
Как се отнасяте към идеите на Макрон за Пакт за мобилност, които удрят по интересите на собствениците на транспортни компании в Източна Европа, но облагодетелстват шофьорите на камионите?
Имаме нужда от закони и ясни правила за всички членове на ЕС. Шофьорите на камиони са пример за европейски граждани, които работят в една наистина транснационална среда. За тях и за други европейски граждани е нужно да прилагаме едни и същи разпоредби по отношение на заплатите, данъчното облагане и да имаме единна визия.
В друг ред на мисли, поддържате ли единна европейска армия и как аргументирате позицията си по този въпрос?
В личен план съм противник на армията. Бих искал да имаме по-добър свят, в който държавите да не трябва да инвестират във военни средства и разрушение. Знаете че дори само 10% от инвестициите във въоръжение могат да елиминират бедността на глобално ниво? Страхувам се, че подобен отказ от инвестиции обаче е невъзможен в момента. Съгласна съм с общи школи за военно обучение: германски войник да учи в школа с френски инструктори. Бих насърчила обмяната на опит: един хърватски войник да работи 3 месеца във Финландия и да има колкото се може повече общи военни мисии с войници от ЕС. Бих се съгласила със създаването на обща европейска армия, ако изоставим напълно идеята за национални армии.
Как стана така, че Макрон оттегли подкрепата си за френския кандидат за европейски главен прокурор и обяви, че поддържа румънския кандидат Лаура Кьовеши?
Беше много просто. Съюзът „Спасете Румъния“ и „Плюс“ са партньорът на Макрон от групата „Обнови Европа“ и от нашите среди е председателят на тази европейска парламентарна група – Дачиан Чолош. Господин Чолош можа да преговаря с френския лидер от позицията на силата, за да получи подкрепа за кандидатката Лаура Кьовеши. Европа с една-единствена скорост означава, че висшите позиции в ЕС ще се държат от държави от всички три часови зони на Европа.
Каква би била разликата във външната политика на Румъния, ако президентът е Клаус Йоханис и ако президентът е Дан Барна? Каква е визията на Съюза „Спасете Румъния“ за региона на Югоизточна Европа, не само по отношение на Република Молдова, но и спрямо държави като България, Гърция и Западните Балкани? Кои са политически партньори или събеседници на Съюза „Спасете Румъния“ в България? Ще видим ли по-тясно сътрудничество между Съюза „Спасете Румъния“ и политически сили в България, като имаме предвид, че на европейските избори от май 2019 г. се утвърди проевропейския вектор в двете държави?
Вижте, господин Митев. Когато Клаус Вернер Йоханис и Илие Дан Барна достигнат до втория тур заедно, румънците ще могат да наблюдават дебат на високо ниво между двамата кандидати. Действащият президент, който се кандидатира за втори мандат, не е показал особено голям интерес към нашата част на Европа. Всъщност в рамките на петте години мандат той е посетил само веднъж Република Молдова и веднъж България. Не е бил в Гърция или в Западните Балкани с изключение на Сърбия, където отиде веднъж. През пролетта се видя много ясно липсата на ангажираност на Румъния за случващото се в региона. В момента, в който се стигна до парламентарен блокаж в Република Молдова и правителството на Мая Санду не бе признато от групата на Влад Плахотнюк, нито президентът на Румъния, нито Министерството на външните работи нямаха ясна позиция на подкрепа за демокрацията в Република Молдова. Мая Санду и блокът „Сега“ получиха подкрепа от други страни в ЕС и от самия ЕС, но Румъния чрез своите представители не се позиционира на време. Тези дни Съюзът „Спасете Румъния“ имаше разговори с представителите на гражданското общество в Република Молдова в румънския парламент и предложи обща декларация за двете камари на парламента, която да призове за позициониране. Ние в Съюза „Спасете Румъния“ сме приели за свой дългосрочен приоритет поддръжката на Република Молдова и на държавите от Западните Балкани за присъединяването им в ЕС. Дан Барна е посещавал Кишинев многократно.
Дан Барна е кандидатът на Алианса „Съюз „Спасете Румъния“ – „Плюс“”. Нашият алианс показа вече, че може да бъде стабилен партньор в региона чрез резултатите, получени на европейските избори и иска да потвърди това, когато получи мандата за двореца „Котрочени“ и за съставяне на правителство догодина. Искаме да имаме глас в региона и да си сътрудничим тясно със съседите на Румъния. Дан Барна казва в кампанията си, че иска да бъде ангажиран, активен президент. Той има предвид, че ще използва всички свои конституционни права, за да извади Румъния от сянката, в която стои през последните години във външнополитически план.
В България имаме партньори в „Обнови Европа“ в лицето на ДПС и имаме канали за комуникация с „Да, България“.
Можете ли да ни открехнете вратата към организационния живот в партията? Какви дейности извършвате за Съюза „Спасете Румъния“? Колко внимателно Съюзът „Спасете Румъния“ се грижи за своите млади лидери? Какво бъдеще имат младите кадри като Вас в тази партия?
Зависи какво искате да знаете. Имаме много дейности и проекти. Всяка седмица се прави дебат или събитие някъде в Букурещ или в страната. Работим много онлайн. Имаме няколко платформи, по които общуваме, дебатираме или организираме програмата за в бъдеще. Обикновено когато има кампании има периоди, в които ходим на смени в централата на партията или в централата на Алианса, за да доставим събрани подписи, да пишем доклади или да поставяме промоционални материали. По време на кампанията „Без наказателно обвинени в политиката“ от лятото на 2018 г. централата ни на Булеварда на Авиаторите бе отворена денонощно. Някои колеги дори спяха там. Други работиха по 27 часа без почивка, за да предадат събраните 1 милион подписи на време. Дори миналата седмица (14-15 септември) проведохме Петия конгрес на партията в Тимишоара и на него определихме състава на новите управителни органи на партията: национално бюро, национална арбитражна комисия и национална комисия на цензори (има се предвид комисия за финансов контрол – бел.прев.). На този конгрес нашите колеги от филиала в Тимиш създадоха система за онлайн преброяване на гласовете и можехме да следваме в реално време как се броят гласовете на делегатите от страна на изборната комисия.
Що се отнася до инвестицията в бъдещето, има много начини, по които можем да формираме бъдещите политически лидери. От една страна, имаме младото крило на партията, от което и аз съм част. Там се опитваме да подготвим хора под 30-годишна възраст, които да имат публична кариера. От друга страна, Съюзът „Спасете Румъния“ планира в бъдеще да създаде и фондация, която да създава и разпространява знания за членовете на партията. В момента имаме двама членове в националното бюро на партията, които са на 30 години, а средната възраст на депутатите от Съюза „Спасете Румъния“ е 34 години. Партията често е свързвана с младите в румънското публично пространство. В резюме, младите играят жизненоважна роля в Съюза „Спасете Румъния“.
Накрая, каква роля играят жените в кръговете на Съюза „Спасете Румъния“? Тази партия ще опровергае ли идеята, че румънската политика е „мъжки спорт“? Колко чувствителни са партията и нейните избиратели по проблемите за равенството на половете, насилие срещу жени, икономическия и социален натиск по адрес на семейството и младите майки?
Жените в момента са около 27% от членовете на Съюза „Спасете Румъния“, а политиката не е спорт. Да правиш политика означава да предлагаш визия за управлението на населеното място, да представляваш гражданите в парламента или да бъдеш на улицата, за да разговаряш с гражданите. Има изследвания, според които жените възприемат своите политически функции много сериозно, само че мнозинството се оценяват като неподготвени и не се кандидатират за политически длъжности. Нашата партия привлича в момента повече избиратели сред мъжката част на населението. Проблемите за равенството на половете са разглеждани в рамките на партията и особено в младото й крило, където се опитваме да предлагаме листи, комисии, структури, в които женското присъствие да е по-голямо. Що се отнася до другите теми, за които споменахте, икономическия и социален натиск над семейството и младите майки са проблем, по който нашите членове са загрижени. Но не мога да кажа, че съм следила отблизо тази тема.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
